Решение по дело №2186/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1403
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20225300502186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502186 по описа за 2022 година
Обжалвано е Решение № 2407/29.06.2022г., постановено по гр. д. №14218/2021г. по
–ти
описа на Пловдивския районен съд III брачен състав, с което се отхвърля иска
предявен от А. Р. У., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата
майка Д. П. У., ЕГН ********** с адрес: *** да бъдат осъдени ответниците М. К. У.,
ЕГН ********** и М. Л. У., ЕГН ********** с адрес: *** да заплащат месечна
издръжка в размер на 250 лева на своя внук А. Р. У., ЕГН **********, както и иска да
бъдат осъдени М. К. У., ЕГН ********** и М. Л. У., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплатят издръжка за минал период – за периода от 01.09.19г. до 13.03.20г. В размер на
по 802 лева на своя внук А. Р. У., ЕГН ********** действащ лично и със съгласието
на неговата майка Д. П. У., ЕГН ********** с адрес: ***.
Жалбоподателят А. Р. У., ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на
неговата майка Д. П. У., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния
съд, по съображения подробно изложени в жалбата, като постанови друго, с което
уважи исковете.
Въззиваемите страни М. К. У., ЕГН ********** и М. Л. У., ЕГН **********
считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното: Жалбоподателят А. Р. У. е
1
внук на М. К. У. и М. Л. У., които са родители на починалия на ***г. баща Р. М.У. –
вж. удостоверение за родствени връзки, издадено от Община Пловдив, район
„Централен“.
От изложеното в исковата молба, социалния доклад, както и от справките на
НОИ – Пловдив, НАП – ТД Пловдив, КАТ – Пловдив и БНБ се установява, че
въззивникът получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
основание чл. 81, ал.1 от КСО в размер на 225лв. и социална помощ от ДСП – Родопи в
размер на 350лв.
М. К. У. получава пенсия в размер от 456.53лв., който е инвалид с чужда помощ
със 100% загубена работоспособност, а М. Л. У. получава лична пенсия в размер на
349.86в., като тя има 75.5% намалена работоспособност. Въззиваемите притежават
етаж от къща в гр. Пловдив, две шести ид. ч. от апартамент в гр. София, два
автомобила – производство 1990г., за които няма данни дали са в движение и дървена
барака без ток и вода в м. „Хижа Здравец“, както и дворно място в с. Марково,
Пловдивска област. Не е ясно точно какви спестявания имат М. и М. У., понеже по
делото има данни, както за притежавани от тях банкови сметки, така и за закрити
банкови сметки.
Претендираната издръжка не е безусловна, тъй като ответниците, тук
въззиваеми, не са родители и по отношение на тях не намира приложение нормата на
чл. 143, ал.2 от СК и затова следва да се съобразят възможностите на лицата, от които
се претендира процесната издръжка, както е указано в чл. 142, ал.1 от СК. В настоящия
казус месечния доход на жалбоподателя от 575лв. (наследствена пенсия и социална
помощ) надхвърля размерите на пенсиите на всеки един въззиваем поотделно и като се
вземе предвид тяхната възраст и здравословно състояние обосновава извода, че
възизваемите нямат възможност да заплащат издръжка на своя внук. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че посоченото по – горе имущество притежавано от
дядото и бабата на жалбоподателя не е годно да осигурява доходи в значителен размер.
От друга страна към сумата от 575лв. получавана от непълнолетния А. следва да
се добави и безусловната издръжка, която следва да осигури родителят (майката) на
непълнолетното си дете.
Изложеното налага извода, че исковете за заплащане на издръжка, както за
напред, така и за минало време са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2407/29.06.2022г., постановено по гр. д.
–ти
№14218/2021г. по описа на Пловдивския районен съд III брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3