Р Е Ш Е Н И Е
№1436
гр. Перник, 16.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК XІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7011 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов
СРЕЩУ
И.Г.С. с **********
ЕГН, адрес ***0
с искане да бъде установено спрямо ответника,
че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 951.64 лв.
/Деветстотин петдесет и един лв. и 64 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 522.71лв. /Петстотин двадесет и два лв. и 71 ст./ за
периода от 01.08.2009г. до 31.03.2010г.
както и сумата от 428.93лв./Четиристотин двадесет и осем лв. и 93 ст./ -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.09.2009г. до 26.04.2018г.;
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период и
имот, качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а
отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от
29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на
имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на
топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за
битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил
задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да
заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури.
На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от закона.
Съгласно чл.155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани
от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на
база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от
изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към
дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най - старото.
Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор,
твърдейки че между топлофикационно дружество от една страна и титуляра на
партидата от друга, не е била налице облигационна връзка, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия, не е потребител на топлинна енергия, тъй като не
е ползвател на посочения в исковата молба имот. Неоснователна е исковата
претенция и защото не съществувала облигационна връзка въз основа на валидно
сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и
облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ, ответникът не е
откривал партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е
потребление на топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и
неоснователен, тъй като отразените стойности за консумирана топлоенергия и
битово горещо водоснабдяване не са достоверни и не са формирани въз основа на
точни показатели, тъй като радиаторите са премахнати, същото е относимо и за
отклоненията на топлата вода и водомерите, което обстоятелство е удостоверено с
Протокол от топлофикационното дружество.
Прави възражение за настъпила погасителна давност на предявените
вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД, тъй като вземанията били периодични
плащания и се погасявали с изтичане на кратка погасителна давност 3 години .
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, изразява становище по съществото на спора, моли исковата молба следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недодоказана, да бъдат
присъдени направените в хода на производството разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 3317/2018
по описа на Пернишки районен съд се установява, че на 16.05.2018г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №2503/17.05.2018г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер 951.64 лв.
Така предявеният иск е за
установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да
заплати сумите.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така
предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е
имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ.
Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение
№2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
В конкретния случай е направено
възражение за липса на това качество, което прави този факт спорен между
страните по делото. При това положение, по силата на чл.154 от ГПК ищцовото
дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че ответникът е собственик
или притежава ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, по делото от страна на ищеца не се
ангажираха доказателства установяващи собствеността върху процесния имот, което
с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните
по делото не са и страни по правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия
до имота, находящ се в ***. При изрично
оспорване от страна на ответника, съдът приема, че по делото не са ангажирани в
достатъчен обем доказателства, за да се направи извод, че между страните е налице
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. С оглед на посоченото,
по делото не бе установено, че за
исковия период ответникът И.Г.С. е бил
клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в ***, поради което и същият не може да се счита
за задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за апартамента за
посочения период.
В тази връзка е без значение
обстоятелството, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от
сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна
енергия, на името на И.Г.С. е открита
партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата
партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на клиент. Откриването
на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и само
откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво
основание е открита партида на името на ответника, поради което само от
откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има
качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата
и същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността
за разноските, както направените такива в исковото така и в заповедното
производство, счита че такива следва да се присъдя само в полза на ответника, а
именно сумата от 350.00 лв.– за
процесуално представителство и ангажиране на един адвокат.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов срещу И.Г.С. с ЕГН **********,
с адрес *** искове, за установяване
спрямо ответника, че дължи на заявителя – ищец в настоящото производство, сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 951.64 лв. /Деветстотин петдесет и един лв. и 64 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 522.71лв. /Петстотин двадесет и два лв. и 71 ст./ за
периода от 01.08.2009г. до 31.03.2010г.; както и сумата от 428.93лв. /Четиристотин
двадесет и осем лв. и 93 ст./- законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.09.2009г. до 26.04.2018; ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение
на парично задължение по чл. 410 № 2503/17.05.2018
г. по ч.гр. д. № 3317/2018 по описа на
ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов да заплати И.Г.С.
с ********** ЕГН, с адрес *** СУМАТА от 350лв. /Триста и петдесет лв. и 0 ст./ представляваща
направените съдебно деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 3317/2018 по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 2503/17.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: