РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

22.07.2011г

Град

Мездра

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

Открито

заседание на петнадесети юли 2011г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар

В.К.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

гражданско

дело номер

534

по описа за

2011

година.

Д.В.А. *** е предявила против Т.Ц.А. ***, иск за прекратяване на сключения между тях на ** ** **** граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. Поискала е също да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете М., както и да се осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка от 150.00лв, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и по 100лева за периода от м.октомври 2010г до датата на предявяване на иска .

Ответникът заявява, че желае прекратяване на брака, но по взаимна вина.

Производството е с правно основание чл.49 с ал.1 СК.

    По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От Д”СП” Мездра е изискан социален доклад.

                 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са сключили граждански брак на ** ** **** с АКТ №03 от същата дата на Община Мездра, който е втори за ищцата и първи и за ответника. От брака си имат едно дете - М., родена на ***г. Ищцата твърди, че първоначално брачните им отношения били нормални, но в последствие се влошили, поради лошото отношение на ответника и неговите родители към по-голямото й дете, родено от друга връзка. Според изложеното в исковата молба, върху нея е упражнявано и физическо насилие, в резултат на което й се наложило да се лекува една седмица в болница. Съжителството им станало невъзможно след нанесения  й от ответника побой и на 10.10.2010г тя напуснала семейното жилище и заедно с двете си деца и се настанила в жилището си в гр.Мездра. Твърди, че след това са правили опит да заживеят заедно, но след 10 дни била изгонена от родителите на ответника. Оттогава живеят във фактическа раздяла. В подкрепа на твърденията си е представила копие от медицинско свидетелство и са изискани образуваните по сигнали на ищцата преписки в РП Мездра. В отговора си и в първото съдебно заседание, ответникът заявява желание за прекратяване на брака, но според него вината за това е обща. Оспорва исковете за издръжка, тъй като няма постоянни доходи. По делото са разпитани трима свидетели. Св. М.Л-Б. твърди, че първоначално брачните отношения на страните са били добри, но в последствие отношенията им се влошили, като тя не сочи причина за това. Знае, че в момента ищцата  заедно с децата си живее при баща си в апартамент в гр.Мездра. Св.Ц.О. – майка на ищцата потвърждава, че ищцата живее при баща  си. Според нея причината за раздялата на страните е лошото отношение на ответника и неговите родители към детето й от предишна нейна връзка. Ищцата й е споделяла, че докато живеели заедно в Боденец на два пъти викали и полиция, когато ответника я ударил и във връзка с проблеми с родителите на ответника.След раздялата ищцата се грижи за детето, като ответника понякога е давал на ищцата средства за детето, но тъй като не са редовни доходи, дъщеря й е притеснена.  Св.И.Н. твърди, че като съсед на ответника не е чул да има скандали в семейството. Според него ответникът се е отнасял добре за голямото дете на ищцата. Счита, че доходите на ответника са ограничени, тъй като се грижи за болната си майка, но винаги, когато ищцата е искала помощ се е отзовавал. От приетия по делото социален докалад се установява, че понастоящем  детето М. живее заедно с майката си  в апартамент в гр.Мездра, собственост на ищацата. Жилището е  с добри хигиенно-битови условия – електрифицирано, водоснабдено и газифицирано.  За двете деца на ищцата  е осигурено достатъчно лично пространство. Според социалните работници за детето се полагат добри грижи от страна на майката, като контактите с бащата не са ограничени.

    При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че е на лице дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения на страните. Безспорно е по делото, че съпрузите живеят във фактическа раздяла. Бракът им е опразнен от своето съдържание и съществува само формално. Такъв брак е ненужен, както на страните и на роденото от брака дете, така и на обществото и ще следва да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него. Съдът приема, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи, по следните съображения: От показанията на разпитаните свидетели не се установява по безспорен начин, причина за раздялата на съпрузите. Свидетелите М.Л-Б. и И.Н., заявяват, че не могат да посочат такава. Само св. О., твърди, че причината е лошото отношение на ответника и неговите родители към по-голямото дете на ищцата, което е от  друг брак. Съдът намира, че не следва да кредитира тези показания, тъй като тази свидетелка е майка на ищцата. Същата няма лични наблюдения за съвместния живот на страните, а сведенията й са от казаното й от ищцата. Ищцата твърди в исковата си молба, че ответникът е упражнявал спрямо нея и физическо насилие, но събраните по делото доказателства не установят безспорно този факт. Представеното по делото медицинско свидетелство наистина установява, че на 10.10.2010г на ищцата са нанесени травми, които отговарят на описаното от пострадалата, че са резултат от нанесен й побой, но нито от изисканите от РП Мездра преписки, нито от показанията на свидетелите може да се приеме за безспорно, че това е сторено именно от ответника. Депозираните от ищцата жалби пред РП Мездра са по повод възникнали между съпрузите спорове във връзка с отглеждането на детето и по повод отказа на последния да й разреши да вземе личния си багаж от жилището му с.Боденец.

    Родителските права по отношение на роденото от брака дете М. следва да бъдат предоставени  за упражняване на майката, тъй като между страните няма противоречие по този въпрос. На бащата следва да бъде определен стандартен режим на виждане с детето - всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 9.00ч на съботния ден до 17.00ч в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. По отношение на дължимата издръжка за детето - Определянето на размера на същата се извършва при съобразяване нуждите на детето и възможностите на родителя, като минималната издръжка към настоящия момент е в размер на 60лв, предвид разпоредбата на чл.142 ал.1 СК и утвърдената за 2011г минимална работна заплата. От събраните по делото доказателства се установи, че доходите на ищцата са от получаваното от нея майчинство, което е в размер на минималната за страната работна заплата. Няма спор, че ответникът в момента не работи по трудово правоотношение и няма постоянни доходи, но същия работоспособен и полага труд по граждански договори. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При тези доказателства за доходите на страните и предвид факта, че детето М. в момента е на 10месеца, съдът приема, че е нужна и постижима за родителите й обща месечна издръжка в размер на 120 лв. Отчитайки доходите и на двамата родители и факта, че майката има към друго непълнолетно дете, за което се грижи, както и обстоятелството, че тя ще полага непосредствени грижи за възпитанието на непълнолетното дете, съдът разпределя определената необходима издръжка, както следва: бащата да осигурява месечно по 70 лв., а майката останалите 50лв. На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за определената издръжка.  

По отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време, съдът намира същия за основателен и частично доказан по размер. Издръжка за минало време се дължи от момента на раздялата, но не повече от една година преди завеждане на исковата молба и при условие, че такава не е давана или ако е давана е в недостатъчен размер. По делото не спори, че родителите на детето М. са се разделили– т.е. налице е първата предпоставка за присъждане на издръжка за минало време. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че същите са се разделили на 10.10.2010г, но в периода от 27.02.2011г до 18.03.2011г са живели заедно, след отново са се разделили. По делото не събраха доказателства, ответникът ежемесечно да е давал суми за издръжка на детето. Разпитаните по делото свидетели установиха, че същия е давал епизодично суми за закупуване на нещата, от които детето се е нуждаело. По така изложените съображения, съдът намира, че иска е основателен, тъй като са налице основните предпоставките за уважаване на иска, а инцидентно даваните от бащата суми не погасяват задължението му за даване на издръжка, която да покрива ежедневните нужди на детето.  Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че тази издръжка се дължи от момента на окончателната раздяла – 18.03.2011г. до датата на депозиране на исковата молба. Съдът намира, че и тук са приложими съображенията изложени при определяне на текущата издръжка, поради което и определя размера на тази издръжка на 70лева месечно или общо за периода 140лева.

           След прекратяването на брака ще следва ищцата да си върне предбрачното фамилно име Н..

     Предвид събраните доказателства за получаваните от страните доходи съдът, намира, че в бракоразводната част следва да присъди държавна такса в 25лева, които са внесени при депозирането на исковата молба. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на МРС държавна такса за определената издръжка в размер на 100,80лева .

Водим от горното съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.В.А. ***  с ЕГН ********** и Т.Ц.А. *** с ЕГН **********, сключен на ** ** **** с АКТ №03 от същата дата на Община Мездра, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. Тихомирова А. на майката Д.В.А., като определя на бащата режим на виждане с детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 8.00ч на съботния ден до 17ч в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

ОСЪЖДА Т.Ц.А. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето М. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка от 70лева/седемдесет лева/, начиная от 13.05.2011г/ датата на депозиране на исковата молба/ до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 150лева.

 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА Т.Ц.А. *** с ЕГН ********** да заплати на детето М. чрез неговата майка и законен представител, сумата от  140лева, представляваща  месечна издръжка от 60лева, начиная  от 18.03.2010г до 13.05.2011г. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 100лева месечно за периода от 01.10.2010г до 13.05.2011г, като неоснователен и недоказан.

    ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н. или за в бъдеще да се именува Д.В. Н..

     ОСЪЖДА Т.Ц.А. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 100,80лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: