№ 7442
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110152905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 203792/28.09.2022 г. на А. И. Т., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. М., срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя
.в, със съдебен адрес: гр. София, ул. Раковска № 145, ет. 2, чрез адвокат В. Ж., с която следните
обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 124 от ГПК
във връзка с чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за проглА.ване нищожност на клауза на чл. 11.3 от
Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните, поради противоречие
на добрите нрави и сключена при неспазване чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПП, както и чл. 33 от ЗПК,
както и иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата 300 лв., недължимо платена неустойка по
недействителна клауза (чл.11.3 от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен
между страните), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Исковата претенция е увеличена по реда на чл. 214 от ГПК, съгласно направеното искане с
Молба от 31.03.2023 г. на 500.25 лв., с Протоколно определение от 11.04.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника за сумата от 331.08 лв.,
представляваща дължима сума по чл. 35 от Договор за заем, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на насрещния иск до окончателното плащане, с правно основание на предявения иск
по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски
кредит на 18.01.2019 г. за сума от 700 лв., като съгласно същия е следвало да върне сумата в общ
размер на 791.25 лв. Твърди, че ГПР по договора възлиза на 41.26 %, а ГЛП е 39.54 %, като
вземането се погА.ва на 15 вноски. Сочи, че съгласно чл. 11.3 от Договора, ако
кредитополучателят не предостави едно от изброените в чл. 11.1. от същия договор обезпечения в
седемдневен срок, то тя дължи неустойка в размер на 500.25 лв. Твърди, че е заплатила 700 лв.
главница, 91.25 лв. лихви и 300 лв. неустойка. Счита, че клаузата на чл. 11.3. от Договора за
потребителски кредит, сключен между страните на 18.01.2019 г. се явява нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и на закона – чл. 143,
ал. 1, чл. 146 от ЗПП. Счита, че е нарушен основен принцип, а именно принципът на
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, при което се е достигнало до
значителна нееквивалетност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне
1
на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи, че цитираната
клауза от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея в размер на 500.25 лв. е в размер на 80 % от сумата на отпуснатия кредит, като
по този начин се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Сочи също така, че
цитираната клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда
заплащане на неустойка, която е необосновано висока. Навежда доводи за нищожност на клаузата
и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално с кредитополучателя.
Счита, че заплатената от нея сума от 300 лв. за неустойка по нищожната клауза е платена без
правно основание и подлежи на връщане. Претендира и разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит с № F9005327 от 17.08.2021 г. за сумата от 800 лв., като кредитът е усвоен
на същата дата в пълен размер и длъжникът се е задължил да го погаси изцяло, съгласно условията
по договора. Твърди, че плащанията по погА.ване на вземането е следвало да започнат от
17.08.2021 г., но от самото начало кредитополучателят е бавел плащанията и с течение на времето
забавата се е увеличила пропорционално. Сочи, че поради това, че кредитополучателят не е
предявил вземанията си по съдебен ред, поради настъпила предсрочна изискуемост, забавата била
442 дни. Сочи, че към момента на подаване на отговора на исковата молба ищцата е погасила
главница в размер на 800 лв., лихви в размер на 96.70 лв., глоба за закъснение от 70 лв., глоби за
предсрочна изискуемост от 52.92 лв., като неустойка по Договора не е била заплащана. Счита, че е
налице липса на правен интерес от водене на съдебно производство по така предявените искове,
тъй като по процесния договор нямало заплащане на неустойка, а само плащане по главницата.
Счита и двата предявени искове за неоснователни. Навежда подробни доводи в тази насока. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от насрещния
ответник, като същият оспорва насрещната искова претенция. Оспорва твърдението на
насрещния ищец за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като такава не била обявена на
длъжника. Оспорва наличието на разпоредба чл. 32.1. в договора между страните, както и
просрочие на която и да е вноска повече от 90 дни. Оспорва твърденията, че кредитополучателят е
заплащал суми за глоба закъснение и глоба за предсрочна изискуемост, като сочи, че тези суми са
заплатени за неустойката, за чието неоснователно плащане е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Счита, че сочената от насрещния ищец клауза на чл. 32.1. от Договора, създаваща право на
кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем и това да не бъде доведено до знанието на
потребителя се явява нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че
претендираната от насрещния ищец неустойка от 331.08 лв. е недължима, тъй като цитираната
клауза противоречи на добрите нрави и води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, респективно до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя. Счита цитираната клауза за нищожна и като противоречаща на добрите нрави
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира е в
огромен размер и по този начин се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост.
Позовава се и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като счита, че процесната клауза на чл.
35 от Договора между страните заобикаля тези законови разпоредби. Моли съда да отхвърли
предявения насрещен иск и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № F9000944 от 18.01.2019 г.,
сключен между страните по делото за сумата от 700 лв. и срок на договора 30 седмици. Годишният
лихвен процент възлиза на 39.54 %, а Годишният процент на разходите възлиза на 41.26 %.
Крайният падеж е 20.08.2019 г. В чл. 5 от Договора е уговорена неустойка в размер на 15 лв.,
дължими за всеки 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено
повече от 30 календарни дни, но не повече от 70 лв. за целия период на договора за кредит.
В чл. 11 от Договора е уговорено предоставяне на гаранция за изпълнение на задълженията
си по договора, конкретно изброени в членове 11.1.-11.2, като в чл. 11.3. от Договора е уговорена
неустойка в размер на 500.25 лв. при непредоставяне на някоя от посочените в предходните клаузи
гаранция за изпълнение по договора. Исканата гаранция е следвало да бъде предоставена в
2
седмодневен срок от подписване на договора, като изрично е посочено, че банковата гаранция
следва да е в размер на 791.25 лв. със срок на валидност до 30 дни след крайния срок на договора.
Вторият вид гаранция, която кредитополучателят е могъл да предостави на кредитора, е
застрахователна полица в полза на кредитора с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение
на финансовите задължения от кредитополучателя по договора, както и да поддържа валидна
застраховка за срока на договора.
Ищецът е представил Справка за кредитна задлъжнялост от Централен кредитен регистър
към БНБ към 17.01.2023 г., както и 9 броя бележки за заплатени суми по договор за кредит в
размер на 1291.50 лв., внесени в периода 08.02.2019 г. до 02.08.2019 г., включително.
Ответникът е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание справка за извършените от ищцата плащания по Договор за
потребителски кредит от 18.01.2019 г., но такава не е представена в дадения срок, поради което
съдът прилага разпоредбата на чл.161 от ГПК.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит на 18.01.2019 г. за сума от 700 лв. Установява се също така и наличието на
твърдяната неустоечна клауза в размер на 500.25 лв. Съгласно представените вносни бележки,
които са приети по делото и не са оспорени от насрещната страна, ищцата е погасила главницата,
дължимите лихви по кредита и неустойката в посочените по-горе размери, поради което
възражението на ответника, че неустойка не е била заплатена по Договора от 18.01.2019 г. е
неоснователно.
Видно от Договора от 18.01.2019 г., в който е включен погасителен план, в същия са
включени разходи за погА.ване на неустойката по договора, но няма данни как е формиран размера
на годишния процент на разходи, определен на 41.26 %, тъй като липсва посочване на
компонентите на последния. Към договора не са представени изискуемите Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а самият във вида, в който
е представен, не отговаря на изискванията за големина на шрифта не по-малък от 12.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по чл. 11.3. от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването на
задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на
3
сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да
бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената неустойка в размер на 500.25 лв.
е видно, че същата е над 50 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът счита, че
годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
дължимите такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 11.3. от
Договора за кредит от 18.01.2019 г., е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Неоснователни са доводите на
ответната страна, че искът е недопустим, тъй като ищеца нямал правен интерес от водене на
производството, тъй като не била заплатена неустойка по Договора. По делото се установява от
представените от ищеца доказателства, че ищецът е заплатил главници, лихви и неустойка в пълен
размер, а ответникът не ангажира изисканите по реда на чл. 190 от ГПК доказателства, поради
което съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че е заплатил сумите изцяло, в това число и
за неустойка. Ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред нищожност на атакуваната
неустоечна клауза, доколкото същата е част от договор, по който той е страна и тази клауза е
обвързваща и задължителна за него по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
На следващо място, предвид установеното, че клаузата за заплатената от ищцата неустойка
е недействителна, а ответникът не е установил, че е налице валидно правно основание да получи
сумата от 500.25 лв., следва да се уважи и искът по чл. 55 от ЗЗД, поради неоснователното
разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответника, което безспорно е
установено по делото.
По насрещния иск: Предявен насрещен иск от ответника за сумата от 331.08 лв.,
представляваща дължима сума по чл. 35 от Договор за потребителски кредит с № F9005327 от
17.08.2021 г. за сумата от 800 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния
иск до окончателното плащане, с правно основание на предявения иск по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД. При така заявеното искане, ищецът по насрещния иск следваше да докаже чрез пълно и
главно доказване следните обстоятелства: валиден договор между страните, посочен в исковата си
молба, размера на вземането си и всички останали положителни факти и твърдения, на които
основава иска си. Видно от материалите по делото, Договор за потребителски кредит с
№ F9005327 от 17.08.2021 г. за сумата от 800 лв. не е представен от насрещния ищец, а ответника
по този иск оспорва иска. Не се установява наличие на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по твърдения Договор за потребителски кредит от 17.08.2021 г.,
тъй като не са представени каквито и да било доказателства в тази насока.
При липса на каквито и да е доказателства за валидно възникнал Договор за потребителски
кредит с № F9005327 от 17.08.2021 г. между страните, съдът приема, че насрещната претенция е
недоказана и следва да се отхвърли като такава.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Същият е направил такива,
както следва: 100 лв. за държавна такса по предявените два иска. Ищецът е представил списък с
разноски по чл. 80 от ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв. по предявения установителен иск, 400 лв. по
предявения осъдителен иск и 400 лв. по предявения насрещен иск. Предвид това, че исковата
молба е подадена на 28.09.2022 г. следва възнаграждението в полза на адвокат М. М. да се
определи в размер на 300 лв. по всеки един от предявените искове, респективно по насрещния иск,
съгласно редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действала към датата на подаване на исковата молба и предвид
цената на иска и липсата на фактическа и правна сложност на същия.
При този изход от делото ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА ЗА НИЩОЖНА по иск, предявен от А. И. Т., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Хаджи Димитър № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №
81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. М., срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя
.в, със съдебен адрес: гр. София, ул. Раковска № 145, ет. 2, чрез адвокат В. Ж., неустоечна клауза,
предвидена в чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между
страните, поради заобикаляне на императивни правни норми, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя .в, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Раковска № 145, ет. 2, чрез адвокат В. Ж., да заплати на А. И. Т., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Хаджи Димитър № 176, вх. Е, ет. 5, ап. 33, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. М., сумата от 500.25 лв. (петстотин лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща сума, недължимо платена по прогласена за нищожна неустоечна
клауза по чл. 11.3. от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните,
на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от
28.09.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от
100 (сто) лева за разноски за държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя .в, да заплати на
адвокат М. В. М. от АК – Пловвидв с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81,
ет. 3, ап. Б, сумата от 900 (деветстотин) лева за предоставена безплатна правна помощ на ищеца А.
И. Т., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5