№ 321
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201120 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Жасмина Г-2018“ ООД-гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 559831-F584769/09.02.2021г. на началника на
Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Намира, че словесното изписване на
нарушението не съответства на неговата цифрова квалификация. Твърди, че
наказващият орган не е изпълнил надлежно задължението си да посочи
законните разпоредби, които са били нарушени. Поддържа, че е накърнено
правото му да разбере какво нарушение се твърди, че е извършено. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено, както и че
не са налице претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
търговски обект- магазин за продажба на риба, намиращ се на Кооперативен
пазар в гр.Варна, обект №182. В обекта било въведено в експлоатация
фискално устройство модел „eXpert“ с рег.№4286991, ИН на ФУ „DY465039“
и с ИН на ФП „36623075“. Същото притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. На 04.12.2020г. около 15,04ч. от ПЛ.
С. Д. и Д. ХР. К. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, била извършена
проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. Била извършена
контролна покупка на стойност 10,00лв., за която не била издадена фискална
касова бележка. Проверяващите пристъпили към проверка на касовата
наличност и извели междинен финансов отчет, от който било установено, че
разчетената касовата наличност от фискалното устройство е в размер на 66,80
лв. Фактическата наличност възлизала на 138,00лв. и била установена чрез
преброяване, за което бил съставен опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката. Била констатирана разлика между
фактическата и разчетената касова наличност в размер на 71,20 лв.
Проверяващите преценили, че посочената разлика представлява промяна в
касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени суми“. Във връзка с тези констатации на
06.01.2021г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на .06.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „Жасмина Г-2018“ ООД-гр.Варна била
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на
задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите ПЛ.
С. Д. и Д. ХР. К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетелите
2
кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-
съществено значение са: опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката и дневен отчет на фискалната памет
№002768/04.12.2020г.-15,05ч. Приобщените писмени доказателства
подкрепят показанията на свидетелите и позволяват фактическата обстановка
да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. От своя страна нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ изисква извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страна на санкционираното лице, че фактическата касова наличност в
търговския обект, стопанисван от последното, не е съвпадала с наличността
според паметта на фискалното устройство, като въвеждането в касата на
сумата от 71,20 лева, представляваща констатираната разлика, не е била
регистрирана във фискалното устройство. При така установеното съдът
приема, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., тъй като е налице разлика между фактическата наличност в
касата на търговския обект и тази, разчетена от фискалното устройство, а във
ФУ липсват отразявания на служебно въведени и/или служебно изведени
суми. В тази насока е и практиката на ВАдмС- в Решение № 113 от 2.02.2021
г. по к. а. н. д. № 2743/2020 г. се приема, че след като установената касова
наличност не съответства на данните от направения междинен отчет, като за
превишението няма данни да са извършени продажби, се налага извод, че
установената разлика може да възникне единствено чрез служебно
въвеждане на суми, каквото не е сторено по надлежен ред. В цитираното
решение е приет за правилен извода на въззивния съд, че в тези случаи се
касае именно за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Макар и при проверката управителят на дружеството да е признал, че
разликата в касовата наличност се дължи на неиздаване на касови бележки,
предвид липсата на доказателства същата да се дължи на конкретни продажби
3
на установени суми, правилно е прието, че установената разлика следва да
бъде счетена за служебно въведени, но неотчетени по надлежния ред суми.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган-по делото е приложено копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, от което е видно, че
по силата на т.1.1, б.“г“ от Заповедта началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП са упълномощени да издават
наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС, какъвто е и настоящия случай.
С необходимата компетентност разполага и актосъставителят, по силата на
т.2.1 от цитираната заповед.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
наказание по реда на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специална
санкция за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а Наредба № Н-
18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка с прилагането на чл.118 от
ЗДДС. В тази връзка е цитирана и нормата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС в
наказателното постановление. Не е накърнено правото на защита на
дружеството с непосочването изрично в НП, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Доколкото нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
препраща към санкциите по ал.1 само в случаите, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, а в НП изрично е посочено, че наказанието
се налага на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, то
4
становището на наказващия орган, че се касае именно за такъв случай, е
станало ясно в напълно достатъчна степен. Наказанието е наложено в
минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на
случая, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуалаизация.
Съдът констатира, че при издаването на акта е допусната
непрецизност, като е изписано, че дружеството е нарушило чл.31, ал.1 от
Наредба Н-18. Съдът намира, че несъответствието е несъществено и не е
накърнило процесуалните права на санкционираното лице. В
обстоятелствената част на акта, а и на наказателното постановление, при
описанието на обстоятелствата около извършването на нарушението изрично
е посочена надлежната нарушена разпоредба, а именно тази на чл.33, ал.1 от
Наредбата. Изписано е също, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредбата, във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. При това положение е очевидно, че се
касае за техническа грешка, която не е затруднила реализирането на правото
на защита на санкционираното лице. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това
нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице,
а в случая е явно, че процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са
били реално увредени. В наказателното постановление също така
наказващият орган изрично се е позовал на разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Нормата е изцяло приложима случая и е позволила отстраняването на
допуснатата непрецизност в акта, в резултат от което е издадено напълно
законосъобразно наказателно постановление.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретен резултат, при което за да бъде счетен
случаят за маловажен е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, а по
делото няма данни за наличие на такива. Установената разлика също така
далеч не е незначителна и представлява немалка част от фактическата
наличност. Приложени са и доказателства, че дружеството е санкционирано и
за други нарушения на данъчното законодателство, което обстоятелство също
изключва възможността за приложение на цитираната норма.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
5
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Централно
управление на Национална агенция за приходите следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
559831-F584769/09.02.2021г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-
Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на „Жасмина Г-2018“ ООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Жасмина Г-2018“ ООД-гр.Варна, ЕИК:********* да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите
сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6