№ 82
гр. Пловдив, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. 701/
18.01.2023г. от Х. Д. К. и Г. Х. К. ,представлявани от адв. В. К. против
решение № 396 / 14.12.2022 г. ,постановено по гр.д. 566/2022 г.. по описа на
ОС – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите
против Р. Д. Д. отрицателен установителен иск, по чл.439 от ГПК за
оспорване съществуването на съдебно признато вземане за сумата от 34 387
лв. ,ведно със законна лихва ,считано от 23.12.2010 г. до окончателното
изплащане.Поддържат се съображения за неправилност и необоснованост на
решението и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което искът им да бъде уважен .Претендират
присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна Р. Д. Д. , с който се
оспорва въззивната жалба и се заявява искане обжалваното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено ведно с присъждане на
разноскиСъдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на възизивно разглеждане е иск ,предявен от Х. Д. К. и Г. Х. К.
против Р. Д. Д. за признаване за установено в отношенията между страните
,че ищците не дължат солидарно на ответницата сумата от 34 387 лв. ,ведно
със законна лихва върху тази сума ,считано от 23.12.2010 г. до окончателното
изплащане поради изтекла погасителна давност ,за която сума е издаден
изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по гр.д.1004 / 2011 г. по описа на ОС –
Стара Загора.
Ищците са твърдяли, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д.№ 1004/2011 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора са били осъдени
да заплатят на П. Д. С. сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане, за което на
кредиторката е бил издаден изпълнителен лист от 26.04.2013 г. като с договор
за цесия от 16.04.2013 г. последната е прехвърлила вземането си на
ответницата Р. Д. Д. . Твърдяли са ,че първоначално е било образувано въз
основа на издадения изпълнителен лист изп.д.№ 187/2013 г. по описа на ЧСИ
И. Б., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Стара Загора,
което впоследствие било изпратено и преобразувано в изп.д.№ 757/2013 г. на
ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд -Пловдив,
върнато отново на ЧСИ И. Б., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд - Стара Загора и образувано под № 72/2015 г. ,а впоследствие
,по молба на Р. Д. Д. изп.дело било изпратено на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ *** на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Стара Загора, където било
образувано под № 129/2019 г.
Настоявала си ,че изп.д.№ 129/2019 г. на ЧСИ Д. Ц. е прекратено поради
перемпция, тъй като считано от 07.10.2019 г. взискателката не била поискала
извършването на изпълнителни действия, както и че последното валидно
изпълнително действие по това дело било извършено на 06.06.2016 г., когато е
бил извършен търг на движими вещи, поради което към 06.06.2021 г.
задължението им се погасило по давност, а породи погасяването на главното
задължение било погасено и задължението им за законна лихва.При тези
твърдения са претендирали предявените искове да бъдат уважени като бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че вземането й, за
което е бил издаден изпълнителен лист от 26.04.2013 г., издаден по гр.д.№
1004/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, не съществува, тъй като е
погасено по давност.
Ответницата Р. Д. Д. не е депозираа отговор.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установена
2
следната фактическа обстановка : Въз основа на изпълнителен лист от
26.04.2013 г., издаден по гр.д.№ 1004/2011 г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора и договор за цесия между П. Д. С. като цедент и Р. Д. Д. като
цесионер, е било образувано на 29.04.2013 г. изп.д.№ 187/2013 г. по описа на
ЧСИ И. Б., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд -
Стара Загора.
На 07.05.2013 г. са били наложени запори на банковите сметки на Х. Д.
К. в „ЦКБ“ АД, „О.“ АД и „ПИБ“ АД .На 07.05.2013 г. са били наложени и
запори на банковите сметки на Г. Х. К. в „Б. Д.“ ЕАД и „О.“ АД.На 20.05.2013
г. е бил наложен запор на пенсията на Г. Х. К..На 14.06.2013 г. е бил извършен
опис на недвижим имот на длъжниците, находящ се в гр.Стара Загора, който с
влязло в сила на 02.07.2013 г. решение е бил отменен по съдебен ред като
незаконосъобразен.На 10.10.2013 г. взискателката е поискала извършването
на опис на недвижими имоти на длъжниците, находящи се в обл.Пловдив
като в тази връзка ЧСИ И. Б., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при
Окръжен съд - Стара Загора е изпратила по компетентност изп.д.№ 187/2013
г. на ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд -
Пловдив, където е било образувано като изп.д. № 757/2013 г.
В производството по това дело на 31.07.2013 г. е бил наложен запор на
пенсията на Г. Х. К., който третото задължено лице - Т. на Н. - гр. С. З., е
признало и е изпълнявало и към момента на сезиране на съда с настоящата
искова молба, като е удържало секвестируемата част от пенсията на
длъжника.
На 14.03.2014 г. е бил извършен описът на недвижимите имоти, които в
последствие са били изнесени на публични продани, приключили с
издаването на постановления за възлагане на недвижим имоти ,влязло в сила.
След приключването на способът на принудително изпълнение, касаещ
недвижимите имоти, находящи се в района на Окръжен съд -Пловдив, изп.д.
№ 757/2013 г. по описа на ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд -Пловдив е било изпратено отново на ЧСИ И. Б., с рег.
№ *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Стара Загора, където е
било образувано като изп.д.№ 72/2015 г.
На 07.04.2015 г. взискателката е поискала налагането на запор на
банковата сметка на Х. Д. К. в ТБ“ И.“ АД, а на 12.05.2015 г. е бил извършен
опис на недвижим имот на длъжника Г. Х. К., находящ се в землището на
с.П., обл. С. З. ,който имот е бил изнесен на публична продан, приключила с
вляло в сила постановление за възлагане .
На 20.01.2016 г. взискателката е поискала и съдебния изпълнител е
наложил запор на пенсията на Х. Д. К., а на 15.04.2016 г. взискателката е
поискала извършването на опис на движими вещи на длъжниците, който е бил
извършен на 16.05.2016 г., а вещите са били продадени на търг с явно
наддаване на 06.06.2016 г.
3
На 13.11.2017 г. взискателката е поискала извършването на опис на
движими вещи на длъжниците, който е бил извършен на 07.12.2016 г., но
секвестируеми вещи не са били открити във владението на длъжниците и
съответно такива не са били описани.
Изп.д.№ 72/2015 г. по описа на ЧСИ И. Б., с рег.№ *** на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд - Стара Загора е било преобразувано като изп.д.№
129/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд - Стара Загора.
На 07.10.2019 г. взискателката е поискала налагането на запори на
банковите сметки на двамата солидарни длъжници като третите задължени
лица - банки не са признали наличието на открити банкови сметки на всеки от
Х. Д. К. и Г. Х. К..
На 27.01.2022 г. взискателката отново е поискала налагане на запор на
банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците.
При така установеното от фактическа страна съдът приел ,че през целия
период на времетраенето на изпълнителния процес от образуването му до
датата на предявяване на отрицателните установителни искове, срокът на
погасителната давност не е изтекъл, тъй като е бил своевременно прекъсван с
искания и прилагане на различни изпълнителни способи срещу солидарните
длъжници, един от които се прилага за целия този срок - запор върху
пенсията на длъжника Г. Х. К..Посочил е ,че производството по изп.д.№
129/2019 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. не е прекратено поради пермпция, тъй като
основанието за прекратяване не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ, но през това време се е осъществявал поискания
предходен изпълнителен способ, какъвто е и настоящият случай -
продължаващото изпълнение на запора върху пенсията на длъжника Г. Х. К.,
който има сила и по отношение на другия длъжник, предвид солидарната им
отговорност.Независимо от това съдът е посочил ,че дори и производството
да е прекратено поради перемпция, ,същата погасява единствено
процесуалното право на принудително изпълнение, но не и материалното
право, подлежащо на изпълнение. По тези съображения съдът е намерил
предявените искове са неоснователни и като такива ги е отхвърлил.
Решението е правилно и настоящата инстанция споделя изложените
мотиви ,към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Твърденията на ищците са, че последното валидно изпълнително
действие е извършеният на 06.06.2016 г. търг чрез явно устно наддаване на
движими вещи , след което други валидни изпълнителни действия не са
предприемани и към 06.06.0.2021 г. вземането на взискателя е погасено
поради изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна давност.
Отделно от това са твърдяли ,че изпълнителното производство е прекратено
поради перемпция.
4
Веднага следва да се посочи ,че както правилно е посочил
първостепенният съд ,перемпцията погасява единствено процесуалното право
на принудително изпълнение ,но не и материалното право ,подлежащо на
изпълнение и в този смисъл тя е неотносима към неговото погасяване по
давност.От изложеното по-горе от фактическа страна, която фактология не е
оспорена с въззивната жалба, е видно че на 06.06.2016г. е извършен тъгр с
явно устно наддавен на движими вещи ,собственост на длъжниците.Видно от
изпълнителното дело е и това ,че след тази дата ежемесечно са постъпвали
парични преводи в изпълнение на предприетия още пред 2013 г.
изпълнителен способ запор на пенсията на длъжника Г. К. , като данни за това
са налични и към момента на завеждане на настоящето дело. Отделно от това
на 17.12.2017 г. е предприет опис на движими вещи ,който не се е осъществил
поради това ,че не са открити секвестеруеми такива . На 08.10.2019 г. е
изпратено запорно съобщение до Б. Д. за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците като на 17.10.2019 е получена информация ,че няма
разкрити банкови сметки на последните.
Съобразно разясненията ,дадени ТР № 3 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС
изпращането на запорно съобщение до банка ,в хипотеза ,в която съдебният
изпълнител е получил на основание чл.508 от ГПК отговор ,че длъжникът
няма сметка в съответната банка ,представлява действие по налагане на запор
. А съобразно даденото тълкувателно разрешение в ТР № 2 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС предприемането на което и да е изпълнително действие
прекъсва давността ,след което започва да тече нова давност.В конкретния
случай ,от една страна ,в хода на изпълнителното производство ,включително
до завеждане на исковата молба е налице изпълнение в рамките на
предприетия изпълнителен способ – запор на пенсията на длъжника К. . От
друга страна ,след твърдяния от жалбоподателите последен валиден
изпълнителен способ – търг с явно устно наддаване на движими вещи от
06.06.2016 г. са предприети и други изпълнителни действия – опис на
движими вещи на 07.12.2017 г. и изпащане на запорни съобщения на
08.10.2019 г. до Б. Д. ,които ,в светлината на ТР № 3 / 2015г. на ОСГТК на
ВКС , и независимо ,че секвестеруми движими вещи не са открити ,нито
разклирити банкови сметки в посочената банка ,съставляват предприети
изпълнителни действия ,годни да прекъснат давността . В случая обаче това
е без особено значение доколкото ,както се каза ,в хода на цялото
изпълнително производство и до завеждане на исковата молба е налице
изпълнение в рамките на един от предприетите изпълнителни способа ,а
именно запор на пенсията на длъжника К. ,което изпълнение е относимо и
към длъжника К. поради солидарността на дълга.
С оглед на гореизложеното се приема от настоящия съд ,че вземането на
ответницата спрямо ищците К.и ,предмет на изпълнение по изп.д. 129 / 201г.
по описа на ЧСИ Д. Ц. не е погасено по давност ,поради което предявеният от
последните иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
5
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на
първостепенния ,отхвърлителното решение на последния се явява правилно и
следва както такова да бъде потвърдено.
Въззиваемата Р. Д. е претендирала присъждане на разноски , каквито й
се дължат предвид изхода на спора,но няма данни такива да са направени.
Ето защо ,съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 396 / 14.12.2022 г. ,постановено по гр.д.566 /
2022 г. по описа на ОС – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6