№ 13
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №284059/04.05.2022 година от ET
“Елкомерс-К. Н.“ и „Канкас“ ЕООД срещу решение №260261/11.04.2022
година, постановено по т.д.№6903 по описа за 2014 година на СГС, ТО-VI-18
състав.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на
процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално
производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по
реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на
административен акт, който не е влязъл в законна сила. Постановеното
решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ищецът е твърдял, че ВЕЦ попада в т.2 на решението от 30.03.2011
година, а не в т.7, като горното се установява и от експертното заключение.
Спорен е въпросът каква е точно цената, дължима за процесния период
предвид факта, че сключения между страните договор препраща към акт на
ДКЕВР, впоследствие КЕВР, който е приел няколко последователни решения,
но впоследствие обявени за нищожни. Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1
ЗВАЕИБ е посочен начин на определяне на цената, по която се изкупува
енергията. Впоследствие законът е отменен и с новоприетия ЗЕВИ в
разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ се постановява, че електрическата енергия
1
се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по
определена от ДКЕВР преференциална цена, действуваща към датата на
въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ, а за обектите по чл.24, т.1 - към
датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за
производство на ел.енергия, подадено до разпределителното предприятие по
реда на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ. Твърди се, че съдът неправилно е
приложил Решение Ц-12/26.03.2021 година на КЕВР, като намиращо
приложение в отношенията между страните. Съдът не е съобразил
императивният характер на цитираната норма /чл.32, ал.4 ЗЕВИ/ и счита, че
т.2 на решение Ц-010/30.03.2011 годидна, с което е определена
преференциална цена от 213,09 лева не е обжалвано и е породило своето
действие. След отмяна на критериите по т.7 като нищожни единствените
критерии, на които отговаря процесният ВЕЦ са тези по т.2 на Решение Ц-
10/30.03.2011 година. Определената цена към момента на сключването на
договора се запазва до края на договора. По същество се претендира отмяна
на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Електрохолд-Продажби“ АД, с писмен отговор,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на
първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано,
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Излага, че при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. По същество се претендира отхвърляне на жалбата,
потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото
разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове от ET “Елкомерс-К.
Н.“ срещу „Електрохолд-Продажби“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 103461,59 лева,
представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец септември 2011 г.-месец юни, 2012 година, по
Договор за изкупуване на електрическа енергия №10 от 01.12.2010 година,
както и сума от 10 000 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата и сбор просрочените суми, дължими от 12 число на месеца,
последващ месеца, когато е произведена и продадена ел.енергия до датата на
подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.
В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът ET
“Елкомерс-К. Н.“ е собственик на водноелектрическа централа /ВЕЦ/ „Бели
вит“, находяща се в землището на гр.Тетевен, Община Тетевен, обл.Ловеч.
Централата представлява „деривационна ВЕЦ с нетен пад до 30 метра и
2
инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт. Предвид това се явява
производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ
Електро България“ АД.
Между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа
енергия №10/01.12.2010 година, въз основа на който ответникът изкупува
произведеното количество енергия при условията на Договора, на Закона за
енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") , като в чл.11, ал.1 от
договора ответникът е поел задължението да закупува електрическа енергия
ежемесечно, въз основа на показанията на СТИ за съответния месец на база
на подписания при отчитането протокол, ал.2 на чл.11 от договора уточнява,
че изкупуването на произведената електроенергия ще се извършва по
преференциални цени.
Твърди, че за периода от месец септември, 2011 година до месец юни,
2012 година, включително надлежно е произвел ел.енергия, сертифицирана,
която е изкупена и заплатена на стойност 112,48 лева за Мвт/час, а дължимата
стойност, която е следвало да се заплати е 213,09 лева за за Мвт/час, като
неизплатената разлика възлиза на сумата от 103461,59 лева.
Сумите счита, че са дължими по следните съображения: Към момента
на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се
прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г.
на ДКЕВР, определило преференциална цена за изкупуване на
електроенергия от 01.04.2011 година до 30.06.2011 година.
В точка втора преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от
нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и
деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и
инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт е определена на 213,09
МВт/час. В точка седма е въведено изключение от преференциалната цена за
централи, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 година, като
същата е ограничена до 112,48 лева, каквато цена е заплащана. С решение по
адм.д.5492/2011 година на ВАС от 13.02.2013 година това ограничение е
прието за незаконосъобразно, поради което с отмяната му се предопределя
обратното действие като относимите цени са общите. При липсата на т.7 от
решението следва да се прилага т.2 от решението.
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници
/ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за
изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в
сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. С изменението на закона е
предвидено, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото
произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се изменя
срока на договора за изкупуване, т.е. до 31.03.2024г.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли
3
същите да бъдат уважени.
В хода на производството третото за спора лице „Канкас“ ООД е
поискало да встъпи в процеса, като е изложило, че е придобило като
непарична вноска / апорт/ двата описани договора и всички права и
задължения по тях, като непаричната вноска е вписана в ТР на 18.10.2017г.
Същото е конституирано като страна с определение от 28.03.2019г. В хода на
производството счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД оспорва предявените искове като
твърди, че за претендирания период е действувало решение Решение Ц-
010/30.03.2010 г. на ДКЕВР, определило преференциална цена за изкупуване
на електроенергия от 01.04.2011 година до 30.06.2011 година в размер на
112,48 лева, за които са издавани фактури от ищеца и които са платени.
Отмяната на решението не поражда правото да претендира по-висока
цена, тъй като не може да се приеме обратно действие, а и
административното производство не е завършило, видно от диспозитива на
съдебните решения от края на 2013 година. Решението на ВАС няма
действието на промяна на единичната цена, а е върнато на ДКЕВР за
определяне на цена. Исканията са погасени по давност, за което прави
изрично възражение. Вреди от отмяната на акта на ДКЕВР ищецът следва да
претендира по специалния ЗОДОВ срещу административния орган.
Вземането не е изискуемо, за да се дължи лихва и същата е определена
произволно и некоректно. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли
предявените искове.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът намира за установена между страните следната фактическа
обстановка, доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
относно фактите, а именно, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект с обща инсталирана
мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, присъединен към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия, като това
обстоятелство се потвърждава и от заключението по комплексната съдебно-
техническа и счетоводна експертиза
Липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че
страните са сключили Договор № 10 от 01.12.2010 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, въз
основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия при
условията на Договора по преференциални цени, като по силата на
допълнително споразумение №2 към договора за изкупуване на ел. енергия от
18.12.2017г., което е тристранно, а именно с участието на „Канкас“ ООД
правата и задълженията се поемат от „Канкас“ ООД.
4
Липсва спор между страните, а и се установява от заключението по
назначената комплексна съдебно техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, че за процесния период е произведено количество енергия, за
което ответникът е заплатил цена в размер на 112,48 лева МВт/час, като
общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от
м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 112,48 лв. за
1 МВтч, е в размер на 115 668,02 лв. без включен ДДС и е изцяло заплатена.
Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от
м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 213,09 лв. за
1 мВтч, е в размер на 219 129,61 лв. без включен ДДС. Общата стойност на
произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до
м.06.2012г. включително, изчислена като разлика между всяка платена сума и
дължимата сума изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на
103 461,59 лв. без включен ДДС.
Установява се от представеното Решение на ДКЕВР, че
преференциалната цена за този вид централи е в размер на 213,09 МВт/час, но
по точка седма на същото Решение, е въведено изключение от
преференциалната цена и същата е ограничена до 112,48 за МВт/час, като е
въведен ограничителен времеви критерий. Липсва спор, а и се установява, че
с Решение № 2126, постановено на 13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г.
ВАС е отменил т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, поради
което ищеца е отправил покана, връчена на 07.07.2014г., за заплащане на
сумите, явяващи се пълно плащане на преференциалната цена и лихва.
С последващо решение на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г., представено на
стр. 145 и следващите отново е определена преференциална цена на
електрическата енергия за период, считано от 01.4.2011г. на 112,48 лева
МВт/час при средногодишна продължителност на работа 2500 часа.
С решение на АССГ №4039/15.06.2017г. по адм.д.№ 2596/2015г.
отново е отменено решението на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г. относно
преференциалната цена от 112,48 лв. за периода от 01.04.2011г., като е
върната преписката на КВЕР за ново произнасяне за процесните ВЕИ, а с
решение №13785/12.11.2018г. на ВАС по адм.д.№ 12851/2017г.
горепосоченото решение е потвърдено.
С Решение Ц-14 от 03.04.2019г. на КВЕР е определена, считано от
01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 за МВт/час, без ДДС
при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с
инсталирана мощност под 10 МВт., което е обявено за нищожно.
На стр. 398 и следващите към писмото на КВЕР е представено
Решение Ц-12 от 26.03.2021г. на КВЕР, с което на основание чл. 21 от
ЗВАЕИБ и чл.173, ал.2 от АПК, е определена, считано от 01.04.2011г.,
преференциална цена в размер на 112,48лв.за МВт/час, без ДДС при
средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на
5
електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с
инсталирана мощност под 10 МВт.
По делото е представено на стр. 422 и следващите Решение № 6313 от
02.11.2021г. по адм.д. 3939/2021г., с което е обявена
нищожността на Решение № Ц- 12 от 26.03.2021 на КЕВР, с което е
определена, считано от 01.04.2011г. преференциална цена за продажба на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и
водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 М, без ДДС, в
частта по т.7 - Водноелектрически централи под 10 МВт.
От доказателствата, представени във въззивното производство е видно,
че с Решение 7628/08.08.2022 година по адм.д.12512/2021 година това
решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, както и, че с Решение 8999/14.10.2022 година е оставено в сила
решение по адм.д.3524/2021 година на АССГ, с което е прогласена
нищожността на Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР, с което се определя,
считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без
ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за
изкупуване на ел. енергия, произведена от водноелектрически централи с
инсталирана мощност под 10 MW.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск е за заплащане на цената на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник по силата на договор за
изкупуване на електрическа енергия. Този съществен елемент на сключения
между страните договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия
не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган –
ДКЕВР, понастоящем КЕВР, в рамките на неговите правомощия и по
предвидения в закона ред.
В случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена
за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се
прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение по договора.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на Закона за
възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е предвиждал
изкупуване от обществения доставчик по преференциални цени, определяни
от ДКЕВР, като процесната ВЕЦ попада в обхвата на т.7 на Решение № Ц –
10 от 30.03.2011 г., по каквато стойност е получавано и заплащането на
произведената енергия.
Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от възобновяеми
източници ( в сила от 3.05.2011 г.), според който общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа
енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за
6
произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата,
които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва
за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и
обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7
от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт
за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към
ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на
водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW,
въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона,
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена
за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да
приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните
видове централи.
Въз основа на същото е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на
КЕВР, с което е определено нетното специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно
решение №Ц-10/30.03.2011г.
В конкретния случай с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ е наложена промяна на изкупуваното количество енергия по
преференциални цени, като същото е обвързано от нетното специфично
производство, определено с решението на КЕВР.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че с изменението на
ЗЕВИ през 2015г. е променено количеството енергия, произведено от
възобновяеми източници, което се изкупува по преференциални цени, като
същото е ограничено до размера на „НСП“ за централите работещи до 2250
7
часа. Произведеното количество енергия над този размер се остойностява по
цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото изменение води до
промяна в ценообразуването в сключения между страните договор, която
промяна е продиктувана от изменените пазарни условия. В изпълнение на
закона, за КЕВР е възникнало задължение да определи размера на „НСП“ за
всяка една от централите, което е и направено с постановените решения,
подлежащи на предварително изпълнение, независимо от оспорването им.
Целта на изменението на закона е постигане баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите,
заложена в преференциалните цени, без да се достига до възможност за
неоснователно обогатяване.
Съдът намира, че законодателното разрешение, въведено с нормата на
чл.31, ал.5 ЗЕВИ е неприложимо за количеството произведена енергия през
процесния период, тъй като се касае за произведена ел.енергия през периода
2011 година – 2012 година, поради което приложение следва да намери
разпоредбата на пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ, където е предвидено, че за
енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща
инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на
влизане в сила на закона, /03.05.2011 година/ дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона.
С оглед това законодателно разрешение правнорелевантната цена е
определената в т.7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер
на 112,48 за МВт/час, без ДДС.
С решение по адм.д.5492/2011 година на ВАС е прогласена
нищожността на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в частта, с
която е определена преференциална цена по т.7 като е въведен времеви
критерий „въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 година“ и
преписката е върната на ДКЕВР за произнасяне при спазване на указанията,
дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.
Отмяната на акта, с който се определя преференциалната цена има за
последица възобновяване на задължението на административния орган да
извърши отново установяването му по предвидения в закона ред т.е.
правнорелевантната цена, действаща към датата на влизане на закона в сила
ще бъде тази, която ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ определи.
Първото приложимо Решение след отмяната е Решение №
Ц-5/20.02.2015 година, в което определената в т.7 на Решение № Ц-010 от
30.03.2011 г. на ДКЕВР е заместена с цена в същия размер на 112,48
за МВт/час, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500
часа.
Към момента на приключване на устните състезания във въззивното
производство след поредица решения на КЕВР е налице влязло в сила
8
решение по адм.д.3574/2022 година, с което е оставено в сила решение по
адм.д.3524/2021 година на АССГ, с което е прогласена нищожността на
Решение № Ц- 12/26.03.2021 г. на КЕВР, заместващо Решение № Ц-010 от
30.03.2011 г. на ДКЕВР.
В мотивите на решението, с което е прогласена нищожността на
Решение № Ц-5/20.02.2015 година, първоинстанционният съд е посочил, че
КЕВР следва да прегрупира централите съгласно посочените от т.1-т.6 на
Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР критерии. Върховният
административен съд, в мотивите си е посочил, че в решението на
предходният тричленен състав на ВАС не се съдържа указание за
прегрупиране по критериите, посочени в т.1-т.6 и е приел, че при връщането
на преписката за ново произнасяне административният орган, в съответствие
с принципа за съразмерност по чл.6 АПК следва сам да избере
законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото – ал.4.
При съпоставяне на тези мотиви с мотивите по решение по
адм.д.3574/2022 година, с което е оставено в сила решение по адм.д.3524/2021
година на АССГ, с което е прогласена нищожността на Решение № Ц-
12/26.03.2021 г. на КЕВР, заместващо Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на
ДКЕВР по т.7 се установява, че Върховният административен съд е приел, че
преписката не следва да се връща на КЕВР за определяне на преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, тъй като такава вече е налице и
тъй като комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа
енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила би
следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат
категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се
прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Това
преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а би станало по един
естествен начин на базата на хидроенергийните характеристики на всеки един
ВЕЦ.
Съгласно разпоредбата на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на
Върховния административен съд за отмяна на решение № Ц-010 от 30.03.2011
на ДКЕВР по т.7 е задължителен за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Задължителната сила на
решението на ВАС следва да бъде зачетена, тъй като за произнасянето по
настоящото дело е от значение именно прогласеният за нищожен
административен акт, с осъществено предварително изпълнение.
По въпроса за темпоралният ефект е налице константна практика на
ВКС, /решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. и решения
№ 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. и № 155 от 11.01.2016 г. по т.д.
№ 2611/2014 г., ІІ т.о./
По трите посочени търговски дела касационното обжалване е
допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по единствения правен въпрос -
9
за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с
което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл.13, ал.2,
пр.1-во от Закона за енергетиката/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР. В първото посочено решение по т.д. № 2956/2014 г.,
съдебният състав на І т.о. на ВКС, е даден отговор на поставения в
определението за допускане на касационно обжалване правен въпрос и той е в
смисъл, че нормата на чл.195, ал.1 АПК урежда изключение от базисното
общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове
действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на
изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност
индивидуални административни актове са обективно годни да породят
целените от административния орган, техен издател, правни последици. В
същия смисъл са и отговорите на този правен въпрос, дадени в постановените
решения по т.д. № 2611/2014 г. и т.д. № 3018/2014 г., ІІ т.о. на ВКС.
Отговорите са ясно дадени в смисъл, че „влязлото в сила решение, с което е
отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на
Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има
обратно действие”. Даденото разрешение следва да намери приложение и по
отношение на настоящето производство, поради което решението на
административния съд, с което окончателно се прогласява нищожността на
т.7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и преписката не се връща
на КЕВР за произнасяне с решение за определяне на цена, по която следва да
се извършва изкупуването на електрическа енергия, а цената следва да се
определи по хидроенергийните параметри на ВЕЦ има обратно действие.
Приложимата цена, съгласно пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ следва да се
определи по цената, обусловена от хидроенергийните параметри на
централата, а именно тази по т.2 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на
ДКЕВР, която следва да се приеме, че е действуващата към датата на влизане
на Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011 г.).
Предвид изложеното и доколкото по делото е установено от
фактическа страна, че на производителя е заплатено по цена в размер на
112,48 за МВт/час, без ДДС, а определената в т.2 е в размер на 213,09 лв. за
1 мВтч, като разликата съгласно заключението на вещото лице е в размер на
103 461,59 лв. без включен ДДС то искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Основателността на иска за главница води до основателност и на
претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава, в размера, предявен
от страната и определен от вещото лице, както и на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо
него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК „Електрохолд - Продажби“ АД следва да
10
заплати на ET “Елкомерс - К. Н.“ сумата от 12407,69 лева, представляваща
направените пред двете инстанции разноски, представляващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260261/11.04.2022 година, постановено по т.д.
№6903 по описа за 2014 година на СГС, ТО-VI-18 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Електрохолд - Продажби“ АД /предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1784, Община „Столична“, район „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“, №159, представлявано от К. К. и Х. Б. да заплати на
ET “Елкомерс - К. Н.“, ЕИК-********* с адрес на управление: гр.Монтана,
ул.“Хайдут Велко“, №3 сума в размер 103461,59 лева, представляваща
дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец септември 2011 г.-месец юни, 2012 година, по Договор за изкупуване
на електрическа енергия №10 от 01.12.2010 година, с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 14.10.2014 година до окончателното заплащане на
задължението, както и сума от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата и сбор от просрочените суми, дължими от 12 число
на месеца, последващ месеца, когато е произведена и продадена ел.енергия до
датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 12407,69 лева,
представляваща направени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Канкас“ ЕООД, ЕИК-*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването
на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11