РЕШЕНИЕ
№1312/31.3.2017г.
Гр.Варна, 31.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти март, през две хиляди седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 15 639 по описа за
Производството по делото е образувано
по искова молба с регистрационен номер 65 618/09.12.2016 год.,
депозирана от С.И.И. , ЕГН ********** , с
адрес ***, против „ Т.С.Г. „ ООД ,
ЕИК * със съдебен адрес ***, офис *, представлявано от управителя Т. Н. Т..
Отправеното до съда искане е да
бъде постановено Решение, по силата на което ответното ООД да бъде осъдено да
заплати на ищеца незаплатено трудово възнаграждение в общ размер на 844,98
лева ( осемстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки )
представляващо сбор от незаплатени трудови възнаграждения а именно : за
месец юни 2016 година сумата от 114,55 лева, за месец юли 2016 година сумата от
420 лв. и за месец август 2016 година сумата от 310,43 лева , ведно със
законната лихва върху главницата от общо 844,98 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.12.2016 година до окончателното
изплащане на вземанията, на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Обективирано
е и искане за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски
включително и адвокатски хонорар .
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдяни
факти и обстоятелства: Твърди се от ищеца, че с
ответното дружество е бил в трудово правни отношения по силата на сключен между
ищеца и ответника трудов договор № 056/23.06.2016 година. Договорът бил сключен
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като по реда на чл. 70 КТ
в полза на работодателя –ответник, бил договорен срок на изпитване от 6 месеца.
Същият този договор, пояснява ищецът бил без определен срок, при договорено
пълно работно време на ищеца от 8 часа. Длъжността на която бил назначен ищеца
при ответника работел била „охранител” и тази длъжност ищецът бил приел и
изпълнявал при ответника. Ищецът твърди още, че между него и ответника –
работодател с трудовия договор било договорено и дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 420 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.
В тази точно връзка, ищецът сочи, че възнагражденията му за месеците юни и юли
2016 година, съобразно отработените от ищеца дни не му били изплатени съгласно
трудовия договор, което го принудило считано от 24 август 2016 година да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. При
тези фактически твърдения ищецът релевира в исковата молба, че ответникът
работодател му дължал за срока на действие на трудовия договор неизплатени
трудови възнаграждения както следва: за месец юни 2016 год. за 6 отработени дни
х 19,09 лева (при дневна ставка 19,09 лв. на база месечно трудово
възнаграждение 420 лева и 22 работни
дни) – 114,55 лева ;за месец юли
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска,чрез процесуален
представител юрисконсулт Г. Д. Т. – със съдебен адрес съвпадащ със адреса –
седалище на ответника е депозирал
отговор на искова молба . С отговора на искова молба
ответникът не оспорва твърдения от ищеца факт, че
страните по спора са се намирали в трудово правни отношения,съгласно сключен
трудов договор № 056/23.06.2016 г.,
както и че по силата на този договор ищецът е приел и изпълнявал при ответника
работодател длъжността „охранител”.Сочи се от ответника, че на дата 10
август
Относно иска предявен за заплащане на дължимо се трудово
възнаграждение ответникът сочи, че искът е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛЕН. В подкрепа на становището си за частична неоснователност на иска
ответникът навежда следните възражения: От представените по делото платежни
ведомости, твърди ответната страна, било видно, че ищецът за м.юни
В
съдебно заседание от 24.03.2017 год.страните по спора не се явяват, не се
представляват.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно
по делото от приложения на лист 3 – ти в заверено за вярност с оригинала
копие на трудов договор № 056/23.06.2016 год. се установява и изяснява, че
ищецът С.И.И. е встъпил в трудово правоотношение с
ответното дружество „ Т.С.Г. „ ООД като е приел на основание чл. 67, ал.1 т.1, вр. с чл. 70, ал.1 КТ да изпълнява при ответника длъжността
„ Охранител „ при 8 ( осем ) часов работен ден.Трудовият договор е бил сключен
като безсрочен , със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя . Видно
от точка 2 на същият трудовия договор ищецът и работодателят –ответник са
приели на ищеца да бъде заплащано трудово възнаграждение в размер на 420 лева до
25 –то число на месеца, следващ този,за който се дължи както и 0, 6 % за всяка
година трудов стаж за съответната длъжност.
Не
е спорно по делото а и от приобщената на лист 17-ти по делото в заверена за
вярност с оригинала копие на Молба от 10.08.2016 г. е видно,че ищецът сам е
пожелал да бъде прекратено трудовото му правоотношение с работодателя , „
поради лични причини „ и считано от 24.08.2016 год.
Установено
е по делото ,че със Заповед № 026 -056- 2016/24.08.2016 год. , на основание чл.
325, ал.1 г.1 КТ по взаимно съгласие ТПО между ответното дружество и ищеца е
прекратено считано от 24.08.2016 год. Цитираната заповед за прекратяване на ТПО
е приобщена по надлежния ред на лист 18 –ти по делото (в заверено за вярност с
оригинала копие ) и удостоверява факта , че е връчена на ищеца на дата
24.08.2016 год. ведно с трудовата книжка .
По
делото ответната страна е ангажирала писмени доказателства в подкрепа на
възраженията,релевирани в отговора на искова молба, а
именно : Заверено за вярност с оригинала копие на Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 , ал. 5 КТ от 29.08.2016 г. ( л.19 ) ; Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 , ал. 5 КТ от 23.06.2016 г.( л.16
) ; заверени за вярност с оригинала копия на платежни ведомости за месеците
юни, юли и август
С
оглед стореното по делото от ищцовата страна оспорване на истинността на
представените по делото три броя РКО, ВРС е задължил ответната страна и същата
е представила оригиналите на оспорените документи, приобщени на л. 37,38, 39 от
делото .
В
първото проведено открито съдебно заседание, след представяне на оригиналите на
трите оспорени документа и заявеното от ответната страна,че ще се ползва от
същите, съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК и допуснал провеждането на съдебно графологична
експертиза.
От
заключението на вещото лице – графолога Ц.Ц., ( л. 73
– 75 от делото ) се установява безспорно и по несъмнен начин, че : Разходен
касов ордер № 675/25.05.2016 г.; разходен касов ордер № 697/25.08.2016 г. и
Разходен касов ордер № 682/08.08.2016 г. са истински, автентични документи,
т.к.подписите върху тях са положени именно от ищеца С.И.И.
.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е приобщено и
заверено за вярност с оригинала копие на ЛТД на ищеца както и е проведена и
съдебно- счетоводна експертиза.
Установено
е по делото ,въз основа на заключението на вещото лице Д.П. по ССчЕ, че за
периода в който ищецът е престирал работна сила в
полза на работодателя и ответник : 23.06.2016 год. – 23.08.2016 г. вкл.,
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е от 909,25 лева (респ.нетното
трудово възнаграждение от 712,76 лева ) а размера на изплатените суми с РКО –
250 лева на дати и по суми визирани в обстоятелствената част на ССчЕ ( колони 6,7и 8 ). Видно от т.2 на заключението на
вещото лице Д.П. (л.36 от делото) неизплатеното трудово възнаграждение
от ответника работодател към ищеца за трите месеца от 2016 година
възлиза на сумата от общо 659,25 лева ( образувана като разлика от
909,25 лева минус 250 лева),респ. дължимото се нетно трудово възнаграждение е
в размер на 462,76 лева (909,25 лв. – 196,49 лв. – 250 лв.).
Видно
от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 17.02.2017
г.( л.62 ) след изслушване на ССчЕ ,процесуалният
представител на ищеца е сторил частично оттегляне на иска по
размер за разликата от 712,76 лева( нетен размер) до посочения
първоначален размер от 844,98 лева. С оглед горното и при надлежно десезиране на ВРС на основание чл.232 ГПК производството
по делото е частично прекратено за разликата от 712,76 лева до
заявения първоначален размер от 844,95 лв.
Видно
от разпита на в.л. Д.П. сумата, дадена в колона 5 от ССчЕ в размер на точно 712,72 лева представлявала
чистата сума която ответникът трябва да получи от работодателя а последната
графа , обяснява в.л., е ако се приспаднат сумите по трите РКО ( т.е. 50 лева
част от заплата за м. юни – л. 37 ; аванс от 150 лв. за м. юли – л. 38 и 50 лв.
доплащане и заплата за м. юни – л.39 – т.е. общо 250 лв.).
При
така установеното по делото съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявените
от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД са заявени при наличие на ясен
правен интерес а именно: заплащане на претендирано от ищеца трудово
възнаграждение от ответника –работодател за времето ,през което ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество. Констатирайки допустимостта на
иска и съобразно частичното оттегляне на иска по размер съдът при предметните
предели на търсената защита – за сумата от общо 712,72 лева –претендирано нетно
трудово възнаграждение дължи произнасяне по същество на спора .
За
да се произнесе по същество по основателността и доказаността
на иска съдът намира за необходимо да посочи,че с доклада по делото е
разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че с ответника са се намирали за посочения период във валидни трудови
правоотношения; размера на договореното трудово възнаграждение; прекратяването
на трудовото правоотношение на посоченото от ищеца правно основание и дата, дължимостта на исковата сума – включваща претендираното
трудово възнаграждение за отработеното време, през исковия период в посочения
размер ведно със законната лихва.Съдът е указал на ответника работодател , че е следвало да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението
си за плащане на трудовото възнаграждение., както и че не е изпадал в забава с оглед обективираното акцесорно искане с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респективно и че не дължи законната
лихва върху исковата молба (като се позове само на положителни факти и или
обстоятелства).
С доклада по делото ВРС е приел, че са налице и факти и обстоятелства
които и двете страни не оспорват . С оглед горното съдът е обявил на
страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за безспорно и не
нуждаещо се от доказване, че: 1). страните по спора са се намирали в исковия
период от време в трудовоправни отношения, съгласно сключен трудов договор №
056/23.06.2016 г., 2) по силата на този договор ищецът е приел и изпълнявал при
ответника работодател длъжността „охранител”;3). ТПО между страните е било
прекратено по искане на ищеца.
Съгласно твърденията на страните съдът е обявил и с доклада по
делото, че спорът се свежда до това какъв е размера на дължимото се трудово
възнаграждение на ищеца за целия исков период, като според ищеца общият сбор на
дължимите се възнаграждения е от 844,98 лева, а според ответника 712,76 лева.
Видно от отговора на искова молба ответникът е направил възражение за частично погасяване на паричното
вземане от общо 712,76 лева чрез плащане на общо сумата от 250
лева.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод за частична основателност
на предявените искове за заплащане на дължимо нетно трудово възнаграждение
за периода 23.06.2016 – 23.08.2016 г. в размер на общо 462,76 лева – дължимо
нетно възнаграждение.
Основателността
на иска до посочения размер съдът преценява въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, кредитирайки напълно заключенията по проведените и
приобщени съдебно графологична и счетоводна
експертизи.
Несъмнено
по делото се установява,че ищецът е получил чрез три разходни касови ордера сума
от общо 250.00 лева за същия период, като подписите положени върху оспорените
три частни документа са положени лично от ищеца.С оглед установената по делото
автентичност и на трите разходни касови ордера, съдът кредитирайки напълно
заключенията по допуснатите графологична и счетоводна
експертизи извежда извода, че сумата от общо 250 лева като платена от
работодателя ответник следва да бъде приспадната от общия размер от 712,72 лева
– нетно възнаграждение за периода – т.е. дължимата се разлика от точно 462,76
лева – нетно възнаграждение се явява доказаният и по основание и по размер иск,който
следва да бъде уважен.
Водим
от гореизложеното и поради основателност на главния иск с
правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата от 462,76 лв.същият следва да бъде
уважен а за разликата от 462,76 лв. до поддържания от 712,72 лева отхвърлен
поради частично погасяване на вземането чрез плащане. Съобразно извършеното
по делото частично прекратяване на производството по делото
съдът следва да уважи в пълнота само установения размер на дължимо се нетно
възнаграждение а искът за разликата до 712,72 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан .
При този изход на спора съдът намира,че и акцесорното
искане за заплащане на законната лихва за забава следва да бъде също
частично уважено като се присъди претендираната лихва само върху сумата от
462,76 лева а за разликата от 462,76 лв.
до 712,72 лв. отхвърли като неоснователно .
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на съдебното решение за сумите на дължимите трудови
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявените искове в размер на 50 лева и сумата от 100 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по проведената ССчЕ
.
Отделно от горното съдът дължи произнасяне и по исканията и на
двете страни за присъждане на разноски по делото ,тъй като такива
искания са заявени и от двете страни а и нормата на чл. 81 ГПК повелява съдът
да се произнесе и по разноските по делото със всеки акт по същество на спора.
Факт е, че производството по делото е образувано по първоначално
предявен иск за сумата от общо 844,98 лв. ; частично прекратено за разликата от
712,72 лв. до предявения пълен размер от 844,98 лв. Искът е основателен за
сумата от 462,76 лева,поради което на ищеца съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.1 ГПК се следват разноски съобразно уважената част на иска. При това
съотношение на уважената част на иска от претендирания и заплатен от ищеца в
полза на процесуалният му представител адвокатски хонорар от 300 лева (доказателства
за което са ангажирани на л. 32 ) съдът определя разноски в полза на ищеца
съобразно уважената част от иска а именно 0,55 % от платеното възнаграждение =
165 лева .
Съдът следва на осн. чл. 78, ал.3 и 4 да
присъди 0,45 % от дължимото се на ответната страна възнаграждение за
процесуално представителство съобразно отхвърлената част на исковата претенция
и оттеглената част .Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 /
2004 за минималните размери на адвокатските хонорари, в пълен размер дължимото
се възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна възлиза
на 300 лева, т.е. на ответника се дължи възнаграждение равно на сумата от 135
лева , съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр.
ал.3 и ал. 4 ГПК , който размер съдът присъжда .
Водим от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ Т.С.Г. „ ООД ,
ЕИК * със съдебен адрес ***, офис *, представлявано от управителя Т. Н. Т.
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. , ЕГН ********** ,
с адрес ***, СУМАТА от общо 462,76 лева ( четиристотин шестдесет и два лева
и седемдесет и шест стотинки )- представляваща
сбора от незаплатени нетни трудови възнаграждения за месец юни 2016
година, за месец юли 2016 година и за месец август 2016 година ( от 23.6.2016
год. до 23.08.2016 г.), ведно със законната лихва върху
главницата от общо 462,76 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.12.2016 година до окончателното изплащане на вземанията, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен и недоказан,поради частично погасяване на
вземанията чрез плащания, в ЧАСТТА за разликата от присъдения
размер от 462,76 лв. до 712,76 лв.( нетно възнаграждение) за същия
период и за законната лихва върху тази разлика,считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.12.2016 г. до окончателното заплащане на
вземанията , на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решението в частта касаеща установените вземания на ищеца за трудови
възнаграждения, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ Т.С.Г. „
ООД , ЕИК * със съдебен адрес ***, офис *, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. , ЕГН ********** , с адрес *** СУМАТА от 165.00 лева ( сто шестдесет и пет лева ) - представляващи
сторените от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски
хонорар пред настоящата инстанция съобразно уважената част на иска , на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.Г. „ ООД , ЕИК * със съдебен адрес ***, офис *, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от общо 150.00
лева ( сто и петдесет лева)представляваща сбора от дължима държавна такса и
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно счетоводна експретиза( изплатен от
бюджета на съда), включително и сумата от 5.00 лева ( пет лева ) за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.И.И. , ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.Г. „ ООД , ЕИК * със съдебен адрес ***, офис *, представлявано от управителя Т. Н. Т. СУМАТА
от общо 135.00 лева ( сто тридесет и пет лева ) – сторените от
ответната страна разноски за процесуално представителство – юрисконсултско
възнаграждение , дължимо върху отхвърлената част на иска и върху оттеглената
част на иска, на основание чл. 78,ал. 8 ГПК вр.
чл. 78,ал.3 ГПК и чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 78, ал.4 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от днес – 31.03.2017 година ( датата
на постановяване на съдебния акт ).
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: