Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна 05.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Е.Ш. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 806 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.София улица „Панайот Волов“ 29 етаж 3,представлявано от Т.Я.К.,чрез процесуален представител юк.Д.А.,съдебен адрес за получаване на книжа : гр.София улица „Панайот Волов“ № 29 етаж 3 срещу В.Т.В. ЕГН ********** *** с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2,чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД,чл.92 ЗЗД,с цена на иска 1001,40 лева.Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е получил лично препис от исковата молба и доказателствата. В законоустановения срок не подава писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.
В исковата молба се твърди,че на 11 март 2016г. е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 458326 между „Аксес Файнанс“ООД като Кредитор и В.Т.В. като Кредитополучател.С подписването на процесния договор „Аксес Файнанс“ООД се задължава да предостави на В.Т.В. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоява чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCardCard/Visa,а Кредитополучателят се задължава да ползва и върне съгласно условията на сключения договор.На 11.11.2016г. е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12 юни 2018г. между „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ЕИК ***,по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.През целия срок на валидност на договора,ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец.В.Т.В. е усвоил сума в общ размер на 500 лева от предоставения кредитен лимит,като дължимата към момента на подаване на исковата молба главница е в размер на 463.63 лева.Върху усвоения размер на кредита,Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент,инкорпориран в сключения договор,представляващ договорна лихва,като в настоящия случай същата е в размер на 203,58 лева,за периода от 15 март 2016г.-датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 ноември 2017г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост.В конкретния случай на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 96.58 лева.В исковата молба се твърди,че В.Т.В. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 200 лева,начислена съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо,като предсрочната изискуемост е обявена на 06 ноември 2017г.Считано от тази дата В.Т.В. дължи заплащането на лихва за забава/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 37.61 лева за периода от 07 ноември 2017г.-датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 14 август 2018г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е подал писмен отговор.
Ответникът се явява в съдебно заседание и заявява,че оспорва иска,с мотив,че исковата претенция е за над 1000 лева,а е подписал Договор за кредит „Бяла карта“ за 500 лева,като твърди,че е надвнесъл суми по кредита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 594/2018 г. по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника/длъжника/, поради което до кредитора са изпратени указания за предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
От приетия по делото договор за кредит „Бяла карта“ № 458326, сключен на 11 март 2016г. между ответника и „Аксес Файнанс“ООД,се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 500/петстотин/ лева,под формата на разрешен кредитен лимит.Договорено било още усвояването да стане чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCardCard/Visa ,а ответникът да го ползва и върне ,съгласно условията на сключения договор-6 години;фиксиран годишен лихвен процент-43,2%;дневен лихвен %-0,12%,върху усвоената и непогасена главница;годишен процент на разходите 45,9%; ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец.Договорено било още:общата сума,дължима от кредитополучателя да включва сбор от:1.усвоената и непогасена главница;2.Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница;3.такси за ползване на кредита,съгласно тарифа;
В случай,че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на договорената падежна дата,същият се задължава да представи на кредитодателя обезпечение,както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срок от 3 дни от датата след падежа за плащане на текущото си задължение. Договор за кредит „Бяла карта“ № 458326, сключен на 11 март 2016г. носи подписа на ответника,като подписа не е оспорен откъм авторство/в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.Договорената сума е предоставена на кредитополучателя на 14.03.2016г.
Следователно, по делото се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ООД. Последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума.
От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо.Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника от страна на цедента на посредством кратко текстово съобщение на посочен от последния телефонен номер в договора.Този факт се подкрепя от приложената по делото справка,предоставена от цедента/л.54 от делото/,от която е видно,че съобщението е получено.
От представените по делото доказателства-Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016г. и приложение към него/л.23 от делото/ в което под № 115 фигурира вземането към ответника/ и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите се установява, че между „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ЕИК *** е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за заем. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 2, т.1 от & 2-Предмет и срок на договора/л.17 от делото/, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.
Съобразно чл. 2.т.4 от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016г. общия размер на Вземанията,подлежащи на прехвърляне от Продавача на Купувача,при определените в договора условия се посочва в съответното Приложение № 1.Всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения,ведно с привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности,засечени към датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение № 1.
По делото е представено уведомление от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ за извършената цесия /л. 26 от делото/, адресирани до длъжника В.Т.В.,за което няма данни да е получено от адресата. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането ( в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай длъжникът не е изпълнил в полза на стария кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница,договорна лихва,неустойка за неизпълнение на договорно задължение,разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. От заключението се установява, че на 11 март 2016г. е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 458326 между „Аксес Файнанс“ООД като Кредитор и В.Т.В. като Кредитополучател.С подписването на процесния договор „Аксес Файнанс“ООД се задължава да предостави на В.Т.В. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоява чрез международна кредитна карта Accses Finanse/iCardCard/Visa,а Кредитополучателят се задължава да ползва и върне съгласно условията на сключения договор.Договорената сума е предоставена на кредитополучателя на 14.03.2016г.,след която дата той е усвоявал,съответно погасявал задължението си,но е допускал забава в плащанията в резултат на което кредитодателят е начислявал лихви,неустойки и такси,съгласно договора.Освен това ответникът е допуснал забава в плащане на парично задължение по договора с повече от десет дни и не е заплатил 15% от одобрения си кредитен лимит/75лева/ в рамките на два последователни месеца,като поне в един месец да е внесъл общо 15% от сумата на одобрения кредитен лимит и съгласно изискването на чл.22 ал.1 от договора цялото му задължение по договора е станало предсрочно изискуемо на 06.11.2017г.
Съдебно-счетоводната експертиза изчислява вземането на ищцовото дружество от ответника,произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.03.2016г. в общ размер на 1000,45 лева,в това число:главница-463,63 лева;договорна лихва-203,58 лева;неустойка-96,58 лева;разходи и такси-200 лева и законна лихва за забава/07.11.2017г.-14.08.2018г./-36.66 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните и направени по делото разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева ,360.00/триста и шестдесет/лева юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 806/2018г. по описа на Каварненски Районен съд,300 лева депозит за вещо лице по назначената ССчЕ. Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 200 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Т.В. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Васил Левски“ № 114,етаж Мецанин п.к.1527,със законни представители Р.Г.А. и Т.Я.К.-управители сумата 1001,40/хиляда и един лева и четири стотинки/лева,дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 458326 от 11.03.2016г. включваща: сумата 463,63/четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ лева представляваща неплатена главница дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 458326 от 11.03.2016г. сключен между „Аксес Файнанс“ООД като Кредитор и В.Т.В. като Кредитополучател,вземанията по който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК: *** с приложение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.08.2018г. до окончателното погасяване; сумата 203,58/двеста и три лева и петдесет и осем стотинки/лева договорна лихва за периода от 15.03.2016г. до 06.11.2017г.;сумата 200/двеста/ лева разходи и такси за извънсъдебно събиране;сумата 37,61/тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/лева законна лихва за периода от 07.11.2017г. до 04.08.2018г.,за които суми е издадена Заповед № 256/15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 594/2018г.по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА В.Т.В. ЕГН ********** ***,да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ЕИК ***" със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Васил Левски“ № 114,етаж Мецанин п.к.152,следните суми: общо 75, 00 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 594/2018 г. по описа на КРС и сумата от общо 525/петстотин двадесет пет /лева-разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..