Р Е Ш Е Н И
Е
№ 23
гр.Велико
Търново, 31.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
658 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Образователен център Европа Стандарт“ с адрес на
управление гр.Горна Оряховица, ул.„Македония“ № 11 против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 11291 / 12.09.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка-запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с.Козаревец,
ул. „Васил Левски“ № 1 А, стопанисван от ЕООД „Образователен център Европа
Стандарт“ и забрана за достъп до него за срок от 14 (седем) дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на заповедта поради липса на извършено
административно нарушение. Изложени са подробни доводи за надлежното подаване
на данни към Националната агенция по приходите както от нивомерната система,
така и от фискалното устройство за извършените продажби и получените доставки,
като е допусната грешка при изписването на БУЛСТАТА на търговеца в АДД. Моли се
за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата поради
наличието на установено несъотвествие между подаваните данни, поради което не
може да бъде извършена проверка за наличността на горивото. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11291 / 12.09.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект - бензиностанция,
находящ се в с.Козаревец, ул. „Васил Левски“ № 1 А, стопанисван от ЕООД „Образователен
център Европа Стандарт“ и забрана за достъп до него за срок от 14 (седем) дни,
на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2022г. е извършена проверка на
търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Козаревец, ул. „Васил Левски“
№ 1 А, стопанисван от ЕООД „Образователен център Европа Стандарт“. При
проверката не са открити нарушения при отчитането на продажбите и спазването на
изискванията за разположение на акцизните стоки. При справка в информационните
масиви на НАП е установено, че за получени доставки на бензин и дизел на
10.06.2022г., 29.06.2022г., 01.07.2022г., 07.07.2022г., 21.07.2022г.,
02.08.2022г., 12.08.2022г., 17.08.2022г. и 29.08.2022г. нивомерната система
отчита получаването на горива, но в системата няма отразени документални
доставки. За полученото гориво „втечнен нефтен газ“ на 08.06.2022г., 18.06.2022г.,
28.06.2022г. и 11.07.2022г. е налице получена информация за документална
доставка, но липсват подадени данни от нивомерната система. От дружеството са представени
допълнително доказателства, измежду които и служебни бонове от 10.06.2022г.,
29.06.2022г., 01.07.2022г., 07.07.2022г., 21.07.2022г., 02.08.2022г.,
12.08.2022г., 17.08.2022г. и 29.08.2022г. с отбелязване „доставка на гориво по
документ. Неуспешна. Невалиден АДД номер“.
Административният
орган приема, че дружеството е извършило административно нарушение на чл.3, ал.3,
вр. ал.2 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението да предава на
НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Предвид установеното административно
нарушение на дружеството е наложена и оспорената принудителна административна
мярка на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС.
В
хода на съдебното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Я.Д.С. като непосредствени, обективни и
непротиворечащи с доказателствата по делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, но в нарушение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, сочена
като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда
налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в
Националната агенция за приходите.
Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в
НАП съгласно чл.118 от ЗДДС са „данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива“ /ал.6/ и „данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях“ /ал.10/. В конкретния случай в заповедта е посочено наличието на
административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № н-18 / 2006г.
във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което може да се направи извод, че се
касае за данни, които дават възможност за определяне на количествата горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
От описаните в оспорената заповед факти е видно наличието на
две форми на изпълнително деяние на соченото административно нарушение – липса
на подадена автоматично информация от нивомерната система на резервоара за газ и
изпратена неточна информация относно документите на доставките, която не е
приета и отразена в системата на НАП.
По отношение на първото деяние, наличието му се установява и
от заключението на вещото лице и от липсата на представени по делото фискални
бонове за изпратена информация от нивомерната система. Безспорно извършването
на това нарушение е извън волята, желанието и възможностите на влияние от
управителя или служители на дружеството, тъй като нивомерната система се намира
в резервоар за гориво под налягане. Тази система следва да действа автоматично
и не може да бъде повлияна или регулирана от оператор на място. Съгласно
заключението на вещото лице проблемът в нивомерната система е установен и
отстранен от представител на сервизната фирма на 11.07.2022г. Независимо от
това липсата на подадена информация от нивомерната система в обекта
представлява административно нарушение и основание за налагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
По отношение на второто деяние настоящият състав намира, че
то не представлява соченото от органа административно нарушение. От описаната в
протоколите за извършени проверки фактическа и документална проверка се
установява документирането наличие на подадени данни от акцизен данъчен
документ, които не са приети от системата на НАП. Това наличие на подадени
данни се установява както от приложените към преписката служебни фискални
бонове към всеки акцизен данъчен документ, така и от заключението на вещото
лице. Именно в експертизата се посочва въвеждането на документите за доставките
в ЕСФП на обекта, вярното посочване на номера на акцизния данъчен документ и
неправилно въвеждане на ЕИК на доставчика, поради което и не е индентифициран
съответния документ в системата на НАП и е върнато съобщение за невалиден АДД
номер. Следователно от доказателствата по делото по безспорен начин се
установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за
получено гориво, каквото е задължението на търговеца съгласно чл.3, ал.3, вр.
ал.2 от Наредба № Н-18 / 2006г. и чл.118, ал.6 от ЗДДС, посочени като нарушени.
Това задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на
подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти,
получаването им от НАП и отразяването им в системата. Следва да се отбележи
обстоятелството, че видно от доказателствата по делото системата на НАП не
допуска отразяване на грешни данни, което в конкретния случай е приравнено на
административно нарушение, а всяка система би следвало да отразява всяка
подадена информация, независимо дали тя може да се обвърже с конкретни насрещни
данни. Доколкото разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС предвижда
налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна
разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са
подавани, то не е изпълнен фактическия състав на закона за налагане на
принудителна административна мярка.
Настоящият състав в конкретния случай намира и че липсва
състав на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС поради същото обстоятелство –
задължителните данни са подадени, но не са приети. Разминаването на подадените
данни не е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е
единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за
установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени
продажби.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението и
обстоятелството, че по отношение на определения срок за запечатване на
търговския обект липсват изложени мотиви. Общите съображения относно вида на
осъществяваната дейност, възможността за проверка на наличните горива и целта
на принудителната административна мярка за спазване на законовите норми и
задължението за регистриране и отчитане на наличните горива в резервоарите, не
отговарят на изискванията на закона за мотивиране на срока на налаганото наказание.
Единствените конкретни данни са за местоположение на обекта – в с.Козаревец и
наложена през 2019г. принудителна административна мярка за извършени нарушения
на чл.25 и чл.59а от Наредба № Н-18 / 2006г. Единствено местоположението на
търговския обект в село не обосновава необходимостта от определяне на срок за
запечатване на обекта в размер на 14 дни, тъй като то не определя обема на
дейността. В конкретния случай липсва какъвто и да е било анализ на дейността
на търговеца, приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети
лица и едва след това да се определи степента на законова принуда под формата
на продължителност на запечатването на обекта. Всички тези данни са на
разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. Отделно навсякъде
се говори за защита на държавния бюджет, която е неясно как нарушена от
дружеството, след като не се твърди липса на отчитане на продажби.
Посочената заповед за налагане на принудителна
административна мярка от 2019г. е неотносима към конкрентния спор, тъй като
видно от Решение № 3994 / 30.03.2021г. на Върховния административен съд
правилно е прието липсата на нарушение на чл.59а от Наредба № Н-18 / 2006г. и
липса на основание за прилагане на чл. чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
Принудителната административна мярка е потвърдена за неиздаване на фискална
касова бележка за продажба на 1 брой минерална вода, наложена на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на процесуалния и материалния закони, поради което и същата следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно представен списък с разноските и
доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11291 / 12.09.2022г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново при главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕООД „Образователен център Европа
Стандарт“ с адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.„Македония“ № 11 сумата от 1 270лв. / хиляда двеста и седемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: