№ 103
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20222001000227 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 181 от 21.07.2022 г., постановено по т.д. № 452/2021г.
на Окръжен съд – Бургас, е уважен искът на „Стъклопласт - Димов, Димова
С-ИЕ“ СД, ЕИК ****, със седалище гр. Царево, ул. „**** за осъждане на
ответника Сдружение „Гларус Бургас“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. **** да заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 48000 лева, представляваща възнаграждение за
допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността
на кораб, съгласно споразумение - договор от 14.05.2021г., сключено между
страните във връзка с изпълнение на договор от 03.12.2018г. за доставка на
средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване с хибридно
задвижване (по проект „Плаване през Черно море“, съфинансиран по СОП
„Черноморски басейн 2014-2020“, № eMS BSB240), ведно със законната
лихва, считано завеждането на делото на 01.10.2021г. до окончателното
плащане.
Със същото решение е оставено без уважение възражението на
ответника за прихващане с насрещно вземане в размер на 86100 лева,
1
представляващо неустойка за забава по чл. 32 от договора от 03.12.2018г.
В полза на ищеца са били присъдени и съдебноделоводни разноски в
размер на 4444 лева.
Ответникът Сдружение „Гларус Бургас“ е подал въззивна жалба, с
която моли за отмяна на решението като неправилно.
Изложил е следните доводи:
Със споразумението от 14.05.2021 г. той се бил задължил да заплати
на другата страна допълнително възнаграждение само за документално
обосновани разходи, свързани с необходими промени по конструкцията на
кораба. Нямало обаче доказателства за такива разходи.
Първоинстанционният съд кредитирал безкритично
съдебносчетоводна експертиза, която не била изследвала първични
документи, а анализирала само вторичното им счетоводно отразяване.
Проектът за изработка на кораба не бил променян.
В кореспонденция с ИА „МА“, водена между 19.01.2021 г. и
15.02.2021 г., действително били коментирани предложения на проектанта за
бъдещи промени по конструкцията и окомплектоването на плавателния съд.
Претенцията обаче касаела разходи за дейности, извършени преди това, и то
без да е наложително.
От друга страна изработеното имало скрити недостатъци, описани в
Протокол № 038 от 25.07.2022г. на ИА „МА“ за преглед на кораба (с
приложен списък с констатирани несъответствия). Въззиваемият бил
уведомен с имейл от 04.08.2022 г.
Протоколът и списъкът към него, както и разпечатка от имейла са
представени с въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил още писмен
отговор от 02.11.2022 г. до ИА „МА“ във връзка с констатираните
несъответствия, както и писмо от 15.11.2022 г. на местната дирекция на
агенцията, издадено по повод постъпилата техническата документация на
плавателния съд.
Въззивникът е въвел и доводи в подкрепа на предявеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане за
2
мораторна неустойка. Срокът за доставка бил определен в договора и не се
влияел от закъснението на част от плащанията.
Жалбата е оспорена от другата страна с представен в срок писмен
отговор.
Въззиваемият „Стъклопласт - Димов, Димова С-ИЕ“ СД сочи, че
изпълнил надлежно задълженията си по договора за изработка и по
допълнителното споразумение.
Извършените промени и подобрения били изцяло съобразени със
задължителните указания, дадени от проектанта в хода на изработката на
кораба, както и с указанията на ИА „МА“ – Бургас.
Те били приети от въззивника и именно заради това той подписал
споразумението от 14.05.2021 г., с което се задължил да заплати (срещу
проформа фактура) допълнително възнаграждение в размер на 48000 лева в
рамките на 90 дни от изготвянето на приемо-предавателен протокол.
Не било вярно, че имало несъответствие между извършените
допълнителни дейности и кореспонденцията, водена с ИА „МА“.
Задължителни предписания на проектанта били дадени още на 15.05.2019 год.
Изпълнителят бил представил на възложителя заверени препоръки
на проектанта, технико-икономическа обосновка, становище по тези
документи от ИА „МА“, технически работен проект с отразени промени,
одобрен от същата агенция, както и заверени първични и вторични
счетоводни документи, отразяващи реално извършените работи, увеличаващи
себестойността на изработения кораб.
За тези обстоятелства свидетелствали представените по делото
двустранно подписани протоколи и разменената между страните
кореспонденция.
Изслушаните съдебнотехническа и счетоводна експертизи били
обосновани, като заключенията по тях не били оспорени.
По кораба нямало скрити недостатъци съобщени по реда на чл. 264,
ал. 2 от ЗЗД.
Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства
действително касаели новонастъпили обстоятелства, но не били относими
3
към спора. Всички констатирани от ИА „МА“ несъответствия се дължали на
неправилна поддръжка от страна на възложителя. Приемането на кораба е
станало преди повече от година в присъствието на представител на ИА „МА“
– Бургас.
Не отговаряло на истината и оплакването във въззивната жалба, че
нямало пълна и ясна документална обосновка на извършените разходи.
Такава била изпращана на имейла на въззивното дружество на 1 и 13 април
2021г. Именно след като се запознал с нея въззивникът се ангажирал да
заплати претендираното допълнително възнаграждение.
Неоснователно било и възражението за прихващане с насрещно
вземане неустойка за забава по чл.32 от договора за изработка. Забавата на
изпълнителя била в резултат на драстичното закъснение в плащанията от
страна на възложителя, което той бил признавал нееднократно в различни
протоколи, представени като доказателства. Затова се наложило страните да
уредят допълнително да уредят отношенията със споразумението от
14.05.2021 г.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С него e разгледана претенция по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, предявена от въззиваемия – ищец „Стъклопласт - Димов, Димова и С-ие“
СД против въззивника - ответник Сдружение „Гларус - Бургас“ за заплащане
сумата от 48000 лева, представляваща възнаграждение (с включен ДДС) за
допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността
кораб, дължимо съгласно сключено между страните споразумение – договор
от 14.05.2021г. във връзка с изпълнение на договор от 03.12.2018г. за
доставка на средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване с
хибридно задвижване, ведно със законната лихва, считано от завеждането на
делото на 01.10.2021г. до окончателното плащане.
С договор от 03.12.2018г. (л. 6-16 от делото на ОС – Бургас)
ответникът Сдружение „Гларус Бургас“ възложил на ищеца „Стъклопласт -
Димов, Димова и С-ие“ СД да изработи и достави средноскоростен
пътнически кораб (катамаран) за крайбрежно плаване с хибридно задвижване
4
съгласно оферта на възложителя и техническа спецификация, описани като
приложения към договора) срещу възнаграждение от 574000 лева без ДДС
(688800 лева с ДДС).
Възложителят СНЦ „Гларус - Бургас“ е бенефициент за получаване
на безвъзмездна финансова помощ по СОП „Черноморски басейн 2014-
2020“№ eMS BSB240. Сключването на договора от 03.12.2018г. е станало
след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, но не по реда
на ЗОП, а чрез публична покана по реда на ПМС № 160/01.07.2016г. за
определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването
на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на
безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Изпълнителят „Стъклопласт - Димов, Димова и С-
ие“ СД е бил избран по реда на чл. 50 – 53 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (в
отменена редакция – съгл. изменения, обн. ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г.).
Отношенията между възложителя и финансиращия орган по
европейската оперативна програма са извън предмета на настоящото дело.
В чл. 2, т.2 от договора е бил установен срок от 202 работни дни за
изпълнение на възложената работа.
Съгл. чл. 4 възнаграждението е следвало да се плати на вноски – две
по 45 % (дължими съответно при сключването на договора и най-рано след
три месеца - срещу отчет за текущите разходи) и последна вноска от 10 % -
при окончателното предаване на изработеното.
Няма спор между страните, че плащанията били забавени поради
временно спиране на изпълнението на финансиращата програма, свързано с
пандемията от COVID-19.
Това наложило изменения на условията съгласно анекси от
25.09.2019 г. и 26.03.2020 г. (л. 58 и 59).
Така срокът за завършване на възложената работа бил продължен
първоначално до 03.04.2020 г., а впоследствие – с времето на спиране на
дейностите по финансирания проект (2 месеца).
С втория анекс, след констатации, че втората вноска (по фактура,
представена през юли 2019 г.) била платена изцяло едва през февруари 2020г.,
5
били изменени условията за окончателно разплащане: 70% от последната
вноска трябвало да бъде заплатени при завършване на 80% от строителните
работи, а остатъкът - при приемането на работата.
На работна среща от 07.10.2020 г. представители на страните
постигнали съгласие за заплащане на допълнително вложени разходи в
размер на 40000 лева без ДДС въз основа на технико-икономическа обосновка
(виж протокола на л. 33 от делото на ОС - Бургас).
На 13.05.2021 г. страните подписали протокол за окомплектоването
на плавателния съд (л. 25-30).
На 14.05.2021г. бил съставен окончателен приемо-предавателен
протокол (л. 22), подписан без забележки.
На същата дата страните сключили споразумение - договор (л. 17-
20), според което възложителят се задължил да заплати на изпълнителя
сумата от 40000 лева без ДДС (48000 лева с ДДС) за допълнително
извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността на катамарана.
В титулната част на споразумението страните са отбелязали, че
съобразяват водената до момента кореспонденция за изпълнението на
договора и са препратили към протокола от работната среща от 07.10.2020г.,
както и към: писмо на изпълнителя от 01.04.2021 г., отговор на възложителя
от 02.04.2021г. (л. 56-57); първични и вторични счетоводни документи,
визирани в същия отговор, които били изпратени от изпълнителя на
13.04.2021 г.
Според чл. 2 от споразумението сумата се дължи при условие, че
възложителят е получил заверени преписи от: препоръки на проектанта,
технико-икономическа обосновка и становище от МА ведно с одобрен
технико-работен проект с отразени промени, както и първични и вторични
счетоводни документи за вложените разходи, довели до увеличаване на
себестойността на плавателния съд.
Съгласно чл. 3 плащането на допълнителното възнаграждение е
трябвало да стане в 90-дневен срок от предаването на кораба в Пристанище
Бургас ведно с окончателна декларация за съответствие, сертификат за
качество и всички необходими документи за регистрация в ИА „МА“ -
Бургас.
6
Според изричния текст на чл. 6 задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение е „безусловно и неотменимо“. Превеждането
на дължимата сума от 48000 лева (с вкл. ДДС) е трябвало да стане срещу
представяне на проформа фактура.
Описаните в чл. 2 документи са предадени на възложителя съгласно
двустранно подписан протокол от 14.05.2021 г. (л. 23-24).
За регистрацията на кораба е издадено Свидетелство № 108 от
17.05.2021 г. от ИА „МА“ (л. 36). Следователно всички необходими за това са
били предадени на възложителя съгласно чл. 3 от споразумението.
На 18.08.2021 г. възложителят е получил писмо – покана за плащане
ведно с проформа фактура (л. 31,32).
Пред първоинстанционния съд са били изслушани техническа и
счетоводна експертизи на вещите лица П. и Д., чиито заключения не са
оспорени.
Вещото лице П. е извършило обстоен анализ на техническата
документация по договора и след оглед на място е заключило, че в процеса на
строителството са били извършени редица допълнителни технически,
технологични и монтажни работи (извън предвиденото в първоначалния
идеен проект) - по хибридната двигателна система, по корпуса на кораба,
котвеното устройство и противопожарните системи. Експертизата е обсъдила,
че в тази връзка са били дадени препоръки от страна проектанта (л. 74 – 75 от
делото на ОС – Бургас).
Видно от представеното писменото становище рег. № Б-111 от
15.02.2021 г. на инж. Янко Червенков (л.55-гръб от делото на ОС),
документите по технико-работния проект са били получени в Дирекция „МА“
– Бургас като по тях не е имало забележки.
Не следва друго от представеното пред настоящата инстанция писмо
от 15.11.2022 г. на същата дирекция (л. 41 от делото). В т. 4 от този документ
становището на инж. Червенков е обозначено с грешна дата - 15.07.2021 г.,
вместо 15.02.2021 г. Коректно описание на датата се съдържа в обсъдения по-
горе приемо-предавателен протокол от 14.05.2021 г., подписан от двете
страни. Към февруари 2021 г. всички документи по работния проект,
отразяващи препоръките на проектанта, са били приети без забележки. В
7
случая не се касае за последващо изменение на технико-работния проект, а за
това, че той по необходимост се различава от първоначалния идеен проект,
тъй като съобразява предписанията на проектанта, дадени в хода на
строителството. След като корабът е бил регистриран съгласно представеното
свидетелство от 17.05.2022 г. и въведен в експлоатация, той очевидно е
отговарял на всички технически изисквания.
Вещото лице Д. в неоспореното си заключение е обсъдило
осчетоводяването на допълнителните разходи от страна на изпълнителя,
които покриват претендираната стойност от 40000 лева без ДДС.
Изпълнителят е издал и данъчна фактура от 14.05.2021 г. (л.193), обсъдена от
експертизата.
Още в първото по заседание пред окръжния съд представителят на
въззивника – ответник е подчертал, че не се позовава на недостатъци поради
некачествено изпълнение.
Все пак във връзка с поддържаните и пред настоящата инстанция
възражения съдът отбелязва следното:
Няма спор, че корабът е бил използван от въззивника в продължение
на около една година. Представеният пред настоящата инстанция Протокол №
38 от 25.07.2022 г. на ИА „МА“ (л. 7-8) съдържа редица забележки за
несъответствия, които обаче се дължат на неправилна експлоатация, а не на
скрити недостатъци.
Предвид изложеното съдът приема, че са изпълнени всички условия
за заплащане на претендираното допълнително възнаграждение от 48000 лева
с вкл. ДДС.
Видно от титулната част на споразумението от 14.05.2021 г.,
възложителят е бил наясно с вече изпратена му счетоводна документация за
допълнителни разходи, обсъдени на предходни работни срещи. Той не е
възразил своевременно по редовността на документите, които е получил
съгласно приемо-предавателния протокол от 14.05.2021 г.
Предвид изложеното съдът приема, че въззивникът – ответник
дължи на въззиваемия – ищец уговореното допълнително възнаграждение от
48000 лева с ДДС.
Неоснователно е възражението за прихващане с насрещно вземане
8
за мораторна неустойка по чл. 32 от договора от 03.12.2018 г. Престацията на
изпълнителя е била обусловена от плащания на възложителя, които са били
съществено забавени. В тази връзка съдът отбелязва, че споразумението има
спогодителен характер. В чл. 7 от същото страните са ясно са заявили, че с
подписването му уреждат отношенията си и че извън него няма да имат други
претенции.
Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение.
Няма данни за направени от въззиваемия разноски пред настоящата
инстанция, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181 от 21.07.2022 г., постановено по
т.д. № 452/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9