Решение по НАХД №365/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя И.Б.А. от село **********, област Плевен е обжалвал
Наказателно постановление № 25-1752-000109, издадено на 03.04.2025 година от
Началник на РУ Габрово. при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП същия е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева,
наложена въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, и с което от издаденото на
името на това лице свидетелство за правоуправление на МПС са били отнети общо
десет контролни точки - съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и редя за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ брой 1 от 04.01.2013 г.,
в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от
4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г., брой 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 27 от 24.03.2023 г.,
попр., бр. 56 от 30.06.2023 година; изм. с Решение № 12345/14.11.2024 г. на ВАС на РБ
- бр. 108 от 27.12.2024 г., в сила от 27.12.2024 г.). По съображения, изложени подробно
в подадената жалба, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и
го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички
законни последици, които произтичат от това. Същите не включват разноски,
заплатени във връзка с осъществено процесуално представителство, чието присъждане
да се претендира въз основа на предпоставките, предвидени в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител на определената за разглеждането на делото
дата. В писмото, с което тя е била препратена до съда, от същата не е изразено никакво
становище по изложените оплаквания в нея, както и по отношение на мотивираното
чрез тях искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, издадено от
Началник на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя И.Б.А. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М”
и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Плевен. Към края на месец
март 2025 година той е притежавал свидетелство за правоуправление от посочените
категории, за последно издадено на 01.08.2018 година, което е било със срок на
валидност до 01.08.2028 година. От приложената на л. 36-38 справка е видно, че до
края на посочения месец март на 2025 г. жалбоподателя е бил санкциониран по
административен ред чрез единадесет влезли в сила наказателни постановления за
нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС. От нея се
установява, че към края на този месец освен чрез тях, той е бил санкциониран по
административен ред и с общо 19 броя фишове, последния от които (Серия GT №
3034514 от 06.08.2024 година на РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико
Търново) е бил за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, извършено през тази година.
На 24.03.2025 година жалбоподателя И.А. управлявал товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел „35Ц“ с Рег. № ВТ 85-20 КТ, собственост на търговското дружество
„Преспа инвест“ ЕООД, като се движел с него по ул. „Йосиф Соколски” в посока на
ул. „Николаевска“ в гр. Габрово. Докато управлявал автомобила, около 12,17 часа на
1

тази дата той бил спрян за проверка от полицейски екип до № 2 на ул. „Йосиф
Соколски“, в състава на който влизали св. Х.М. и И.К. – служители на ОД на МВР
Габрово. След спирането на автомобила полицейските служители установили, че той
се управлявал от неговия водач без същия да използва обезопасителен колан, с който
МПС било оборудвано. След установяване на неговата самоличност в лицето на
жалбоподателя И.Б.А., свид. Х.М. пристъпил към действия, свързани с
документалното установяване на констатираното нарушение. Тъй като при
извършването на свързаните с това действия той допуснал грешка, първоначално
съставеният фиш не бил предявяван на водача и/или подписван от него, като
впоследствие е бил анулиран от св. Х.М.. След това от посочения свидетел бил
съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA № 3328903,
тъй като св. М. е приел, че след като около 12,17 часа на 24.03.2025 година, при
управление на описания по-горе товарен автомобил по улица „Йосиф Соколски“ в
посока на улица „Николаевска“ в гр. Габрово, до № 2 на първата от тях го е управлявал
без да използва обезопасителния колан, с който той е бил оборудван, жалбоподателя е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Акта е
бил съставен в личното присъствие на жалбоподателя И.А., който го е подписал, след
като се запознал с отразените в същия фактически констатации във връзка с описаното
нарушение, без да изложи конкретни възражения по отношение на тях. Такива не са
били направени от него и в допълнителния седемдневен срок, установен в нормата на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и на останалите материали по
административно-наказателната преписка, на 03.04.2025 година Началника на РУ
Габрово при ОД на МВР Габрово е издал посоченото по-горе наказателно
постановление № 25-1752-000109, което се явява предмет на обжалване по настоящото
дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от НАХД № 365/2025 г. на
Районен съд – гр. Габрово екземпляр на наказателното постановление сочат, че той е
получен от жалбоподателя на 14.04.2025 г. Жалбата против същото (според отразените
в нея Вх. № и дата) е постъпила при наказващия орган на 22.04.2025 година, или в
рамките на законово определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение
на искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй като съответния акт (Серия GA № 3328903 от 24.03.2025
година) е съставен още на датата за извършване на описаното в него нарушение, както
и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който автора на същото се явява
открит. Автора на този акт е бил компетентно (съобразно предвиденото в нормата на
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице. Обжалваното наказателно постановление също е било
издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т.
2

3.8 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 6-7 от НАХД № 365/2025 г. на
Районен съд - град Габрово, водят до безспорно заключение, че Началника на РУ
Габрово при ОД на МВР – Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с надлежно предоставени му права да издава
такива постановления за нарушения на разпоредби от посочения закон. Изискванията
във връзка със срока за издаване на постановлението също са спазени, тъй като то е
издадено не след, а преди изтичане на определения в нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта, документиращ
описаното в него административно нарушение по чл. 137, ал. 1 от ЗДвП. Актът и
постановлението са съобразени и с останалите изисквания, установени от закона по
отношение на тях, и притежават всички реквизити, които са предвидени като
задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не
само за времето и мястото за извършване на отразеното в тях нарушение и свързаните
със същото обстоятелства, но и за съответната законова норма, за която е прието, че е
била нарушена чрез него. Последната е съобразена с предвиденото в законовата база –
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията по ДВ бр. 9/2017 г.), която е действали към
отразената в акта и наказателното постановление дата 28.03.2025 година, а свързаните
с тази норма фактически обстоятелства, които имат значение за извършеното
законосъобразно определяне на правната квалификация на свързаното с нея
нарушение, се извеждат безспорно от данните, които се съдържат в събраните по
делото писмени и гласни доказателствени материали.
По делото не е спорно, че описания в акта и наказателното постановление
автомобил с Рег. № ВТ 85-20 КТ е бил управляван от жалбоподателя по ул. „Йосиф
Соколски“ в посока на ул. „Николаевска“ в гр. Габрово на датата 24.03.2025 г., както и
че (около 12,17 часа на нея) към момента на спирането му за проверка до № 2 на
първата от тези улици Асенов не е използвал обезопасителния колан, с който
автомобила е бил оборудван. Доколкото това е така, а изложените по-горе
обстоятелства се явяват безспорно установени от приложените по делото писмени
материали от административно-наказателната преписка и показанията на двете
разпитани лица, следва да се приеме, че той действително е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение от обективна и от субективна
страна, и то не само поради обстоятелството, че като правоспособен водач (при това с
дългогодишен стаж като такъв) същия положително е бил запознат с установеното в
негова тежест задължение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, но и поради това, че показанията
на тези лица не се опровергават по никакъв начин от доказателствените материали,
които са събрани в производството по делото, а по същото не са налице установени
каквито и да било (в т.ч. обективни) обстоятелства, които да водят до съмнения във
връзка с тяхната достоверност. С оглед на изложеното не би могло да се приеме, че
обстоятелствената част на акта и тази на издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдържат констатации, които не кореспондират на обективната
действителност, още повече и при наличието на такива опровергани от същите
твърдения - като тези за: непосочените законови разпоредби, нарушени чрез самото
административно нарушение и неконкретизираното (като съдържание) твърдениe за
неустановеност на важни фактически обстоятелства, при които е било извършено
нарушението, довела до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и
на административно-наказващия такъв, които определят свързаните с тях оплаквания в
подадената жалба като несъстоятелни от фактическа и правна страна. Казаното
безспорно важи и относно твърдението за двукратното санкциониране (чрез акт и
3

наказателно постановление) на жалбоподателя за едно и също нарушение, което се
явява предмет на разглеждане въз основа на подадената жалба по настоящото дело,
тъй като от показанията на разпитаните полицейски служители е видно, че
първоначално съставения фиш не е бил връчван на Асенов и подписван от него, а
приложената справка на л. 36-38 не установява наличие на фиш, издаден във връзка с
установено административно нарушение след датата 08.08.2024 година, в т.ч. и на
такъв, който да е бил издаден от Началник на РУ Габрово след нея.
Освен за правилно по вид, съдът намери, че определеното за нарушението
наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е била
наложена въз основа на текст – чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, който (освен при
втората описана в него хипотеза) изрично е предвидил такава и за водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан, т.е. въз основа на
обстоятелства, каквито безспорно са възникнали в настоящия случай, като при
установените в тази норма (в редакцията на същата по ДВ бр. 60/2012 г., в сила от
07.08.2012, която е действала към момента за извършване на нарушението и издаване
на постановлението) граници тя е наложена именно в предвидения размер. Тъй като
същия няма минимум и максимум, а размера на глобата се явява абсолютно
определен, няма и обективна възможност за нейната промяна. Поради изложеното и
доколкото жалбата не съдържа и искане за изменяване на наказателното
постановление, съдът не е обсъждал възможността наказанието да се намали, още
повече и от аспект на множеството на брой наказания, наложени до момента по
административен ред на жалбоподателя за други извършени от него нарушения по
ЗДвП. Във връзка с нарушението правилно се явява и отнемането на контролни точки,
тъй като отнемането на 10 такива е предвидено в чл. 6, т. 18 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година при наложено наказание въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от
ЗДвП, каквото е налице в настоящия казус.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................
4

Номер на акта:	129
Дата:	23 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200365
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 май 2025 г.

Решение по НАХД №365/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите