Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
22.04.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №184 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.Х., гражданин на А., действащ със съгласието на майка си Н.Ш., с посочен по делото адрес: *** ДАБ - МС, срещу Решение №374/22.01.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, поради нарушение на нормата на чл.9 от ЗУБ. Твърди, че изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и твърди, че бил изложил подробно своята история пред административния орган и същата била правилно възприета от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Както оспорващият заявил по време на проведените с него интервюта, през целия си живот той живял в И., а животът за афганистанските бежанци като него бил невъзможен. Проблемите им в А. се дължали на заплахите, които баща му получавал от талибаните. Жалбоподателят не желаел да се завърне в държавата си на произход, защото нямало към кого да се обърне за помощ, а се страхувал непрестанните заплахи, които били отправяни към баща му, да не бъдели отправени към него и семейството му. Страхът за живота и сигурността на жалбоподателя бил обоснован от заплахите, отправени към него и неговите роднини от страна на талибаните. Решил да не чака да пострада и напуснал А. заради войната, страха, безизходицата и опасността за живота му. От друга страна не искал да се завърне и в И.. Обстановката в А. се влошавала с всеки изминал ден, поради което той и семейството му нямало как да се завърнат в А., или да останат в И.. Ответникът ДАБ също така напълно игнорирал обстоятелството на неговата етническа принадлежност. Жалбоподателят бил от таджикски етнически произход, а не от мнозинствения пущунски етнос, съставляващ 49% от населението на А. и в този смисъл за него рискът от преследване се явявал допълнително увеличен и усложнен. Жалбоподателят считал, че спрямо него са налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното преселване също било невъзможно за него. Както заявил по време на интервюто, вътрешното разселване можело да е само и единствено в гр.К., тъй като само там било относително по-спокойно и то в определени зони, видно от справката на решаващия орган, но поради липсата на жилище и земя там, и този вариант бил неприемлив. Неправилно решаващият орган преценил, че жалбоподателят не му бил заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице. При преценка предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ ответният орган не правел анализ за провинциите, в които оспорващият можел да се разсели и да получи закрила от афганистанските власти. В решението нямало нито един коментар на данните в справката за тежкия бомбен атентат в Кабул от 31.05.2017 г. и значителния брой загинали цивилни лица. В същата справка се съдържали и други данни за такива атентати. При направена справка в интернет пространството се установявало наличието на публикации, от които можело да се изведе фактически извод какво реално е положението в тази страна. Цитират се публикации в интернет страници на „Медиапул“, „Фокус-нюз“, „24 часа“ и др. Обобщените изводи от всички тези факти сочели, че в страната, макар и да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, бил налице „конфликт“, който в значителна степен засягал именно цивилните лица, като този конфликт не бил ситуиран само в една област на А. и било невъзможно да бъде контролиран от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен по своите последици, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след решението на органа, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати с атентатори – камикадзета, при които основно загивали цивилни лица. Жалбоподателят считал, че направената от ответника преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, като отказът да му бъде предоставен хуманитарен статут бил постановен при съществено нарушение на задължението за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл.75, ал.2 от ЗУБ), което нарушение водело и до неправилно приложение на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulment) забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ.
Въз основа на изложеното се претендира обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това законни последици.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№2549/24.08.2016 г. и заведена в ДАБ под рег.№УП 9824/24.08.2016 г., Н.Ш. от А. е поискала закрила от Република България за себе си и за децата си Б., С. и А..
С Н.Ш., ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 9824/04.01.2017 г. В интервюто чужденката заявява, че не е била арестувана в страната си по произход или в друга държава. Отрича членство в политическа партия или организация, както и проблеми с властите. За напускането на страната си посочва, че преди 10-12 години напуснала А. със семейството си и отишли в И., където живеели законно. Напуснали И. преди 6-7 месеца, нелегално и отишли в Т.. През месец август 2016 г. влезли в Б., пеша, през гората. Задържали ги в С., в една къща. Целта им била да стигнат някъде, където ще имат сигурност – искала децата ѝ да се образоват. Разказва, че в А. живеели в К., но след като се преместили в И., живеели в гр.Ш.. В хода на интервюто заявява също, че съпругът ѝ бил от муджахидините и талибаните го преследвали. Той бил с тях в И., но починал преди три години. Б. на с.бил убит от талибаните в А.. Напуснали страната си преди 10-12 години, защото съпругът ѝ получавал заплахи от талибаните. Напуснали И., защото децата ѝ там не можели да учат, нито да работят, а дори и да работели, не им давали пари. Докато с. ѝ бил жив, нещата били горе-долу добре, но след като починал, станало много зле (финансово). Заявява, че лично тя не е получавала заплахи, но още когато били в А., талибаните заплашвали съпруга ѝ и казвали, че ще ги убият. Не било оказвано насилие лично спрямо нея. Сочи, че не би се върнала нито в А., нито в И., защото децата ѝ щели да бъдат в опасност. Имало атентати и убийства.
С Решение №5665 от 15.03.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н.Ш. и малолетните ѝ деца: С.Х. (от мъжки пол, роден на *** г. в И.), Б. Х. (от ж. пол, родена на *** г. в И.) и А. Х. (от м.пол, роден на *** г. в И.).
Решението е връчено на Н.Ш. на 21.03.2017 г. и обжалвано пред съда от нея лично и като законен представител на С.Х., Б. Х. и А. Х., с депозирана на 29.03.2017 г. жалба, по която е образувано адм.дело №451/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково.
С постановеното по това дело Решение №362/06.06.2017 г. Административен съд – Хасково отменя Решение №5665/15.03.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта му, в която на Н.Ш. от А. и малолетните ѝ деца: С.Х., род. на *** г., Б. Х., род. на *** г. и А. Х., род. на *** г., е отказано предоставяне на хуманитарен статут, като в тази част връща преписката на административния орган за ново произнасяне, и отхвърля жалбата на Н.Ш. от А., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца: С.Х., Б. Х. и А. Х. срещу Решение №5665/15.03.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец.
В мотивите на съдебното решение е посочено, че в частта му, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателите за хуманитарен статут, оспореният административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Нарушението се изразявало в това, че при преценка относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут административният орган не изложил каквито и да било факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, а именно А., като била коментирана единствено справка на Директор Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ-МС, касаеща обстановката в И. – държава, явяваща се трета за търсещия закрила. Съдът е дал указания при новото произнасяне по молбата в тази ѝ част Председателят на ДАБ да събере относими доказателства и да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденците в страната им по произход, биха били изложени на тежки и лични заплахи срещу живота или личността им като граждански лица поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Решение №362/06.06.2017 г. на АС – Хасково не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.06.2017 г., като с писмо изх.№1622 от 05.07.2017 г. заверен препис от същото е изпратено на административния орган за сведение и изпълнение.
След връщането на преписката за ново произнасяне, с Писмо рег.№УП-9824/20.10.2017 г. е уведомен Кмета на Община Харманли за необходимостта за назначаване на представител на малолетния към този момент С.Х., съгласно чл.25, ал.2 от ЗУБ и със Заповед №РД-1172/31.10.2017 г. на Кмета на Община Харманли, на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ Н.Ш. – м. и законен представител, е назначена за представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ на малолетното си дете С.Х..
С писмо рег.№УП-9824/20.10.2017 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Харманли е уведомен на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето за настанените в РПЦ – Харманли малолетни деца, включително С.Х., с искане за определяне на социален работник на основание чл.64, във вр. с чл.15, ал.6 от ЗЗДет.
Със Заповед №2605-ЗДЗД-1714/24.10.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от ЗЗДет. е определен социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, който да присъства при провеждането на изслушване на детето С.Х..
От Агенция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвен и Социален доклад с рег.№СЛ/Д-Х-Х/324-001/20.11.2017 г. за децата С.Х., Б. Х. и А. Х..
На 27.10.2017 г. в присъствието на законния му представител, на преводач и на социален работник М.Н., с детето С.Х., гражданин на А., с ЛНЧ **********, е проведено изслушване, за което е съставен Протокол Рег.№УП-9824/27.10.2017 г.
Видно от Протокола, интервюираният е посочил, че е с афганистанско гражданство, но е роден в И. и там е живеел, ходил на училище до шести клас в И., гр.Ш.. Не знае защо са дошли в Р.България, но в И. хората не се държали добре с тях, защото били бежанци и с афганистанско гражданство.
От Директора на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ в ДАБ е изготвена Докладна записка рег.№УП 13946/13.07.2018 г., в която се обобщават данните за етапите на производствата относно регистрираните като търсещи закрила други деца на Н.Ш. и констатираните от съда процесуални нарушения във връзка с производството по отношение на С.Х.. В докладната е посочено, че тъй като на 01.01.2018 г. малолетният С.Х., роден на *** г., е навършил 14 години, неговото производство за предоставяне на международна закрила е било отделено от това на майка му и е била образувана административна преписка с рег.№УП 13 946.
С Регистрационен лист Рег.№УП 13946/08.03.2018 г. е регистриран като търсещ закрила С.Х., пол мъж, гражданство А., етническа принадлежност таджик, роден на *** г. в И., с постоянен адрес А., гр.К., религия сунит, начално образование, ученик, неженен, без документи за самоличност. В Регистрационния лист са вписани имената на майката (Н.Ш.), б. (А. Р. Х. – 8 г.; М. Х. – 17 г.; А. Р. Х. – 20 г. и Х. Х. – 24 г.) и с. (Б. Х. – 12 г. и М. Х. – 20 г.) на чужденеца, всички намиращи се в РПЦ гр.Харманли и на б-. Д. М.Х. – починал.
Поради липсата на документи за самоличност, самоличността на чужденеца е удостоверена с Декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, подписана от декларатора С.Х. и от майка му Н.Ш..
С писмо рег.№УП 13946/12.03.2018 г. Директорът на РПЦ – Харманли към ДАБ е изискал от Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС становище по молбата на С.Х., подадена от майка му, в отговор на което е изпратено писмо Рег.№М-2701/10.04.2018 г., че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето С.Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
С процесното Решение №374/22.01.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.9 от същия закон, е отказано предоставяне хуманитарен статут на С.Х..
На 04.02.2019 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, в присъствието на неговия представител, които са запознати със съдържанието му на език, който разбират, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 06.02.2019 г.
В съдебно заседание от страна на жалбоподателя по делото бяха представени документи на чужд език, с превод на български език, както следва: Удостоверение от дата 20.01.2001 г. на Фондация Ш. А. Ш. М., относно семействата на Р. Х. и Д. Х., установило се на територията на Ислямска Република И. с посочени адреси; писмо от 18.10.2007 г. от Посолството на К. до семейството на покойния Х. А. М. от А. и документ с печати на Министерството на външните работи на Ислямска република А. с дата 25.06.2012 г. с молба към държавите от Международната общност да съдействат за получаване на убежище от две лица – Р. Х. и Д. Х., които са „предани старши командири“, служили под прякото командване на А. Ш. М., които „поради политически причини и задачите, които са им поставяни, са преследвани от талибаните и враговете на държавата в повечето области на страната“.
От страна на ответника по делото са представени писмо Рег.№М-2920/18.04.2014 г. от Зам.-председателя на ДАНС до Председателя на ДАБ, с което го уведомява за постъпила информация за масово използване на фалшифицирани и неистински документи от чужденци, на които е отказано предоставянето на закрила в Р.България, както и писмо от Директора на ГДГП УРИ 3282р-00-5351/30.03.2018 г. със същото съдържание.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение
изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на
чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок
до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на
Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.4) отказва
хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага подробни съображения, защо приема, че на жалбоподателя не следва да се
предостави хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както обстановката в
страната му на произход А., така и обстановката в И., където кандидатът за
статут е роден и живял през целия си живот. Обективираните в решението
фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ –
гр.Харманли при ДАБ има проведено интервю с майката на жалбоподателя, малолетен
към момента на подаване на молбата за закрила, отразено в нарочен протокол, а
също и лично изслушване на детето С.Х..
За да мотивира акта си административният орган е
изследвал и данните, изложени в интервютата, проведени с пълнолетните братя на
жалбоподателя – М. Х. и Х. Х., и пълнолетната му сестра М. Х., регистрирани със
самостоятелни молби за закрила в Р.България, като е посочил, че те не са
изложили факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила
на жалбоподателя, които да бъдат обсъждани.
Ето защо съдебният състав намира за неоснователно
оплакването, че административният орган не е изпълнил задължението си при
произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което
сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на
чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Спазени са и процедурните изисквания на чл.15,
ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, по
което се засягат правата или интересите на малолетно дете, административният
орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на същото и
е изготвен Социален доклад.
Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, годно да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното решение за
съответно на материалния закон.
Доколкото с влязъл в законна сила административен
акт е отказано предоставянето на статут на бежанец на С.Х., правилно в
производството са обследвани единствено основанията за предоставяне на
хуманитарен статут на същия.
Причините, които българският законодател
установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл.9
от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: (т.1) смъртно наказание или екзекуция, или (т.2)
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или (т.3) тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Правилна е преценката на административния орган,
че в случая не са изложени твърдения и не се установява в държавата си по
произход заявителят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства,
като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или
унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”. Правилно бежанската история на кандидата за закрила е изследвана в
светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС)
по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от
Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Правилно и в съответствие с дефиницията на
понятието по §1, т.7 от ДР на ЗУБ, административният орган е приел за „държава
на произход“ на С.Х. държавата А., чийто гражданин е последният. Преценката за
обстановката в тази държава органът е извършил въз основа на информацията,
обективирана в Справка с вх.№МД-739/05.11.2018 г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ относно Ислямска Република А., като е цитирал
част от съдържанието на справката в акта си. В Справката са изложени данни, че
А. е изправен пред многобройни политически предизвикателства, тъй като се бори
срещу терористите. Посочено е, че мисията за подпомагане на ООН за А. (UNAMA) регистрира 1692 цивилни жертви, като приписва 52
процента от цивилните жертви на самоубийствени атентати и комбинирани атаки на
Ислямска държава Д. (ИД) главно в провинция Н.. Същевременно е посочено, че
2016 и 2017 г. са били годините на връщането на почти 1,7 милиона документирани
и без документи, афганистански бежанци, предимно от П. и И., както и че е
налице вътрешно разселване по региони, в резултат на антитерористични операции
и поради сушата. Посочено е, че от 30 септември 2018 г. 19 666
афганистанци са се завърнали в родната си страна, че продължават хуманитарните
дейности, подробно изброени, както и че афганистанското правителство контролира
или има влияние в областите, в които живее около 65% от населението.
Въз основа на информацията за обстановката в А.,
изложена справката, административният
орган е приел, кандидатът за статут не обосновава, че е конкретно повлиян от
фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, а насилието на територията на страната не може да се
определи като безогледно.
Настоящият съдебен състав намира така извършената
преценка относно ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. В
случая, въпреки наличието на данни за свързани със сигурността инциденти
(самоубийствени атентати), включително такива с цивилни жертви на територията
на А., то от съдържащата се в административната преписка Справка вх.№МД-739/05.11.2018
г. не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо
ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална
опасност цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на
присъствието си на тази територия. Този извод на административния орган се
потвърждава и от анализа на информацията, съдържаща се в допълнително
представената по делото Справка вх.№МД-88 от 04.02.2019 г. относно актуалната
обществено-политическа обстановка в Ислямска Република А..
Съответно на доказателствата е и заключението на
органа, че доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от
преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила,
за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут,
безогледното насилие в А. следва да е изключително, каквото то не е, видно от
събраната информация.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на
административния орган. Съгласно концепцията за „пълзящата скала“ (concept of a
sliding-scale), посочена в т.39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г.,
само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото,
където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там
да е нарушение на чл.3 от ЕКПЧ без да е необходимо да се доказва, че то се
намира в специфичен риск. В конкретния случай за молителя не се установява специфичен риск от тежки лични
заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното му
положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при
неговото завръщане в А., поради което ситуацията в страната му на произход
следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е.
Представените от страна на жалбоподателя в съдебно
заседание писмени документи, дори да се възприемат за достоверни, не могат да
опровергаят този извод, тъй като не се отнасят до жалбоподателя, роден през
2004 г. на територията на И.. Настоящият съдебен състав не намира, че издадено
през 2012 г. удостоверение, касаещо дейност на бащата и чичото на кандидата за
закрила като „преследвани от талибаните в повечето области на страната“, е
годно да обоснове специфичен риск от посегателства, реално осъществими при завръщането на С.Х. в А..
В обжалваното решение е извършена и преценка
относно ситуацията в И., където С.Х. е живял със семейството си от раждането си
до идването в Р.България. Административният орган е извършил преценката
си въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-232/16.03.2018 г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно Ислямска Република
И. и е приел, че не може да се направи извод за наличен вътрешен или
международен въоръжен конфликт на територията на И. и няма данни за безогледно
насилие.
Актуална към 14.02.2019 г. информация относно
обществено-политическата обстановка в И. се съдържа и в допълнително
представената от ответника по делото Справка вх.№МД-118/14.02.2019 г., в която
също не се съдържат данни за въоръжен конфликт на територията на тази държава.
Иран следва да се приеме като трета сигурна страна
за жалбоподателя, на територията на която не съществува реален риск чужденецът
да понесе тежки посегателства, с оглед на което той може безпрепятствено и
трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х., гражданин на А., непълнолетен,
действащ със съгласието на майка си Н.Ш., срещу Решение №374 от 22.01.2019 г.
на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: