№ 434
гр. Варна, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000320 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ф. ЕНЕРДЖИ"ООД, ЕИК *********,
със седалище с. Горен Чифлик, обл. Варна, представлявано от управителя Е.Х.Ф., чрез
процесуалния представител адв.А. от ВАК, срещу решение № 157/17.04.2025г., постановено
по ТД №1/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е осъдил „Ф. Енерджи“
ООД да заплати на А. А. – Ф., родена на *********г., гражданка на Република **********,
със статут на постоянно пребиваваща в РБ и ЛНЧ **********, с адресна регистрация в гр.
Варна, сумата от 19 151,30 евро, представляващи главница по Договор за заем от
16.01.2019г., както и сумата от 29 129,25 евро, представляваща главница по Договор за заем
от 18.02.2019г., на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, по индивидуализираната в диспозитива на
решението банкова сметка на ищеца при „Уникредит Булбанк“АД.
Въззивникът намира решението за недопустимо, а в условие на евентуалност за
неправилно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалния и материален
закон. Въз основа на изложеното въззивникът претендира обезсилване на решението като
недопустимо, а евентуално, при възприемане тезата, че между страните не е съществувало
заемно правоотношение, решението да бъде отменено и исковете отхвърлени, а ако се
приеме, че е било налице валидно заемно правоотношение, то съдът след като разгледа
възражението за прихващане, въведено от ответника в предмета по делото, да отмени
решението и отхвърли исковете като погасени чрез прихващане.
На първо място, обосновавайки оплакването за недопустимост, въззивникът счита, че
са били налице и трите предпоставки за постановяване от съда на неприсъствено решение
срещу ищеца: ищецът не се е явил в първото съдебно заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Счита,
че съдът не е следвало да приобщава, а още по-малко да се позовава, на оспорените от
ответника доказателства, по отношение на което оспорване ищецът не е изразил становище.
Тези доказателства е следвало да бъдат изключени, при което съдът би достигнал до коренно
различни правни изводи по спора. Ищцата не е заявила становище и относно стореното от
насрещната страна възражение за извънсъдебно прихващане. /обстоятелство, което е от
значение и относно разпределението на доказателствената тежест/ Освен това, въззивникът
1
твърди, че е оспорил твърдението на ищцата за основание на извършените преводи по
личната й сметка от тази на дружеството, като „работна заплата“, без да посочи друго
основание. Въззивникът изрично е оспорил задължението на дружеството да изплаща
работна заплата на А. Ф.. Независимо от това, твърди, че по неясни причини съдът приел
тези доказателства на ищеца. Твърди се, че необяснимо за страната е прието от съда, че
ищцата е дала на заем на дружеството парични средства съгласно липсващо извлечение от
банковата сметка на дружеството /неизпълнение на дадени указания/. Счита, че това възлово
доказателствено средство също е следвало да бъде изключено от доказателствата по спора.
Счита, че трудовият договор, заповедта за прекратяването му и трудовата книжка на ищцата
не са относими към възникване на вземане за неплатено трудово възнаграждение. Твърди се,
че ищцата не е изразила становище по направените оспорвания и възражения с отговора и
допълнителния отговор на исковата молба, което поведение е относимо към искането на
ответника по чл.238, ал.2 ГПК.
На следващо място, въззивникът твърди, че при постановяване на решението си
съдът не се е съобразил с постановките на ТР №2/2022г. на ОСГТК на ВКС относно
възражението за извънсъдебно прихващане с вземане на ответника от ищцата за сумата от
213 059.61 евро, с левова равностойност от 496 064.99 лева, до размера на исковата
претенция от 48 280.55 евро. Посочват се платените без основание на ищцата суми и дати и
размери. Въззивникът счита, че съдът е длъжен да зачете правното действие на изявлението
за прихващане, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, както и когато е
осъществено извън процеса. Съдът бил формирал неправилни мотиви за прекудиране на
правопогасяващото възражение. /цит. се решение по т.дело №523/2020г. на Първо т.о. на ТК
на ВКС – решение №60107/22.12.2021г./ Твърди се, че са представени достатъчно
доказателства, установяващи насрещното правопогасяващо вземане на ответника –
извлечения от банковата сметка на дружеството. Твърди се, че ищцата не е оспорила
истинността на документите нито е посочила основание да задържи средствата, вкл. че е
имала вземане за трудови възнаграждение от ответното дружество. Въззивникът твърди, че е
доказал главно и пълно насрещното си вземане за сумата от 213 059.61 евро, която ищцата
му дължи или поради непозволено увреждане /присвояване на чужди средства/, или като
получена при начална липса на основание. Твърди се, че вземането за връщане на сумите е
възникнало още с получаването им през 2018/2019г., съотв. вземането на ищцата от
дружеството, ако се установи такова, е било погасено чрез прихващането още към 2019г.
Твърди се нарушаване на опитните правила и формалната логика при мотивиране на
обжалвания съдебен акт. Съдът не е обосновал точно изводите си, сторени въз основа на
заключението на ССЕ. Поддържа се, че отразените в счетоводството на ответника факти са
верни и безспорни между страните, вкл. относно извършените плащания към ищцата. Този
въпрос не би следвало да се изследва нататък в производството, защото би противоречало
на диспозитивното начало в процеса. Оспорват се сторените от съда изводи по същество въз
основа на заключението.
Въззивникът счита на следващо място, за необосновани и изводите на съда относно
твърдяното от ищцата учредено й право на ползване върху ветрогенератора /за което се
установявало, че е възмездно/. Дори да се установи, че е било учредено такова право на
ищцата, то би следвало да е възмездно, съответно няма валидно вземане на ищцата спрямо
ответника, а ако е налице такова вземане, то следва съдът да зачете погасителния ефект на
прихващането.
Въззивникът твърди, че предявеният от него насрещен иск е бил отделен в
самостоятелно производство по т.дело №296/2024г. на ВОС, което било неоснователно
спирано. Изразява се становище за предубеденост на състава на първата инстанция, която е
предрешила спора. Твърди се, че по никакъв начин не е установено по делото, че на
посочените от ищцата дати – на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г. – същата е предоставила
2
парични суми на ответника въз основа на договори за заем. Твърди се, че съдът е кредитирал
заключението, изготвено въз основа на редовно водено от ответника счетоводство,
единствено в полза на ищеца, което е нарушило принципа на равенство на страните в
процеса. Твърди се, че проекция на предубедеността на състава е и лишаването на ответника
от правото му да установи фактите по делото, за което е направил своевременно
доказателствени искания. Твърди се, че адв.А. е поискал снабдяването му с удостоверение от
Уникредит Булбанк АД на 31.01.2025г., която информация не е била предоставена нито на
съда, нито на пълномощника на ответника по-рано, но независимо от това съдът не е
уважил искането за отмяна хода по същество. Поради това се претендира приобщаването на
това доказателство с въззивната жалба.
Въззивникът излага, че съдът неправилно е приложил и материалната норма на
чл.240 ЗЗД. Въвежда се довод, че в случая, заемното правоотношение между страните може
да бъде установено само посредством писмени доказателства, установяващи фактическото
предоставяне на сумата от заемодателя на заемателя и съгласието на последния да я върне.
Събраните доказателства се твърди, че не е установяват главно и пълно претенцията на
ищцата, съобразно разпределената й доказателствена тежест с определение 1096/23.08.2024г.
Излага, че единственото, което е установено в хода на първоинстанционното производство е
превеждането на сумите на ответника, но без каквито и да е данни за основанието. В тази
връзка се твърди, че съдът е кредитирал превратно заключението на счетоводната
експертиза, без да анализира прилаганата счетоводна политика от дружеството и начина на
осчетоводяване на получените плащания по сметка 499 „Други кредитори“, а не по група 15
„Получени заеми“. Поддържа се, че дружеството не е осчетоводило получените плащания от
ищцата като такива по договор за заем. Въвежда се довод, че всички съждения на съда,
базирани на приетата ССЕ и установените от нея счетоводни записвания, са погрешни и са
довели до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът приел и
обстоятелството, че страните не спорели относно предоставяне ползването на
присъединения обект на ищцата, съответно правото й да получава следващото се от това
възнаграждение, че е признато от ответника. Позоваването от страна на съда на спор между
други страни, който не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, противоречи на правилата за
събиране на доказателства. Твърди се, че по арг. на извършеното от съда препращане към
друг спор, съдът е следвало да се позове и на висящото пред него т.дело №296/2024г.,
образувано по иск на въззивника срещу ищцата по твърдяното право на ползване. Поддържа
се основателността на направеното от ответника възражение за прихващане, поради което
съдът следва да зачете същото като погасяващо евентуалното вземане на ищцата.
Претендират се сторените по делото разноски.
С въззивната жалба страната прави доказателствени искания за: приобщаване на
молба до Уникредит Булбанк АД от 31.01.2025г., а евентуално снабдяване на въззивника със
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Уникредит Булбанк АД с друго,
от което да е видно кой е титуляр на банкова сметка №**************** и б.см. с IBAN
*************************. След получаване на тази информация въззивникът претендира
издаване на ново удостоверение за снабдяването му с извлечения от двете сметки за периода
от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна А. А. -Ф., чрез
адв.Ст.П. от ВАК, за нейната неоснователност. Поддържа се, че не са налице предпоставките
за постановяване на решение по реда на чл.238, ал.2 ГПК. Поддържа се и направеното от
страната оспорване на извършени в нейна полза в периода 10.12.2018г. до 27.12.2018г.
четири превода в общ размер на 90 000 евро, като извършени без основание. Твърди се, че
напротив, ответникът е заявил, че сумите са били преведени като трудово възнаграждение
на ищцата. Твърди се, че заявеното от ответника правопогасяващо възражение за
прихващане не е било уточнено. Въвежда се довод, че при неконкретизиране на активното
3
вземане от дружеството, страната не може да осъществи надлежна защита срещу същото.
Посочва, че ответникът не е оспорил извършените и установени от ССЕ преводи по сметка
на дружеството, а не са установени и други задължения на въззиваемата към него. Твърди се
още, че учреденото в полза на ищцата право на ползване върху ветрогенератор в
Шойнвалде, ГФР, е безвъзмездно, по немското право и страната, която твърди обратното,
следва да докаже възмездността. Страната твърди, че е доказала основанието на претенцията
си – представила е доказателства за извършения в полза на дружеството банков трансфер.
Записването в счетоводните книги на ответника, отразяването на дълга в ГФО, подписани от
управителя на дружеството, сочат, че последният е бил запознат с заемния договор и не се е
противопоставил. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с
присъждане сторените в производството разноски на въззиваемата.
Оспорват се направените от въззивника доказателствени искания като неотносими и
преклудирани.
При преценка допустимостта на въззивното производство:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна чрез редовно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата и отговора са надлежно администрирани.
По отношение отправеното с въззивната жалба искане по доказателствата:
Въззивникът моли съда да задължи трето неучастващо в процеса лице да предостави
информация относно титулярството по две банкови сметки в Уникредит Булбанк АД.
Настоящият състав констатира, че такова доказателствено искане е било направено и пред
първата инстанция в открито заседание на 20.01.2025г., съгласно протокол рег.
№26/22.01.2025г. на л.438 по делото. Искането е уважено от съда и на страната е било
издадено съдебно удостоверение за снабдяване с търсената информация относно титуляра на
посочените банкови сметки в УКБ АД. Предоставен е почти двумесечен срок за изготвяне и
представяне на справката от банката. Страната не е представила в този срок справката, за
която се е снабдила със съдебно удостоверение и не се е явила в открито заседание. С молба
от 19.03.2025г. /след с.з./ адв.А. е поискал отмяна хода по същество поради внезапно
възникнало здравословно неразположение на датата на откритото заседание, за което не е
могъл да предупреди съда. Представил е доказателство за входирана в Уникредит Булбанк
АД молба от 31.01.2025г. въз основа на съдебното удостоверение/която е идентична с
приложената към въззивната жалба/. Съдът е оставил без уважение искането с определение
от 20.03.2025г. /л.462 по делото/ Липсата на представени по делото доказателства, относно
които е било издадено на страната удостоверение, не може да обоснове допуснато
процесуално нарушение на съда, съотв. нарушаване правото на защита на страната. При
положение, че на същата е било вече издадено съдебно удостоверение за тези обстоятелства,
подновеното с жалбата искане се явява неаргументирано и неоснователно. При снабдяване
на страната с информация въз основана удостоверението по чл.186 ГПК, същата следва да
бъде представена на съда и ценена от въззивния съд при условията на чл.266, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, въззивният състав намира направеното доказателствено искане за
неоснователно.
В настоящия случай въззивният състав не констатира допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да са довели до лишаване страните
от възможност да доказват тезите си чрез събиране на сочените от тях доказателства. Не се
налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните да
предприемат процесуални действия за доказване факти и обстоятелства, релевантни за
приложение на императивни правни норми. Съдът намира, че с оглед въведените от страните
твърдения за висящността на други спорове между тях, за необходимо да изиска справка по
т.дело №296/2024г. /по насрещния иск на ответника, отделен в самостоятелно производство/
както и за гр.дело №1796/2022г. на ВОС, ГО.
4
Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима,
редовна и надлежно администрирана, въззивният съд намира, че същата следва да бъде
приета и насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с постъпила междувременно молба от адв.А., вх.№5414/17.07.2025г. с
изявление, че страните желаят да проведат информационна среща за процедура по
медиация, доколкото молбата изхожда само от въззивника, съдът намира, че следва да
получи становището и на насрещната страна по арг. от чл.267 ичл.268 вр.чл.140а, ал.1 и ал.4
ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от „Ф. ЕНЕРДЖИ"ООД, ЕИК
*********, със седалище с. Горен Чифлик, обл. Варна, представлявано от управителя Е.Х.Ф.,
чрез адв.Г.А. от АК–Варна, срещу решение № 157/17.04.2025г., постановено по т.д.№1/2024г.
по описа на Варненския окръжен съд, ТО.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 16.09.2025г.
от 14.00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез процесуалните им
представители по делото, вкл. въззивникът с препис от постъпил отговор по жалбата вх.
№19245/02.07.2025г., подаден от А. А. Ф., чрез адв.Ст.П. от АК-Варна.
Да се изиска справка от ВОС за хода на т.дело №296/2024г. на ТО на ВОС и гр.дело
№1796/2022г. на ВОС, ГО, като при влизане в сила на постановените съдебни актове, да се
изпратят заверени преписи от същите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания във въззивната жалба, на
основание чл.266 ГПК.
УКАЗВА на въззиваемата страна А. А. Ф., чрез адв.Ст.П. от АК-Варна, в 1
седмичен срок от връчване на настоящото съобщение да направи изявление във
връзка с постъпила молба вх.№5414/17.07.2025г. на въззивника, чрез адв.А., с която е
направено искане за преминаване през процедура по медиация за доброволно
разрешаване на спора, в т. см. за провеждане на информационна среща за процедура по
медиация в Съдебния център по медиация при ВОС.
Съдът ще се произнесе по искането с оглед становището и на насрещната страна,
на основание чл.268 вр.чл.140а, ал.4 и чл.140, ал.5 от ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6