Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 01 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 18.10.2018 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско
дело № 1934 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Делото е образувано
по искова молба на В. К.Д. с ЕГН **********
*** срещу К.П.Д. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се поддържа, че ищцата е пълнолетна, а ответницата е
нейна майка, както и че е ученичка в редовна форма на обучение в XI-ти
клас на Средно училище ******гр. Враца през учебната 2017-2018 г. Ищцата
поддържа, че е получавала чрез баща си К.Д.И. издръжка до датата на навършване
на пълнолетие – 06.02.2018 г., като след тази дата ответницата не й е
превеждала издръжка. Твърди се също, че бащата на ищцата не е в състояние сам
да й осигури необходимата й издръжка, а ответницата следва да отделя средства
за издръжката на ищцата в претендирания размер. В тази връзка се сочи, че
ответницата работи в Г., получава голяма заплата и е в състояние да заплаща
претендираната издръжка.
Правното основание на предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове е, както следва: по чл. 144 от СК за осъждане на ответницата да заплаща
на ищцата месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба-08.05.2018 г. до настъпването на обстоятелства,
които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и по
чл. 149 от СК за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата месечна издръжка за минало време в размер на
390,00 лева за периода от 06.02.2018 г. до 07.05.2018 г.
С влязло в сила
определение от съдебно заседание, проведено на 27.09.2018 г., съдът на
основание чл. 66 от ГПК възстанови срока за отговор по чл. 131 от ГПК в полза
на ответницата К.Д..
Във възстановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К.Д. е подала писмен
отговор, с който е оспорила иска. Поддържа, че въпреки навършването на
пълнолетие от ищцата е продължила доброволно да й изплаща издръжка в размер на
60,00 евро месечно, чрез трето лице и на името на ищцата, като последният
превод за месечна издръжка в размер на 60,00 евро е за месец юли 2018 г.; че
ответницата не е канена от ищцата да заплаща издръжка в по-висок размер,
въпреки че двете са поддържали контакт по телефона и на живо, включително и
след образуването на делото; че от 12.04.2007 г. е женена за И.С.Д. от който
има две деца – близначките И. Д. и П.Д., родени на *** г.; че живее заедно със
съпруга си и двете си малолетни дъщери-близначки в Г., като е безработна и е
регистрирана в компетентната гръцка служба с признат период на безработица от
71 месеца, а финансовата издръжка на семейството се осигурява от съпруга И.С.Д..
С оглед така наведените доводи за липса на доходи и обстоятелството, че се
грижи за двете си малолетни деца ответницата счита, че изплащането на издръжка
на ищцата в какъвто и да било размер би съставлявало особена трудност за нея.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на
страните, съдът прие за установено следното:
Видно от удостоверение, издадено въз основа
на акт за раждане № 83 от 07.02.2000 г. на Община Враца, ищцата В. К.Д. е родена
на *** г. от майка К.П.Д. (К.П. К.И.) и баща К.Д.И., като към момента на
приключване на съдебното дирене ищцата е на 18 години.
Установява се от уверение № 673/17.04.2018 г.
на Средно училище ******гр. Враца, че за учебната 2017-2018 г. ищцата е
записана за ученичка в редовна форма на обучение в XI-ти
клас, специалност „Информационни технологии“ в същото учебно заведение.
С определение от съдебно заседание, проведено
на 18.10.2018 г. съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата К.Д.
редовно е изплащала на ищцата В. Д. издръжка в размер на 60 евро месечно, като
изплаща и към момента на приключване на съдебното дирене по делото месечна
издръжка в същия размер.
Видно от приложена на л. 13-14 от делото
справка на ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Враца, ответницата К.Д. няма
регистрирани действащи трудови договори в Република България.
Видно от приложена на л. 20-21 от делото
удостоверение на ТП на НОИ гр. Велико Търново, на ответницата К.Д. не се
изплащат пенсии, краткосрочни обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване на Република България.
От представеното удостоверение за родени деца,
издадено от Община Враца, приложено на л. 15-16 от делото, се установява, че ответницата
К.Д. има и две малолетни деца от друга връзка, а именно близначките И. Д. с ЕГН
********** и П.Д. с ЕГН **********, които към момента на приключване на
съдебното дирене по делото са на 11 години.
По отношение на доходите и семейното
положение на ответницата К.Д. са представени удостоверение, издадено въз основа
на акт за граждански брак № 5 от 12.04.2007 г. на Община Лясковец,
удостоверение за раждане на децата И. Д. и П.Д. и удостоверение, издадено от
Организацията на работа на работната сила на Република Г.-легализиран превод и
оригинал (л. 37-41 от делото). От така представените писмени доказателства се
установява, че от 12.04.2007 г. ответницата К.Д. е омъжена за И.С.Д. като от
брака са родени децата И. Д. с ЕГН ********** и П.Д. с ЕГН **********, както и
че ответницата К.Д. е регистрирана в компетентната служба на Република Г. като
безработна за периода от 10.09.2012 г. до 30.08.2018 г. с признат период на
безработицата 71 месеца.
Доходите
на К.И. – баща на ищцата В. Д. са посочени в удостоверение с изх. № 2863/07.08.2018
г., издадено от Община Враца и възлизат брутно на около 655,00 лв. месечно.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Г.Б. – приятел на ищцата и К.И. – баща на ищцата.
Свидетелят Г.Б. дава показания, че е в
приятелски отношения с ищцата В. Д.. Издръжката на ищцата е осигурена от бащата
К.И., като ищцата си носи храна от вкъщи, когато излиза. Когато нейни приятели
ходят на кафе, ищцата казва, че не иска да излезе с тях, тъй като ще учи, като
в много случаи свидетелят Б. я е черпил, за да дойде с него и техни приятели на
кафе. Ответницата К.Д. живее доста добре, има работа, позволява си доста неща и
прави рождени дни на другите си две деца, което свидетелят знае от ищцата,
която е ходила в Г. и е добила лични впечатления. Ответницата превежда на ищцата
по около 60,00 евро месечно, но не й оказва друга финансова помощ. Ищцата не
получава стипендия за обучение, казвала е, че не може да си позволи някои
учебници и е имало случаи да си купи учебници от предходен випуск, за да й
излезе по-евтино, но като цяло няма такива финансови проблеми, които да й
попречат да ходи на училище. Свидетелят не знае дали ищцата през ваканциите
ходи на почивка.
Свидетелят К.И. дава показания, че живее в
едно домакинство с дъщеря си В. и своята майка. Доходите му не са достатъчни,
за да издържа В. и счита, че дъщеря му се нуждае от повече средства. Свидетелят
И. няма лични впечатления от живота на ответницата, освен от социалните мрежи в
интернет, но дъщеря му е ходила в Г. при майка си и му е споделяла, че
ответницата К.Д. живее добре, работи, а малолетните дъщери на ответницата са
гледани много добре, записани са на различни курсове и им се правят пищни
тържества, което личи и от снимките в социалните мрежи. Ответницата изпраща
доброволно на ищцата сумата от 60,00 евро месечно като издръжка, но свидетелят И.
счита, че тези средства са крайно недостатъчни за покриване на издръжката на
ищцата и че последната има нужда от повече средства.
Съдът, при съобразяване на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК по отношение и на двамата разпитани свидетели, с оглед тяхната
възможна заинтересованост от изхода на делото, намира за достоверни показанията
на свидетелите Г.Б. и К.И. и възприема същите като добросъвестно дадени и
подкрепени от останалите доказателства по делото.
При така установеното, съдът достигна до
следните изводи:
За да бъде уважена
предявената искова претенция с правно основание чл. 144 от СК следва да бъдат
налице трите предпоставки, предвидени в цитирания текст, а именно: навършилият
пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и
същият да не е навършил 20-годишна възраст, съответно 25-годишна възраст,
ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото
си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.
Ищцата В. Д. е навършила 18 години на 27.01.2018 г. и към датата на приключване на
съдебното дирене същата е ученичка в средно училище, редовна форма на обучение.
Предвид изложеното, съдът
приема за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл. 144 от СК навършилият пълнолетие ищец да учи редовно
обучение в средно учебно заведение и същият да не е навършил 20-годишна възраст
към момента на предявяване на исковата претенция.
От представеното удостоверение с изх. № 2863/07.08.2018 г., издадено от Община Враца и
гласните доказателства по делото е установено, че единствените доходи на К.И. –
баща на ищцата, както и на самата ищца са от заплатата на бащата и са в размер,
малко по-висок от този на минималната работна заплата за страната, поради което
съдът приема, че доходите на бащата К.И. и на самата ищца В. Д. не са
достатъчни за задоволяване на потребностите на ищцата от издръжка. Съдът намира,
че ищцата не би могла да работи
и да се издържа, тъй като вероятността за подобна възможност при следване на
средно или висше образование при целодневна форма на обучение е отчетена от
самия законодател при приемане на разпоредбата на чл. 144 от СК.
При
съобразяване на гласните доказателства по делото и социално-икономическите
условия в страната съдът прави извод, че ищцата има нужда от сумата от около 300,00
лв. месечно, за да се издържа, от които поне 180,00
лева за покриване на основни ежедневни нужди. Бащата на ищцата не
разполага с достатъчно доходи, за да поеме изцяло нуждата на ищцата от
издръжка. Между страните не е спорно, че от датата на навършване на пълнолетие
от ищцата до датата на приключване на съдебното дирене по делото ответницата
доброволно е изплащала на ищцата месечна издръжка в размер на 60,00 евро, или
около 120,00 лева, които обаче съдът преценява като недостатъчни за
задоволяване на нуждата на ищцата от издръжка. В тази връзка е налице и другата
предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 144 от СК.
За
основателността на предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и
предвидената в кумулативна зависимост предпоставка, съгласно която издръжката
следва да не съставлява особени затруднения за родителя, от който се
претендира. Характерно за издръжката, претендирана на
основание посочената правна норма е, че същата освен на общите правила,
се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано
с обстоятелството, че става дума за пълнолетно дете, което поначало е длъжно
само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му
дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.
дело № 944/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по чл.
290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени
затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за собственото си пълнолетно дете.
Ответницата К.Д. е представила доказателства, от които се установява, че е
регистрирана като безработна в компетентната служба на Република Г., където
живее постоянно със семейството си. Свидетелските показания на свидетелите Г.Б.
и К.И. в смисъл, че ответницата К.Д. и членовете на нейното семейство поддържат
материален стандарт на живот, по-висок от този на ищцата и баща й, въпреки че
са производни и възпроизвеждат личните впечатления на ищцата В. Д., отговарят
на истината, като в тази връзка съдът съобрази и факта на доброволно даваната
от ответницата издръжка в размер на около 120,00 лева месечно. Ответницата има
безусловно задължение да осигурява ежемесечна издръжка на малолетните си деца И. Д. и П.Д., споделяйки
разходите за тяхното отглеждане с настоящия си партньор – бащата на И. и
Пламена, като не се твърди малолетните деца да имат някакви специфични
потребности, надхвърлящи обичайните за тяхната възраст. Ето защо, предвид
възрастта на децата И. и П.и императивната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от СК,
делът на ответницата К.Д. в дължимата на дъщерите й И. и П.ежемесечна издръжка
е половината от законовия минимум в размер на 127,50 лв. за всяко дете, т.е.
безусловното задължение на ответницата за издръжка на малолетните й дъщери е в
размер на 127,50 лв. месечно.
Тъй като
основният нормативно въведен критерий за редица социални плащания е трикратният
размер на гарантирания минимален доход (ГМД), съдът приема, че за да може без
особени затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, родителят следва
да разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ
3/4 от минималната работна заплата (МРЗ) и нетен доход, който да се ранява на
поне 3,5-кратния размер на ГМД, т.е. при МРЗ за 2018 г. от 510,00 лв. и ГМД от
75,00 лв. трябва да може да разчита за собствените си потребности на брутен
доход над 382,50 лева и нетен доход от поне 262,50 лева.
При преценка на
доходите на ответницата следва да бъде отчетена и доброволно даваната от нея на
ищцата месечна издръжка в размер на 120,00 лв.
От
гореизложеното следва, че за ответницата не би съставлявало особено затруднение
даването на издръжка на ищцата, само ако ответницата реализира месечни нетни
доходи над 510,00 лв.
Ищцата, в чиято
доказателствена тежест попада това обстоятелство, не установи по безспорен
начин, че ответницата въпреки регистрацията си като безработна реализира доход
от упражняването на свободна професия, от собствен бизнес или от други
източници, който да надвишава месечен нетен размер от 510,00 лв. Следва да се
отбележи, че реализираните от съпруга на ответницата доходи не са от значение
за преценката дали предявените искове са основателни, тъй като същият няма
нормативно установено задължение да издържа ищцата В. Д.. Ответницата е навела
твърдения, че както нейната издръжка, така и тази на малолетните й дъщери И. и П.се
осигурява изцяло от съпруга й Иван Димитров, които твърдения не бяха оборени от
ищцата при условията на пълно и главно доказване.
С оглед гореизложените съображения, съдът приема, че за ответницата К.Д. би
съставлявало особено затруднение да заплаща издръжка в какъвто и да било размер
на пълнолетната си дъщеря В. Д..
Същите съображения
важат и по отношение на иска за издръжка за минало време за периода от
06.02.2018 г. до 07.05.2018 г.
Ето защо съдът намира
предявените
искове по чл. 144 и по чл. 149 от СК за изцяло
неоснователни недоказани.
При този изход на делото право за разноски
възниква за само за ответницата, която своевременно е поискала и действително
направила разноски за адвокатска защита в размер на 300,00 лева, видно от
отбелязването в договора за правна помощ, поради което тези разноски следва да й
бъдат присъдени.
Предвид неоснователността на исковете и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, дължимата държавна такса за образуване на
делото остава за сметка на съда.
Мотивиран
от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
В. К.Д. с ЕГН ********** *** срещу К.П.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** обективно кумулативно съединени искове, както
следва: по чл. 144 от СК за осъждане
на ответницата да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 130,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба-08.05.2018 г. до настъпването
на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и по чл. 149 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищцата месечна издръжка за минало
време в размер на 390,00 лева за периода от 06.02.2018 г. до 07.05.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на К.П.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 300,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за внесено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 01.11.2018
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: