РЕШЕНИЕ
№ 3011
гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20253110108755 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от С. А. К., обективираща искане за постановяване на мерки за
защита срещу Н. Б. К. - съпруга, като бъде задължен ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителя; да бъде отстранен от съвместно
обитаваното с молителя жилище, находящо се в гр. В., ул. П. Т. №**, ап.*, на основание чл.
5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и да бъде задължен да не приближава молителя и местата за социални
контакти и отдих, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
В обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения,
обосноваващи търсената от молителя защита: на 25.06.2025г. ответникът упражнил
психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплаха с думите „Ще умреш“. Моли се
по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното
насилие /ЗЗДН/.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят лично и чрез
процесуален представител поддържа молбата си за защита и моли да бъдат предприети
мерки за защита срещу извършителя.
В о.с.з. ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва изложените в
молбата фактически твърдения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Твърдяната връзка между молителя и ответника – съпрузи – не е спорна по делото, а
се установява и от събраните писмени доказателства.
Представена е декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
От молителя е представена психологична консултация, проведена от клиничен
психолог на 27.06.2025г.
По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се установява, че
не е осъждан.
1
Представени са от двете страни доказателства относно здравословното им състояние.
Въпреки предоставената възможност, молителят не е ангажирал гласни доказателства
в подкрепа на твърденията си.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
молбата е подадена от легитимирано по ЗЗДН лице, чл. 8, т.1 ЗЗДН, срещу легитимирано да
отговаря лице, аргумент от чл. 3 ЗЗДН.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка, аргумент от чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на
непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В тази връзка следва
да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а
не да разреши междуличностните конфликти с техния родственик, респективно да им
осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. Няма спор в доктрината
и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите му защита, дори и в случаите, в
които липсват очевидци на конкретния акт на домашно насилие. Не може обаче да се
приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 ЗЗДН, които
макар и вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт,
възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са
акт на домашно насилие.
Не е спорно между страните, че брачните им отношения са разстроени, като
молителят е в процес на предприемане на действия за прекратяване на брака с развод.
Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 ЗЗДН е уреждане на правата и защита
на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез производството да уредят
персоналните си отношения с извършителя и респективно да им се осигури желаният
комфорт и модел на поведение от другата страна.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че между страните е налице конфликт, породен от невъзможността да разрешат проблемите
си във връзка с брачното съжителство и имуществените си отношения по повод
евентуалното прекратяване на брака. Действително морално укоримо е поведението на
ответницата, същото не съответства на нормалното общуване между хората, още повече
между съпрузи, но същото не може да се окачестви като осъществен акт на насилие. В
създалата се ситуация дори и поведението на молителя е укоримо, тъй като същият не
предприема необходимите правни действия за разтрогване на брачната връзка, при наличие
на предпоставките за това.
Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и
на спорове от друго естество/ имуществени, финансови и т.н.отношения/.
С оглед гореизложените мотиви, не се установява наличие на осъществен акт на
насилие от страна на Н. Б. К. спрямо С. А. К., на 25.06.2025г..
По отношение на разноските:
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, в тежест на молителя следва да се възложи дължимата
държавна такса за образуване и водене на делото в размер 25 лв. Претенцията на ответника
за присъждане на сторените разноски, съобразно представени доказателства за
действителното им извършване и списък на разноските по чл. 80 ГПК, се явява основателна
и доказана за сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ подадената от молба от С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. П. Т.
№ **, ап.*, за постановяване на мерки за защита срещу Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр.
В., ул. Г. № **, ет.*, ап.**, за упражнено на 25.06.2025г. спрямо него психическо насилие от
страна на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
ул. П. Т. № **, ап.* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. В.,
ул. П. Т. № **, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. Г. № **,
ет.*, ап.**сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3