О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 35
гр.Бургас, 06.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на шести януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2106 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20800/30.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №2925 от 08.11.2019г., постановено по гр.д.
№4533/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 567,36 лв.
(хиляда петстотин шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 233,95 часа извънреден труд,
представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода
05.06.2016 г. - 05.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата
от 208,56 лв. (двеста и осем лв. и петдесет и шест ст.) – сборна мораторна
лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от настъпване на
тяхната изискуемост до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 567,36 лв., считано от 05.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 380,00 лв. (триста и осемдесет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и
разноски по делото в общ размер от 292,69 лв. (двеста деветдесет и два лв. и
шестдесет и девет ст).
Осъден е И.К.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, разноски по делото в размер на 5,01 лв. (пет лв. и
една ст.).
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихвите върху него.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място
превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по
сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните
суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради
неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за
мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
от въззиваемия И.К.К., чрез пълномощника адв. И.А.И., с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в подкрепа
на изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към отговора на въззивната
жалба е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по
делото за производството пред въззивната инстанция, но в него не е посочен
номер на делото. Поради това на въззивника следва да се укаже да представи
пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен
в него номер на делото, най-късно до насроченото за 27.01.2020г., открито
съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №2106 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на И.К.К., ЕГН **********,***, да
представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за
производството пред въззивния съд в срок до 27.01.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.