РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, против Решение № 744 от
08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 9305 по описа на РС – Пловдив за
2021 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против
А. И. И., ЕГН: **********, искове за разликата над 788,51 лв до пълния
предявен размер от 1182,77 лв. – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ***, и за
разликата над 102,07 лв. до пълния предявен размер от 122,71 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 03.01.2020 г. – 12.04.2021, за
които суми е издадена Заповед № 3534/14.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6086 по описа за 2021 г. на
РС – Пловдив, като е осъден жалбоподателят да заплати на А. И. И., ЕГН:
**********, сумата от общо 222,46 лв. – разноски за заповедното и
първоинстанционното производство, както и в частта, с която не е уважено
искането му за присъждане на разноски в заповедното и
първоинстанционното производство в пълния предявен размер.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Оспорва се изводът на
1
съда, че ответницата като съсобственик на процесния топлоснабден имот
следва да отговаря съобразно дела си в съсобствеността, т.е. до 2/3 ид. ч.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната му част
и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искове
да бъдат уважени в цялост
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от А. И. И., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно, законосъобразно и справедливо.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД към А. И. И. за сумата от 1 182, 77 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. ***, както и обезщетение за забавено плащане
за периода от 03.01.2020 г. до 12.04.2021 г. в размер на сумата 122,71 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед, а именно - 13.04.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 3534/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
С обжалвания съдебен акт първинстанционният съд е приел за
безспорно между страните обстоятелството, че до процесния имот е
доставено количество топлинна енергия за отопление и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. на
стойност 1182,77 лв. Приел е за установено въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, че ответницата е носител на правото на
собственост върху 2/3 ид.ч. от имота. Предвид горното, съдът е счел, че по
силата на закона – с придобиване на процесните идеални части, между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по продажба
на топлинна енергия. Изложил е съображения, че доколкото партидата на
ответницата при ищцовото дружество е била открита служебно, а не въз
основа на подадено от нея заявление, то страни по продажбеното
правоотношение в качеството си на клиенти на топлинна енергия са и
останалите съсобственици, а ответницата следва да отговаря само до размера
на притежаваните от нея 2/3 ид.ч., поради което е уважил предявената главна
претенция за сумата от 788,51 лв. и я отхвърлил за разликата до пълния
предявен размер от 1182,77 лв. Поради допуснатата от страна на ответницата
забава в периода 03.10.2020 г. – 12.04.2021 г. съдът е присъдил в полза на
ищеца сумата от 102,07 лв., представляваща обезщетение за забавено
2
плащане върху уважената главница, като е отхвърлил акцесорната главница за
разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 122,71 лв.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Пред районния съд ответницата не е оспорила факта, че през процесния
период ищцовото дружество е доставяло в топлоснабдения имот топлинна
енергия на стойност, равна на претендираната с исковата молба. Във
въззивната жалба и в отговора към нея не са изложени съответни доводи за
неправилно определяне размера на дължимата цена за топлинна енергия за
този период, съответно на обезщетението за забава. Спорът между страните в
настоящото въззивно производство се концентрира единствено върху
обстоятелството дали същата в качеството си на съсобственик следва да
отговаря за задължението към ищеца за заплащането на доставената от него
топлинна енергия само до размера на дела ѝ в съсобствеността, или изцяло.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че процесният имот е бил съсобствен в режим на
СИО на ответницата и И. З. И., на чието име е била водена партидата за
имота. Последният е починал на *** г., като е оставил за свои наследници
преживялата съпруга А. И. И. и децата И.И. И. и М. И. И., които се явяват
съсобственици на имота при квоти: 2/3 ид.ч. – за преживялата съпруга, и по
1/6 ид.ч. – за всяко едно от децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия. Цитираната разпоредба установява кой е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие, като релевантно е
притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или
ограничено вещно право на ползване. Следва да се отбележи, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В този случай
3
сключването на договора следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
В настоящия случай съдът намира, че ответницата в качеството си на
носител на правото на собственост върху идеални части от процесния
недвижим имот несъмнено се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Неоснователно във въззивната жалба
обаче се поддържа, че ответницата като клиент на топлинна енергия дължи
заплащането на цялата доставена в имота енергия. В тази връзка следва да
бъдат споделени изложените от районния съд съображения, че не се
установява продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия
да е възникнало само с нея по силата на сключен между тях писмен договор
при публично известни общи условия, за да се приеме, че тя е станала клиент
на топлинна енергия освен за своята идеална част от имота, но и за
останалите идеални части, притежавани от другите наследници. По делото не
се установи ответницата да е заявила желанието си за откриване на партида за
целия топлоснабден имот единствено на нейно име. Напротив, изясни се, че
след смъртта на титуляря на партидата И. З. И. ищцовото дружество е открило
клиентска партида за имота на нейно име в качеството на един от
съсобствениците на имота служебно, а не въз основа на подадено от нея
заявление-декларация за откриването на партида.
В допълнение следва да се посочи, че приложените по делото общи
условия на топлопреносното предприятие в чл. 62 предвиждат, че в случаите
на смърт на купувача на топлинна енергия продавачът променя партидата на
името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение
между тях. Когато обаче такова споразумение липсва, както в случая,
продавачът открива партидата на всички наследници, отговарящи
пропорционално на наследствените си дялове съобразно ЗН или завещание.
С оглед на горното, настоящият състав на съда намира за правилен
изводът на първоинстанционния съд, че страни (купувачи) в облигационното
отношение по продажба на топлинна енергия се явяват всички наследници и
те отговарят пред продавача, съобразно дела си в съсобствеността, поради
което и ответницата следва да отговаря за задължението за заплащане на
цената на доставената до процесния имот топлинна енергия само до размера
на притежаваните от нея 2/3 ид.ч.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и атакуваното с нея решение подлежи на
потвърждаване в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК се
препрати към мотивите му.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от 300
лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение, за направата на които са представени
4
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 744 от 08.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 9305 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, против А. И. И., ЕГН: **********, искове за разликата над
788,51 лв до пълния предявен размер от 1182,77 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ***, и за разликата над 102,07 лв. до пълния
предявен размер от 122,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
03.01.2020 г. – 12.04.2021, за които суми е издадена Заповед №
3534/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 6086 по описа за 2021 г. на РС – Пловдив, както и в частта, с която
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да
заплати на А. И. И., ЕГН: **********, сумата от 111,23 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на РС –
Пловдив, и сумата от 111,23 лв. – разноски в исковото производство по гр. д.
№ 9305/2021 г. на РС – Пловдив.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, да заплати на А. И. И., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. –
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5