№ 246
гр. Перник, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106120 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от П. И. П. срещу
„Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен
Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.12.2007 г. по гр. д. №
2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, които с оглед извършени плащанияпо
изпълнителното дело, образувано за събиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист, твърди да са в размер, както следва: 2 971,52 лв. – главница,
останала неплатена мораторна лихва в размер на 405,08 лв. за периода 30.12.2003 г.
12.12.2007 г. Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение
за вземанията по посочения изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна
давност и е цитирана съдебна практика, която ищецът намира за относима. Съобразно
изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че вземането на
ответника срещу ищеца по издадения изпълнителен лист на 19.12.2007 г. по гр. д. №
2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ, не
подлежи на принудително събиране поради погасяването му по давност. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника. С молба от 11.02.2025 г. заявява, че прави признание на
иска. Не оспорва, че правото на принудително изпълнение за вземанията, предмет на
процесния изпълнителен лист, е погасено по давност. Излага доводи, че разноските по
делото следва да бъдат разпределени по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
1
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. ищецът
заявява, че не прави искане за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
19.02.2025 г. прави искане предявените искове да бъдат уважени и поддържа искането
за присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. от
ответника е направено искане за постановяване на решение при признание на иска и за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при разпределянето на отговорността
за разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже факти,
които имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден на 19.12.2007 г. по гр. д. №
2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ, а
ищеца следва да докаже правен интерес от търсената защита.
С оглед изложените твърдения в исковата молба за наличие на висящо
изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист и
въобще с факта на съществуването на такъв, съдът намира, че за ищеца е налице
правен интерес от търсената защита. С оглед липсата на ангажирани доказателства от
страна на ответника осъществяването на факти, които да имат за последица спирането
и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен
лист, издаден на 19.12.2007 г. по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-
Перник, съдът намира за доказано по делото от ищеца, че вземанията по
изпълнителния лист не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.
По аргумент от чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Доколкото в конкретния случай не е направено
искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска, а напротив –
направено изрично изявление да не бъде постановявано такова, съдът намира, че не са
налице предпоставките по чл. 237 ГПК, поради което и разглежда исковете по реда на
чл. 235 ГПК, като след анализ на доказателствата по делото, намери, че исковата
претенция на ищеца е основателна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира разноски за платена държавна такса в размер на 135,06
лв., разноски за платена такса в размер на 1,37 лв. за извършване на превод на
държавна такса по банкова сметка и за адвокатско възнаграждение в размер на 640
лв., съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 27/. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г. /л. 26 - гръб/, от
който се установява, че уговорения размер на адвокатско възнаграждение между
2
ищеца и процесуалния му представител – адв. Н. Ц. - САК, в размер на 640 лв. е
платен в брой при неговото подписване, поради което същият служи и за
доказателство – разписка за неговото плащане. Съдът намира, че искането за
присъждане на разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение е
основателно. От ответника е направено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав
също намира за основателно. Като съобрази правната и фактическа сложност на
делото и извършените действия от страна на процесуалния представител на ищеца,
включително и че от ответника е направено признание на иска, както и обичайния
размер на адвокатските възнаграждения по сходни казуси, съдът намира, че следва да
осъди ответника да плати на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. без ДДС. Искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. За
да достигне до този извод, съдът съобрази данните по делото, както и актуалната
съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Перник, съгласно която при предявен от
длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради
изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника
и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че
кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца
длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност,
освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2
ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на
кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен
титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото
да е перемирано /в този смисъл: определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. №
759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в.
ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр.
д. № 69/2025 г. и др./. Искането на ищеца за присъждане на разноски за такса за
извършване на банков превод е неоснователно, тъй същата няма характер на разноски
за производството по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. И. П., ЕГН **********, с
адрес: град ****, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище в
град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземанията на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, спрямо него по изпълнителен лист от
19.12.2007 г., издаден по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, за
следните суми: 2 971,52 лв. – главница, и останала неплатена мораторна лихва в
размер на 405,08 лв. за периода 30.12.2003 г. 12.12.2007 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., не подлежат на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, да заплати на П. И. П., ЕГН **********, с адрес: град ****, сума в
размер на 435,06 лв., представляваща разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4