Р Е Ш
Е Н И Е
№1338
Бургас, 17/11/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа
административно дело номер 221 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Ю.П.К. *** В-С Зора 004А, против акт за
установяване на задължение по декларация/АУЗД/№ПО-02000221058257-91-001 от
03.08.2021 г. на главен инспектор по приходите, Териториална дирекция Бургас,
Национална агенция за приходите/ ТД НАП Бургас/, потвърден с решение №114 от
18.10.2021 г. на директора на ТД НАП Бургас, с който са установени допълнителни
задължения в общ размер на 28 680.66/двадесет и осем хиляди шестстотин и
осемдесет лева и шестдесет и шест ст./-главница и лихва в размер на 7
751.21/седем хиляди седемстотин петдесет и един лева и двадесет и една ст./,
представляващи социални и здравни
осигуровки за 2016 г.; 2017 г.; 2018 г. и 2019 г. по периоди, както следва: ДОО
за 2016 г. - 4 568.36 лева и лихва в размер на 1 972.17 лева, ЗОВ за 2016 г. -
1 642.37 лева и лихва в размер на 709.67 лева; ДОО за 2017 г. - 5 551.96 лева и
лихва в размер на 1 836.92 лева, ЗОВ за 2017 г. - 1 938.19 лева и лихва в
размер на 640.79 лева; ДОО за 2018 г. - 5 843.64 лева и лихва в размер на
1 340.90 лева, ЗОВ за 2018 г. - 2 006.40 лева и лихва в размер на 460.39
лева; ДОО за 2019 г. - 5 372.94 лева и лихва в размер на 595.55 лева, ЗОВ за
2019 г. - 1 756.80 лева и лихва в размер на 194.73 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за
незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага
подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.
Иска да се отхвърли. Не ангажира допълнителни доказателства. Представя
административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира
юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като
взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 ДОПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна, при следните съображения:
С резолюция
№ПО-02000221058257-0РП-001 от 27.07.2021 г. на главен инспектор по приходите,
ТД НАП Бургас е възложена проверка на Ю.П.К. за установяване на факти и
обстоятелства относно некоректно попълнени справки за определяне на
окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2017 г. и
определяне на годишно изравняване за период 2016 г. - 2019 г. В хода на
проверката е установено, че в ПП на СУП има информация за подадени декларации
ОКд-5 за начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице за
проверявания период, както и подадена информация с декларация обр.1 и обр.6.
Констатирано е, че в подадените справки за определяне на окончателния размер на
осигурителния доход към годишните данъчни декларации, лицето е определило
некоректно окончателните осигурителни вноски върху годишния осигурителен доход
за периода 2016 г. - 2019 г., като облагаемият доход е разпределен за времето
на упражняване на съответната дейност като ЕТ.
На 03.08.2021 г. е издаден АУЗД
№ПО-020002211058257-91-001, с който са установени допълнителни задължения в общ
размер на 28 680.66/двадесет и осем хиляди шестстотин и осемдесет лева и
шестдесет и шест ст./-главница и лихва в размер на 7 751.21/седем хиляди
седемстотин петдесет и един лева и двадесет и една ст./, представляващи социални и здравни осигуровки за 2016 г.; 2017 г.;
2018 г. и 2019 г. по периоди, както следва: ДОО за 2016 г. - 4 568.36 лева и лихва в размер на 1 972.17 лева, ЗОВ за 2016 г. - 1
642.37 лева и лихва в размер на 709.67 лева; ДОО за 2017 г. - 5 551.96 лева и
лихва в размер на 1 836.92 лева, ЗОВ за 2017 г. - 1 938.19 лева и лихва в
размер на 640.79 лева; ДОО за 2018 г. - 5 843.64 лева и лихва в размер на 1 340.90
лева, ЗОВ за 2018 г. - 2 006.40 лева и лихва в размер на 460.39 лева; ДОО за
2019 г. - 5 372.94 лева и лихва в размер на 595.55 лева, ЗОВ за 2019 г. - 1
756.80 лева и лихва в размер на 194.73 лева. Изчисленията направени от органа
по приходи за всички периоди се базират на облагаемия доход от дейността на ЕТ,
деклариран с ГДД, разделен на броя на месеците, през които лицето е упражнявало
трудова дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от броя на
отработените през месеца дни.
Актът е оспорен по административен
ред и е потвърден с решение № 114 от
18.10.2021 г. на директора на ТД НАП Бургас.
АУЗД №ПО-02000221058257-91-001 от
03.08.2021 г. на главен инспектор по приходите, Териториална дирекция Бургас,
Национална агенция за приходите/ ТД НАП Бургас/, потвърден с решение №114 от
18.10.2021 г. на директора на ТД НАП Бургас, е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При тези факти се налагат следните
правни изводи:
На първо място, АУЗД
№ПО-02000221058257-91-001 от 03.08.2021 г.
е издаден от компетентен орган, съобразно резолюция за извършване на проверка
№ПО-02000221058257-0РП-001 от 27.07.2021 г./л.47 от делото/.
На второ място, актът е издаден в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в нарушение на
материалния закон.
Спорният въпрос по делото е,
правилен ли е приложеният от органа по приходи алгоритъм за изчисляване на
изравнителните вноски за ДОО и ЗОВ за период 2016 г. - 2019 г.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна, предвид следното:
Безспорно, за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г.
К. е подавала редовно информация с декларации образец № 1 чрез дружеството „Даела“
ЕООД, като самоосигуряващо се лице с код на вид осигурен 12 и посочен избран
осигурителен доход. Внасяла е авансови, осигурителни и здравни вноски. Подадени
са и декларации образец № 6 в които са посочени осигурителни вноски за
доизравняване, според органа по приходи, некоректно изчислени. Допълнителните
задължения с обжалвания АУЗД са определени, като доходът реализиран от
трудовата дейност на лицето в качеството и на едноличен търговец, е разпределен
за времето през което К. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, а не за
времето на упражняване на съответната дейност от същата като ЕТ. След анализ на
установените по делото факти и доказателства, съдът приема за установено, че
изчислените за доизравняване осигурителни вноски, посочени в ГДД - таблици 1 и
2 от справката за окончателния
размер на осигурителния доход /приложение към ГДД/ са изчислени неправилно от жалбоподателя. Неправилно и в противоречие с
материалния закон са изчислени и тези, определени от органа по приходи.
Несъответствието с материалния закон се изразява в
следното:
Самоосигуряващите
се лица определят окончателен размер на осигурителния си доход на годишна база.
Това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или
занаятчийска дейност, еднолични търговци, собственици или съдружници в
търговски дружества и физическите лица членове на неперсонифицирани дружества
както и земеделските производители и тютюнопроизводители. Задължението за
осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Те
определят окончателния размер на осигурителния си доход за периода, през който
е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данни,
които попълват в справка към годишната си данъчна декларация/ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ. Целта на годишното изравняване е внесените вноски от самоосигуряващите
се лица да съответстват на годишна база на действителните им доходи от трудова
дейност за съответната календарна година. В разпоредбата на чл. 6, ал. 9 КСО е
посочено, че годишният осигурителен доход се формира като разлика между
облагаемия доход и осигурителния доход, върху който авансово са внасяни
осигурителни вноски. Справката за определянето на окончателния размер на
осигурителния доход към ГДД се състои от две таблици и указания за тяхното
попълване. В таблица 1 се определя окончателният размер на осигурителния доход
за ДОО и ДЗПО в УПФ, а в таблица 2 окончателният размер на осигурителния доход
за ЗО.
При
попълването на таблица 1 и таблица 2 от справката за
окончателния размер на осигурителния доход се посочват доходите, върху
които са внесени или дължими осигурителни вноски през предходната година и
тези, върху които окончателно се дължат осигурителните вноски. Когато между
дохода, върху който са внасяни вноски през годината и декларирания окончателен
осигурителен доход в справката има положителна разлика, върху нея се изчисляват
и довнасят осигурителни вноски.
Ю.К. в качеството си на ЕТ „Даела-Ю.К.“ е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице
/ОКд-5/ за начало и прекъсване на дейността без осигуряване, като за 2016
г. е посочила начало на дейността 29.04.2016 г. и прекъсване на дейността
17.10.2016 г.; за 2017 г. - начало на дейността 28.04.2017 г. и прекъсване на
дейността 02.11.2017 г.; за 2018 г. - начало на дейността 20.04.2018 г. и
прекъсване на дейността 01.11.2018 г. и за 2019 г. - начало на дейността
24.04.2019 г. и прекъсване на дейността 16.10.2019 г. Установено
е, че К. е подавала информация с декларации образец № 1 чрез дружеството „Даела“
ЕООД, в които самоосигуряващото се лице с код на вид осигурен 12 и посочен
избран осигурителен доход е внасяло авансови, осигурителни и здравни вноски.
Подадени са и декларации образец № 6 в които са посочени осигурителни вноски за
доизравняване. Собствениците на ЕООД или съдружниците в ООД подлежат на осигуряване
като самоосигуряващи се лица по ред, предвиден в чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса
за социално осигуряване/КСО/. Осигурителните
вноски на тези лица са изцяло за тяхна сметка. Същите се дължат авансово върху
месечен осигурителен доход не по-малък от минималния и не по-голям от
максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година, арг. от чл.6,
ал.8 КСО. Този именно доход се посочва в кол.4 на таблици 1 и 2 към ГДД.
Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на
чл. 6, ал. 9 КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през
предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната
данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и
по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Месечният осигурителен
доход от трудова дейност е облагаемият доход от дейностите на самоосигуряващото
се лице, посочен в колона 5 на таблиците и представлява сбор от всички доходи
през годината, получен на различни основания. Този доход се посочва в колона 5 на
таблици 1 и 2, а месечният осигурителен доход в колона 5 /редове от 1 до 12/ се
определя като общата сума на тази колона за годината /ред 13/, се раздели на
броя на месеците, през които е упражнявана дейността, независимо от броя на
отработените през месеца дни. Неправилен и изводът на административния орган,
че осигурителният доход на самоосигуряващото се лице, който е законово
регламентиран в ЗБДОО, представлява доход от трудова дейност и облагаемият
доход, посочен в данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ следва да се
разпредели на база 12 месеца.
Съгласно
подадените декларации за регистрация
на самоосигуряващо се лице за начало и прекъсване на дейността без осигуряване,
за които не се спори че са подадени, изравнителните вноски на
самоосигуряващо се лице, извършвало дейност в качеството си на едноличен търговец,
следва да се ограничат до периодите през които Ю.К. в качеството си на ЕТ „Даела-Ю.К.“ е упражнявала трудова дейност.
По делото е приета без възражение от страните,
счетоводна експертиза, в която е посочен начинът по който следва да изглеждат таблици 1 и 2 към ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ и в които е определен окончателният
размер на осигурителния доход за ДОО и ЗО за периода 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 г., като при изчисленията са взети предвид внесените от лицето
осигурителни и здравни вноски. Определените от експертизата за довнасяне
осигурителни и здравни вноски по години са съобразени с периодите през които К.
е упражнявала трудова дейност като едноличен търговец и по периоди са, както
следва: за 2016 г. осигурителни вноски в размер на 1 799.36 лева и лихва
за просрочие 776.74 лева, здравни вноски в размер на 611.03 лева и лихва за
просрочие 263.75 лева; за 2017 г. осигурителни вноски в
размер на 3 232.76 лева и лихва за просрочие 1 069.59 лева, здравни
вноски в размер на 1 128.18 лева и лихва за просрочие 373.27 лева; за
2018 г. осигурителни вноски в размер на 2 814.64 лева и лихва за просрочие
645.85 лева, здравни вноски в размер на 966.40 лева и лихва за просрочие 221.75
лева; за 2019 г. осигурителни вноски в размер на 1 877.94
лева и лихва за просрочие 239.98 лева, здравни вноски в размер на 556.80 лева и
лихва за просрочие 71.15 лева.
По изложените доводи, съдът
намира, че АУЗД следва да бъде изменен в частта относно определените размери на
осигурителни и здравни вноски и лихвите върху тях, съответно до размерите
посочени по-горе, а в останалата част жалбата на Ю.К. следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този резултат и предвид
направеното искане и от двете страни, по компенсация следва да се присъдят
разноски на ТД НАП Бургас в размер на 538.00 /петстотин тридесет и осем/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/№ПО-02000221058257-91-001
от 03.08.2021 г. на главен инспектор по приходите, Териториална дирекция
Бургас, Национална агенция за приходите/ ТД НАП Бургас/, потвърден с решение
№114 от 18.10.2021 г. на директора на ТД НАП Бургас, издаден на Ю.П.К. ***, В-С
Зора 004А с който са определени задължения за ДОО
за 2016 г. - 4 568.36 лева и лихва в размер на 1 972.17 лева, ЗОВ за 2016 г. -
1 642.37 лева и лихва в размер на 709.67 лева, като вместо тях определя
задължения за ДОО в размер на 1 799.36 лева и лихва в размер на 776.74 лева, и
ЗОВ в размер на 611.03 лева и лихва в размер на 263.75 лева; определени
задължения за ДОО за 2017 г. - 5 551.96 лева и лихва в размер на 1 836.92 лева,
ЗОВ за 2017 г. - 1 938.19 лева и лихва в размер на 640.79 лева, като вместо тях
определя за задължения за ДОО в размер на 3 232.76 лева и лихва в размер
на 1 069.59 лева, ЗОВ в размер на 1 128.18 лева и лихва в размер на 373.27
лева; определени задължения за ДОО за 2018 г. - 5 843.64 лева и лихва в размер
на 1 340.90 лева, и ЗОВ за 2018 г. - 2 006.40 лева и лихва в размер на 460.39 лева,
като вместо тях определя задължения за ДОО в размер на 2 814.64 лева и лихва в
размер на 645.85 лева, ЗОВ в размер на 966.40 лева и лихва в размер на 221.75 лева; определени задължения за ДОО за
2019 г. - 5 372.94 лева и лихва в размер на 595.55 лева, и ЗОВ за 2019 г. - 1
756.80 лева и лихва в размер на 194.73 лева, като вместо тях определя
задължения за ДОО в размер на 1 877.94 лева и лихва в размер на 239.98 лева,
ЗОВ в размер на 556.80 лева и лихва в размер на 71.15 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.П.К. ***,В-С Зора 004А, против акт за
установяване на задължение по декларация/АУЗД/№ПО-02000221058257-91-001 от
03.08.2021 г. на главен инспектор по приходите, Териториална дирекция Бургас,
Национална агенция за приходите/ ТД НАП Бургас/, потвърден с решение №114 от
18.10.2021 г. на директора на ТД НАП Бургас в останалата част.
ОСЪЖДА Ю.П.К. ***,В-С Зора 004А да
заплати на Териториална дирекция Бургас, Национална агенция за приходите/ ТД
НАП Бургас/ разноски по компенсация в размер на
538.00 /петстотин тридесет и осем/ лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: