Номер 51018.11.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.V граждански състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:К.Т.К.
Секретар:М.Т.Б.
като разгледа докладваното от К.Т.К. Гражданско дело № 20201420102094
по описа за 2020 година
Производството е по обективно кумулативно съединени положителни
установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът „Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В., твърди, че
за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. ответницата М. Б. М. от гр. В. му
дължи сумата 378, 35 лв., представляваща 4/6 идеални части от незаплатени
суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена
от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. ***. Поддържа, че със Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен
съд - гр. В. издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Б.
М. за посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. №
1378/2020г. по описа на РС В. длъжницата е подала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Сочи, че въпреки многократно
отправяните от него до ответницата покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба,
което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата М. Б. М. му дължи сумата 378, 35 лв.,
1
представляваща 4/6 идеални части от стойността на консумирана и
незаплатена топлинна енергия в жилище с адрес: гр. ***, за периода от
30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., сумата 87, 25 лв., представляваща 4/6
идеални части от размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно
чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, включително
и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.
Ответницата М. Б. М. от гр. В., в писмения отговор по делото
(наименуван възражение) в срока по чл.131 от ГПК, твърди, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като не се
възползва от услугите на „Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В. и няма договор с
дружеството. Поддържа, че се отоплява на дърва и не може да плаща за
чужди нужди.
Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 1378/2020г. на
ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-В."
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. В. при публично известни Общи
условия.
От представеният по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТХС, рег. № 872 от 21.07.1980г. (л.40 по
делото) и протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на
булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.В., се установи, че на
21.07.1980г. С.Г.М. и М. Б. М. са придобили чрез покупка от СД "Изграждане
на населените места" правото на собственост върху апартамент № ***,
находящ се на адрес гр. В., ж.к. “Лютибродски” (сега ж.к. “Дъбника”) № 20,
2
вх. Ж, ет.6. Видно е, от приложената на л. 16 по ч.гр.д. № 1378/2020г. на ВРС
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че
адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ответницата и същата е получавала призовките и
съобщенията по делото на този адрес.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация В." ЕАД на потребители в гр. В., одобрени с Решение № ОУ-
004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените копия от
страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани,
съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник -
във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес"
– ежедневник за В. и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими
лихви от М. Б. М. за апартамент № ***, находящ се в гр. ***, от която е
видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 20 броя
фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от
31.11.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 31.12.2016г. до фактура №
********** от 30.06.2019г. (последната издадена такава) с падеж
31.07.2019г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на
фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и
дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за
топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида №
10 032 с абонат М. Б. М. за жилище на адрес гр. ***, съответно за периодите
м.11.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. –
м.04.2019 г., се установява, че след извършване на изравняване на
потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони
суми не е налице основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано,
обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото
3
доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния
счетоводител и посещение на място в имота, се установява, че етажната
собственост на адрес: гр. ***, част от която е имота на ответницата М. Б. М. ,
е била топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от "Топлофикация В."
ЕАД, посредством абонатна станция № 361. През процесните отоплителни
сезони абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната
собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в
"Равнителна сметка" на топлинния счетоводител на ред "Енергия по общ
топломер". Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 361
е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинния счетоводител
"Нелбо". При оглед на имота на място и от представените му от топлинния
счетоводител документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в
жилището на ответницата са демонтирани от топлофикационната мрежа на
етажната собственост; работи само щранг-лира в банята; инсталацията за
битово горещо водоснабдяване е изключена от централното подгряване и се
захранва с ел. бойлер. Според заключението жилището е посещавано за
годишни отчети за всеки отоплителен период, но не е предоставян достъп.
Начисленията са извършвани за щранг-лирата в банята по показания на
щрангов топлинен разпределител, като за процесния период общо за
отопление е начислена сума за 2, 336789 мвтч, а за БГВ не е начислявана
енергия. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на
количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според заключението за
процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана енергия за
общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответницата -
167,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост -
Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището на
ответницата за процесния период е 4,248023 мвтч., за които се дължи сумата
394, 24 лв. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на
количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период
по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител,
ответницата не е подавала жалби, декларации и възражения до
,,Топлофикация - В.” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение,
относно начислените й суми за топлинна енергия. Според заключението за
4
използваната топлоенергия в апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за
процесния период 30.11.2016 г. - 30.06.2019 г. се дължи общо сумата 465, 64
лв., от която 378, 38 лв. главница и 87, 26 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.12.2016 г. до 16.06.2020 г. Сумите са дължими
общо по издадените 20 бр. фактури, подробно описани от вещото лице в
таблица.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата
молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен
отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния
период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени
на вещото лице и приложени към заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1378/2020 г. на РС-В., образувано въз
основа на подадено на 25.06.2020г. заявление от дружеството - ищец в
настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 683 от 26.06.2020г.
по чл.410 ГПК срещу ответницата М. Б. М. за заплащане на сумите: 378, 35
лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената
топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г., 87, 25 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
31.12.2016 г. - 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.06.2020г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
сумите, както и за направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед
за изпълнение длъжницата е подала възражение по чл.414 ГПК, което е
наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково
производство.
Ответницата не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатила
претендираните суми, респ. същата не е представила по делото никакви
доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
5
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия
на потребител/клиент за битови нужди.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК).
Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи
със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като
заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл.
422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За уважаването на този иск ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че
процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при
общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период
ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4.
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и
стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните
суми (главница и/или обезщетение за забавено плащане) изцяло или отчасти,
като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства.
Както бе посочено, по делото не се спори относно обстоятелството, че
ищецът "Топлофикация-В." ЕАД, гр. В. има качеството на доставчик на
топлинна енергия за потребителите на територията на гр. В.. От събраните по
делото доказателства се установи и обстоятелството, че жилището, находящо
6
се на адрес гр. ***, ап.*** се намира в сграда - етажна собственост, която е
топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия.
С оглед въведените от ответницата възражения основният спорен
въпрос се свежда до това дали за процесния период между ищеца и
ответницата е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата се е явявала
потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такава е дължала
заплащане на същата.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която
действа в процесния период и към настоящия момент, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред
топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба,
лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
От посочената нормативна уредба може да се направи извод, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.
С т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по Тълкувателно
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС окончателно се очерта кръгът от лицата,
които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и
7
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Изложеното води до извода, че за да бъде доказано качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия, а оттам - и съществуването
на облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество, е
необходимо да бъде установено, че в процесния период същата или е била
собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, находящ се в сграда-етажна собственост, или е
ползвала имота по силата на договорно правоотношение и е сключила
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот с
топлопреносното предприятие.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода,
че не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори
8
между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна
енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия от
последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се
в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия. Следователно това правооотношение възниква по силата
на самия закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
По делото се установи, от представените договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТХС, рег. № 872 от 21.07.1980г. и
протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на булеварди,
улици, площади и др. обекти в гр.В., както и от направената справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че от
21.07.1980г. ответницата М. Б. М. е съсобственик на недвижим имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, който апартамент се намира в
сграда-етажна собственост, включена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация В.” ЕАД и обслужвана от абонатна станция № 361, поради
което, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответницата е
потребител/клиент на ТЕ и по отношение на нея е налице пасивна материална
легитимация по иска.
По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация В." ЕАД на потребители в гр. В..
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните
относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество, наричано за краткост "продавач" и всички потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, наричани за краткост "купувач/и",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.В. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Общите условия на ищцовото
9
дружество имат определеното в чл.150 от ЗЕ съдържание, одобрени са с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани са, съгласно чл.150,
ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник и са влезли в сила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно е възражението на ответницата за липса на
облигационни правоотношения с ищеца по повод снабдяване с топлинна
енергия на имота й, поради това, че е прекратила договора с ищеца за
присъединяване към топлопреносната мрежа и че не е била потребител на
такава енергия на посочения в исковата молба адрес, поради демонтирането
на отоплителните и измервателните уреди в жилището си. Както бе посочено
по-горе облигационното правооотношение между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на самия ЗЕ и Общите
условия на дружеството, а обстоятелството дали в конкретното жилище се
потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово
горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответницата топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази
за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
10
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда
- етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице, на
ответницата е начислявана топлинна енергия за отопление на имота й (чрез
щранг-лирата) и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради
което за съответния период ответницата дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-
техническа експертиза, установява, че за процесния период от 30.11.2016 г. до
30.06.2019 г. ищцовото дружество е доставило за имота на ответницата М. Б.
М. топлинна енергия на стойност 378, 38 лв. От заключението се установява
също, че начислената на ответницата сума е правилно определена, в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и
при ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство -
спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
11
В Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация В." ЕАД са определени редът и срокът, по
който потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или
изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения до
продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответницата срещу начислените й от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от нейна страна от
ползване на топлоенергия.
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
стига до извод, че задължението на ответницата към топлопреносното
предприятие за заплащане на количеството топлинна енергия за отопление на
имота й и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е установено
по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане за плащане
на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера, посочен в
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съвпадащ с
исковата претенция.
Ответницата не е оспорила съдържанието на представените с исковата
молба писмени доказателства – справка за неплатени фактури и дължими
лихви и справка за начислени суми за топлоенергия, но с оглед пълнота на
изложението следва да се добави следното. Представените от ищцовото
дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи, но
от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че начислените на ответницата суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания, поради което
настоящия състав намира, че на същите следва да се даде вяра. Следва да се
има предвид още, че след като е установена доставката на топлоенергия,
ответницата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е
издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са
доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е и
обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца
фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
12
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответницата
и не са представени документи, доказващи плащане от нейна страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението й за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 378, 35 лв., представляваща стойността на
консумираната в имота на ответницата топлинна енергия за периода от
30.11.2016 г. до 30.06.2019 г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и
чл.150 ЗЕ е доказан за претендираната сума от 378, 35 лв. главница и следва
да се уважи като основателен в този размер.
С исковата молба ищецът е поискал установяването на присъдената от
заповедния съд законна лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на
делото и това вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния
иск за главницата, следва да се уважи и искането за установяване на
законната лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 25.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII
от ОУ - „Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване
на дебитни известия. В този смисъл, задължението на
13
потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от тях суми е най-късно
до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху
задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
ТЕ.
В настоящия случай, с оглед установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на главния дълг, ответницата дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 16.06.2020г. Размерът на дължимото от ответницата
обезщетение за забава по делото е установен със заключението на вещото
лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че общия размер на вземането за обезщетение за забава върху главницата от
378, 35 лв. за периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г. е 87, 26 лева.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е доказан за
претендираната сума от 87, 25 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 378, 35 лв. считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г. и следва да се уважи като
основателен в този размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които
съобразно представенитe по делото доказателства възлизат на 325,00 лева /75,
00 лв. държавна такса, 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП /.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед задължителните указания,
дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1378/2020г. на ВРС разноски в общ
размер 75, 00 лв. /25, 00 лв. за държавната такса и 50, 00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение/.
14
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. М. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, съществуването на
вземането на „Топлофикация В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.В., ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от
изпълнителния директор Р.И.М. по Заповед № 683 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.06.2020г. по ч. гр. д. № 1378/2020
г. на Районен съд - В., което вземане е за сумите 378, 35 лв. главница,
представляваща стойността на доставена в имот, находящ се на адрес: гр. ***,
и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г.,
87, 25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2020г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА М. Б. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.В., ул. ”Максим Горки” № 9,
представлявано от изпълнителния директор Р.И.М. направените разноски в
исковото производство от 325,00 лева за държавна такса, за възнаграждение
за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1378/2020 г. на ВРС разноски в размер
75, 00 лв. за държавната такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - В. пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
15