Определение по дело №202/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.229 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Г.В. , лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора гр. Ловеч против Определение № 648/22.02.2024г., постановено по адм.д.131/24г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по горепосоченото дело.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното Определение, тъй като съдът неправилно е тълкувал фактите. Досежно получените от него парични средства в Затвора гр. Ловеч намира, че неоснователно съдът е намерил, че същите представляват доход. Освен, че същите са му изпратени от близки, те са задоволяване на лични потребности, а не за заплащане на д.т. Неправилен е и следващият аргумент на съда, че е съдружник в регистрирани в Търговския регистър дружества, тъй като основа се смесват понятията собственост и доход. Самият факт на регистрация на търговското дружество не означава, че същото развива стопанска дейност, съответно реализира приходи, които след приспадане на разходите да формират печалба, която да подлежи на разпределение между съдружниците. Освен това дяловете му в посочените от съда дружества са запорирани от КПКОНПИ от 2010г. Освен това към частната жалба прилага Определения на същия състав по други негови дела, по които съдът е разпоредил освобождаване от заплащането на д.т. От съда се иска да преразгледа фактите и след тяхното обстойно обсъждане да постанови Определение, с което отмени обжалваното такова, постанови освобождаване от д.т. и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства от фактическа страна установява следното.

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.В. против ГДИН към МП гр. София с цена на иска от две хиляди лева и правно основание чл. 284 и сл. От ЗИНЗС във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС за причинени му неимуществени вреди от действия по конвоиране на ищеца на 18.04.2018г. от Съдебна палата гр. В. Търново до затвора гр. Варна.

Към исковата молба е подадена молба за освобождаване от заплащането на д.т. ведно с Декларация по чл. 83, ал.4 от ГПК за семейно и имотно състояние,от която е видно, че същият не поддържа връзки със съпругата си, не получава доходи, а дяловете му в търговски дружества са запорирани. По така подадената молба, съдът е постановил Разпореждане от 5.2.2024г. , с което е изискал от Затвора гр. Ловеч справка от персоналната партида на л. св. В. за периода 1.1.2023г. до 20.2.2024г. . Такава справка е предоставена , от която е видно, че за горепосочения период ищецът е получил общо сумата от 1040 лева с банково платежно нареждане. От съда е извършена и служебна справка в Търговския регистър, от която е видно, че същият е регистриран като ЕТ“Поликомерс-Г.В.“ , съдружник е в „Джу бокс 2000 ООД, Толи Комерс ООД, Мега пак ООД, МИМ ГК ООД и е едноличен собственик на капитала на Бинго Ниш ЕООД, Поликомрес СГ ЕООД,Европа палас ЕООД. Освен това съдът е поискал и справка от Имотния регистър за притежаваните от него недвижими имоти, каквато е постъпила на 16.2.2024г. с вх. № 751.

След като е анализирал така събраните доказателства, съдът е постановил Определение- предмет на настоящото производство, с което е оставил без уважение така подадената молба за освобождаване от заплащането на д.т..За да постанови този резултат, съдът е намерил, че с оглед изпратената справка от Затвора гр. Ловеч, същият е получил парични средства, които представляват доходи и които са в достатъчен размер, за да се заплати дължимата д.т. в размер на 10 лева. Съдът е посочил освен това, че ищецът е съдружник в няколко дружества , като макар дяловете му да са запорирани по искане на КПКОНПИ, и НАП , той е могъл да поиска по реда на чл.119 от ЗПКОНПИ да му се разреши плащане на дължимата д.т. Освен това съдът е аргументирал отказа си, с факта, че по делото не е доказано, че цялото му движимо и недвижимо имущество е съответно запорирано или възбранено.

В срока по чл. 230 от АПК е подадена и настоящата частна жалба.

С оглед на така установеното, настоящата инстанция намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и същият подлежи на обжалване, в преклузивния за това срок.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Двата основани компонента, които съдът преценява в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК са размера на дължимата държавна такса и възможността страната да се натовари със заплащането на таксите в съдебното производство до приключването му във всички инстанция, при положение, че не настъпи промяна в обстоятелствата, както е предвидено в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. д. 6/2012г. на ОСГТК в мотивите по т.12. В този смисъл законодателят в чл. 83, ал.2 е предвидил, че такси и разноски в производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Изрично в горепосочената разпоредба е предвидено, че при преценка основателността на молбата за освобождаване съдът взема предвид редица обстоятелства и това са : доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В законодателството е предвидено, че горепосочените обстоятелства се установяват с Декларация по чл. 83, ал. 4 от ГПК, но това не препятства съда да събере допълнителни доказателства служебно относно тях, което е сторил и АСВТ. Настина получените парични преводи от страна на близки не представляват доход по смисъла на закона, доколкото нямат задължителен и регулярен характер, а се базират само на добрата им воля, но въпреки това същите представляват приходи, от които ищецът може да заплати дължимата д.т. Споделят се доводите на ищеца, че само от факта, че същият е съдружник в търговски дружества, не следва автоматически извода, че са реализирани приходи, които след приспадане на разходите да формират печалба, която да подлежи на разпределение между тях.Доказан се явява и факта, че върху дяловете му има наложени запори от страна на КПКОНПИ сега КОНПИ, както и върху притежаваното от него недвижимо имущество. Неправилно е цитирана нормата на чл.119 от ЗПКОНПИ, тъй като заглавието е променено с ДВ бр. 84/2023г. в сила от 6.10.2023г.,на ЗОНПИ, при което заплащането на д.т. не може да се приеме за неотложна нужда.

Въпреки гореизложеното като краен извод Определението е правилно, тъй като както се посочи по- горе следва да се преценят двата елемента : размера на дължимата такса – 10 лева за първа инстанция и 16 лева евентуално при отхвърляне на целия иск за касационна такава. Определеното сумата от 26 лева не би затруднила ищеца да я заплати, тъй като както се посочи по- горе същият е получил приходи, които макар да не са доходи, но могат да бъдат използвани за заплащане на д.т.

Представените към частната жалба Определения на същия състав по други дела не могат да променят крайния извод, тъй като същите са постановени при друга фактическа обстановка, тъй като съдът се е позовал единствено на неговата Декларация а не е събирал други доказателства в случая справка за изплатени средства от Затвора гр. Ловеч.

По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, втори касационен състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 648/22.02.2024г., постановено по адм.д.131/24г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по горепосоченото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: