Решение по дело №237/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. против Решение № 96 от 15.04.2025 г. по АНД № 228/2025 г. на Районен съд – Сливен, изпратено за разглеждане от ЯАС с Определение № 6197 от 10.06.2025 г. по адм. д. № 5882/2025 г. на ВАС.

Със съдебния акт на СлРС е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-0804-006885 от 20.08.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, в частта, с която на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като извършеното деяние е преквалифицирано от такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на деяние по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Със същия съдебен акт е отхвърлено като неоснователно искането на Й. за присъждане на разноски по делото.

Претендира се цялостна отмяна на решението на Сливенски районен съд, ведно със санкционния акт, по съображения за неправилно приложение на закона и като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва детайлно описание на материални щети, причинени при ПТП, в което касатора е участвал. Сочи се, че констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, че касатора е участник в ПТП с материални щети не се подкрепят от доказателствата по административнонаказателната преписка, в т.ч. и от свидетелските показания. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с наказателното постановление с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът И. Й. Й., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано по делото становище чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Моли съдът да остави в сила оспореното съдебно решение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Не е заявена претенция за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил наказателното постановление, изменяйки го законосъобразно в частта относно правната квалификация. Иска съдът да остави жалбата без уважение.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 96 от 15.04.2025 г. по АНД № 228/2025 г. на Районен съд – Сливен, с което е изменено НП № 24-0804-006885 от 20.08.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, в частта, с която на И. Й. Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като извършеното деяние е преквалифицирано от такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на деяние по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Със същия съдебен акт е отхвърлено като неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна следното:

На 30.07.2024 г. бил съставен АУАН № 5393 против И. Й. Й. за това, че на 25.07.2024 г. в 17,50 часа в община Сливен, на път SLV1112 в посока от [населено място] към [населено място] управлява лек автомобил [Марка] [модел] с peг. № [рег. номер], собственост на Д. Щ. П., като при управлението на автомобила и при км 29.000 при преминаването през железопътен прелез попътно движещият се пред него автомобил [Марка] [модел] с peг. № [рег. номер] намаля скоростта си на движение, при което същият не съобразява поведението си с това, настига го и го блъска отзад, в следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Отразено е в акта, че след настъпилото ПТП водачът Й. не останал на място за установяване на щетите, както и не уведомил компетентните органи на МВР за случилото се и напуснал мястото на произшествието. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Съставеният АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на 30.07.2024 г., като въз основа на него впоследствие било издадено наказателно постановление, което е надлежно връчено и с което на Й. били наложени наказания за установените с акта нарушения. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. Издаденото НП било обжалвано по съдебен ред, вследствие на което било образувано АНД № 1127/2024 г. по описа на СлРС, приключило с Решение № 337 от 13.11.2024 г., с което същото било отменено като незаконосъобразно, но впоследствие с Решение № 378 от 17.02.2025 г. по КАНД № 639/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен решението на СлРС било отменено, като издаденото НП било потвърдено в частта, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23. ал. 1 от ЗДвП, а в частта относно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП било върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Новообразуваното АНД № 228/2025 г. на Районен съд – Сливен приключило с Решение № 96 от 15.04.2025 г., против което била подадена касационна жалба, въз основа на която пред АС - Сливен било образувано КАНД 5882/2025, впоследствие изпратено за разглеждане от ЯАС с Определение № 6197 от 10.06.2025 г. по адм. д. № 5882/2025 г. на ВАС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че санкционният акт не страда от пороци, обуславящи отмяната му на това основание. По същество съдът приел, че правилно е ангажирана отговорността на наказаното лице, но за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, тъй като в случая е настъпило ПТП, при което автомобилът, управляван от жалбоподателя, е блъснал отзад автомобила на друго лице, като Й. не е останал на място за установяване на щетите, както и не уведомил компетентните органи на МВР за случилото се и е напуснал мястото на произшествието. С оглед на това съдът преквалифицирал деянието от такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на деяние по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, изменяйки наказателното постановление в тази му част.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на И. Й. не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени заложените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания – актовете съдържат всички изискуеми от посочените разпоредби реквизити (описано е пълно, ясно и прецизно нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, ясно е посочен и субектът на административнонаказателната отговорност, както и датата и място на извършване на деянието, включително и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Изложената в АУАН фактическата обстановка изцяло кореспондира с тази, описана в НП, като подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

По отношение на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

В случая по делото е безспорно установено (с оглед обстоятелството, че доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираното нарушение не е оборена), че е настъпило ПТП само с имуществени щети, както и че жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, за да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В този смисъл правилен е изводът на СлРС, че това описание покрива признаците на извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, което е еднакво наказуемо в сравнение с нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, за което е привлечен към отговорност касатора, тъй като за същото е предвидено да се ангажира административната отговорност на нарушителя отново на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Също така не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като описаното деяние в обстоятелствената част на АУАН и НП безспорно осъществява състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В този смисъл крайният извод на съда за необходимост от изменение на обжалваното наказателно постановление чрез преквалифициране на деянието като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП се явява напълно правилен и законосъобразен. В случая преквалификацията на административното нарушение се осъществява, без да се налага изменение във фактическата обстановка. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лева се наказва водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В конкретния казус на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за три срок от месеца, което е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинсатционното съдебно решение - то е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила, а подадената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора претенцията на касатора за разноски пред двете съдебни инстанции се явява неоснователна. Предвид липсата на искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат в полза на ответника по касация.

Водим от горното, Административен съд - Ямбол,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 15.04.2025 г. по АНД № 228/2025 г. на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.