Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря К.Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №13529
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
16.04.2018 год., постановено по гр.дело №70073/2016 год. по описа на СРС, ГО,
45 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от Б.Б.Д. срещу „Т.С.“ ЕАД
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 01.12.2011 год., издаден по
ч.гр.дело №12294/2009 год. по описа на СРС, ГО, 86 с-в, както следва:
1 510.61 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия, 131.86 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2007
год. до 05.10.2009 год. и 132.86 лв. – съдебни разноски.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
Б.Б.Д.. Жалбоподателят поддържа, че изпълнителният лист в полза на „Т.С.“ ЕАД
бил издаден след проведено заповедно производство, в което не било подадено
възражение и заповедта за изпълнение била влязла в сила. Не бил воден
установителен иск, т.е. не била формирана сила на пресъдено нещо, като
характерът на вземанията се бил запазил и не бил променен давностният срок за
погасяването им. Съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за периодични
плащания, каквито били процесните, се погасявали с кратката тригодишна давност,
а според чл. 117, ал. 2 ЗЗД от прекъсването на давността, срокът на новата
давност бил пет години, ако вземането било установено със съдебно решение. В
случая вземанията не били установени със съдебно решение, т.е. със сила на
пресъдено нещо, а със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и
нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не била приложима. За разлика от съдебното
решение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 416 ГПК се
стабилизирала и се ползвала единствено с изпълнителна сила. Според чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането било станало
изискуемо. В частност вземанията били станали изискуеми не след издаването на
изпълнителния лист от 01.12.2011 год., както бил приел СРС, а преди това, което
се установявало от самото съдържание на изпълнителния лист. Те били погасени на
15.10.2014 год., към който момент все още не било образувано изпълнително дело –
същото било образувано на 14.05.2016 год. Подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Тя се прекъсвала с
предявяването на иск – чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо моли обжалваното решение
да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по несъмнен начин по
делото, че на 02.11.2009 год. „Т.С.“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б.Б.Д. за следните суми: 1 510.61
лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от м.юни 2007 год. до м.април 2009 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, 131.86 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
01.08.2007 год. до 05.10.2009 год., както и за направените разноски по делото
за държавна такса в размер на 32.85 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК. В тази връзка е било образувано ч.гр.дело №12294/2009 год. по
описа на СРС, ГО, 86 с-в, като на 02.11.2009 год. в полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца за претендираните
суми, както и за направените разноски в размер на 132.86 лв. /от които 32.86
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е била
надлежно връчена на ищеца на 21.12.2009 год., като на 30.12.2009 год. /в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК/ същият е подал възражение. С оглед дадените от
заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съобщени на 20.01.2010
год., своевременно „Топлофикация София“ е представила доказателства за
предявяването на установителни искове за съществуване на вземанията, за които е
била издадена процесната заповед за изпълнение – копие от искова молба с
вх.№7840 от 19.02.2010 год. По последната е било образувано гр.дело №7869/2010
год. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като с решение от 21.06.2011 год., което е
влязло в сила на 19.07.2011 год., исковете са били изцяло уважени.
На 01.12.2011 год. в полза на „Т.С.“
ЕАД е бил издаден изпълнителен лист за процесните суми, като въз основа на
същия на 14.05.2016 год. кредиторът е подал молба до частен съдебен изпълнител
Биляна Богданова, с рег.№856 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. Такова е образувано под №20168560401536, като на 08.06.2016 год.
на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение, като на 20.05.2016
год. е наложен запор на вземанията му по всичките му банкови сметки в „Банка
ДСК“ ЕАД.
Ищецът основава отрицателните си
установителни искове на тригодишна погасителна давност, текла от издаването на
изпълнителния лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №12294/2009 год. по описа на
СРС, ГО, 86 с-в – 01.12.2011 год., като сочи, че кредиторът е образувал
изпълнително производство едва на 14.05.2016 год. Т.е. претенциите са основани
на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за
ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на
изпълняемите права.
Настоящият съдебен състав приема, че
съгласно чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, когато възражение
не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение
за установяване на вземането, като въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист. При подадено в срок възражение на длъжника и когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК /приложима редакция Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 год./, искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК. Противно
на твърденията на ищеца, изпълнителният лист срещу него е бил издаден след
проведено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково производство, в което със сила
на пресъдено нещо е установено съществуването на процесните вземания на ответното
дружество.
Следователно в разглеждания случай е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както е счел и СРС, според която ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Поради това и считано от датата на влизане в сила на решението по
гр.дело №7869/2010 год. по описа на СРС, ГО, 28 с-в – 19.07.2011 год., е
започнала да тече нова давност /макар ищецът да счита, че новата давност тече
от по-късен момент – издаването на изпълнителния лист – 01.12.2011 год./, която
не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия
за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело №20168560401536
по описа на частен съдебен изпълнител Биляна Богданова, с рег.№856 на КЧСИ, чрез
налагането на запор – 20.05.2016 год. /чл. 116, б. „в“ ЗЗД, виж и т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК/,
когато давността е била и прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, която не е изтекла понастоящем /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
В този смисъл релевираните отрицателни
установителни искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 16.04.2018 год., постановено по гр.дело №70073/2016 год. по описа на СРС, ГО,
45 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/