№ 164
гр. Момчилград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100185 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата Т. ПЛ. АНД. сочи, че на 15.05.2013
година, в гр.Никозия- Р.Кипър, били сключили граждански брак с ответника
АКБ. М., гражданин на Бангладеш. Този граждански брак бил легализиран в
Р.България на 15.07.2014г., за което от Община - Бобов дол, обл.Кюстендил
бил съставен Акт за сключен граждански брак № **** от 15.07.2014г.
Ищцата посочва, че преди сключването на брак с ответника, от
извънбрачно съжителство с лице Н.У.Р., ЕГН: ********** от с.Груево, общ.
Момчилград, имала родено едно дете от женски пол- Г.Н.Р., ЕГН-
**********, род. на 24.02.2009 год.в гр. Момчилград.
Заявява, че по време на брака с ответника АКБ. М. се родило детето Х.
М., от мъжки пол, с ЕГН- **********, род. на 24.03.2014г. в Р.Кипър.
Молителката твърди, че с ответника живеели на семейни начала в Р.Кипър в
продължение на около две години. Семейните им отношения не протичали
нормално, ответникът не упражнявал трудова дейност, често се напивал и
вдигал скандали, биел я и се държал изключително грубо и неуважително с
нея. Поради това в началото на 2015г. се разделили, като тя се прибрала в
1
Р.България, а той си заминал за Бангладеш. Твърди, че от тогава с него са
били в трайна фактическа раздяла. Той никога не бил идвал в България, и през
всичкото това време не се бил обаждал, не се е интересувал за нея и детето и
не поддържали никаква връзка и контакти помежду си.
Заявява, че след завръщането си в Р.България отново е заживяла с
Н.У.Р., ЕГН: ********** от с.Груево, общ. Момчилград- бащата на първото й
дете, и това съжителство им се родило още едно дете от мъжки пол- Н.А.Н.,
ЕГН- **********, род. на 08.11.2015г. в гр.Кърджали.
Твърди, че към настоящия момент била бременна с четвърто дете от
друго лице. Ето защо счита, че бракът с ответника съществувал формално,
същият е бил дълбоко и непоправимо разстроен в резултат на трайна
фактическа раздяла.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което: Да допусне развод
между страните по делото, като на основание чл. 49, ал. 1 от СК прекрати
сключения граждански брак между ищцата Т. ПЛ. АНД., ЕГН: ********** и
ответника - АКБ. М., роден на **********г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като на основание чл. 49, ал. 3 от СК
моли съда, да не се произнася по въпроса за вината.
Моли съда, да определи местоживеенето на децата Х. М., с ЕГН-
**********, и Н.А.. М., с ЕГН-**********, да бъде на адреса на майката- Т.
ПЛ. АНД., ЕГН: **********, а именно: с.Груево, ул.„********" № 10,
общ.Момчилград.
Моли съда, да предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата Х. М. и Н.А.. М., на майката - Т. ПЛ. АНД.. На бащата
АКБ. М., роден на ********** год., гражданин на HPБангладеш, да бъде
определен режим на лични отношения с децата, съобразен с обичайната
съдебна практика.
Моли на основание чл. 143 от СК, да осъди бащата АКБ. М., да
заплаща месечна издръжка на двете си деца - Х. М. и Н.А.. М., чрез майката и
техен законен представител - Т. ПЛ. АНД., в размер на 250 лв. за всяко дете,
ведно със законна лихва при всяко просрочие, считано от датата на
предявяване на иска до навършване на пълнолетие на децата, или до
настъпване на правопогасяваща или правопроменяща издръжката причина.
Заявява, че нямат семейно жилище. Не желае ответника да й заплаща
2
издръжка.
Ищцата е представила доказателства, които съдът е допуснал и приел с
определение, постановено по реда на чл.140 от ГПК №197 от 09.06.2022г., а
именно: удостоверение за скл.гр.брак, изд. въз основа на акт №****/2014г. на
Община Бобов дол; 3 бр. удостоверения за раждане, изд.въз основа на акт
№***2009г. на общ.Момчилград, акт № ***014г. на общ.Бобов дол, и акт №
1***/ 2015г. на общ.Кърджали; ДСМИС, копие на лична карта,
адв.пълномощно и квитанция за внесена д.т.
Ответната страна /призован по реда на чл.48 от ГПК- чрез Държавен
вестник/ се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.48
ал.2 от ГПК- адв.Ф.Р. от АК- Кърджали, който е срока по чл. 131 от ГПК е
представил писмен отговор. В отговорът е посочено, че искът е допустим, и
вероятно основателен, т.к. бракът между страните е бил дълбоко и
непоправимо разстроен. Иска да се постанови съдебно решение, с което да
прекрати брака, при посочените условия. Адвокат Ф.Р. не е направила
доказателствени искания именно, поради обстоятелството, че е особен
представител.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично и се представлява от
адв.Д.Ш.- с изрично пълномощно, който поддържа така предявеният иск.
Адв.Ш. заявява, че ищцата не може да се яви лично в с.з. т.к. е била родила
преждевременно и била в болнично заведение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от особеният
представител адв.Ф.Р., и изразява становище за основателността на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото като доказателства, удостоверение за
скл.гр.брак, изд. въз основа на акт №****/2014г. на Община Бобов до, както и
3 бр. удостоверения за раждане, изд.въз основа на акт №***2009г. на
общ.Момчилград, акт № ***014г. на общ.Бобов дол, и акт № 1***/ 2015г. на
общ.Кърджали; се установява, че страните по настоящото производство са
сключили граждански брак на 15.05.2013 година, в гр.Никозия- Р.Кипър,
както и че имат две родени от брака си деца- а именно; детето Х. М., от
мъжки пол, с ЕГН- **********, род. на 24.03.2014г. в Р.Кипър, и детето-
мъжки пол- Н.А.Н., ЕГН- **********, род. на 08.11.2015г. в гр.Кърджали.
3
Установи се, че ищцата има родено още едно дете от съжителството с
лицето Н.У.Р., ЕГН: ********** от с.Груево, общ. Момчилград- а именно
дете от женски пол Г.Н.Р., ЕГН- **********, род. на 24.02.2009 год.в гр.
Момчилград.
Ищцата е представила и декларация за СМПИС, в което е описал
горните обстоятелства. В съдебно заседание като свидетел е разпитано лицето
Н.У.Р., който твърди, че с Тодорка едно време били заедно. После през 2014-
2015г.се разделили. Тя е била в Кипър и сключила брак с един чужденец.
Живеели са към година и нещо там и после през 2015г. тя се прибрала сама и
сега сама си живеела. Той -чужденеца не е идвал никога в България. От 2015г.
от както Тодорка се прибрала, той не се е обаждал по телефона, не ги е
търсел. Тодора даже казала ,че той няма право да влиза в България. Тодорка
живеела сама с децата си.В момента тя се намирала в болницата, родила дете
с операция и не можела да дойда. Не мислел, че могат да живеят заедно с
чужденеца.От брака си с чужденеца незнаел и не можел да каже дали имат
дете.Той не изпраща парил.Тя не живеела с никой, от доста време сама си
живеела с децата в с.Груево.
Представен е Социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”-
Момчилград, отдел “Закрила на детето”, в който са посочени горните
обстоятелства.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
като съдът не следва да се произнася по вината за това разстройство, предвид
направеното изрично искане от ищцата за това.
Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на страните по
делото- изразени чрез процесуални представители, така и от показанията на
свидетеля, а и социалният доклад, а именно, че съпрузите, като семейство не
живеят заедно от 2015 година, същите са разделени от почти 7 години и
живеят в различни адреси и държави /като за ответника не е изяснено и
местонахождението му/, както и че не може да просъществува повече, и
съответно същите не могат да се съберат заедно. Безспорно е
обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов,
уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело
до едно отчуждение между тях. По отношение на вината за това състояние на
брачните отношения, съдът намира, че не следва да се произнася, т.к. е
4
налице изрично искане да не се произнася по въпроса с вината за
разстройството. Очевидно е, че страните със свои действия са допринесли за
разпада на семейната връзка- двамата заживяли в различни жилища, и
вероятно държави, и предприели действия, нехарактерни за един брачен съюз,
основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ,
което е довело до едно отчуждаване между тях, в резултат на което страните
се разделили.
Т.е., по така описания начин, те, страните - като съпрузи, са изразили
своето сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно
семейство, както и че не поддържали помежду си нормални контакти по
време на съвместното съжителство. Очевидно е, че съпрузите по
гореописания брак живеейки, по този начин, не са положили достатъчно
усилия за запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия
момент ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би
означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена
от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът
конкретно да ангажира нечия отговорност да това, налице е
дезинтересованост на същите от семейството и по-между си. Съдът не се
произнася по вината за разстройството на брака, т.к., считано от 01.10.2009г.,
е в сила нов СК, и в съответствие с новата уредба- чл.49 ал.3 от СК, ищецът е
заявил, че не иска съдът да се произнася по вината за разстройството на
брака. При това положение и доколкото ответницата също не е предявила и
не е приет за съвместно разглеждане насрещен иск за развод по вина на
съпруга /чрез особен представител/ съдът приема, че не е сезиран с валидно
искане от някого от съпрузите за произнасяне относно вината за
разстройството на брака, поради и което не се произнася по този въпрос.
Съдът, като установи, че от брака си страните имат родено две деца
намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските
права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца,
както и за присъждане на съответна издръжка на децата, съобразно искането
на ищеца, и липсата на насрещно искане от ответницата, както следва;
Съдът намира, че следва Да допусне развод между страните по делото,
като на основание чл. 49 ал. 1 от СК се прекрати сключения граждански брак
5
между ищцата Т. ПЛ. АНД., ЕГН: ********** и ответника - АКБ. М., роден
на **********г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като на основание чл.49 ал.3 от СК не следва да се произнася по
въпроса за вината.
Съдът намира, че следва да се определи местоживеенето на децата Х. М.,
с ЕГН- **********, и Н.А.. М., с ЕГН-**********, и същото да бъде на адреса
на майката- Т. ПЛ. АНД., ЕГН: **********, а именно: с.Груево, ул.
„********" № 10, общ.Момчилград.
Съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските
права по отношение на децата Х. М. и Н.А.. М., на майката - Т. ПЛ. АНД.. На
бащата АКБ. М., роден на ********** год., гражданин на HPБангладеш, да
бъде определен режим на лични отношения с децата, вижда и взема децата
при себе си всяка първа и трета събота от месеца за времето от 08,00 часа до
18,00 часа, и по един месец в годината, в който майката не е в платен годишен
отпуск, и децата не са в училище.
При този изход на делото и на основание чл. 143 от СК, следва да се
осъди бащата АКБ. М., да заплаща месечна издръжка на двете си деца - Х. М.
и Н.А.. М., чрез майката и техен законен представител - Т. ПЛ. АНД., в
размер на 250 лв. за всяко дете, ведно със законна лихва при всяко просрочие,
считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на
децата, или до настъпване на правопогасяваща или правопроменяща
издръжката причина.
Съдът не следва да се произнася по въпросите с семейното жилище и
издръжка между страните, както и за фамилното име на съпругата, след
прекратяване на брака, т.к. не се установи страните да имат семейно жилище,
и няма искане за осъждане ответника да заплаща издръжка. Няма и искане за
произнасяне по въпроса със фамилното име на ищцата.
Не се претендират от ищеца и направени по делото разноски, поради и
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните
абзаци, и предвид твърдо изразеното от страните становище за прекратяване
на брака им, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса на вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
същият.
6
При този изход на делото страните следва да заплатят по сметка на
съда сумата от 50 лева- определената окончателна държавна такса, от които
ищецът е заплатил първоначално 25 лева, поради и което ответникът следва
да заплати и сумата от 25 лева. Следва ответникът да бъде осъден да заплати
в полза на съда и следващата се държавна такса върху определения размер на
издръжката на децата си, и същата е в размер на 720 лева. При този изход на
делото всяка една от страните следва да поеме разноските, които е направила
по хода на делото.Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният между Т. ПЛ. АНД., с ЕГН-
********** и ответника АКБ. М., роден на **********г., гражданин на
Народна Република Бангладеш, на 15.05.2013г. в Р.Кипър- Никозия,
граждански брак с акт № **** от 15.07.2014г. на Община Бобов дол,
обл.Кюстендил, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като
съдът не се произнася по вината.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Х. М., с ЕГН- **********, и
Н.А.. М., с ЕГН-**********, да бъде на адреса на майката- Т. ПЛ. АНД., ЕГН:
**********, а именно: с.Груево, ул.„********" № 10, общ.Момчилград.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените от
брака деца Х. М., с ЕГН- **********, и Н.А.. М., с ЕГН-**********, на
майката Т. ПЛ. АНД., с ЕГН- **********, а за бащата АКБ. М., роден на
**********г., гражданин на Народна Република Бангладеш, създава
СЛЕДНИЯТ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с децата; да вижда и взема
децата всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 08.00 часа до 18.00
часа, като вземането и връщането на детето да става в дома на майката, както
и един месец през годината, който не съвпада с годишния отпуск на майката
или с времето, когато децата са на училище.
ОСЪЖДА АКБ. М., роден на **********г., гражданин на Народна
Република Бангладеш, да заплаща ежемесечна издръжка да заплаща месечна
издръжка на двете си деца - Х. М. и Н.А.. М., чрез майката и техен законен
представител - Т. ПЛ. АНД., в размер на 250 лв. за всяко дете, ведно със
законна лихва при всяко просрочие, считано от датата на предявяване на иска
до навършване на пълнолетие на децата, или до настъпване на
правопогасяваща или правопроменяща издръжката причина.
7
Съдът не произнася по въпроса за фамилно име, ползването на
семейното жилище, и издръжка между съпрузи, поради липса на предмет и
искане.
ОСЪЖДА АКБ. М., роден на **********г., гражданин на Народна
Република Бангладеш, да заплати по сметка на съда, окончателна държавна
такса в размер на 25 лева, както и държавна такса върху определената
издръжка в размер на 720 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8