№ 158
гр. Разград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200101 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от «АПИ ТРАНС» ЕООД – гр. Разград срещу Наказателно
постановление №38–0002467/23.12.2020г. на Директор на РД «Автомобилна
администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на обжалващото юридическо лице
е наложена имуществена санкция от 5000 лв. В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок и от легитимирана страна жалбата е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38–0002467/23.12.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе на основание чл.97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на обжалващото
юридическо лице «АПИ ТРАНС» ЕООД – гр. Разград е наложена имуществена санкция от
5000 лв. В наказателното постановление е посочено, че на 07.12.2020г. около 14,00ч. в
Областен отдел «Автомобилна администрация» - Разград, бул. Априлско въстание №3 при
1
извършена комплексна проверка и съставен констативен протокол на «АПИ ТРАНС»
ЕООД – гр. Разград, извършващ международен автомобилен превоз на товари с лиценз на
Общността №20879 от 22.05.2019г. било установено следното: Превозвачът не представя за
проверка документи, свързани с превозите на товари – не представя за проверка тахографски
листи и пътни листи за автомобил Скания Р124ЛБ с рег. №**** от категория №3, фигуриращ
в списък на автомобилите към лиценза, за периода от 07.12.2019г. до 07.12.2020г. От
справка в системата за регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС било видно, че на 29.10.2019г. показанието на
километража било 156800 км., а на 30.05.2020г. било 181000 км. Документите за комплексна
проверка са изискани с писмо с рег. №84-00-25-600 от 09.11.2020г. Сочи се, че автомобилът
попада в обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006г. и Регламент /ЕО/ №165/2014г.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №281664 /07.12.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор при РД «АА» - гр. Русе, в който акт е отразена изложената фактическа
обстановка.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И.И., който сочи, че обстоятелствата
по акта са установени с оглед констатацията, че с процесното превозно средство са
изминати около 24000 км за сочения период, което било установено от справка в
информационната система за технически прегледи за МПС. За същото МПС обаче не били
представени тахографски листи и пътни листи за изминати маршрути за сочения период.
Документацията е изискана с писмо с рег. №84-00-25-600 от 09.11.2020г. /копие на л.11 от
Делото– т.3 от раздела «Информация за водачите»/.
От правна страна съдът намира следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
На първо място от текста на НП се създава неяснота относно датата на нарушението. Първо
се сочи, че нарушението е установено на 07.12.2020г. Не е ясно обаче по какъв начин тази
дата се свързва именно с момента на довършване на нарушението. Не се цитира например
някакъв пропуснат срок и в крайна сметка остава неясно коя конкретна дата и защо е
избрана от наказващия орган като момент на извършване на нарушението, изразяващо се в
непредставяне на документи. Всъщност дата на самото извършване /довършване/ на
нарушението не е посочена. В този смисъл и за съда остава невъзможно да извърши
проверка относно осъществяването на вменения състав, тъй като в НП не се съдържат
реални данни от които да е ясно кога всъщност следва да се приеме, че е довършено
твърдяното нарушение. На следващо място съдът намира, че неправилно като нарушена се
сочи разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Доколкото се вменява непредстявяне на
тахографски листи и пътни листи, то приложима би била разпоредбата на чл.91в, ал.1, т.1 и
т.3 от Закона, която се явява специална, тъй като конкретно вменява задължение за
превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогов
2
тахограф и пътните листове. В случая точното приложение на нарушената материално
правна разпоредба е важно, тъй като последната разпоредба сочи и срок за съхранение на
тахографските листове и пътните листове, но този срок се свързва и със задължението за
представяне на такива документи за проверка. Казано иначе твърдяното нарушение може
да бъде извършено само в едногодишен срок след изтичането на периода, за който се отнася
конкретния график и след приключването на конкретния пътен лист. Очевидно
законодателят не вменява абсолютно задължение на превозвача да съхранява тахографските
листове и пътните листове за по-дълъг срок, а това означава, че не може да му се вменява и
абсолютно задължение за представяне на такива извън този срок. Значението на последния
извод е видно, като се отчете, че все пак първото показание на километража, прието за база е
от дата /29.10.2019г./, която, макар и с малко, надхвърля една година броено назад във
времето от датата на искането за представяне на документи /09.11.2020г./, което означава,
че жалбоподателят не е бил вече задлъжен да съхранява тахографски и пътни листове,
относими към периода, непосредствено следващ датата 29.10.2019г., а кога точно са
извършени твърдяните превози не е точно известно. В НП няма никакви констатации
относно това кога в рамките на периода между двата визирани технически прегледа са
извършени превози /ако изобщо става дума за превози/ и дали попадат в едногодишния
период отчитан назад във времето. Всъщност в НП не се визира извършване на конкретни
превози и в крайна сметка не е ясно дали действително сочените изминати разстояния
/установени от удостоверения за техническа изправност на автомобила/ могат да се свържат
именно с извършени превози. Управлението на МПС не означава непременно превоз в този
смисъл, а в НП липсват други констатации. При това не може да се прецени дали
действително става дума за дейности изискващи издаване и оттам съхраняване на пътни
листи и тахографски листи, на кои дати са извършени тези дейности, изобщо има ли реално
издавани пътни листи и ползвани ли са налични тахографски листи, че да се изисква тяхното
представяне. Безспроно е, че и сочената като нарушена норма на чл.91б, ал.1, т.1 и
разглежданата от съда разпоредба на чл.91в, ал.1,т.1 и т.3 визират задължение за
предстявяне на документи, които са издадени. От текста на НП не е ясно, а и по делото
няма данни изобщо издавани ли са пътни листове от превозвача, на кои дати са приключили
или кога е изтекъл периода, който обхващат, има ли приключени тахографски листове и от
там да се преценява какво е бил длъжен да съхранява превозвача и до кой момент и
вследствие на това какво е бил длъжен да представи при процесното изискване на
документация. Всичко това са значими обстоятелства, които обаче остават неясни с оглед
отразената в НП фактология. При това съдът намира, че не е налице пълно, точно и ясно
описание на нарушението - не са визирани конкретните обстоятелства при които то е
извършено. При това очевидно е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което осуетява реалната защита на санкционираното лице. Съдът също е лишен от
възможност да извърши реална проверка на фактите по делото, приети от наказващия орган
и правилността на тяхната квалификация. Не се и доказва, че изобщо са извършвани превози
в проверявания период и че изобщо са съществували документи, каквито са искани, че да
се визира непредставяне на същите. На последно място следва да се каже и това, че относно
3
непредставяне на тахографски листи има специална санкционна разпоредба – чл.104, ал.7 от
ЗАвП, която не е приложена от наказващия орган. Всъщност излиза, че са смесени повече
наказателни състави, което освен всичко нарушава изискването на чл.18 от ЗАНН. С оглед
всичко изложено съдът приема, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от
400 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38–0002467/23.12.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на «АПИ ТРАНС»
ЕООД – гр. Разград е наложена имуществена санкция от 5000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да заплати на
«АПИ ТРАНС» ЕООД – гр. Разград ЕИК ********* сумата от 400 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4