№ 14432
гр. С...., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110167836 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Д. В. М. от АК
П, с адрес: гр. П, бул. П..., като пълномощник на Д. С. И., с ЕГН **********, с посочен в
исковата молба адрес: с. В...., със съдебен адрес: гр. П, бул. П..., с постоянен и настоящ адрес
съгласно записванията в НБДН в гр. С.... срещу „С“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски
кредит № .... от 29.10.2021г., сключен между страните по делото, като противоречаща на
закона и добрите нрави;
Да се осъди „С“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Д. С. И., с ЕГН **********, с адрес в с. В... и в гр. С...., сума в размер на 973, 92
лв., съгласно изменението размера на иска от съдебно заседание от 17.02.2025 г., недължимо
платена по недействителна неустойка по договор за потребителски кредит № .... от
29.10.2021г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 13.11.2023г. до изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с ответника на 29.10.2021г. са сключили договор за потребителски
кредит ...., по силата на който на нея е предоставен кредит в размер на 1 200 лв. при ГПР 41,
28%, ГЛП 35, 04%, платими на 11 вноски, при крайна сума за плащане в размер на 1 468, 08
лв. Освен тази сума, кредитополучателката трябва да плати съгласно чл. 11, ал.1 от този
договор и неустойка в размер на 973, 92 лв. Д И. счита, че уговорената неустойка
противоречи на закона и добрите нрави, защото не е включена в годишния процент на
разходите, който с нея надвишава законово предвидения максимум в чл. 19, ал.4 от ЗПК,
1
както и защото по начина, по който е уговорена и с оглед на размера й излиза извън
обезпечителната й функция и създава значително неравновесие в имуществените отношения
между страните по договора. Като задължение, уговорено с нищожна клауза, което е
платила, ищцата счита, че тази сума е дадена без правно основание, поради което иска да й
бъде върната от ответника, за което същият да бъде осъден.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, предявени при злоупотреба с право и
неоснователни с оглед наведените от ищцата обстоятелства, на които те са основани. Излага
съображения за действителност на клаузата за неустойка, за това, че е индивидуално
уговорена. Иска, ако исковете бъдат уважени, съдът да не присъжда на пълномощника на
ищцата адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Не се спори между страните и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата в качеството на кредитополучател и потребител, и ответника в
качеството на кредитор, на 29.10.2021г. са сключили договор за потребителски кредит ...., по
силата на който на Д. И. е предоставен кредит в размер на 1 200 лв. при ГПР 41, 28%, ГЛП
35, 04%, платими на 11 вноски, при крайна сума за плащане в размер на 1 468, 08 лв. Освен
тази сума, кредитополучателката трябва да плати съгласно чл. 11, ал.1 от процесния договор
и неустойка в размер на 973, 92 лв., ако в 3-дневен срок от сключване на договора не
представи обезпечение по кредита, договорено в чл. 5 от същият. Съгласно чл. 5 от
договора, той е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. Безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната вноска по него,
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, вкл. главница и лихви или 2. Да осигури поръчителство на едно или две физически
лица, по отношение на които са поставени определени в точки от 2.1. до 2.6 на чл. 5 условия.
В чл. 11, ал.2 от процесния договор е уговорено неустойката да бъде заплатена разсрочено,
на 11 погасителни вноски, като по този начин общият размер на кредита възлиза на 2 442,00
лв.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че по договор № ..../29.10.2021г. ищцата е направила следните
погашения: 1200 лв. главница, 268, 08 лв. договорна лихва, 973, 92 лв. неустойка и 1, 67 лв.
законна лихва. Вещото лице след като е включило и неустойката в размер на 973, 92 лв. в
изчисленията за определяне на реалния, действителен размер на годишния процент на
разходите е установило, че в процесния договор същия възлиза на 170, 53 %.
В правно отношение, предявени са обективно съединени установителен и осъдителен иск,
първият от които с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във връзка с чл. 19,
ал.4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и във вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а вторият с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Исковете са основателни, поради следното:
2
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на
същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се стига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга страна, поради
прекомерност на размера на неустойката, което противоречи на принципа за
добросъвестност и справедливост. Тази клауза прехвърляла риска от неизпълнение на
задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. С начина, по който е уговорена в чл. 11 и чл. 5 от
процесния договор, неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
на кредитора. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на
ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази неустойка се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По съществото си
неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва, поради което
представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора.
Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с още проценти, извън уговорените лихви върху предоставената главница.
Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този начин,
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително
прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването
неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4
ЗПК. Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за паричен
заем № ..../29.10.2021г., сключен между страните по делото, е нищожна и съдът трябва да
прогласи тази нищожност.
Сумата в размер на 973, 92 лв., платена като неустойка съгласно чл. 11, ал.1 от процесния
договор е платена от ищцата без наличие на правно основание за това, при начална липса на
такова, по нищожна клауза, поради което подлежи на връщане от ответника, за което трябва
да бъде осъден от съда. Няма данни по делото клаузата на чл. 11, ал.1 от договора да е
индивидуално уговорена. Не е налице и злоупотреба с права, тъй като искът е предявен за
размера на неустойката в цялост, не са налице данни процесният договор да е оспорен от
ищцата по съдебен реда на други основания. Посочените от ответника дела в отговора на
исковата молба се отнасят за други договори, сключени между тях.
3
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, които възлизат в общ
размер на 500 лв, от които: 50 лв. д.т. по иска по чл. 26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД, 50 лв. д.т.
по иска по чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД и 400 лв. възнаграждение на вещо лице, поради което на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да ги заплати в полза на СРС.
Видно от представеното по делото пълномощно, адв. Д. В. М. е предоставил на ищцата
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, затова на пълномощника следва да
се плати възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК, и във вр. с чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен
от адв. Д. В. М. от АК П, с адрес: гр. П, бул. П..., като пълномощник на Д. С. И., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С.... срещу „С“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за
потребителски кредит № ..../29.10.2021г., сключен между „С“ ООД като кредитор и Д. С. И.
като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 973, 92 лв. за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), предвидено в чл. 5 от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С..., да заплати на Д. С. И., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С...., със съдебен адрес: гр. П, бул. П..., чрез
адв. Д. В. М. от АК П, сума в размер на 973, 92 лв., недължимо платена по нищожна клауза
на договор за потребителски кредит № .... от 29.10.2021г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.11.2023г. до изплащане
на сумата, по иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С..., да плати на адв. Д. В. М. от АК П, с
адрес: гр. П, бул. П..., като пълномощник на Д. С. И., с ЕГН **********, на която е
предоставил безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С..., да плати в полза на Софийски
районен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК дължими разноски и държавна такса в общ размер
на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4