Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………... 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2152 по описа за 2014 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от А.Н.М., представляван от законния си представител –
неговата майка Н.Д.М., иск с правно основание чл. 226, ал.1 от
КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че на 12.04.2013г., около 17:30 ч., докато пресичал ул.
„Първа Българска армия“ в района на № 92, претърпял телесни повреди от
пътно-трансортно произшествие, настъпило по вина на В.А.И. - водач на лек
автомобил „Ланчия Либра“ с рег.№ *******, чиято отговорност била застрахована
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество. Вследствие
на произшествието ищецът получил следните увреждания: сътресение на мозъка,
разкъсно-контузна рана на главата, одраскване на носа, общо сътресение на
тялото. След инцидента бил настанен в Клиника по неврохирургия, където била
проведена медикаментозна терапия при спазване на строг постелен режим и
лекарско наблюдение. Разкъсно-контузната рана била обработена хирургически,
последвало зарастване с остатъчен белег. След претърпяното сътресение на мозъка
ищецът продължавал да има оплаквания от главоболие, гадене, непоносимост към
топло и при гледане на телевизия. Стойността на обезщетението за
неимуществените вреди ищецът определя на 26 000лв. Моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение в размер на 26 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.04.2013г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва иска, като поддържа следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на водача на автомобила не било виновно и
противоправно; оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и твърдените
от ищеца вреди; оспорва размера на иска – ищецът
претърпял леки телесни повреди, изразили се в лека контузия на главата, без
загуба на съзнание и разкъсно-контузна рана в теменно-тилната част на главата,
поради което обезщетение от 3000лв. съответствало на уврежданията на малолетния; прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като пресичал
на необозначено място, навлязъл внезапно на пътното платно, без да се огледа и
без да е съпроводен от придружител.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Видно от застрахователна полица №06113000856487 със срок на валидност от
19.03.2013г. до 18.03.2014г. отговорността на водача на л.а „Ланчия Либра“ с рег.№ **-**е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие.
От представената по делото административнонаказателна преписка по АУАН
№974717/12.04.2013г. на СДВР, отдел „Пътна
полиция“ - гр. София, се установява, че в рамките на
това производство е издадено НП №12494/23.04.2013г., с което на В.А.И. е наложено наказание
”глоба” за това, че на 12.04.2013г.,
около 17:30ч., в гр. София по ул. „Първа Българска армия“, управлявайки л.а. „Ланчия
Либра” с рег.№ **-**от ул. „******” и срещу № 92, поради недостатъчно внимание
и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците е реализирала
ПТП с пресичащите пешеходци Никола Тодоров и А.М., в нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
От основното заключение на автотехническа експертиза се установява следният
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие: лек автомобил
„Ланчия Либра” с рег. № СА **-**се е движел в гр.София по ул.”Първа Българска
армия” от ул. „******” към ул„Рояк” на 12.04.2013г., около 17.30 часа, със
скорост от около 20 км./час, при максимално разрешена скорост от 50 км./час. Децата
Н.Л.Т.и А.Н. ***, без придружител, отляво надясно, гледано в посока ул.”******”
към ул.”Рояк”. На това място, според вещото лице, няма пешеходен подлез или
надлез, светофарна уредба, пешеходна пътека или пътен знак за опасност от
навлизане на пешеходци и деца. За да не настъпи произшествието, децата е
следвало да пресекат ул.”Първа Българска
армия” с възрастен придружител, през подлез или надлез, на обозначено с пътна
маркировка или пътен знак място, когато отляво или отдясно на пътното платно
няма приближаващи автомобили или ако приближават автомобили, е трябвало да се убедят,
че водачите на превозните средства са ги видели, спрели са автомобилите и са им
осигурили възможност да пресекат улицата. Децата са се придвижвали с ход
„спокойно бягане”. Опасната зона за спиране при скорост от 20 км./час е 7.6 м.
Вещото лице е посочило, че при тази скорост ударът е непредотвратим. По време
на съприкосновението между автомобила и децата, същите са били в движение. Ако
се бяха блъснали в спрял автомобил, нямаше и двете деца да се ударят в
страничното огледало, а само едното от тях.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се потвърждава
от показанията на св. И. – водач на процесния автомобил. Същата заявява, че
произшествието е настъпило на ул. „Първа
Българска армия“, която се състои от две платна на движение с по две ленти във
всяко платно. Твърди, че пътувала с процесния автомобил в час – пик в посока от кв.„Хаджи Димитър” към кв.”Орландовци”.
Към 17:45ч. се движела в
лявата лента на платното за движение, защото искала да направи ляв завой и да
се включи в друга улица. От дясната й страна се намирало такси. След подаден
сигнал от светофара, потеглила на първа скорост. Свидетелката не си спомня
точната скорост на движение, но счита, че не е била по-висока от 5 км./час.
Почти веднага спряла. Не видяла детето, усетила удар, затова спряла и слязла от
колата. Видяла с периферното си зрение как таксито, което пътувало вдясно от
нея, рязко спряло, затова по инерция спряла и тя, без да разбере каква е
причината за тази маневра на тасито. Впоследствие си обяснила поведението на
таксиметровия шофьор – пешеходци пресичали улицата в този момент, затова водачът на таксито рязко спрял. Целият случай
бил видян от полицаи, които идвали отсреща. Децата тичали, пресичайки улицата.
Възрастен човек от отсрещната страна на платното им бил дал знак да пресекат.
След произшествието свидетелката видяла само едното дете – ищецът. Когато
полицията започнала да съставя документите, дошла жена от квартала, която
казала, че децата били две. Ищецът се ударил в огледалото на колата на
свидетелката. И. не видяла по време на произшествието децата да са били с
придружител. Полицаите й казали, че имало някакъв възрастен човек на отсрещния
тротоар, който дал знак на децата да пресекат. Мястото на произшествието не било
обозначено за пресичане от пешеходци. След удара детето се било изправило и
тръгнало да бяга, преди свидетелката да успее да слезе от колата. На 5 метра от
мястото на произшествието имало пешеходна пътека. Лекият автомобил, управляван
от свидетелката, и таксито се движели успоредно, с ниска скорост, защото
движението било много натоварено. Преди или след таксито пътувала учебна кола,
но св.И. не си спомня точно къде се е намирала тази кола.
По почин на съда е назначена допълнителна автотехническа експертиза със
задача да даде заключение от кой момент водачът на процесния автомобил е могъл
за първи път да възприеме децата, като съобрази конкретната пътна обстановка и наличието
на такси, непосредствено успоредно до автомобила, управляван от св.И., както и
на друг автомобил преди него, като се дадат варианти за скорост от 5 км./час,
20 км/час и 50 км/час. От допълнителното заключение на автотехническата
експертиза, изготвено от в.л. П., се установява, че при движение на лекия
автомобил със скорост от 5 км./час за водача се открива видимост към децата,
когато е на разстояние 3.56 м. от мястото на удара, при което опасната зона на
спиране е 1.5м. При тази скорост на движение водачът е имал възможност да спре
в рамките на опаснато зона и ударът е предотвратим. При движение със скорост от
20 км./час за водача се открива видимост към децата, когато лекият автомобил е
на разстояние 8.6 м. от мястото на удара. Опасната зона на спиране е 7.6м.,
поради което водачът е имал възможност да спре в рамките на опасната зона и
ударът е предотвратим. Ако лекият автомобил се е движел със скорост от 50 км./час,
за водача се открива видимост към децата, когато е на разстояние около 20м. от
мястото на удара, т.е след като децата са се движели по улицата около 1.1s. и са навлезли в платното около 2.2 м., а опаснато зона за спиране е около
26.6м. В този случай ударът е непредотвратим за водача на автомобила.
По искане на ответника е назначена повторна допълнителна експертиза,
изготвена от в.л. В.. Според експертизата, опасната зона на спиране на
автомобила при скорост от 5 км/ч. е 2 м., при скорост 20 км/ч. – 9 м., при
скорост от 50 км/ч – 29 м. Времето, за което пешеходецът е достигнал
конфликтната точка – дясното огледало на автомобила, при спокойно тичане на
детето е от порядъка на 2.23 сек. Разстоянието, на което се е намирал л.а
„Ланча Либра” от конфликтната точка от стъпването на платното за движение на
пешеходеца, придвижващ се със спокойно тичане, зависи от скоростта на
автомобила. При 5 км/час е от порядъка на 3 метра, при 20 км./час е от порядъка
на 12.5 метра и при скорост от 50 км./час е от порядъка на 31 м. Ако скоростта
на автомобила е била 20 км./час, И. е имала възможност да възприеме пресичащото
отдясно наляво дете след преминаването му пред таксиметровия автомобил, когато
е била на около 7.5 м. от конфликтната точка. Ако скоростта на автомобила е
била 50 км./час, водачът И. е имала възможност да възприеме пресичащото отдясно
наляво дете след преминаването му пред таксиметровия автомобил, когато е била
на около 15.60 м. от конфликтната точка. При посочената пътна обстановка водачът на автомобила - И. от момента, в
който е възприела тичащия отдясно наляво пешеходец А.М., е имала техническата
възможност да предотврати произшествието, ако се е движела със скорост от 5
км/час. При другите две скорости – от 20 км./час и 50 км./час, ударът е бил
непредотвратим.
Съдът кредитира основното заключение на автотехническата експертиза относно
механизма на настъпване на произшествието, но не и относно посочената скорост
на движение на автомобила. По отношение скоростта, с която се е движил водачът
на автомобила, в основната експертиза вещото лице П. е приел 20 км/час, но се е
позовал на свидетелски показания, които не са събрани в настоящото
производство, а не е определи скоростта по обективни данни. В съдебно заседание
св.И., която е управлявала процесното моторно превозно средство, заявява, че се е движела със скорост не
повече от 5 км./час. При липсата на други доказателства, съдът приема, че
скоростта, с която се е движил процесният автомобил е 5 км/час. При тази
скорост, според двете допълнителни автотехнически експертизи, ударът е бил
предотвратим. В допълнителното заключение на
вещото лице П. е посочено, че при
тази скорост опасната зона на спиране е 1.5 метра. За водача се открива видимост към децата, когато
е на разстояние 3.56 м. от мястото на удара, поради което ударът е
предотвратим. Според допълнителното заключение на вещото лице В., при скорост
от 5 км/час опасната зона на спиране е 3 метра. От момента, в който пешеходецът
е навлязъл на пътното платно за движение отдясно наляво със спокойно тичане,
водачът на автомобила е имал техническата възможност да го възприеме и да
предотврати удара.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът приема, че поведението на водача на л.а „Ланча Либра” – В.И.А.,
е противоправно и виновно. Същата е нарушила чл. 117 от ЗДвП,
съгласно който при приближаване към място, където на пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - да спре. Допуснала е и нарушение на чл.116 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, врезултат на което
е причинила пътно-транспортното произшествие.
От заключението на единичната медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице - неврохирург Х.М., на база медицински документи и извършен
личен преглед на пострадалия, се установява, че вследствие на пътно-транспортното
произшествие ищецът е претърпял следните травматични увреждания: контузия и
разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, както и лекостепенна
черепномозъчна травма, преценена след клинично обсъждане, като мозъчно
сътресение. Спрямо детето е проведено петдневно инфузионно и симптоматично
болнично лечение в МБАЛСМ „Пирогов“, Клиника по неврохирургия, при постелен
режим и активно наблюдение. Извършени са необходимите изследвания и
консултации, раната на главата е обработена хирургически и залепена с тъканно
лепило. В хода на лечението оплакванията са отзвучали, ищецът е бил в добро
общо състояние, контактен и адекватен за възрастта си, с нормален неврологичен
статус. В период от две години след нанесената травма е имал оплаквания от
периодично главоболие, паметови нарушения, проблеми с нормалния за възрастта
обучителен процес. Според вещото лице, описаните от родителите прилошавания на детето биха могли да бъдат
епилептични пристъпи с неуточнен характер,
за които се изисква диагностично уточняване и болнично лечение. В резултат на
получените увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в
продължение на 7-10 дни и умерени болки и страдания до 20 дни. Раната в лявата
теменно-тилна област на главата е била с дължина 4-5 см., остатъчният белег е с
дължина 4 см. и е разположен в
окосмената част на главата. При нормално окосмяване е външно незабележим.
Непосредствено след инцидента пострадалият не е лежал в болница, тъй като след
първоначалния преглед, извършени изследвания и консултации, лекарите са изключили
травмени увреждания на гръдно-коремни органи и опорно-двигателния апарат. Изключена
е била и черепно-мозъчна травма, поради
което не е било предложено болнично лечение. Ищецът отново е посетил МБАЛСМ
”Пирогов” около пет часа след произшествието, поради съобщени от родителите
оплаквания за главоболие и симптоми, наподобяващи епилептичен припадък. Проведено
е било инфузионно и симптоматично лечение при постелен режим и активно
наблюдение през периода 12.04.2013г.-16.04.2013г. По въпроса дали е налице
пълно възстановяване към датата на изготвяне на експертизата, вещото лице е
дало заключение, че, на основание извършения преглед и представената медицинска
документация, не може да даде категоричен отговор. Последствията от телесните
повреди се изразяват в периодично главоболие, паметови нарушения, изоставане в
образователния процес, пристъпни прилошавания с неуточнен характер.
Оплакванията за главоболие са по данни на родителите на ищеца, съобщени от тях
при постъпване на детето в болницата.
От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза
се установява, че при проведеното болнично лечение на ищеца са приложени
водносолеви разтвори, чрез венозно вливане и цилотропинов разтвор, както и средства
за симптоматично лечение. Според вещите лица, ищецът е напълно излекуван по
отношение на травматичните увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана в
лявата теменно-тилна област на главата в ранния период след травмата. По
отношение на мозъчното сътресение е посочено, че продължаващото главоболие в
период от две години след травмата е възможно следствие от претърпяното мозъчно
сътресение при процесното пътно-транспортно произшествие. Оплакванията от
главоболие ще продължават до навършване на пълнолетие от ищеца. Раната на
главата е била с дължина 5-6 см., без обилно кървене, предвид начина на
хирургична обработка. Дълбочината на раната, с оглед на установеното увреждане
на меките тъкани, извън черепния покрив, е била по-малка от 1 см, поради което вещите
лица определят раната, като повърхностна, без данни за обилно кървене.
Остатъчният белег е с дължина от 4 см. Ищецът
е освободен за домашно лечение след подробен клиничен преглед, изследвания и
хирургична обработка. Престоят в болницата след процесното ПТП е продължил 4
дни. Детето е прието в добро общо състояние. По данни на майката е бил с
главоболие, сковаване на ръцете, при нормални жизнени показатели. В
експертизата е посочено, че при наличната документация, не може да се твърди,
че е на лице пълно въстановяване от черепно-мозъчната травма. Това може да се
установи и докаже с голяма вероятност след цялостно установяване на състоянието
след медицинска, психологична и
медико-социална оценка. Последствията от черепно-мозъчната травма се изразяват
в периодично главоболие, пристъпни прилошавания с неуточнен характер,
паметови нарушения, изоставане в обучението, като прогноза за бъдещото им
развитие не може да бъде дадена.
Тройната експертиза е подписана с особено мнение от вещото
лице М.. Същият поддържа становището, че не може да
се говори за посткомоционен церебрастенен синдром с клинични изяви на
главоболие, замайване, прилошавания и двигателни гърчови прояви часове след
травмата. Всякакви оплаквания и отклонения от неврологичния статус се включват
в симптоматиката на друг вид травма - остра черепно-мозъчна травма. Гърчови прояви
не може да има при мозъчно сътресение, освен на фона на преморбидна мозъчна
увреда. Според вещото лице М., възстановителният период при мозъчно сътресение
е времево определен – от 20 до 30 дни. Продължаващите след него оплаквания биха
могли да се дължат или на непълно
диагностицирана ЧМТ в острия период, или на съпътстващи и предишни
заболявания, или на съзнателно
преувеличение на симптоми и симулация.
Вещото лице изразява несъгласие с колегите си от тройната експертиза, че продължаващото
в рамките на две години главоболие е следствие от претърпяното мозъчно
сътресение. Не споделя и извода на тройната експертиза, че оплакванията от главоболие ще продължат до
навършване на пълнолетие от пострадалия.
В открито съдебно заседание от 09.12.2015г. вещото лице И./неврохирург/
заявява, че при постъпването на пострадалия в болницата, анамнезата за гърчови
прояви е по данни на пострадалия и неговите родители. Обективна проява на гърчове
по време на болничния престой не е била наблюдавана. Независимо от това, според
вещото лице, не може да се изключи обвързаността на такива прояви с поставената
диагноза „мозъчно сътресение”. Уточнява, че гърчовете са част от общата
симптоматика и не са задължителни при мозъчно сътресение, но същевременно са
съвместими с него и затвърждават диагнозата „обща травма на мозъка”. Изтъква, че
симптомите за главоболие и прилошаване имат субективен характер. Вещото лице
заявява, че заедно с колегите си се е запознал с резултатите от електроенцефалограма
от 14.02.2014г., извършена в болница „Св. Наум“, според които състоянието на
ищеца е нормално, липсват обективни данни за припадъци. Вещото лице И. заявява
в съдебно заседание, че се очаква подобрение в състоянието на ищеца, главоболието
се овладява с прием на аналгетици. В енцефалограмата липсвали данни за болестна увреда на ищеца. Изоставането на нервно-психичното
му развитие няма връзка с уврежданията от травмата, получена при произшествието.
Мозъчното сътресение не се отразява на забавеното развитие. Според вещото лице,
за възстановяване на травмата от произшествието са необходими от 2-3 месеца до
6 месеца.
В същото заседание вещо лице М./неврохирург/ посочва, че
до двадесетия ден от травмата продължава състоянието на мозъчно сътресение, а
след това настъпва посткомационният или церебрастенен синдром, изразяващ се във
функционално нарушение на мозъчната дейност. Диагнозата „сътресение на мозъка”
се поставя по субективни данни, а не от обективна находка. Според него, от
медицинските документи, не може да се направи извод за мозъчно сътресение.
Второто постъпване на ищеца в болница е във връзка с описано от родителите му
състояние на гърч, който наподобява епилептичен. Хоспитализиран е, заради
гърча, а не заради съмнения за контузия на мозъка. Диагнозата „мозъчно
сътресение”, според него, е неправилна, но болничният престой е трябвало да
бъде оправдан по някакъв начин. При сътресение на мозъка не може да има гърч.
От заключенията на съдебно-психологическа експертиза от
17.05.2016г. и тройната съдебно-психологическа експертиза от 06.11.2017г.,
които съдът приема, се установява, че при ищеца не се установяват болестни изменения, както по отношение на
физическото, така и в нервно-психичното му развитие. Интелектът е в границите
на общоприетите за страната норми. Незадоволителната училищна успеваемост се
дължи на слабо познаване на българския език, поради което липсва интерес към
учебния материал и усвояването му.
Според тройната експертиза, при наличие на церебрастенна симптоматика,
същата би могла да се дължи на сериозна
мозъчна травма при пътно-транспортното
произшествие. От показанията на свидетеля
Х., който живее на смейни начала с майката на ищеца, се установява, че познава
детето и се грижи за него, откакто е навършило
1-2 годинки. След удара по главата на пострадалия имало увреждания. След
инцидента на ищеца му ставало лошо, имал постоянна болка в главата, не можел да
запомня нищо в училище, когато го изпратели да пазарува, забравял какво е
трябвало да купи, имал припадъци. Преди произшествието нямал припадъци. Седмица
преди съдебното заседание от 09.12.2015г. получил последния си припадък. Когато
усещал, че ще припадне, започвал да изпитва болки в главата и лягал на леглото.
Понякога припадал внезапно, като му се сковавали челюстите. Периодичността на
получаване на припадъците била 2-3 пъти месечно. След инцидента нещата в
училище се влошили. До пътно-транспортното произшествие ищецът нямал проблеми
със запаметяването. Редовно му давали лекарства, но предписаните преди година
медикаменти не му помагали, не се чувствал добре. Извършени били 2-3
електроенцефалографски изследвания, последното от които било проведено в началото на 2015г.
С
оглед на медицинските експертизи по делото, съдът приема, че получените
от ищеца травми при произшествието са: контузия и разкъсно-контузна рана в
лявата теменно-тилна област на главата, както и лекостепенна черепномозъчна
травма, преценена след клинично обсъждане, като мозъчно сътресение.
Травматичините увреждания са посочени, както от единичната експертиза,
изготвена от вещото лице – неврохирург, така и от тройната експертиза,
изготвена от вещи лица – неврохирурзи и вещо лице – невролог, и са основани на медицинските
документи по делото. Няма основание съдът да приеме, че не е настъпило „мозъчно
сътресение”. Вещото лице М./неврохирург/, който в съдебно заседание заявява, че
диагноза ”мозъчно сътресение” не може да бъде поставена, сам е посочил в
единичната експертиза същата травма, тъй като за нея има данни в медицинските
документи по делото. По отношение на продължителността на възстановителния
период, съдът приема, че възстановяването на контузията на главата и разкъсно -
контузната рана на главата е продължило в рамките на 7 до 20 дни, както е
посочила единичната експертиза. Тройната експертиза не е посочила
продължителност на възстановяването от тези травми. Според вещите лица, ищецът е
възстановен от контузията и разкъсно-контузната рана на главата. Останал е
белег от 4 см. в окосмената част на главата, който е незабележим при нормално
окосмяване. По отношение на лекостепенната мозъчна травма, която е довела до
мозъчно сътресение, изводите на единичната
и тройна медицински експертизи относно продължителността на възстановяване и последиците от тази травма са различни.
Според вещото лице М., изготвил единичната експертиза и подписал тройната
експертиза с особено мнение, възстановителният период при мозъчно сътресение е
20-30 дни Продължаващите след него оплаквания биха могли да се дължат или на непълно диагностицирана ЧМТ в острия
период, или на съпътстващи, или предишни заболявания, или на съзнателно преувеличение на симптоми
и симулация. Според тройната
експертиза, продължаващо главоболие от две години след травмата е напълно
възможно и ще продъжи до навършване на пълнолетието на ищеца, когато човешкият
организъм съзрява физически и психически. Вещото лице М. и останалите двама
експерти от тройната неврохирургическа експертиза И. и К. са на разлино
мнение и по въпроса дали описаните от
ищеца гърчове при приемането му в болницата могат да бъдат проява на мозъчно
сътресение. Според вещото лице М., гърч не може да има при мозъчно сътресение.
Вещото лице И. заява в съдебно заседание, че гърчовете не са задължителни при
мозъчно сътресение, но не могат да бъдат изключени и са част от общата
симптоматика. Същевременно признава, че липсват обективни данни за гърч при
ищеца, такива прояви не са наблюдавани по време на болничния престой,
енцефалограмата от болница „Св.Наум” също не съдържа данни за припадъци и сочи
на нормално развитие на ищеца, без болестна увреда. При липсата на обективни данни за прояви на гърч,
съдът приема, че такива не е имало при ищеца. Няма основание да се приеме и че
проявите на главоболие ще продължат до навършване на осемнадесетгодишна възраст
от М.. Тъй като обсъдената от тройната неврохирургическа експертиза
енцефалограма сочи нормално развитие на ищеца, без болестна увреда, съдът
намира за необоснован извода на тройната медицинска експертиза, че проявите на
главоболие са следствие на травмата и ще продължат до навършване на пълнолетие.
Този извод не се потвърждава и от тройната психологическа експертиза, според
която церебрастенна симптоматика би могла да се дължи на сериозна мозъчна травма
при пътно-транспортното произшествие. Сериозна мозъчна травма, обаче, при ищеца
не е констатирана. Установена е лекостепенна черепно-мозъчна травма, която е
довела до мозъчно сътресение, а не до контузия на мозъка. При първоначалното
изследване на ищеца в МБАЛСМ ”Пирогов” непосредствено след прозшествието,
черепномозъчната травма при изследванията дори не е била установена./отговор на
въпрос шести по въпросите на ответника от заключението на единичната
експертиза, изготвена от в.л. Х.М./. Диагнозата за лека черепно-мозъчна
травма е поставена при повторното изследване на ищеца в МБАЛСМ ”Пирогов”, а данни за по-тежка
черепно-мозъчна травма в медицинските документи няма. Съдът не кредитира
показанията на св. Х., тъй като същият е заинтересован от изхода на делото и
показанията му не се подкрепят от медицинските документи и от обсъдената в
заключението на тройната експертиза енцефалограма, изготвена в болница
”Св.Наум”, според които липсват обективни данни за припадъци. Показанията на свидетеля не се подкрепят и от тройната съдебно - психологическа
експертиза, която също не е установила болестни изменения по отношение на
физическото и нервно-психично развитие на ищеца.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ - претърпени са
неимуществени вреди от ищеца, вследствие на нанесени травми, причинени от
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водач на моторно превозно
средство, чиято отговорност е застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговрност” от ответното дружество, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на
ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие - 7г., вида и характера на
травматичните увреждания – леки телесни повреди, изразили се в контузия
и разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, лекостепенна
черепномозъчна травма, преценена след клинично обсъждане, като мозъчно
сътресение; вида на проведеното лечение - обработване на раната на главата и
залепване с тъканно лепило, венозно вливане на физиологичен серум и сироп
„Цилотропиин„; обстоятелството, че е бил подложен на множество изследвания за
кръвни показатели, рентгенови и ехографски изследвания на глава и корем,
компютърна томография на черепа и на мозъка; периодът на лечение в МБАЛС„Пирогов”
от 4 дни, продължителността на възстановителния период и търпени болки и
страдания – общо 20 дни за контузията на главата и разкъсно-контузната рана на
главата, през който по-интензивни са били болките и страданията в продължение на 7-10 дни и умерени до 20 ден. По отношение
на лекостепенната черепно-мозъчна травма, довела до сътресение на мозъка, съдът
приема, че възстановителният период е продължил 30 дни. В тази насока съдът
изцяло кредитира заключението на единичната неврохирургическа експертиза,
изготвена от вещото лице Х.М., поради мотивите, изложени по-горе в решението.
На ищеца е поставена диагноза - лекостепенна черепно мозъчна травма, довела до
мозъчно сътресение, която не се характеризира с продължително главоболие, извън
възстановителния период от 30 дни. Липсват обективни данни, които да подкрепят
твърденията на ищеца за припадъци, паметови нарушения, пристъпни прилошавания. Съдебно-писохолическата
експертиза дава заключение, че церабрестенна симптоматика би могла да се
дължи на сериозна мозъчна травма, но
обективни медицински данни за мозъчна травма при ищеца липсват. На същия е
поставена диагноза за лекостепенна
черепно-мозъчна травма, поради което съдът прие, че възстановяването от
черепно-мозъчната трама е продължило в рамките на 30 дни. При определяне
размера на обезщетението съдът отчете и типичните за механизма на настъпването
на вредите стрес и негативни емоционални преживявания, както и притесненията
през възстановителния период.
Като отчете горепосочените обстоятелства, съдът определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 8 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпването
на произшествието и вредоносния резултат, тъй като ищецът нарушил правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като пресичал на необозначено място, навлязъл внезапно
на пътното платно, без да се огледа и без да е съпроводен от придружител.
Съдът намира възраженията за основателни, поради следните съображения:
Съгласно
чл.125, ал.3 СК, родителят е длъжен да осигурява постоянен надзор по отношение
на малолетното си дете.
От показанията на св. И. се установява, че към момента на ПТП ищецът не е
бил съпроводен от придружител. Същевременно, съгласно приетите автотехнически
експертизи ищецът се е придвижвал с ход „спокойно бягане“ на необозначено за
пресичане място на пътното платно. Малолетният пешеходец е разполагал с
възможност да избегне, удара, ако е пресичал ул. „Първа Българска армия„ през
пешеходен подлез или надлез на обозначено с хоризонтална маркировка или пътен
знак място, придружен от възрастен, когато отляво и отдясно на пътното платно
липсват приближаващи автомобили и при осигурена видимост на водачите на моторните
превозни средства. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.113, т.1 и
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, с което ищецът е допринесъл за настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие.
Надзорът на родителите е определящ за поведението на детето и поради това е обвързан, като съдържание, с настъпилия вредоносен резултат,
защото този резултат не би настъпил при полагане на грижа от страна на родителите на
пострадалото дете така, че да му бъде обърнато специално внимание при пресичане
на улицата. В случая се установи,
че към момента на настъпване на процесното произшествие детето е пресичало само пътното платно. Това обстоятелство
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
тъй като при придружаване на детето от родител или друг възрастен, на който е
възложено да упражнява надзор върху него, би могло да се повиши и съсредоточи
вниманието на малолетния пешеходец, като участник в движението, към ситуацията на пътя - конкретно при пресичане на пътното платно.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато
пострадалото при злополуката малолетно дете е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат, поради неупражнен върху
него надзор от родителите, които не са положили дължима грижа за предотвратяване на вредоносния резултат - Тълкувателно решение №
88/12.09.1962 г. по т.д.№ 83/62 ОСГК ВС на
ОСГК на ВС.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чието тълкуване показва, че законът вменява по-голям обем от
задължение за внимание и предпазливост у водачите на МПС, съдът прие, че приносът на водача на лекия автомобил е значително по-голям от приноса на малолетния А.Н.М., като
определи процент на съпричиняване на вредите – 20%.
Размерът на дължимото обезщетение по предявение иск при процент на
съпричиняване на вредите от 20%, е 6400 лв. /80% от 8 000лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част,
до пълния предявен размер от 26 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1078лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.В.С., на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 386.95лв.
с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 256лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, район „Триадица”, бул. *******, да заплати
на малолетния А.Н.М., ЕГН **********, представляван от законния си представител - неговата майка Н.Д.М., съдебен адрес:***,
сумата от 6 400лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, от следните леки телесни
повреди: контузия и разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна
област на главата, лекостепенна черепномозъчна травма, преценена след клинично
обсъждане, като мозъчно сътресение, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 12.04.2013 г., настъпило по вина на водача В.А.И., при
управление на лек автомобил „Ланчия Либра“ с ДК № СА ****, по време на действие
на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност“/, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2013 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Н.М., представляван от законния
си представител - неговата майка Н.Д.М., да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1078лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплати на адв.
Я.В.С., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 386.95лв. с ДДС,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплати по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в
размер на 256лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: