№ 23353
гр. ........, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110101747 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от П. М. К. и М. П. К. срещу П. П. П., КР. П. Х., АНТ. ЕМ. П., ВЛ. ЕМ.
П., М. Н. П., СТ. Ф. М., Н. Н. Ж., М. К. М., К. АН. М., С.А. Х.П., М. П. П., ЕВТ. АНТ. П.,
ЕМ. ХР. ТР., В.Е. Т.а – П. и Б. ИВ. ЯК. субективно активно и пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 68134.1607.7208 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
861/27.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 12.08.2021 г., с адрес на имота: гр. ........, район ......, ж.к. „........“, с площ
от 1055 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи – имоти с идентификатори: 68134.1607.7113,
68134.1607.7169, 68134.1607.5589, 68134.1607.7044, с предишен идентификатор:
68134.1607.7148 и 68134.1607.2716, с номер по предходен план: 2716, квартал: 16, парцел: I,
кв. 16, местност „........ части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, с площ от 1055,02 кв.м. по
регулационен план, одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г., поправено
с Решение № 851 по Протокол № 117/13.09.2007 г. на СОС, на основание наследяване и
петгодишно давностно владение, осъществено от праводателката на ищците, при квоти ¾
идеални части за ищеца М. П. К. и ¼ идеална част за ищеца П. М. К., а при условията на
евентуалност на основание десетгодишно давностно владение и при квоти по ½ идеална
част за всеки от ищците.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на А.С. К.а, починала на 10.01.2021 г. –
ищецът М.К., като неин преживял съпруг, а ищецът П.К., като неин син. Посочват, че
тяхната наследодателка е единственият законен наследник на баща си С.В.С.. Твърди се, че
с Решение № 8368/21.08.2001 г. на Поземлена комисия при Община Витоша, влязло в
законна сила на 14.09.2001 г., в полза на наследниците на лицето С.В.С. било възстановено
правото на собственост върху поземлен имот - нива с площ от 1 400 кв. м., находяща се в
землището на кв. ......, местността „......“, представляващ имот с планоснимачен номер 5559,
кадастрален лист 665, при съседи- имоти с планоснимачни номера: имот № 559 –
собственост на наследниците на А.И.Л., имот № 560 – собственост на наследниците на
М.С.И., имот № 548 – собственост на наследниците на М.С .М., имот № 619 – собственост
на наследниците на К.Д.Л..С. През 2004 г. този имот бил нанесен в кадастралната основана
на РП на местност „........“ като имот с планоснимачен номер 2716. Посочва се, че след
1
наследяването на имота от баща си, наследодателката на ищците А.С. К.а се снабдила с
Констативен нотариален акт № 101, том III, рег. № 2245, дело № 446/08.12.2005 г. на
нотариус С.М., рег. № 50 на НК, с район на действие СРС, за поземления имот. Излагат се
твърдения, че след влизане в сила на ПУП за м. „........“ била издадена Заповед № РД-50-
140/29.08.2011 г. на кмета на Столична община, район ...... по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, влязла в
сила на 14.09.2011 г. По силата на тази заповед за притежавания от А.К..а поземлен имот е
отреден УПИ I – 2716, кв. 16, м. „........ части: 1 – ва, 2 – ра, 3 – та, 4 – та, 5 – та и 6 – та“, с
площ от 1055,02 кв. м., при съседи: север – улица, юг – УПИ III – 3441, изток – УПИ II – за
трафопост и запад – улица. Този имот е заснет в КККР, одобрени със Заповед № РД-
18861/27.03.2018 г. на изп. директор на АГКК като поземлен имот с идентификатор
68134.1607.7208, с адрес: гр. ........, район ......, ж.к. „........“ с площ от 1055 кв. м. Ищците
посочват, че от влизане в сила на заповедта от 29.08.2011 г. до смъртта си на 10.01.2021 г.
наследодателката им А.К..а е владяла поземления имот постоянно, спокойно и явно, като
след смъртта нейните наследници М.К. и П.К. са продължили да упражняват фактическа
власт върху имота с намерение за своене. Конкретно се посочва, че през целия този период
от време именно А.К..а, съпругът и синът и – ищците по делото са почиствали редовно
имота от бурени, храсти и запустяла растителност, имали са конкретни инвестиционни
намерения за застрояването му, които не били реализирани. Непосредствено след влизане в
сила на заповедта през месец октомври 2011 г., по възлагане от А.К..а геодезическа фирма е
трасирала притежавания от нея имот и е поставила колчета по граничната линия, тъй като
към този момент местността „........“, в която се намира процесният имот, не е била разделена
на отделени обекти, които да са оградени. Посочва се, че през месец юни 2021 г., във връзка
с подготвяна процедура по продажба на поземления имот, ищците констатирали, че с
Решение № 9130/09.07.2017 г. на ОСЗГ - Овча купел в полза на наследниците на лицето
Н.М.С. – ответниците по делото, е възстановено правото на собственост върху същия имот,
възстановен с Решение № 8368/21.08.2001 г. на Поземлена комисия при Община Витоша на
наследниците на С.В.С.. Намират, че този имот, понастоящем имот с идентификатор
68134.1607.7208 по КККР, е собственост на ищците, като същият е придобит на основание
петгодишно добросъвестно давностно владение, осъществено от наследодателката им А.К..а
въз основа на Заповед № РД-50-140/29.08.2011 г. на кмета на Столична община, район ......
по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, представляваща годно правно основание по см. на чл. 79, ал. 2 ЗС да
я направи собственик, поради което ищецът М. П. К. е носител на ¾ идеални части от
правото на собственост /2/4 ид. части след преобразуване на СИО в дялова такава след
смъртта на А.К..а и 1/4 ид. част по наследяване/, а П. М. К. на ¼ идеална част /по
наследяване/. Твърди се, при условията на евентуалност, реализиране на 10-годишно
давностно владение, започнато от А.К..а и продължено от ищците, при което всеки от тях е
придобил по равна част – ½ идеална част от собствеността. С тези съображения и с оглед
липсата на постигнато съгласие с ответниците за доброволно разрешаване на спора, се
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК общ писмен отговор ответниците П. П. П.,
КР. П. Х., АНТ. ЕМ. П., ВЛ. ЕМ. П., М. Н. П., СТ. Ф. М., Н. Н. Ж., М. К. М., К. АН. М., С.А.
Х.П., М. П. П., ЕВТ. АНТ. П., ЕМ. ХР. ТР., В.Е. Т.а – П. и Б. ИВ. ЯК., чрез пълномощника си
адв. А.Д., заявяват, че не оспорват исковете и ги признават, като на основание чл. 237, ал. 1
ГПК отправят искане за постановяване на решение при признание на иска със законните
последици от това. Посочва се, че ответниците не оспорват изложените от ищците
твърдения относно начина на придобиване на собствеността върху имота, в частност, че
през релевантния период от време единствено ищците и и тяхната праводателка са владели
имота. Посочва се, че в полза на ответниците, като наследници по закон на лицето Н.В.С.,
със Заповед РСТ21-РА-50-44/02.04.2021 г. на кмета на Столична община, район ......,
издадена на основание чл. 16 от ЗУТ им е отреден друг УПИ в същата местност, в която се
намира и процесният имот, който впоследствие са продали на трети за спора лица. Не
2
оспорват допустимостта и основателността на исковите претенции, но оспорват искането на
ищците да им бъдат присъдени разноските по делото, като посочват, че не са имали
претенции по отношение на процесния имот, в т.ч. не са установявали фактическа власт
върху него, не са имали намерение да го своят или да го считат за свой, и поради това не са
дали повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че на ответната страна С.А. Х.П. следва да бъде указано най-късно до
датата на откритото съдебно заседание да представи пълномощно за учредена в полза на адв.
А.Д. представителна власт спрямо нея към момента на депозиране на писмения отговор или
лично и писмено да потвърди действието по подаването му /доколкото приложения към
пълномощното списък не съдържа подписа на лицето/, в противен случай съдът ще приеме,
че действието по подаване на отговора не е осъществено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищците е, при условията на пълно и главно доказване, да установят, че са
придобили процесния имот на твърдяното правно основание: 1). по иска, основан на
твърдения за наследяване и добросъвестно владение, осъществено от наследодателя им -
изтичането на петгодишен период от време и владение /фактическо упражняване
съдържанието на това право/, добросъвестност и владение на правно основание, годно да го
направи собственик / без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена/; 2). по иска, основан на твърдения за недобросъвестно
давностно владение, осъществено от ищците, чрез присъединяване владението на
праводателя – изтичане на десетгодишен период от време и владение /фактическо
упражняване съдържанието на това право/, респ. присъединяване владението на
праводателя.
В тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците твърдения, респ. да
установят свои възражения за придобиване на имота, в случай, че твърдят това.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са допустими, относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабдят с удостоверение за наследници на лицето Н.В.С., доколкото
исковите претенции са насочени срещу конкретните ответниците, в качеството им на
наследници на това лице, което обстоятелство е от значение за процесуалната им
легитимация в процеса.
Като относимо, с оглед наведените твърдения за придобиване на имота на основание
давностно владение, респ. наследяване при осъществено придобиване чрез давностно
владение от наследодателя им, следва да се допусне събиране на гласни доказателства чрез
разпит при режим на довеждане на един свидетел за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства, като искането за разпит на втори свидетел, предвид признанието на
иска, направено с отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение като
ненеобходимо.
Искането на ищците за задължаване на основание чл. 186 ГПК на ОСЗГ - Овча Купел
да представи всички документи, въз основа на които е издадено Решение № 9130/09.07.2007
г., следва да бъде оставено без уважение, като неотносимо към спора, предвид конкретното
основание, на което ищците претендират да е придобита собствеността върху имота –
давностно владение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2022 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответницата С.А. Х.П. най-късно до датата на откритото съдебно
заседание да представи по делото пълномощно за учредена в полза на адв. А.Д.
представителна власт спрямо нея към момента на депозиране на писмения отговор или
лично и писмено да потвърди действието по подаването му, в противен случай съдът ще
приеме, че действието по подаване на отговора не е осъществено.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
писмени материали.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищците съдебно удостоверение, след внасяне на дължимата
държавна такса, което да им послужи пред Столична община и по сила на което да се
снабдят с удостоверение за наследници на лицето Н.М.С. – бивш жител на гр. ........, обл.
........-град.
ДОПУСКА по искане на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на разпит на втори
свидетел за същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за задължаване на основание чл. 186
ГПК на ОСЗГ - Овча Купел да представи всички документи, въз основа на които е издадено
Решение № 9130/09.07.2007 г.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
4
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5