Р Е Ш Е Н И Е
№ 1896/ 27.10.2022г.
гр. Пловдив,27.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурор Здравена Янева, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно
дело № 1759, по описа на съда за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на К.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адвокат П., срещу Решение № 1120/01.06.2022г.,
постановено по АНД № 1663/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4191761 на ОДМВР Пловдив, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател оспорва
решението на първоинстанционния съд, като счита, че
липсва доказаност
на нарушението. В тази връзка се посочва, че РС неправилно е приел, че пътен
знак В26 с въвеждащо ограничение на скоростта от 60км/ч е поставен на км.
50+650, като действието му се изчерпва до следващото кръстовище с напречен път
на км. 50+590, като към пътния знак В26 не е налична табела Т2 към датата на
твърдяното нарушение. Сочи се, че процесният участък
- км 50+500 от път II-64
в посока с.Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак В26. Иска се отмяна на решението, както
и отмяна на ЕФ. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез валидно упълномощен
юрисконсулт, представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба и
моли съда да остави в сила решението на РС, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Изразява възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за производството.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и
счита решението на първоинстанционния съд за правилно
и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
Районен
съд Пловдив е установил, че касаторът е санкциониран
затова, че на 18.10.2020г. в 08:17ч. на Републикански път II – 64 км. 50+500
в посока гр.Пловдив към с.Труд, извън населено място, при ограничение на
скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км/ч, К.П.П. е управлявал МПС БМВ 320Д с рег. № РВ5173РР, като се е
движил с установена скорост от 88 км/ч, при което превишаването над допустимата
такава е 28 км/ч. Скоростта е установена със система за автоматично фиксиране
TFR1-M № 529. Въз основа на заснетото нарушение е издаден ЕФ, потвърден с
обжалваното съдебно решение. Районният съд е установил, че за въведеното
ограничение на съответните километри в посоката Пловдив-Труд е наличен пътен
знак В26 (60км/ч) „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“
на около 150м преди посоченото километрично положение – приблизително при
км.50+650. Приел е, че действието на знака е в посока Труд и е в сила до
следващото кръстовище – кръстовището с напречния път към „Осрам“
на км.50+590. Към датата на административното нарушение - 18.10.2020г., пътният
знак В26 (60) е бил наличен без допълнителна табела Т2.
При тези установявания Районен съд Пловдив приема за безспорно установено
извършването на нарушението. Според него обжалваният ЕФ отговаря на
формалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че при съставянето му не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В мотивите на
съдебния акт е обсъдено липсата на знак В26 на км. 50+500, но е прието, че от
значение за съставомерността на вмененото административно нарушение е обстоятелството,
че процесният пътен участък попада в зоната на
действие на пътен знак В26, което е потвърдено и от съдържанието на
представения по делото протокол за използване на АТСС. Изводите на първоинстанционния съд са за спазени изискванията на чл.10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и по
отношение на определената санкция в размера, фиксиран от закона, който не
подлежи на преценка.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Споделят се изцяло и правните изводи на първоинстанционния
съд. Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният
състав е достигнал до обосновани изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът. В
мотивите на обжалваното решението подробно е отговорено
на възраженията за местоположението на пътен знак В26, за местоположението на
техническото средство за заснемане на нарушението АССТ и съставомерността
на нарушението.
Изводите на Районен съд Пловдив са
правилни и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.
Представения по делото протокол за използване на АТСС по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е с
попълнени реквизити. В него е отразено мястото за контрол - Републикански път
II-64, км 50 + 500, посока на движение
на МПС от гр. Пловдив към с.Труд. Нарушителят не е оспорил по надлежния ред
изготвения Протокол, поради което същият като официален свидетелстващ документ
се полза с материална доказателствена сила и
удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани.
Възражението
на касатора е, че на конкретното място на извършване
на нарушението не е въведено ограничение на скоростта. Видно от писмо от
ОПУ-Пловдив към АПИ към 18.10.2020г. пътен знак В26 е бил наличен в процесния участък, и действието му е до следващото
кръстовище. Заснетото нарушение е в обхвата на действието на наличния знак В26,
поради което е доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. За
да е налице кръстовище по смисъла на законовата дефиниция е
необходимо да има пресичане, разделяне или събиране на пътища на едно ниво(§6,
т.8 ДР на ЗДвП),
каквато предпоставка липсва в случая. Входовете/изходите към крайпътни обекти
не образуват кръстовище по см. на т.8 от §6 ДР ЗДвП с
пътищата, на които е разположен крайпътния обект (какъвто е напречния път към „Осрам“), поради което пресечната точка на пътя и
входа/изхода на крайпътния обект не преустановява действието на пътен знак В26,
тъй като входа/изхода на крайпътния обект не представлява самостоятелен път по
смисъла на дефиницията по т.1 на ДР на ЗДвП,
а е част от обслужващата зона на пътя по смисъла на Закона за пътищата (§
1, т.6 ДР на ЗП, чл.7, ал. 1 и ал. 2 от
ЗП).
Допълнителен аргумент е нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП.
Пресечната точка между път и вход/изход на крайпътен обект, имащ лице на пътя,
не образува кръстовище по смисъла на чл. 50 от ППЗДвП.
Такава е целта на закона - за осигуряване на безопасно навлизане и излизане от
крайпътната територия, чрез гарантиране, че по протежение на целия крайпътен
обект, водачите, движещи се по главния път, ще спазват безопасна скорост, която
да позволи безаварийно извършване на маневрите по чл. 37, ал. 2 от
ЗДвП и чл. 37, ал. 3 от
ЗДвП.
Предвид изложеното възражението на касатора, че
посочения в ЕФ участък на извършване на нарушението не е попада под действието
на пътен знак В26 (60км/ч), е неоснователно.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
в жалбата отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да бъде оставено в сила.
От процесуалния представител на ОДМВР
Пловдив е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт Б. е депозирала писмено
становище, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1120/01.06.2022г., постановено по АНД № 1663/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
К.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.