РЕШЕНИЕ
Номер 260005 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански състав
На 04.01
Година 2021
В публично заседание на 08.12.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
18308 по описа на съда за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.177, ал.1 от КТ, и – при условията на евентуалност –
обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1
от КТ.
Ищецът Л.С.П. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **г. на У. на
ответното дружество, да го възстанови на предишната работа и да осъди ответника
да му заплати сумата 15 192 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради уволнението – шест месеца,
считано от **г.; сумата 2 384, 09
лева, представляваща неизплатено на ищеца нетно трудово възнаграждение за *г.;
сумата 4 028, 18 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца
платен годишен отпуск – 35 дни за * * г., и сумата 242, 56 лева, представляваща
неизплатено на ищеца нетно възнаграждение за ползвани два дни платен годишен
отпуск през месец * г., заедно със законната лихва върху четирите главници, а –
при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли обективно съединените искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
– да осъди ответника да му заплати сумата 2 532 лева, представляваща
обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 2 532 лева, представляваща
обезщетение за оставането на ищеца без работа един месец след прекратяване на
трудовото му правоотношение, заедно със законната лихва върху тези две
главници, по изложените в исковата молба и в писмени защити съображения.
Претендира разноски.
Ответникът “Си Ен Джи Марица” ООД – в несъстоятелност – гр.
Петрич, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за погасяване по давност на иска за
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително
ищецът е работил по трудово
правоотношение при
ответника, последно като „**“ в „Си Ен Джи Марица“ ООД, база с. **,
от **г.,
считано от която дата с процесната Заповед, връчена му на **г., трудовото правоотношение с Л.П. е било прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, като със
самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по
чл.220, ал.1 от КТ за срока на недаденото или неспазено предизвестие в размер
на 2 400 лева и по чл.224, ал.1 от КТ за 35 дни неползван платен годишен
отпуск в размер на 4 028, 18 лева.
Макар и в Заповедта да е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява считано от * г., както вече бе посочено, същата е
била връчена на ищеца на **г. – поради което, с оглед разпоредбата на чл.335,
ал.1, т.3 от КТ, съдът намира, че трудовото правоотношение се явява прекратено
именно от **г. Макар и исковата молба да е постъпила в съда на 16.11.2018 г.,
същата е била изпратена по пощата на 14.11.2018 г. – т.е., в последния ден на
двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради което съдът
намира, че направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
неоснователно.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, с
влязло в сила на 07.08.2018 г. Щатно разписание на ответното дружество, са били
съкратени съществуващите по предишното Щатно разписание единствени щатни бройки
за длъжността „**“ и длъжността „**“ (която длъжност е заемал ищецът до
уволнението му), с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените
доводи от ищеца за незаконосъобразност на процесната Заповед поради липсата на
реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца до уволнението му длъжност.
Предвид реалното съкращаване на щата, ирелевантно за съставомерността на това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е
обстоятелството, че - както се установява от показанията на разпитания по
делото с. И.Г., останалите след уволнението на Л.П. служители на ответното
дружество (включително и законните му представители) или външни изпълнители са
продължили да изпълняват част от изпълняваните от него до уволнението му
дейности, както се установява от показанията на разпитания по делото с. на
ищеца И.Г. и представените от ответника писмени доказателства, поради което
съдът намира, че са неоснователни наведените в тази насока доводи от ищеца за
незаконосъобразността на процесната Заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед на акцесорния им характер
и неоснователността на главния иск, следва да се отхвърлят и обективно
съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ.
Освен това, както е ноторно известно и не се нуждае от
доказване, датите * г. са били почивни дни (събота и неделя), поради което за
тези два дни не се е полагал на ищеца платен годишен отпуск, съответно –
възнаграждение за ползване на такъв, поради което съдът намира, че искът с
правно основание чл.177, ал.1 от ГПК също се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
Както се установява от заключенията от 14.08.2019 г. и
допълнителното такова от 15.10.2020 г., и двете на в. л. по ССЕ Д.С.,
действително ищецът не е получил полагащото му се трудово възнаграждение за
месец август 2018 г., дължимият нетен размер на което трудово възнаграждение е
921, 80 лева – поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по
основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи,
като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Както вече бе посочено, със самата процесна Заповед е
било разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за
срока на недаденото или неспазено предизвестие в размер на 2 400 лева и по
чл.224, ал.1 от КТ за 35 дни неползван платен годишен отпуск в размер на
4 028, 18 лева – като от посочените заключения на ССЕ се установява, че
дължимият размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е 2 532 лева, а на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ – 4 028, 18 лева – поради което съдът
намира, че тези искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да
се уважат изцяло, тъй като претендираните размери на тези обезщетения съвпада с
установените от ССЕ действително дължими.
Както се установява от представените от ищеца писмени
доказателства и направената констатация от оригинала на трудовата му книжка в
съдебното заседание по делото на 05.03.2019 г., един месец след прекратяването
на трудовото му правоотношение Л.П. не е започнал работа по друго такова, а от
посочените заключения на ССЕ се установява, че размерът на дължимото на ищеца
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е 2 400 лева – поради което съдът
намира, че този иск се явява доказан по основание и до установения от ССЕ
размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до
пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
И четирите главници следва да се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба.
Тъй като до приключване на устните състезания по делото
ответникът не е изпълнил задължението си да представи оригинала на Констативен
протокол № *. (л.65 – л.68 от делото) и на основание чл.183 от ГПК следва да
бъде изключен от доказателствата по делото представеният и приет като писмено
доказателство заверен препис от същия.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно
уважената част от иска, общо на 582, 30 лева – платени адв. възнаграждение и
железопътни билети, закупени за пълномощника му, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 413, 41 лева - ДТ за четирите уважени иска
и за издаване на съдебно удостоверение на ищеца И 80 лева депозит за ССЕ.
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част
от исковете, ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски по
съразмерност в размер общо на 270 лева – платени ДТ за издаване на съдебни
удостоверения И депозити за ССЕ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Си Ен Джи Марица” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Петрич, ЖК „Шосето за София“ – Оранжерии Петрич,
представлявано от У. В.Н. Г., със с. Д.Б.А.,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Л.С.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адв. В.Т., СУМАТА 921, 80 лева, представляваща неизплатено на ищеца нетно трудово
възнаграждение за месец * г., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 2 384, 09 лева ОТХВЪРЛЯ този иска като неоснователен и недоказан;
СУМАТА 4 028, 18 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца
платен годишен отпуск – 35 дни за * г.; СУМАТА 2 532 лева, представляваща
обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца; СУМАТА 2 400 лева, представляваща
обезщетение за оставането на ищеца без работа един месец след прекратяване на
трудовото му правоотношение, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 2 532 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като неоснователен и недоказан,
ЗАЕДНО със законната лихва върху четирите главници, начиная от 16.11.2018 г.,
до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството
по делото В РАЗМЕР НА 582, 30 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО
СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 413, 41 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ,
КАТО обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.177, ал.1 от КТ – за признаване за
незаконна и отмяната като такава на Заповед № **г. на У. на ответното
дружество, възстановяване на ищеца на предишната работа и осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 15 192 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради уволнението – шест месеца,
считано от **г. И на сумата 242, 56
лева, представляваща неизплатено на ищеца нетно възнаграждение за ползвани два
дни платен годишен отпуск през месец * г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Л.С.П., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Си Ен Джи Марица“ ООД – в несъстоятелност, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И С., разноски
по съразмерност В РАЗМЕР НА 270 лева.
ИЗКЛЮЧВА
от доказателствата по делото представеният в заверен препис и приет като
писмено доказателство по делото Констативен протокол № ***
г. (л.65 – л.68 от делото) ПОРАДИ непредставянето от ответника на оригинала на
същия.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.