РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107044 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Б.Г.А. против „ДЕНИ
ЛАЙТИНГ“ ЕООД и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
08.02.2021 г., ведно със законната лихва от деня на настъпване на злополуката до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за
неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и моли съда да уважи иска и да присъди направените в производството разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли съда
да отхвърли иска и да присъди направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по силата на трудов договор № *** г. А. е назначен в ответното дружество
на длъжността „монтажник, електрооборудване“, като мястото му на работа е ***. Той
постъпва на работа на 08.03.2018 г., а ден преди това му е връчена длъжностна
характеристика, според която трябва да е запознат „нормативните актове по здравословните
и безопасни условия на труд и за противопожарна безопасност“. Договорът е със срок за
изпитване в полза на работодателя. С допълнително споразумение № *** г. към трудовия
договор правоотношението вече е за неопределено време. На 24.06.2020 г. е съставен
протокол за проведено обучение на основание договор за покупко-продажба от 19.06.2020
г., сключен между „***“ АД (продавач) и „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД (купувач). Обучението
1
е във връзка с „новопроизведен електрически високоповдигач, тип „стакер“ ***, модел ***“
(за краткост Стакер). Обучени са служители на ответното дружество, сред които обаче не е
ищецът. На 18.01.2021 г. е съставен втори такъв протокол за проведено обучение, този път
на служителя на купувача А. К. К.
Към дата 08.02.2021 г. в склада, в който работи ищецът, се намира кош, който се
използва от служителите заедно със Стакер. Този кош е направен от свидетеля С. С. по
указания на управителя на дружеството работодател. Кошът е направен от метална
конструкция и не е сертифициран. Този кош е заведен в инвентарната книга на дружеството
под номер 177.
На 08.02.2021 г. около 10.15 часа ищецът изпълнява задача по смяна на датчици в
склад на 9-ти километър. Начинът на извършване на работата не е указан от управителя – не
е указано да се ползва повдигач, нито да се ползва кош. Формулиран е единствено крайният
резултат – да се сменят датчици.
Тъй като височината, на която се намира датчикът, е около 3 метра, ищецът се качва
на Стакер, който се управлява от друг служител, с помощта на което техническо средство да
бъде повдигнат до необходимата височина. При движението на машината, А. загубва
равновесие и пада от височина около 2 метра, в резултат на което получава множествени
счупвания на *** и ***, както и има открита рана на главата. Приет е за лечение в
„Неврохирургично отделение“ към „***“ АД, където на 11.02.2021 г. е извършена ***. На
12.02.2021 г. е изписан с препоръки да носи дълго време корсет.
На 12.02.2021 г. управителят на ответното дружество подава до ТП – Бургас на НОИ
декларация за трудова злополука, в която посочва, че тя е настъпила в 10.13 часа на
08.02.2021 г. в гр. Бургас, 9-ти километър, при сглобяване на осветителни тела и
отремонтиране на дефектни тела и по специално при демонтаж на сензор, свързан към
осветително тяло, за което е нужна повдигаща машина. Посочва се, че е използван Стакер
без осигурителен кош, който е направен за тази цел, като А. е информиран за това.
Конкретизиран е и начинът на увреждането – падане от височина около 2 метра, поради
движението на Стакер. Посочен е и видът на увреждането – ***.
С разпореждане № *** г. на длъжностно лице към ТП – Бургас на НОИ злополуката е
призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането се посочва, че „при
спускане на платформата той е загубил равновесие, политнал назад и паднал на земята, като
се приземил на пети, гръб и глава“.
На 18.02.2021 г. са отстранени конците, с които е зашита раната на главата на ищеца,
получена от падането. В периода от 08.02.2021 г. до 05.10.2021 г. А. е в болнични, като
трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 30.08.2021 г.
С експертно решение на ТЕЛК към „***“ АД от 05.11.2021 г. на ищеца е призната 30
% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, като водещата диагноза е „***“.
След като е изписан от болницата А. се прибира вкъщи, където за него се грижи
съпругата му. Той изпитва болка с месеци, като му е трудно да сяда и предпочита по
възможност да стои прав или да лежи. Постепенно започва да се обслужва сам, но
продължава да го боли. След злополуката ищецът става по-затворен психически.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е налице ***, без да се засяга костно-мозъчният канал. В тези случаи
възстановяването е по-бавно, независимо от направената ***. Оздравителният процес при
тези случаи е около година – година и два-три месеца. Според експерта ищецът страда от
***, които не са свързани с травмата.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, както и от показанията на свидетелите Я. Н. И.-А.а, Г. И. И., И. Д. Т.
2
и С. Х. С. (частично). Показанията на последния свидетел са противоречиви. От една страна,
свидетелят заявява, че „всеки път си длъжен да се качваш с машината и коша“, а, от друга,
че всеки преценява по какъв начин да изпълни задачата и няма указания на каква височина,
с какво да се качват служителите. В този смисъл съдът цени тези показания единствено
досежно факта, че свидетелят е направил коша, последният не е сертифициран и ищецът
знае за наличието на този кош и го е ползвал преди.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Възражението на ответника
за съпричиняване е с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.
Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен
ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде
игнориран – Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о.
Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав
на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е
нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След извършване на
проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава
разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Наличието на
влязъл в сила административен акт (в случая разпореждане на НОИ), в който се съдържа
произнасяне по спорните факти (приемане на злополуката като трудова), е пречка за
преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен
съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и
при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на
акта – в този смисъл Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о.
Разпореждането на НОИ за приемане на злополуката, настъпила с ищеца на
08.02.2021 г., за трудова, не е атакувано от работодателя и не страда от пороци, правещи го
нищожно, поради което следва да бъде зачетено от настоящата съдебна инстанция.
Работодателят, чиято отговорност е обективна (Решение № 202 от 12.12.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о.), отговаря за причинените вреди, без значение дали са
в причинна връзка с неговото поведение. При все това, управителят на дружеството
работодател признава в съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г. по настоящото дело,
което следва да се цени от съда, тъй като съдържа неизгодни за страната факти, че
инструктаж не е проведен на ищеца как да използва Стакер преди да изпълни задачата.
Такъв инструктаж е проведен при закупуване на Стакер, но няма доказателства ищецът да е
взел участие в него.
При обезщетяване на вреди по чл. 200 от КТ намират приложение и общи правила на
отговорността при непозволено увреждане, вкл. принципът обезщетенията да са изискуеми
и лихвоносни от момента на настъпване на вредата, т. е. в случаите на трудова злополука
лихвата да е дължима от датата на настъпване злополуката, причинила конкретната вреда –
аргумент от Решение № 578 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 603/2009 г., III г. о.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само,
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки
основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата – в този смисъл Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о.
Съдът намира, че А. не е допуснал груба небрежност, като мотивите за това са
следните:
Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени
3
машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и
правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде
окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му – в
този смисъл Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о.
Както вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза посочва, рискът от
падане от височина по отношение на длъжността „монтажник електрооборудване“ е първа
степен. Експертът уточнява, че се изисква повишено внимание от работника при
придвижването на машината. В този смисъл инструктаж е бил необходим, но не е проведен
на служителя, оператор на Стакер, в деня на инцидента.
Както вече се посочи, на ищеца не е проведен инструктаж за работа със Стакер (нито
първоначален, нито последващ). Съгласно дефиницията на пар.1, т.1 от ДР на Наредба № 10
от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари (за краткост Наредбата) „електрокар“ е самоходна машина за
безрелсов транспорт, предназначена за повдигане, стифиране или транспортиране на товари,
задвижвана от електродвигател, захранван от тягова акумулаторна батерия или друг
източник на електрическа енергия. В случая се установява от материалите по делото и от
общодостъпна информация в интернет, че Стакер представлява задвижван от акумулаторна
батерия кар, следователно попада в категорията на електрокарите, за които според т.12 от
Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредбата не се допуска превоз на хора върху кара,
виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел
от производителя. Видно отново от общодостъпна информация в интернет, карът не трябва
да се използва за превоз и повдигане на хора, тъй като предназначението му е за обработка
на палети.
За да се изисква от ищеца да е запознат с Наредбата, преди това трябва да му е
проведен инструктаж както относно механизма на работа със Стакер, така и за изискванията
за безопасност, които са посочени както от производителя, така и в Наредбата. Нещо повече,
предвид по-горе изложеното, според настоящия съдебен състав е недопустимо който и да е
служител да се качва на Стакер посредством „кош“, защото последният не е сертифициран
от производителя.
На следващо място, на А. не е забранено да използва Стакер, която забрана той да е
нарушил. Работодателят признава, че е „изискал“ от А. „резултат“, а не как ще се изпълни
задачата. Според свидетеля С. няма указания от работодателя за работа на каква височина
какво средство следва да се използва, т.е. преценката за това дали да се използва машина или
стълба например е на работника.
На последно място, „монтирането“ на „коша“ върху Стакер е задължение на
оператора на машината, защото е „техническо средство“ (изявление на вещото лице по
съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г.). По делото
няма доказателства операторът на Стакер да е настоявал да бъде поставен кошът, но ищецът
да е игнорирал това. Няма и доказателства ищецът да е „разпоредил“ на оператора да се
изпълни задачата без кош.
В този смисъл, трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасена
машина, без да е проведен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа с тази машина, като от обстоятелствата по делото „не е несъмнено
ясно“, че действията на ищеца (качването му на виличните рогове и повдигането му на
около 3 метра височина) самостоятелно ще доведат до увреждане на здравето му. Стакер
може да повдига тежест до 1,4 тона, т.е. ищецът не съзнава, че „претоварва“ машината. За
изпълнението на задачата може да се използва и стълба, т.е. височината не е била голяма.
Изпълнението на задачата изисква съвместна работа на двама души, т.е. ищецът „се
доверява“ на уменията на оператора на машината. Падането е в резултат и от действия на
оператора на Стакер (показания на свидетеля А.а и заявеното от работодателя в декларация
за трудова злополука – „поради движение на Стакера“).
4
Ето защо съдът намира, че не е налице груба небрежност от страна на ищеца при
изпълнение на възложената му задача.
По отношение на размера на обезщетението:
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице.
Ищецът е на 48 години, т.е. в трудоспособна възраст. Установи се по делото, че почти
8 месеца той е в болнични. Дълго време не може да се обслужва сам. Според експерта,
изготвил заключение по съдебно-медицинската експертиза, възстановяването в конкретния
случай ще продължи около година и три месеца, т.е. продължителен период. Като последица
от злополуката на ищеца е призната намалена работоспособност, което затруднява
намирането на нова работа. Това влияе негативно на психиката му (показания на свидетеля
Т.). След злополуката ищецът става по-затворен и подтиснат, респективно двигателните му
функции са по-ограничени.
Че ищецът продължава да изпитва болка към момента на приключване на съдебното
дирене, свидетелстват както неговата съпруга, така и свидетелят Тодоров.
Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, което следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на увреждането 08.02.2021 г. до окончателното му изплащане. В този размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 15 000 лева отхвърлен като неоснователен.
Тук следва да се посочи, че не следва да се присъжда изрично законна лихва от датата
на подаване на исковата молба, каквото искане отправя до съда А., защото лихвата, която се
присъжда от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението обхваща
и лихвата, която се дължи от момента на депозиране на исковата молба в съда.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски от 1200 лева, изплатено адвокатско възнаграждение,
чийто размер не е прекомерен с оглед материалния интерес по делото и проведените по
делото три открити съдебни заседания. С оглед уважената част, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 800 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска –
аргумент от чл.78, ал.3 от ГПК. Дружеството е заплатило 180 лева депозит за съдебно-
техническа експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. С оглед
отхвърлената част от иска дружеството има право на разноски в размер на 560 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 400 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважения размер на иска, и сумата от 350 лева, представляваща разноски (заплатено
възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза, тъй
като искът бе уважен).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК – ***, да заплати на Б.Г.А., ЕГН –
**********, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
5
претърпените от него неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания,
вследствие на получени увреждания в резултат на трудова злополука, станала на 08.02.2021
г., установена с разпореждане № *** г. на длъжностно лице от ТД на НОИ – Бургас, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 08.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдената сума до претендираната от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК – ***, да заплати на Б.Г.А., ЕГН –
**********, сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Б.Г.А., ЕГН – **********, да заплати на „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК
– ***, сумата от 560 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЕНИ ЛАЙТИНГ“ ЕООД, ЕИК – ***, да заплати по сметка на БРС
сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща сбор от дължимата държавна
такса за уважения размер на иска и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6