Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело
№ 1405 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к.Н.против
Решение № 677/19.05.22г. по НАХД №1104/2022г. на ВРС, ХХVІІІ състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-2100318/30.12.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.1 от Наредбата за работното
време, отпуските и почивките на основание чл.414 ал.1 КТ на „А.-
консерв-68“ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
посочения в НП ден –събота лицето А.В.е изпълнява
функциите на длъжност „работник в консервна фабрика“, като е прието, че се
касае за извънреден труд въз основа на попълнените от работника декларация по
чл. 402 КТ и обясненията на управителя на дружеството, в които е посочено, че
денят в който лицата са установени - 27.11.2021г., е почивен за тях, поради
което положеният труд попада под законовата дефиницията за извънреден такъв и работодателят
е следвало да издаде заповед за полагането му. Твърди, че посоченото деяние е съставомерно, тъй като в нарушение на изискването на чл.15,
ал.1 НРВПО за полагането на извънреден труд не е била издадена заповед от
работодателя. Твърди и че в този смисъл актът за установяване на нарушение и
наказателното постановление са съставени законосъобразно, при спазване
изискванията на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, като нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци, посочени са мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата които го
подкрепят, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушител. Моли решението на
ВРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба- „А.-
консерв-68“ООД, чрез процесуалния си представител адв.П.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Счита, че законосъобразно ВРС е приел, че АУАН и НП не съдържат
съставомерни признаци на нарушението, което
ограничава правото на защита на наказаното дружество. Моли за присъждане на
разноските по делото, съгласно приложен списък.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „А.- консерв-68“ООД против
наказателно постановление № 03-2100318/30.12.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на чл.15
ал.1 от Наредбата за работното време, отпуските и почивките на основание чл.414
ал.1 КТ на „А.- консерв-68“ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
За
да се произнесе
по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че при извършена проверка на 27.11.21г., събота, се установило, че лицето А.В.прави компоти
от дюли в консервна фабрика „А. консерв 68“ООД, намираща
се в промишлената зона на гр.
Аксаково, като в попълнената от В.декларация тя посочила, че има
сключен трудов договор
с месечно възнаграждение от 650 лв. и почивни
дни събота и неделя. За това, че не
била издадена заповед за извънреден
труд в срок до 24 часа преди полагането му, на дружеството бил съставен АУАН. В хода на проверката
била представена заповед от 28.11.21г., върху която е отбелязано връчване
на работниците на 26.11.21г., която
заповед не била кредитирана от АНО. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление. Срещу дружеството било издадено
и наказателно постановление
за това, че въпросната заповед
не била държана
в обекта на разположение
на контролните органи. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но нарушението не е описано
пълно и точно от фактическа и правна страна и описанието е противоречиво, като
не са описани всички съставомерни признаци на
нарушението, нито всички факти, относими към тях. С оглед легалната дефиниция
на извънреден труд в чл. 143 ал.1 от КТ пряко относими към изводите дали е
налице извънреден труд, или не е налице, са фактите, от които може да се
направи извод дали правоотношението между страните е трудово, кой е
работодателят и какво е работното време, каквито факти в АУАН и НП изобщо не са
описани. ВРС е приел, че в АУАН и НП е направен извод, че се е полагал
извънреден труд, но не са описани фактите, въз основа на които този извод е
направен, а посочването, че денят е бил събота, не е достатъчно. За да е
извънреден трудът, следва да е положен извън установеното за работника работно
време, а в случая не е посочено какво е било установеното работно време и кои
са били договорените между страните почивни дни, нито дали е било въведено подневно, или сумирано изчисляване на същото. Липсата на
факти, пряко относими към съставомерните признаци на
нарушението, ограничава правото на защита, което е съществено процесуално
нарушение и обосновава отмяната на обжалваното наказателно постановление. Предвид
установеното, че на дружеството е издадено и НП, с което е наказано за това, че
заповедта не се е съхранявала в обекта, където да е на разположение на
контролните органи, ВРС е приел и че не става ясно какво всъщност приема АНО от
фактическа страна – била ли е издадена заповед, която не се е съхранявала в
обекта, или не е била издадена.
Касационният съд приема
от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилни
са изводите на ВРС, че НП не е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. В случая описанието
на нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.42 т.4, съответно на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
Дружеството
е санкционирано в качеството му на работодател за допуснато нарушение на
трудовото законодателство – на чл.15, ал.1 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Съгласно цитираната разпоредба за полагането на
извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се
издава заповед от работодателя, която се съобщава на работниците и служителите
най-малко 24 часа предварително. Наказателното постановление следва да съдържа
описание на съставомерните елементи на деянието,
както и на релевантните обстоятелства за ангажирането отговорността за
допуснато нарушение на чл. 15, ал.1 от НРВПО. Както правилно е приел ВРС, в НП
не се съдържа описание на релевантните факти за възникнало за работодателя задължение
по чл.15, ал.1 от НРВПО, неизпълнението на което да обуслови наличието на съставомерно от обективна страна деяние – нарушение на
трудовото законодателство. Описанието на нарушението е бланкетно
и се свежда до извод, че на посочената дата установените в обекта лица, сред
които и В., са полагали извънреден труд, за който работодателят не е издал
заповед. Този извод е необоснован от фактическа страна. Изложените в
касационната жалба фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват
от доказателствата по административнонаказателната
преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да
намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при
описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на
формалната или правната логика. Съществуването на доказателства за извършването
на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуема фактическа обосновка в обстоятелствената част
на наказателното постановление. Освен това за релевантни факти не са налице и
доказателства по преписката- относно установено работно време, почивки. Не е
налице дори трудов договор, който да установява трудово правоотношение между
дружеството и установеното при проверката лице в обекта.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия
процес, не само
с оглед гарантиране правото на защита
на дееца в пълен обем, но
и поради факта, че това е изискване
относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може
да се изчерпва
с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени
и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за
наличие на такова. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние
е и само цитирането на отделна законова
разпоредба, без да са разгледани
и подведени под хипотезата й конкретните за случая факти,
аргументиращи нейното приложение. Не само пълната липса
на релевантни факти, но и частичната
такава, която се отнася до
основните въпроси във връзка с ангажирането
на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна
на съответното НП.
Липсата на описание на
конкретни факти относно
вмененото нарушение, както правилно е
приел и ВРС, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото
му на защита/, да установи
какво точно нарушение е извършил, при какви
обстоятелства, за да може да
бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
В случая липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на административното
нарушение, съществено затруднява съда в преценката му за
съставомерността на деянието. Посоченото нарушение на процесуалните
правила е съществено и основание за отмяна
на издаденото НП, и като го е отменил
ВРС е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда като касационна инстанция намира, че
при постановяване на решението на виззивния съд не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, както и не констатира
такива при извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК вр.
с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за
неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, на ответникът следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 677/19.05.22г. по НАХД №1104/2022г. на ВРС, ХХVІІІ състав.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна да заплати на „А.- консерв-68“ООД, ЕИК *****направените
по делото разноски в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.