Присъда по дело №4621/2015 на Районен съд - Варна

           МОТИВИ към присъда от 11.04.2016г. по НОХД № 4621/2015г. по описа на Варненския Районен Съд.

            ХХІІІ наказателен състав

             Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против    Н.Б.М.- ЕГН **********  за това,  че на 25.11.2013г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, използвал неопитността на Х.Н.К. и неосведомеността му по отношение на сделките с ценни книги, в частност относно изготвянето на запис на заповед, джиросването му и правното значение и последици на същото, като убедил К. чрез джиро на запис на заповед да прехвърли свое несъществуващо вземане от В.Г.П. на лицето Н.Б.М. и с това направил опит да причини имотна вреда в големи размери 45 000.00 евро, възлизащи на 88 012.35 лева по курса на БНБ, на лицето В.Г.П., като случаят е немаловажен- престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и за това, че на неустановена дата в периода от 25.10.2012 г. до 25.11.2013 г. в гр. Варна, в съучастие, като съизвършител с неустановено лице, изготвил неистински частен документ -Запис на заповед от името на В.Г.П., ЕГН-**********, с която П. като издател безусловно се задължавал да плати на Х.Н.К., ЕГН-**********, сумата от 45 000.00 евро, който употребил след джиросването му от Х.Н.К.,*** на 26.11.2013 г. пред съдия Н.С. - IX -ти състав на ВРС по гр.д. № 17301/2013 г. по описа на ВРС, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на парично задължение в размер на 45 000.00 евро, от длъжник В.Г.П. на кредитор Н.Б.М., ведно с неистинския частен документ - запис на заповед, за да докаже, че съществува правно отношение между В.Г.П. и Х.Н.К., по Запис на заповед, джиросан на Н.Б.М., изразяващи се в задължението на П. да плати безусловно парично задължение - сумата от 45 000.00 евро на К. на датата на падежа - 25.10.2013 г., като престъплението има за предмет ценна книга- престъпление по чл.309 ал.2 вр. ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК.

             Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК. 

             Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло предявените против подс. М. обвинения  като счита, че същите са доказани както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.Прокурорът, анализирайки  показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище че следва да се кредитира изцяло заявеното от св.К. като логично и последователно.   Поради това и пледира  а подсъдимият да бъде признат за виновен и за деянието по чл.210 от НК да му бъде наложено наказание от 4 години „Лишаване от свобода”, а за деянието по чл.309 ал.2 от НК- 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода”, които да бъдат групирани.   

             Подс.Н.М. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. В хода на досъдебното производство, а в обясненията си в хода на съдебното следствие подсъдимият не отрича, че му е бил джиросан запис на заповед от страна на св.К., но твърди че това е станало по инициатива на свидетеля и сочи две различни причини за това-за извършване на сделка със земеделска земя и като обезпечение за дадени на съхранение парични средства в размер на 45 000 евро.Подс.М. категорично отрича да е изготвял неистински документи и твърди, че няма нищо общо с предявените му обвинения. В   последната си дума моли да бъде оправдан.    

    Процесуалният представител на подс.  М. – адв.Ст.Д., излага мотивирано становище за недоказаност и на двете обвинения като счита, че същите се основават само на предположения.Защитата сочи, че деянието по чл.210 от НК е несъставомерно, тъй като с оглед посочената в записа на заповед сума и тази , дадена на св.К., за подс.М. не би имало печалба.На следващо място адв.Д. анализира поведението и състоянието на св.К., както и изготвените спрямо него съдебно-психиатрични експертизи и счита, че показанията му следва да бъде ценени през призмата на разпоредбата на чл.292 ал.1 т.1 от НПК, тъй като той би уличил себе си в престъпление.  Поради това и адв. Д. пледира подс. М. да бъде оправдан и по двете му предявени обвинения.

           След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

           Св. В.П. бил надарен от баба си В.К. с  поземлен имот - нива с кадастрален идентификатор № 66281.8.29 с площ 75 дка, с данъчна оценка от 10 080,10лв., намираща се в с. Септемврийци, общ. Каварна, обл. Добрич.  Дарението било обективирано с Нотариален акт № J6, том VI, per. № 4752, дело № 870 от 10.11.2009 г. , а сделката била осъществена пред нотариус Й. *** действие Районен съд -гр. Каварна. Нотариалният акт бил вписан в Служба по вписванията от същата дата. Имотът се обработвал от Кооперация „Асен I" - с. Белгун, общ. Каварна.  

           При изповядване на сделката св.П. *** и притежавал лична карта № *********, издадена на 30.04.2004г. от МВР-гр.Добрич.През 2010г. психичното състояние на свидетеля се влошило, той се затворил в себе си, говорел несвързано, станал агресивен към близките си и извършил кражба на храна на ниска стойност, въпреки че имал в себе си пари, с които да я плати.Тогава с помощта на неговите близки св.П. бил хоспитализиран в МБАЛ „Св.Марина” и му била поставена диагноза „ остро полиморфно психотично разстройство”.Той бил изписан по настояване на брат му и отишъл да живее при дядо си – св., в гр.Балчик, като приемал предписаните му медикаменти.През 2010г. св.П. изгубил личната си карта и на 10.08.2010г.  му била издадена нова с № ********* от МВР-Добрич.През 2011г. на свидетеля му била поставена диагноза „ шизофрения - халюцинаторно-параноиден синдром”.През 2012г. той  бил освидетелстван от комисия на ТЕЛК и с оглед  на заболяването му,  му била определена 75 % трайно намалена работоспособност.

            Св.В.К. също страдал от „ шизофрения - халюцинаторно-параноиден синдром”, като началото на заболяването му било през 1990г.През годините той неколкократно постъпвал на лечение в болнични заведения, като последното му стационарно лечение било през лятото на 2011г.След изписването му от стационара св.К. изпълнявал предписаната му медикаментозна терапия, като през 2012г. бил преосвидетелства от ТЕЛК и му била определена група инвалидност 75% нетрудоспособност.

           Св.К. се познавал с подс.М. от около 10 години.Подсъдимият   извършвал търговска дейност чрез „Бета Макс 2004" ЕООД - гр. Варна, на което бил управител и едноличен собственик на капитала и строителна дейност чрез „Строймакс Билдинг" ООД - гр. Варна, на което бил управител и съдружник.Отношенията между двамата мъже били приятелски, като подс.М. на няколко пъти бил давал различни дребни суми на заем на св.К., които той му връщал.

              По неустановен начин подс.М. узнал, че св.П. притежава 75 дка. земеделски земи в с.Септемврийци, общ.Каварна.Той направил и проверка в Службата по вписванията , при която собствеността на имота била потвърдена.Земята в този район имала висока пазарна стойност.Подс.М. решил да се възползва от получената информация .По неустановен в хода на делото начин той се сдобил със Запис на заповед, в която било посочено че е издадена от името  на св. В.  П. за сумата от 45 000.00 евро в едно със законната лихва считано от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата в полза на св.Х.К.. Документът бил с посочена дата на издаване 25.10.2012г. и с посочен падеж на паричното задължение 25.10.2013г. Св.П. и св.К. не се познавали.За да получи имотна облага за себе си подс.М. решил да убеди св.К. да му  прехвърли несъществуващото си вземане по записа на заповед чрез джиро, за да може в последствие да предяви претенции към св.П., респективно да се сдобие с неговата земя или с нейната парична равностойност.

           През 2013г.  подс.М.  помолил св.К. да вземе в дома си на съхранение непрозрачна торба , за която му казал че съдържа сумата от 45 000 евро, тъй като в този момент правел ремонт в жилището си и имало работници.Свидетелят се съгласил като взел торбата без да я отваря и без да види какво има наистина вътре.Между двамата мъже не бил изготвен никакъв документ за извършеното предаване.Домът на св.К. не бил обезопасен по някакъв специален начин, нямал СОД или друга охрана, не разполагал и с каса.Той прибрал не на явно място в избеното си помещение дадената му от подс.М. торба.Тя останала в него два-три месеца, като след като подсъдимия си я поискал, св.К. му я върнал без да я отвори и да види какво има вътре.

           След известно време подс.М. отново потърсил св.К. и поискал да се срещне с него.На 25.11.2013г. двамата се видели в близост до жилището на подсъдимия, което се намирало в района на Икономическия университет.На срещата подс.М. обяснил на свидетеля, че има да получава пари от мъж на име „В.”, че иска да прави съдружие с него, в което да се включи и св.К. без да уточни за каква дейност става въпрос.В изпълнение на това намерение – за включване и на свидетеля в бизнеса, подсъдимия му казал, че  има  запис на заповед направо на негово име и му я показал.За да се реализират обаче тези планове трябвало св.К. да прехвърли към подс.М. дълга, който по записа на заповед имал св.П. към него.Св.К. се съгласил, въпреки че не познавал св.П., тъй като подсъдимия го убедил че поема всички ангажименти и по този начин свидетеля щял да стане съдружник в общия бизнес. За целта  двамата мъже отишли в кантора, намираща се около кино „Тракия”. Там се намирало и трето, неустановено лице, което св.К. възприел като адвокат.Той му продиктувал текст, който свидетеля вписал на гърба на неистинската запис на заповед.По този начин св.  К. джиросал на  подс. М. вписаното в  документа несъществуващо вземане от св.П. в размер на 45 000 евро.

           На 26.11.2013г. подс.М. попълнил и подал Заявление № 31074/26.11.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, и представил   записа на заповед и джиро на същия пред съда. С Разпореждане № 57520/27.11.2013 г. на ВРС - IX състав, било разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на паричното задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по подаденото заявление.  Въз основа на разпореждането била издадена заповед № 10101/ 27.11.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която било разпоредено длъжникът - св. В.   П. да заплати на кредитора -  подс. Н.М. сумата от 45 000.00 евро, главница по предоставен паричен заем, обезпечен със запис на заповед от 25.10.2012 г. с падеж 25.10.2013 г., прехвърлен с джиро от 25.11.2013 г. на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението - 26.11.2013 г. Бил издаден и изпълнителен лист, с който св. В.   П. бил осъден да заплати на  подс. М. сумата от 45 000  евро.

          След получаване на необходимите документи подс. М. инициирал образуване на изпълнително дело № 20138110400184 по описа на ЧСИ Н. *** действие - ОС-Добрич. На 20.12.2013 г. във връзка с образуваното изпълнително дело, до св.П. била изпратена   покана за доброволно изпълнение на задължението му в  размер на 88 012.35 лв., ведно със законната лихва в полза на взискателя - подс.Н.  М., както и за заплащане на разноските по делото и такса в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 5 722.82 лв. В хода на изпълнителното дело  била наложена и възбрана върху  поземления имот от 75 001 кв.м., собственост на св.П., намиращ се в с. Септемврийци, общ. Каварна, обл. Добрич.

         След като поканата за доброволно изпълнение била получена от св.П., той по съвет на близките си ангажирал адвокат и на 02.01.2014г. пред ВРС било депозирано възражение срещу вмененото му задължение за плащане.Във възражението било посочено , че свидетеля не е получавал заем в такъв размер и не е издавал запис на заповед.

           На 14.01.2014 г.  до подс. Н.М. било изпратено съобщение в едно с препис от частната жалба от св. В.П., с което подсъдимия бил  уведомен за постъпилото възражение , както и че в едноседмичен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор.Книжата били получени на 16.01.2014г. от упълномощен представител на подсъдимия.В последствие М.  прекратил всякакви действия  за събиране  на несъществуващото си вземане.

          Междувременно, бабата на св.П. ***, като в последствие материалите били изпратени по подсъдност на ВРП и било образувано настоящото досъдебно производство.  

         В хода на  разследването била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение неоспорено от страните и  дадено обективно, компетентно и пълно, съдът кредитира изцяло .От него се установява, че   подписите положени срещу „Подпис на издадетеля” и „Подпис” в оригинала на записа на заповед , не са положени от св.П..Ръкописният текст  „В.Г.П." изписан под „ Подпис на издателя " също не бил изпълнен от св.П..Вещото лице сочи, че подписите и почерка в тази част на документа не са положени и изпълнени от подс.М. и св.К..  Ръкописния текст , изписан на гърба на  оригинала на записа на заповед,    представляващ джиро   от св. Х.  К. на подс.Н.  М. е изпълнен от св.К..Той е положил и подпис в долния ляв ъгъл на документа на „Джиро”. В заключението се сочи още, че   подписът,  разположен под „Подпис" за Н.Б.М. в долния десен ъгъл на „Джиро" под ръкописния текст , изписан на гърба на оригинала на записа на заповед, е бил положен от подс.М..  

         За изясняване на обективната истина по делото е била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът също кредитира.От него се установява, че при изписване на ръкописния текст и подписите на лицевата страна на записа на заповед, е използвана  един тип химикална паста, докато при същите, на обратната страна на документа е използвана друга химикална паста.Вещото лице е посочило, че не може да се установи дали двете химикални пасти са изписали текстовете на лицевата и обратната страна на документа по едно и също време или в различни интервали от време, тъй като не се разполага с методика за определяне на времето и периодите на стареене на химикалната паста.

             С оглед установените психични заболявания, от които св.П. и св.К. страдали, по отношение на тях в хода на разследването били назначени   комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи , чиито заключения поддържани от вещите лица в съдебно заседание, съдът кредитира изцяло.От тях се установява, че св.П.   страда от „шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно - параноиден синдром”.  Към 25.10.2012 г.  той не е бил в състояние на психоза и не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.Св.П. е можел да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.   Св. К. , видно от заключението на експертизата, също  страда от „шизофрения, параноидна форма, параноидно-маниоподобен синдром”. Поради липса на психоза към 25.10.2012 г.  той  не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е имал възможност да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

         В хода на съдебното следствие съдът назначи допълнителни съдебно-психиатрични експертизи с психологическо изследване по отношение на двамата свидетели за това дали тяхното състояние им позволява правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни показания за тях в периода от извършване на деянието.В заключенията по тези експертизи , които съдът кредитира изцяло, вещите лица сочат, че св.П. е с медикаментозна ремисия, без активна психотична продукция, поради което и поведението му не е болестно определено.Св.К. също е без психотични изживявания, като диагностицираните психологични оплаквания са невротични и соматични и не се явяват пречка той да разбира свойството и значението на извършваните с него процесуално-следствени действия и да ръководи по разумни подбуди интересите си.Към 2012г-2013г. свидетелят не е бил в състояние на психоза, а към настоящият момент е на редовна антипсихотична терапия и в медикаментозна ремисия.В хода на съдебното следствие вещите лица с категоричност заявяват, че и двамата свидетели могат правилно да възприемат фактите по делото.И при двамата не са били установени тежки нарушения на мисловната дейност, на интелектуално-паметовите им възможности, които да им пречат да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат факти и обстоятелства, имащи значение за делото.По отношение на св.К. вещите лица сочат, че същия е с дълга и продължителна психоза, но с активно медикаментозно лечение, което е адекватно.Той е с правилен мисловен процес , а наличието на леки нарушения на мисловните възможности е характерно и за здрави лица.Свидетелят е с памет и интелект в рамките на граничен вариант и има възможност да извършва аналитико-синтетична дейност, да прави обобщения и изводи.

Подс.  Н.Б.М. е роден на 18.011968 г. в гр. Обзор, живее в гр. Варна, български гражданин, средно образование, работи, женен. Към момента на извършване на деянието, както и към настоящият момент той не е бил осъждана за престъпления от общ характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-  отчасти от обясненията на подс. М., от показанията на св. В.П., св.Х.К., св.Ж.Б., св.Й.П.  , депозирани в хода на съдебното следствие, отчасти от показанията на Р.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на св. Х.К. и св.Р.М., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК за св.К. и на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК за св.М., от проведените между св.К. , св.Д. и подс.М. очни ставки, от заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-техническа експертизи, приобщени на основание чл.282 ал.3 от НПК, от заключенията на комплексните и допълнителни съдебно-психиатрични експертизи , поддържани от вещите лица в съдебно заседание,   които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по  ДП № 40 /2014г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- молба от В.К.,  справки от   регистър „Булстат”, заверени копия от покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист, бланка за възражение, експертни решения, заверено копие на гр.дело № 17 301/2013г. по описа на ВРС, ІХ-ти състав- заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, запис на заповед, разпореждане на ВРС, Заповед № 10101/27.11.2013г., възражение, лична карта на В.П. и др., справка от ТД на НАП-Варна за регистрирани трудови договори с подс.М.,*** ООД, заверени копия от нотариален акт , експертни решения и епикризи  на св.П., служебна бележка от кооперация „Асен І”- с.Белгун, Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция по вписванията-Варна с приложени заверени копия от документи-решения, нотариални актове, скици и др., справки и отговори от банкови институции за притежавани от подс.М. банкови сметки, гр. дело  № 17 301/2013г. по описа на ВРС, ІХ-ти състав в оригинал в едно с ч.т.д. № 192/2014г. по описа на ВОС, справка за съдимост и др.,  които са последователни, безпротиворечиви , взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат  различни изводи.

За да приеме описаната фактическа обстановка, съдът обсъди събраните по делото доказателства по отношение на подлежащите на доказване факти и установи, че са налице  няколко групи доказателства.В първата от тях попадат показанията на св.Вл. П., св. Б. и св.П., от които се установява психичното състояние на пострадалия, обстоятелството че е изгубил личната си карта, че притежава земеделска земя, както и че не е подписвал запис на заповед към св.К. и в последствие е подал възражение срещу издадените от ВРС разпореждане за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по гр.дело № 17 301/2013г. по описа на ВРС, ІХ-ти състав.Показанията на тези свидетели са логични и последователни, а и се подкрепят от заключението на приобщените по делото съдебно-графологична и комплексни и допълнителни съдебно-психиатрични експертизи с психологическо изследване, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Във втората група гласни доказателства попадат показанията на св.К., който заявява, че не познава св.П., че не е изготвял запис на заповед с него, че този документ му е бил предоставен от подс.М. и след предложение за евентуално бъдещо съдружие , той е джиросал несъществуващото си вземане на подсъдимия.Свидетелят сочи още, че подс.М. му е дал на съхранение непрозрачна торба, за която му е казал че съдържа 45 000 евро и която без да отвори и да види съдържанието й, е съхранявал в избеното си помещение, а в последствие , преди посещението при нотариуса и след поискване върнал на М..В третата група гласни доказателства попадат обясненията на самия подсъдим и на св.Р.Д., който е приятел на М. и твърди, че преди около 2 години е присъствал на среща между подсъдимия и св.К., на която М. предал на свидетеля хартиен плик , поставен в найлонова торба,  съдържащ сумата от около 40 000-50 000 евро, за които разбрал, че са предназначени за закупуване на земя.Срещата била осъществена на улицата, в близост до дома на св.К., и св.Д. присъствал на нея по молба на подс.М., който го помолил да го придружи, тъй като имал сделка за недвижим имот и трябва да занесе голяма сума пари.

При анализа на тези гласни доказателства съдът съобрази на първо място, че обясненията на подс.М. по предявените му обвинения са хаотични, разпокъсани, нелогични и вътрешно противоречиви.В разпита си в хода на съдебното следствие той първоначално сочи, че св.К. му е предоставил записа на заповед и му казал, че може да закупи земя- „Предложи ми дали може евентуално , ако имам пари да дам такива пари на него, а той да ми прехвърли самото вземане на това лице към мен” / л.73 от делото/.След като подс.М. се съгласил, тъй като земята струвала повече,  той дал парите на св.К., който на свой ред му дал записа на заповед , „ с която почнахме евентуално да работим върху изготвянето на документите, за да може да се продаде или да се вземе редовното вземане, което е от записа на заповед”.Подсъдимият твърди още, че между него и св.К. е имало уговорка да работят след последващо джиросване на вземането, което свидетеля имал към „ този негов познат, който дава тази земя, която всъщност се дължи към К.”, както и че парите му били върнати от свидетеля, след като станало ясно, „ че нещо не е наред”.В последствие обаче подс.М. в обясненията си / л.73 гърба/ сочи, че не е имал намерение да купува земята, а дал парите на св.К. за съхранение, защото нямал доверие в банките , както и че не бил уговорен срок за тяхното връщане.В хода на проведената очна ставка подсъдимият уточнява, че парите не са били дадени на св.К. за сделка, а за съхранение, и че той е предложил като обезпечение за тях, инкриминирания запис на заповед.След като не успяло да се постигне нищо с документа и неговото джиросване, те били върнати на подсъдимия.

При обсъждането на тези гласни доказателства съдът  констатира, че  показанията на св.К. и от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1  от НПК, и дадените в хода на съдебното следствие, са логични, последователни и непротиворечиви относно подлежащите на доказване факти, като констатираните несъответствия за пренебрежимо малко и очевидно се дължат на изминалия период от време и обективното състояние на свидетеля. Безспорно е, че свидетелят страда от психично заболяване и е с диагноза  „ параноидна шизофрения, параноидно-маниоподобен синдром”.Той обаче, видно от заявеното от вещите лица в съдебно заседание от 07.03.2016г. може правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях, доколкото и при него, както и при св.П., не са установени тежки нарушения на мисловната дейност и на интелектуално-паметовите възможности, поради което и възраженията на адв.Д.  за непълнота на допълнителните експертизи са неоснователни.Св.К. има памет и интелект в рамките на граничния вариант в долното ниво, което обаче не може да доведе до извод, че заявеното от него не следва да бъде кредитирано.  Свидетелят добросъвестно , логично и съобразно своите интелектуални и паметови възможности възпроизвежда събитията, в които той самия е участвал. Следва да се отбележи, че противоречието, наложило прочитането на показанията на св.К.  от досъдебното производство, е свързано единствено с момента, в който той сочи, че е върнал торбата, за която подс.М. му е казал, че съдържа сумата от 45 000 евро.В хода на съдебното следствие св.К. заяви, че това е станало преди да отидат при нотариуса , т.е. преди джиросването на записа на заповед, а по време на разследването-че ги е върнал след като са го извикали в гр.Каварна да дава обяснения.Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля дадени в хода на съдебното следствие , доколкото от една страна същият и при проведената очна ставка, макар и с елемент на несигурност заяви, че връщането е било осъществено преди посещението в кантората на нотариуса, а от друга -защото те се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност  , докато обясненията на подс.М. остават изолирани от нея.Поради  това съдът кредитира  показанията на св.К. , като възраженията на адв.Д. че той е недобросъвестен с оглед участието му в деянията са неоснователни.

С оглед на това и съставът на съда намира за безспорно установено, че подс.М. е представил на св.К. записа на заповед с издател св.П., а не обратното.Обясненията на подсъдимия относно тези обстоятелства са  противоречиви и непоследователни, поради което и съдът ги възприема за защитна теза.Житейски нелогично е от една страна да се предаде сума от 45 000 евро за съхранение в дома на човек, който не разполага с каквато и да е било допълнителна защита за жилището си, не разполага със специално съоръжение за съхранение на тези пари, без да е уговорен срок за тяхното връщане , както и предаващият ги да не може  посочи дата, време, месец или поне сезон от годината, в който  е  осъществил това  .Не може да бъде възприето становището на адв.Д., че подс.М. е предприел това действие, тъй като имал нюх и основателни страхове за състоянието на банковата система в страната, които през 2014г. се оправдали, доколкото обвинението касае действия на подсъдимия, извършени през 2013г. На следващо място , след като подс.М. и св.К. потвърждават, че се познават от около десет години и са в приятелски отношения, то остава неясно как подсъдимия не е бил осведомен за психичното състояние на свидетеля, който за този период видно от СППЕ е постъпвал поне два пъти на стационарно лечение в болнично заведение поради тежко агресивно поведение.Съдът взе предвид и показанията на св.М. от досъдебното производство, която сочи че не познава човек с  имената на свидетеля, както и че не знае съпругът й да е давал голяма сума на съхранение у него.От друга страна по делото не се събраха каквито и да било доказателства за това, че подс.М. действително е предал на св.К. посочената вече сума независимо дали за съхранение или за продажба, доколкото самия свидетел сочи, че не е отворил торбата, която е получил и я е върнал на подсъдимия по начина, по който той му я е дал.Дори обаче подсъдимият да е дал по какъвто и да е повод на св.К. сумата от 45 000 евро  , то това е ирелевантно за делото, доколкото действията на подс.М. са били насочени към получаване на имотна облага от св.П., а видно от доказателствата по делото е, че П. и К. не се познават помежду си, респективно нямат имуществени отношения, които да са били уредили с издаването на запис на заповед.В тази връзка следва да се отбележи , че изключително нелогично е твърдението на подс.М., че този документ е бил даден един вид като обезпечение от св.К. за дадените му на съхранение пари, за което не е била изготвена разписка, след като той дори не твърди, че към него момент си ги е бил поискал обратно, че било му е отказано тяхното връщане или че от страна на св.К. е било извършено някакво разпореждане с тях, което да е наложило представянето на обезпечение за тяхното бъдещо предаване.Съобразно законовите разпоредби, парите дадени срещу джиро, удовлетворяват вземането на джиранта и правят джиратаря кредитор. При това положение не е правнодопустимо пари, оставени за съхранение, да бъдат обезпечени с джиро. Ако свид. П. реално е бил задължен за 45 000 евро спрямо свид. К. с процесния запис на заповед, макар  доказателствата по делото да са в обратна насока, то след джиросването му св.К. е следвало да бъде удовлетворен за вземането си.Подс.М. обаче, като нов кредитор по вземането,  след неуспешен опит да го реализира, твърди че е получил парите си обратно от св.К..Т.е. св.К. би следвало да е останал неудовлетворен, респективно не би следвало да има интерес да възстанови дадената му сума, което обаче е направил и реално да е с отрицателен финансов резултат в размер на 45 000 евро, за което доказателства по делото няма. Поради това , като взе предвид изложеното до тук и заявеното и от св.П. , и от св.К. в хода на съдебното следствие, че се виждат за първи път в съдебната зала, съдът намира за безспорно установено, че инкриминираният документ е бил представен от подс.М. на св.К..    

        На следващо място съдът установи, че е налице противоречие между обясненията на подс.М. относно произхода на паричната сума, която твърди че е предоставил на св.К., и заявеното от св.М..От показанията й от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК, се установява, че юридическите лица, които подсъдимият е управлявал и с които е реализирал стопанска дейност, са имали икономически затруднения, което е наложило продаването на техните дялове.В подкрепа на нейните показания е и съдържанието на приложената по делото справка от Агенция по вписванията, в която подробно са описани извършените продажби, наложени възбрани, вписани ипотеки и тяхното заличаване, и това на справките от регистър „Булстат” / стр.9 и стр.12/, от които е видно , че „Бета Макс 2004” ЕООД е била продадена от подс.М. на 28.12.2012г., а дяловете на подсъдимия и неговата съпруга в „Строймакс Билдинг” ЕООД на   01.10.2012г.Поради това и твърдението на подс.М., че е разполагал в брой със сумата от 45 000 евро, тъй като е имал „ немалко приходи”, остава изолирано и неподкрепено от доказателствената съвкупност. 

От обясненията на подсъдимия остава неясно и защо след като сочи, че е дал паричната сума за съхранение, св.Р.Д. от неговите думи е останал с впечатление, че се касае за покупка на недвижим имот.Поради това и доколкото показанията на този свидетел, че е  наблюдавал от автомобил среща между подс.М. и св.К., на която е било осъществено предаване на парична сума от 40 000-50 000 евро на улицата, пред блока на свидетеля, не се подкрепят от останалите доказателства по делото, съдът не ги кредитира.С оглед на изложеното до тук и като взе предвид, че обясненията на подс.М. са нелогични , противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, съдът ги възприема като защитна теза и не ги кредитира.

          При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Подс.   Н.Б.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК,  тъй като на  25.11.2013г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, използвал неопитността на Х.Н.К. и неосведомеността му по отношение на сделките с ценни книги, в частност относно изготвянето на запис на заповед, джиросването му и правното значение и последици на същото, като убедил К. чрез джиро на запис на заповед да прехвърли свое несъществуващо вземане от В.Г.П. на лицето Н.Б.М. и с това направил опит да причини имотна вреда в големи размери 45 000.00 евро, възлизащи на 88 012.35 лева по курса на БНБ, на лицето В.Г.П., като случаят е немаловажен.

  Обект на престъплението са обществените отношения засягащи имуществените права на гражданите.

            От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености.На първо място тя има два предмета на посегателство  - заблудените физически лица и  ощетеното  имущество. В случая подс. М. безспорно е знаел, че между св.П. и св.К. няма каквито и да било правоотношения, обективирани със запис на заповед, която  представлява ценна книга.В този смисъл и като взе предвид, че съобразно събраните по делото доказателства  инкриминираният документ в тази му част е неистински , че той е бил представен от подсъдимия на св.К. , който не е бил осведомен за сделките с ценни книги , и убеден, че съдейства на подсъдимия за събиране на вземане с цел включване в общ бъдещ бизнес,  съдът намира, че М. е използвал неговата неосведоменост  и   с цел да си набави за себе си имотна облага,  направил опит да причини на св.Вл.П.    имотна вреда в размер на 88 012, 35лв. Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на посредствено извършителство, при която св. К.  не е съзнавал, че върши нещо противоправно чрез джиросването на записа на заповед на подс.М., тъй като е  подс. М. е използвал неговата  неосведоменост   и е действал в свой личен интерес за да получи имотна облага след продажбата на имота на св. П..В този смисъл подсъдимият е  направил опит да реализира намерението си,   използвайки лице, което е действало без да  е  имало умисъл за извършване на престъпление.В този смисъл са и Решение № 160/29.11.1996г. по н.д 929/95г. на ІІ н.о. и ТР № 2 от 16.07.2009г. на ВКС.

            Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява в използване на неопитността и неосведомеността на св.К., като подс.М. го убедил чрез джиро на запис на заповед да му прехвърли свое несъществуващо вземане от св.Вл.П., за  да изпълни намеренията си, а именно да получи имотна облага.

            Видно от доказателствата по делото е, че деянието на подс.М. е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18 от НК, тъй като въпреки предприетите от него действия по реда на чл.417 от ГПК, вредоносния резултат – причиняването на имотна вреда, в следствие на осъществено разпореждане с имуществото на св.П.,  не е настъпил по независещи от волята му причини.         

            Квалифициращият елемент по смисъла на чл.210 ал.1 т.5 от НК съдът прие за доказан с оглед безспорно установеният по делото размер на   вредата, която при довършване на деянието св.П. е щял да претърпи и която е в размер на 88 012, 35лв.Тази парична сума надвишава критериите за големи размери , тъй като надвишава минималната работна заплата към момента на извършване на деянието над 70 пъти.

           От субективна страна съдът намира, че  подсъдимият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване - да  набави за себе си имотна облага в посочения вече размер.Този извод съда прави въз основа на обективно установените действия, извършени от подс.М., като възраженията на адв.Д., че той не би имал „ печалба” от подобно деяние са несъстоятелни. 

            При горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против подсъдимият е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК  със събраните в производството доказателства, съдът  призна подс.   Н.М. за виновен  в извършването на  престъплението по  чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

             Съдът, като съобразни всички събрани по делото доказателства, намира че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.2 от НК, тъй като на 26.11.2013 г. в гр. Варна, съзнателно използвал неистински частен документ - Запис на заповед от името на В.Г.П., ЕГН: **********, с която като издател безусловно се задължавал да плати на Х.Н.К., ЕГН: **********, сумата от 45 000 евро, който употребил след джиросването му от Х.Н.К., пред съдия Н.С. - IX-ти състав на ВРС по гр.д. № 17301/2013 г. по описа на ВРС, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на парично задължение в размер на 45 000 евро, от длъжник В.Г.П. на кредитор Н.Б.М., ведно с неистинския частен документ - запис на заповед, за да докаже, че съществува правно отношение между В.Г.П. и Х.Н.К., по Запис на заповед, по който вземането на К. в размер на 45 000 евро било джиросано на Н.Б.М., като престъплението има за предмет ценна книга и за само съставяне на документа от него не може да се търси наказателна отговорност.

         От обективна страна деянието е извършено чрез действие – използването на неистинския частен документ-запис на заповед, след джиросването му от св.К. на подс.М. пред състав на ВРС.Безспорно от заключението на съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът в документа за издадетел не е положен от св.П., който се сочи за негов автор.Поради това и съобразно чл.93 т.6 от НК записът на заповед представлява неистински документ, тъй като му е придаден вид , че е конкретно писмено изявление на св.П., който обаче не го е подписал.

           Престъпният резултат е реализиран, респективно - и престъплението е довършено с представянето на инкриминирания документ във ВРС, въз основа на който и с оглед попълненото от подс.М. заявление , е била издадена  заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.

        Квалифициращият елемент по смисъла на чл.309 ал.2 от НК съдът прие за доказан с оглед на обстоятелството, че престъплението има за предмет ценна книга, а именно запис на заповед.

        От субективна страна   престъплението е осъществено от подс.М. при форма на вината пряк умисъл. Той безспорно е знаел , че документа е неистински с оглед на установеното по делото, че именно той го е предоставил на св.К. за да му джироса несъществуващото си вземане от св.П..

При произнасянето си съдът съобрази, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че подс.М. е изготвил инкриминирания документ.Експертизата категорично сочи, че ръкописния текст и подписите в документа не са изпълнени от подс.М..В този смисъл, доколкото са налице данни за това, че в изготвянето на записа на заповед е участвало неустановено лице, за което са  отделени материали и образувано друго досъдебно производство, съдът прие, че подсъдимия следва да носи отговорност само за използването на документа, но не и за негово изготвяне.Поради това и го призна за виновен за това, че на 26.11.2013 г. в гр. Варна, съзнателно използвал неистински частен документ - Запис на заповед от името на В.Г.П., ЕГН: **********, с която като издател безусловно се задължавал да плати на Х.Н.К., ЕГН: **********, сумата от 45 000 евро, който употребил след джиросването му от Х.Н.К., пред съдия Н.С. - IX-ти състав на ВРС по гр.д. № 17301/2013 г. по описа на ВРС, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на парично задължение в размер на 45 000 евро, от длъжник В.Г.П. на кредитор Н.Б.М., ведно с неистинския частен документ - запис на заповед, за да докаже, че съществува правно отношение между В.Г.П. и Х.Н.К., по Запис на заповед, по който вземането на К. в размер на 45 000 евро било джиросано на Н.Б.М., като престъплението има за предмет ценна книга и за само съставяне на документа от него не може да се търси наказателна отговорност и за невиновен в това, на  неустановена дата в периода от 25.10.2012г. до 25.11.2013 г. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с неустановено лице да е изготвил неистински частен документ – Запис на заповед,   и  го оправда  по първоначалното възведеното му обвинение по чл.309 ал.2 вр.ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК.

         При индивидуализацията на наказанията съдът съобрази следното:

         Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.Същевременно, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подс. М. както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент.Няма данни той да е извършвал други противоправни деяния, поради което и същият не е лице с утвърдени престъпни навици.Тези обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни за да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.На следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на деянията по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, която е висока и тази на престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.2 от НК, която с оглед на размера на предвиденото наказание не е висока.

            Поради това, като взе предвид всички обстоятелства , при които е извършено деянието по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК-   интензитета на  неправомерните действия, обстоятелството, че при неговото осъществяване подсъдимият се е възползвал от лица, които страдат от тежки психически заболявания ,  което в разрез с моралните принципи и етични норми в обществото,  високата  степен на обществена опасност на престъплението, което не е било довършено по независещи от волята на дееца причини и  невисоката степен на обществена опасност на подс. М.,  съдът определи на подсъдимият наказания при условията на чл.54 от НК.При определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице  превес на смекчаващите   отговорността обстоятелства и наложи на   подс. М. наказание под средния  размер предвиден в закона,   а именно 3 години   „Лишаване от свобода”.

          При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” , съдът намери, че не е налице  законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за постигане на целите на наказанието, не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.Поради това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че продължителността на изпитателния срок , която е  съответна на тежестта на престъплението ,  ще мотивира подс. М. да се въздържа от извършването на противоправни прояви.Поради това и съдът не приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.

            По отношение на деянието по чл.316 вр. чл.309 ал.2 от НК съдът отчете посочените вече смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и не високата степен на обществена опасност на престъплението.Поради това и за него наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, към средния предвиден в закона размер и при превес на смекчаващите обстоятелства.И в този случай съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.М. да го изтърпи ефективно.Поради това и отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 3 години.

          В хипотезата на чл.23 ал.1 от НК съдът групира така  определените наказания и наложи на подс.М. най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от 5 години на основание чл.66 ал.1 от НК. 

          Съдът възложи на подсъдимият на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 561, 75 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.

          Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред. 

          Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.                                                       

                                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :