Решение по дело №12388/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 603
Дата: 20 февруари 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110212388
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. София, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212388 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4963647/2021 г., издаден от СДВР, на АЛ.
АНГ. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 02.06.2021 г., в 19.37 часа, в гр. София, по бул.
„Околовръстен път“ до № 721 с посока на движение от бул. „Сливница“ към
бул. „Ломско шосе“ при ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън
населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал л.а. марка
„Волво“, модел „В40“ с рег. № ***** със скорост на движение от 124 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON
M2” № MD1192.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице АЛ. АНГ. Т., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че жалбоподателят няма спомен на
посочените в електронния фиш дата и час да е преминавал през процесния
пътен участък. Изложени са съображения за допуснати нарушения при
издаване на атакувания електронен фиш, доколкото не са спазени
1
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, от съда се иска
да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че по делото не е приложен списък
на техническите средства, използвани от структурните звена на МВР, като не
ставало ясно дали процесното АТСС попада сред одобрените за използване.
От приложените документи по преписката също не се установява вид и номер
на процесното АТСС. Твърди се, че е налице разлика между съдържанието на
представените на съда протоколи за използване на АТСС. Освен това от
представените доказателства не ставало ясно и точното разположение на
АТСС спрямо пътен знак „В26“. Твърди се, че поради липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на автомобила е съставен още един
електронен фиш Серия Г № 34148/02.06.2021 г., който е оспорен пред съда,
поради което е следвало да се състави АУАН по общите правила. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш, като
присъди в полза на адв. П. разноски за адвокатско възнаграждения по чл. 38
ЗА.
В представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени
съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
2
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 02.06.2021 г. „Тръст Билд“ ООД (старо наименование до 21.01.2021 г.
„Тръст Проект“ ЕООД) било собственик на л.а. марка „Волво“, модел „В40“ с
рег. № ***** с управител АЛ. АНГ. Т..
На 02.06.2021 г., в 19.37 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по бул. „Околовръстен път“ до № 721 с посока
на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“, като се движил със
скорост от 124 км/ч. В посочения пътен участък извън населено място бил
поставен пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в чл. 21,
ал. 1 ЗДвП максимална скорост на движение, а именно „В26“, с което било
въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD1192. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
4963647/2021 г., с който на АЛ. АНГ. Т. в качеството му на управител на
„Тръст Билд“ ООД било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на
движение извън населено място с 34 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (02.06.2021 г.), мобилна
система „CORDON M2” № MD1192 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 12.02.2021 г., като срокът на валидност на проверката
е до 12.02.2022 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4963647/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Волво В40”
3
с рег. № *****; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справки от Български институт по метрология с изх. №
57-00-196-1/01.10.2021 г., № 57-00-256-1/16.12.2021 г. и № 57-00-196-
3/18.01.2022 г., ведно с протокол за проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-
46, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмо-
справка от ОПП-СДВР, ведно със снимков материал; справка от ТРРЮЛНЦ и
справка от ОПУ-София, ведно със схема за организация на движението на
процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD1192, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 124 км/ч (след приспадане на 3 % в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
4
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
От справката от ОПУ-София (л. 62-63 от делото) се установява, че
процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително
поставен пътен знак „В26“ относно максимално допустимата скорост на
движение, поради което максималната скорост на движение извън населено
място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е била 90
км/ч.
На следващо място, от Протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. се установява,
че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 12.02.2021 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят АЛ. АНГ. Т. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
5
поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 90 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП (видно от приложената справка
от ОПУ-София) с оглед поставения допълнителен пътен знак „В26“. Освен
това, функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния
орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в
работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство.
Видно от справките от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
6
нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта
с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 124 км/ч, което е със 34 км/ч повече от позволената в този
участък на пътя от 90 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на А.Т., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
собственик на автомобила е дружеството „Тръст Билд“ ООД. Същевременно,
от приложената на л. 26-28 от делото справка от ТРРЮЛНЦ е видно, че
управител и законен представител на посоченото дружество се явява именно
жалбоподателят Т.. Административнонаказателно отговорно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП се явява управителят на дружеството-
собственик на автомобила – А.Т.. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя и процесуалния му представител, че била
ограничена възможността му да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в
която жалбоподателят да посочи кое лице действително е управлявало
автомобила на посочената дата и час. Законодателят изрично е
регламентирал, че задължение за установяване на действителния извършител
на деянието има собственикът на автомобила, който се явява и
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188 ЗДвП, а
не наказващият орган. Предвид неподаването на декларация от
жалбоподателя Т. в СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш
с посочване на водача на автомобила, обжалваният електронен фиш правилно
не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е
управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение
съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП
следва да понесе именно представляващият юридическото лице собственик на
автомобила – в случая жалбоподателят Т..
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя и
процесуалния му представител възражения относно допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон при издаване на атакувания електронен
фиш. На първо място, неоснователно е възражението, че от събраните по
делото доказателства не ставало ясно с какво АТСС е установено
нарушението, както и дали същото е отговаряло на изискванията за одобрен
тип средство за измерване, използвани от структурите на МВР. От
7
приложения по делото снимков материал, изготвен вследствие на използване
на процесното техническо средство (л. 44-46 от делото), е видно, че
заснемането на нарушението е осъществено с АТСС тип „Cordon M2” № MD
1192. Това обстоятелство е отразено и в протокола за използване на АТСС,
поради което е доказано по несъмнен начин с какво техническо средство е
заснето нарушението. Ирелевантно се явява обстоятелството какви
съображения е изложила въззиваемата страна в съпроводителното си писмо
при изпращане на преписката в съда, респ. в писмените си бележки по
същество, доколкото същите не представляват доказателство или
доказателствено средство в процеса, а единствено твърдение на една от
страните по делото. От друга страна, от приложените справки от БИМ по
несъмнен начин се установява, че процесното АТСС е вписано като одобрен
тип средство за измерване, поради което осъщественото измерване на
скоростта на л.а. „Волво“ е извършено чрез годно техническо средство.
Ирелвевантно за съставомерността на нарушението или неговото доказване
се явява обстоятелството кое дружество е подало заявлението за
първоначална или последваща регистрация на техническото средство, като
меродавно е дали същото е отговаряло на нормативните и техническите
изисквания, каквото съответствие в случая е налице.
Неоснователно е и твърдението, че е налице съществена разлика между
заверените копия от протокол за използване на АТСС, приложени съответно
на л. 15 и л. 53 от делото. При внимателното сравнение на същите се
установява, че в изпратения на съда протокол, приложен на л. 53 от делото, са
добавени със синя химикална паста номерата на първо и последно статично
изображение във връзка с използването на АТСС. Посоченото добавяне обаче
не дискредитира по никакъв начин посочения протокол, доколкото същият по
несъмнен начин удостоверява датата, часа и мястото на заснемане, вида на
АТСС и разположението му, поради което са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от МВР. Спазена и нормата на
чл. 10, ал. 3 от същата наредба, доколкото на л. 16 и л. 47 от делото е
приложена снимка на разположението на процесното АТСС. В този смисъл се
явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно къде
е разположено АТСС.
8
Не отговаря на обективната истина и твърдението, че приложените на л.
44-46 от делото снимки, изготвени при използване на АТСС, всъщност са
увеличени копия на една и съща снимка. При внимателен преглед на същите
снимки се установява, че на снимката на л. 46 от делото не се вижда преден
десен фар на процесния автомобил, за разлика от предходните снимки.
Следва да се посочи, че съгласно техническата спецификация на процесното
АТСС, приложена към справката от БИМ, същото може да измерва скоростта
едновременно на до 32 автомобила на от 2 до 6 ленти път за движение. В
случая се касае за използване на АТСС, функциониращо чрез изпращане на
лазерен лъч до движещите се автомобили, като не се използва т. нар.
доплеров ефект. Това обяснява и изготвянето за части от секундата на
няколко снимки на установения в нарушение автомобил, изглеждащи на
жалбоподателя и процесуалния му представител като еднакви по съдържание.
На последно място, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че доколкото с използването на АТСС е установено и
нарушение по Кодекса за застраховането, касаещо същия автомобил, то е
следвало да се състави АУАН, а не да се издадат два електронни фиша.
Посоченото твърдение не кореспондира с разпоредбите на ЗДвП, доколкото в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено изключение от случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение, установено с АТСС, само когато за същото
нарушение е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. В настоящия случая се
касае за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в санкционната разпоредба
на което е предвидено налагането единствено на наказание „глоба“, като за
извършването му не следва да се отнемат контролни точки. Ирелевантно се
явява и обстоятелството, че със същото АТСС е установено извършване на
нарушение по чл. 638, ал. 4 КЗ, доколкото за същото на основание
разпоредбите на Кодекса за застраховането се издава отделен електронен
фиш.
С оглед на това, съдът счита, че А.Т. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП предвид управлението на процесния лек автомобил със скорост от 124
км/ч при ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч, въведено
с пътен знак „В26“.
9
Извършеното от А.Т. деяние е съставомерно и от субективна страна, като е
осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение
в този участък от пътя е 90 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е
целял извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост
от 124 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 34
км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 300
лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
тази си част, като административното наказание е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
10
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и
чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4963647/2021 г., издаден
от СДВР, с който на АЛ. АНГ. Т. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бели
брези“ ул. „Нишава“, бл. 19, ет. 5, ап. 19, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11

Съдържание на мотивите Свали мотивите

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4963647/2021 г., издаден от СДВР, на АЛ.
АНГ. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 02.06.2021 г., в 19.37 часа, в гр. София, по бул.
„Околовръстен път“ до № 721 с посока на движение от бул. „Сливница“ към
бул. „Ломско шосе“ при ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън
населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал л.а. марка
„Волво“, модел „В40“ с рег. № ***** със скорост на движение от 124 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON
M2” № MD1192.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице АЛ. АНГ. Т., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че жалбоподателят няма спомен на
посочените в електронния фиш дата и час да е преминавал през процесния
пътен участък. Изложени са съображения за допуснати нарушения при
издаване на атакувания електронен фиш, доколкото не са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, от съда се иска
да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че по делото не е приложен списък
на техническите средства, използвани от структурните звена на МВР, като не
ставало ясно дали процесното АТСС попада сред одобрените за използване.
От приложените документи по преписката също не се установява вид и номер
на процесното АТСС. Твърди се, че е налице разлика между съдържанието на
представените на съда протоколи за използване на АТСС. Освен това от
представените доказателства не ставало ясно и точното разположение на
АТСС спрямо пътен знак „В26“. Твърди се, че поради липса на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на автомобила е съставен още един
електронен фиш Серия Г № 34148/02.06.2021 г., който е оспорен пред съда,
поради което е следвало да се състави АУАН по общите правила. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш, като
присъди в полза на адв. П. разноски за адвокатско възнаграждения по чл. 38
ЗА.
В представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени
съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
1
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 02.06.2021 г. „Тръст Билд“ ООД (старо наименование до 21.01.2021 г.
„Тръст Проект“ ЕООД) било собственик на л.а. марка „Волво“, модел „В40“ с
рег. № ***** с управител АЛ. АНГ. Т..
На 02.06.2021 г., в 19.37 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по бул. „Околовръстен път“ до № 721 с посока
на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“, като се движил със
скорост от 124 км/ч. В посочения пътен участък извън населено място бил
поставен пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в чл. 21,
ал. 1 ЗДвП максимална скорост на движение, а именно „В26“, с което било
въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD1192. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
4963647/2021 г., с който на АЛ. АНГ. Т. в качеството му на управител на
„Тръст Билд“ ООД било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на
движение извън населено място с 34 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (02.06.2021 г.), мобилна
система „CORDON M2” № MD1192 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 12.02.2021 г., като срокът на валидност на проверката
е до 12.02.2022 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4963647/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Волво В40”
2
с рег. № *****; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справки от Български институт по метрология с изх. №
57-00-196-1/01.10.2021 г., № 57-00-256-1/16.12.2021 г. и № 57-00-196-
3/18.01.2022 г., ведно с протокол за проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-
46, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмо-
справка от ОПП-СДВР, ведно със снимков материал; справка от ТРРЮЛНЦ и
справка от ОПУ-София, ведно със схема за организация на движението на
процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD1192, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 124 км/ч (след приспадане на 3 % в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
От справката от ОПУ-София (л. 62-63 от делото) се установява, че
процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително
поставен пътен знак „В26“ относно максимално допустимата скорост на
движение, поради което максималната скорост на движение извън населено
място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е била 90
км/ч.
На следващо място, от Протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. се установява,
че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
3
технически преглед на 12.02.2021 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят АЛ. АНГ. Т. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 90 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП (видно от приложената справка
от ОПУ-София) с оглед поставения допълнителен пътен знак „В26“. Освен
това, функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния
орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в
работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
4
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство.
Видно от справките от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта
с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 124 км/ч, което е със 34 км/ч повече от позволената в този
участък на пътя от 90 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на А.Т., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
собственик на автомобила е дружеството „Тръст Билд“ ООД. Същевременно,
от приложената на л. 26-28 от делото справка от ТРРЮЛНЦ е видно, че
управител и законен представител на посоченото дружество се явява именно
жалбоподателят Т.. Административнонаказателно отговорно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП се явява управителят на дружеството-
собственик на автомобила – А.Т.. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя и процесуалния му представител, че била
ограничена възможността му да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в
която жалбоподателят да посочи кое лице действително е управлявало
автомобила на посочената дата и час. Законодателят изрично е
регламентирал, че задължение за установяване на действителния извършител
на деянието има собственикът на автомобила, който се явява и
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188 ЗДвП, а
не наказващият орган. Предвид неподаването на декларация от
жалбоподателя Т. в СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш
с посочване на водача на автомобила, обжалваният електронен фиш правилно
не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е
управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение
съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП
следва да понесе именно представляващият юридическото лице собственик на
автомобила – в случая жалбоподателят Т..
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя и
5
процесуалния му представител възражения относно допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон при издаване на атакувания електронен
фиш. На първо място, неоснователно е възражението, че от събраните по
делото доказателства не ставало ясно с какво АТСС е установено
нарушението, както и дали същото е отговаряло на изискванията за одобрен
тип средство за измерване, използвани от структурите на МВР. От
приложения по делото снимков материал, изготвен вследствие на използване
на процесното техническо средство (л. 44-46 от делото), е видно, че
заснемането на нарушението е осъществено с АТСС тип „Cordon M2” № MD
1192. Това обстоятелство е отразено и в протокола за използване на АТСС,
поради което е доказано по несъмнен начин с какво техническо средство е
заснето нарушението. Ирелевантно се явява обстоятелството какви
съображения е изложила въззиваемата страна в съпроводителното си писмо
при изпращане на преписката в съда, респ. в писмените си бележки по
същество, доколкото същите не представляват доказателство или
доказателствено средство в процеса, а единствено твърдение на една от
страните по делото. От друга страна, от приложените справки от БИМ по
несъмнен начин се установява, че процесното АТСС е вписано като одобрен
тип средство за измерване, поради което осъщественото измерване на
скоростта на л.а. „Волво“ е извършено чрез годно техническо средство.
Ирелвевантно за съставомерността на нарушението или неговото доказване
се явява обстоятелството кое дружество е подало заявлението за
първоначална или последваща регистрация на техническото средство, като
меродавно е дали същото е отговаряло на нормативните и техническите
изисквания, каквото съответствие в случая е налице.
Неоснователно е и твърдението, че е налице съществена разлика между
заверените копия от протокол за използване на АТСС, приложени съответно
на л. 15 и л. 53 от делото. При внимателното сравнение на същите се
установява, че в изпратения на съда протокол, приложен на л. 53 от делото, са
добавени със синя химикална паста номерата на първо и последно статично
изображение във връзка с използването на АТСС. Посоченото добавяне обаче
не дискредитира по никакъв начин посочения протокол, доколкото същият по
несъмнен начин удостоверява датата, часа и мястото на заснемане, вида на
АТСС и разположението му, поради което са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от МВР. Спазена и нормата на
чл. 10, ал. 3 от същата наредба, доколкото на л. 16 и л. 47 от делото е
приложена снимка на разположението на процесното АТСС. В този смисъл се
явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно къде
е разположено АТСС.
Не отговаря на обективната истина и твърдението, че приложените на л.
44-46 от делото снимки, изготвени при използване на АТСС, всъщност са
увеличени копия на една и съща снимка. При внимателен преглед на същите
6
снимки се установява, че на снимката на л. 46 от делото не се вижда преден
десен фар на процесния автомобил, за разлика от предходните снимки.
Следва да се посочи, че съгласно техническата спецификация на процесното
АТСС, приложена към справката от БИМ, същото може да измерва скоростта
едновременно на до 32 автомобила на от 2 до 6 ленти път за движение. В
случая се касае за използване на АТСС, функциониращо чрез изпращане на
лазерен лъч до движещите се автомобили, като не се използва т. нар.
доплеров ефект. Това обяснява и изготвянето за части от секундата на
няколко снимки на установения в нарушение автомобил, изглеждащи на
жалбоподателя и процесуалния му представител като еднакви по съдържание.
На последно място, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че доколкото с използването на АТСС е установено и
нарушение по Кодекса за застраховането, касаещо същия автомобил, то е
следвало да се състави АУАН, а не да се издадат два електронни фиша.
Посоченото твърдение не кореспондира с разпоредбите на ЗДвП, доколкото в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено изключение от случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение, установено с АТСС, само когато за същото
нарушение е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. В настоящия случая се
касае за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в санкционната разпоредба
на което е предвидено налагането единствено на наказание „глоба“, като за
извършването му не следва да се отнемат контролни точки. Ирелевантно се
явява и обстоятелството, че със същото АТСС е установено извършване на
нарушение по чл. 638, ал. 4 КЗ, доколкото за същото на основание
разпоредбите на Кодекса за застраховането се издава отделен електронен
фиш.
С оглед на това, съдът счита, че А.Т. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП предвид управлението на процесния лек автомобил със скорост от 124
км/ч при ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч, въведено
с пътен знак „В26“.
Извършеното от А.Т. деяние е съставомерно и от субективна страна, като е
осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение
в този участък от пътя е 90 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е
целял извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост
от 124 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 34
км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 300
лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
тази си част, като административното наказание е правилно
7
индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и
чл. 338 НПК, Софийски районен съд
8