№ 8946
гр. Варна, 22.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110117344 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6 срещу Н. ХР. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. Кракра № 5,
ет.4, ап.66, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1
ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за
изпълнение №1174/19.04.2021г., издадена по ч.гр.д № 5589/2021г. по описа на ВРС.
След като се запозна с материалите по ч.гр.д № 5589/2021г. по описа на ВРС, съдът
намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на
исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството,
при което извършва самостоятелна преценка дали са налице предпоставките на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК, за разглеждане на специалния установителен иск.
В случая те не са налице. От приложената по ч.гр.д № 5589/2021г. по описа на ВРС
справка за актуално състояние на трудовите договори на длъжника, е видно наличието на
трудово правоотношение със Зиказик ЕООД. Такова е налице и към настоящия момент,
видно от справка от НАП, изготвена на 17.12.2021г.. В приложеното на л.53 съобщение до
длъжника, е удостоверено от длъжностното лице по призоваване, че е връчено на
05.07.2021г. чрез работодателя Зиказик ЕООД и получено от управителя Диян Георгиев И..
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в едномесечен срок от връчването на заповедта
възражение по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на ЕС или по друг начин, като е удостоверил това или да
е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на
иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в
настоящия случай заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез работодателя му.
Съгласно чл. 46 ГПК при връчване чрез работодател е достатъчно работодателят да
приеме съобщението със задължение за предаването му на адресата /Определение по
въззивно частно търговско дело № 1486 по описа за 2016 г. на ВОС/. С получаване на
съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради
което и срокът за подаване на възражение е започнал да тече от 05.07.2021г., съответно е
изтекъл на 05.08.2021г.. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго
лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е
запознато със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът
на призовките и съобщенията, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища
1
и съдържа изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 ГПК.
Оформените от връчителя документи са официални свидетелстващи документи, ползващи се
с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Предвид това
съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 ГПК. При оспорване
на връчването от страна на длъжника, последният разполага с възможността по чл.46, ал.4
ГПК или да инициира производство по чл.423 ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки
съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл.
422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се
следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се
разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено. След влизане в сила на определението, внесената по настоящото
дело държавна такса от ищеца подлежи на връщане.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17344/2021г. по описа на ВРС, на
основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на определението, ч.гр.д № 5589/2021г. по описа на ВРС да се
върне в състава, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от
определението.
След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна
такса, следва да се върне на ищеца след депозиране на молба и посочване на банкова сметка.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2