№ 445
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100900969 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3
от ЗЗД от ЕЛ. Д. Й., ЕГН **********, В. Н. Й., ЕГН **********, АС. Н. Й.,
ЕГН **********, ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител АС. Н. Й., ЕГН **********, четиримата живущи в гр.
Вълчи дол, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата на Н. К. Й., починал в резултат на ПТП от
17.08.2018г., причинено от С. Н.а М.а, като водач на лек автомобил „Опел
Корса“ с per. № ********, застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ в ответното дружество, както следва: 200000 лева
за съпругата ЕЛ. Д. Й.; 200000 лева за синът му В. Н. Й.; 200000 лева за синът
му АС. Н. Й.; 50000 лева за внучката му ЕЛ. АС. Й., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 21.08.2018г. до окончателното им
изплащане. ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** е предявила и иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в
разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 12.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
1
Ищците твърдят, че на 17.08.2018 г. в гр. Вълчи лол е настъпило ПТП с
участието на л. а. „Опел Корса“ с per. № ********, управляван от С. Н.а М.а,
и л. а. „Опел Вектра“ с per. № *****, управляван от Н. К. Й., в резултат на
което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Излагат, че
в района до бензиностанция „Радиан“ ЕООД С. Н.а М.а нарушила правилата
за движение по пътищата, като предприела маневра изпреварване на движещ
се пред нея автомобил, вследствие на което навлязла в насрещната пътна
лента и ударила челно движещия се по нея л. а. „Опел Вектра“, управляван от
Н. Й.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена
смъртта на Н. Й.. Н. Й. бил откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, където въпреки неимоверните усилия на лекарския
екип и проведеното интензивно лечение, той починал на 21.08.2018 г.,
вследствие на получените от претърпяното ПТП тежки травматични
увреждания.
Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на Н. Й.. Той е бил в изключително
добро здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата
смърт. Скръбта на ищците е несравнима и неутешима. Едва ли има сила,
която ще може да намали тяхната тъга. Твърди се, че освен неимуществените
вреди, ЕЛ. Д. Й. е претъпяла и имуществени вреди в размер на 1500 лева,
изразяващи се в разходи за изработване и монтаж на надгробен паметник.
Ищците предявили писмена претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, но са получили отказ, поради
което предявяват претенцията си пред съда.
С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, както и от "ХИДРОСТРОЙ" АД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва исковете, както и механизма на ПТП. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Оспорва активната материално правна
легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, като оспорва твърденията за близост, привързаност и взаимност на
всеки от ищците с пострадалия. Излага, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, т.к. Н. Й. е бил без поставен обезопасителен колан.
2
Оспорва твърдението, че пострадалият е бил изцяло здрав и жизнен човек.
Излага, че в платното на М.а е имало разположена необозначена със
съответните знаци строителна механизация във връзка с извършван от
"ХИДРОСТРОЙ" АД ремонт на пътя, което е допринесло за ненавременната
адекватна реакция на водача. Застрахователят възразява, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, е изключително завишено по размер. С отговора на
допълнителната искова молба поддържа направените оспорвания.
В писмен отговор с вх.№17490/03.09.2021г. третото лице-помагач на
страната на ответника - "ХИДРОСТРОЙ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София изразява становище, че не е налице съпричиняване на ПТП от
служители на дружеството. Не оспорва, че по време на ПТП в същия район са
изпълнявани СМР от служители на "ХИДРОСТРОЙ" АД, като машините са
били спрени на пътя, а не са се движили. Участъкът е бил сигнализиран,
съобразно временната организация на движение в участъка. Излага, че
причина за ПТП е несъобразената скорост на МПС, а не обстоятелството, че
са изпълнявани СМР от служители на дружеството, както и че са били спрени
на пътя машини. Излага, че вина за ПТП има водачът на автомобил „Опел
Корса“.
Контролираща страна Дирекция социално подпомагане -гр.Вълчи дол е
представила докладва социален доклад вх.№ 18061/14.09.2021 г., в който
излагат обстоятелства относно детето ЕЛ. АС. Й..
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощник адв. Б.З., поддържат
исковата молба. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на адв.
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата. В
представените по делото писмени бележки вх. №22616/08.11.2021г. по
същество се излагат доводи за основателност на исковете.
В съдебно заседание ответникът – застраховател се представлява от адв.
Е.С., която поддържа доводите за неоснователност на исковете. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание трето лице – помагач "ХИДРОСТРОЙ" АД се
представлява от адв. А.Н., който изразява становище, че ПТП е настъпило
поради поведението на водача на МПС, както и че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат. В представената по делото писмена защита вх.
3
№22857/09.11.2021г. по същество се излагат доводи относно механизма на
ПТП.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от присъда по НОХД № 306/2021 г. по описа на ВОС, С. Н.а М.а
е призната за виновна в това, че на 17.08.2018 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна,
при управление на л.а. „Опел Корса“ с ДР № ********, нарушила правилата
за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.2 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинила смъртта на Н. К. Й..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Е.Й. е
преживяла съпруга на починалия на 21.08.2018г. Н. К. Й., а В.Й. и А.Й. са
негови синове.
С влязло в сила на 10.11.2014г. решение бракът между родителите на
Е.Й. е прекратен с развод, като упражняването на родителските права е
предоставено на бащата А.Й..
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че лек автомобил марка
„Опел Корса“ с per. № ******** към дата 17.08.2018 г. е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
вината на С. М.а за настъпване на ПТП на 17.08.2018 г., че Н. Й. е починал в
резултат на ПТП, както и семейните му и родствени връзки с ищците.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че скоростта
на движение на л.а.„Опел Корса“ към момента на настъпване на опасната
ситуация е била значително по-висока от позволената за процесния пътен
участък. В момента на предприемане на навлизане в насрещната пътна лента
автомобила се е движил с около 103.2 км/ч, а разрешената максимална
скорост за движение на МПС в участъка на настъпилото ПТП по закон е била
50 км/ч. В правия пътен участък преди точката на ПТП, при отсъствие на
движещи се МПС-та, видимостта е била над 150 м. Точката на ПТП е била в
лентата за насрещно движение заемана правомерно от л.а. „Опел Вектра“.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, се установява, че лек автомобил „Опел Вектра“
4
с рег.№**** е разполагал с предпазен колан от триточков тип на преминаване
на коланния ремък, комбиниран с пиротехнически механизъм за
принудително допълнително обиране дължината на ремъка. При пострадалия
Н. Й. не са установени типичните травматични увреждания за използване на
предпазен колан. Установеното счупване на лявата бедрена кост може да бъде
получено включително и при ползване на правилно поставен предпазен
колан. Травматичните увреждания в областта на гръдния кош отговарят добре
да са получени при т.нар. воланна травма, при което са се реализирали
счупвания на гръдната кост, контузия на белите дробове и счупване на леви и
десни ребра. При огледа и аутопсията върху трупа на Н. Й. е установено
хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето - задебеляване стената на
лявата камера, добре изразена атеросклероза по венечните съдове и аортата,
миокардиосклероза, дребнокапчеста мастна дистрофия на черен дроб.
Причината за смъртта на Й. е гръдната травма - счупване на леви и десни
ребра, гръдната кост, контузия на белите дробове, счупването на лявото
бедро, развилата се двустранна гнойна бронхопневмония. Несъмнено
наличните заболявания ангажиращи сърдечносъдовата система, а именно
хипертрофия на сърцето, исхемична болест на сърцето, генерализирана
атеросклероза, които са били налице и преди получаване на травматичните
увреждания, са имали облагоприятстваща роля за настъпването на смъртния
изход. Травматични увреждания на пострадалия са съвместими с живота, но
на фона на налични заболявания ангажиращи сърдечносъдовата система,
залежаването, намалената вентилация на нисколежащите части на белите
дробове, развилата се в тази връзка двустранна гнойна бронхопневмония,
същите са довели до настъпването на смъртния изход. Установява се също
така, че разположената на пътното платно строителна техника и механизация
на "ХИДРОСТРОЙ" АД е била недостатъчно сигнализирана с необходимите
обезопасителни знаци и сигнали, приложени като приети в техническата
документация приложена по делото. Липсата на надлежно разположена
сигнализация и непровеждани мероприятия за регулиране използването на
свободната пътна лента към изхода на града, от срещуположно движещите се
автомобили е довело до силно затрудняване безопасния трафик на
автомобили. В последната част (досежно сигнализацията и обезопасителни
знаци на пътното платно) заключението бе оспорено от ТЛ-помагач. Съдът
намира оспорването за несъстоятелно, т.к. видно от материалите по
5
досъдебното производство е, че поставената сигнализация на пътното платно
е била недостатъчна. Съдът намира, че въз основа на показанията на свид.
Деян Неделчев не може да се направи извод, че пътното платно е било
достатъчно обезопасено. От показанията му, ценени съвкупно с материалите
по досъдебното производство, е видно, че е имало поставени знаци, но не се
установява платното за движение да е било надлежно обезопасено.
За установяване болките и страданията на ищците по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Ж., Р.Д. и
Д.Д., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек
автомобил „Опел Корса“ с per. № ********, сключена с ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
6
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в
сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от С. М.а престъпление на 17.08.2018г., в резултат на
което на 21.08.2018г. е настъпила смъртта на Н. Й., са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ЕЛ. Д.
Й., В. Н. Й. и АС. Н. Й. вреди от деликта.
Ищците ЕЛ. Д. Й., В. Н. Й. и АС. Н. Й. се явяват съответно преживяла
съпруга и деца на починалото при ПТП лице, поради което и попадат в кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума
на ВС/.
Във връзка с възраженията на застрахователя досежно ищцата ЕЛ. АС.
Й., съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно
указанията по приложение на закона, дадени от ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В традиционните за
българското общество семейни отношения дядо и внуци са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
7
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,
ТК, е посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
отношенията между ищцата ЕЛ. АС. Й. и починалия й дядо са били близки,
като същите са присъщи за съответната родствена връзка. Ищцата и дядо й са
живеели в едно домакинство, отношенията им са били близки, но нормално
присъщи за съответната връзка. Отношенията им са били типични и обичайни
за родствени отношения между дядо и внучка, но не са налице доказателства
по делото установените конкретни житейски обстоятелства да са довели до
отношения, надхвърлящи обичайните и съответно обуславящи право на
обезщетение за неимуществени вреди. Гореизложеното обуславя извода, че
ищцата ЕЛ. АС. Й. не е легитимирана да получи обезщетение за смъртта на
дядо си. Доколкото ищцата не е легитимирана да получи обезщетение, то
8
предявеният от нея иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на Е.Й., В.Й.
и А.Й., следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства
във всеки конкретен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика /в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява,
че между починалия и неговата съпруга и деца са съществували отношения на
привързаност и взаимна подкрепа. Пострадалият е живеел заедно със
съпругата си и сина си В.Й.. Асен не е живеел заедно с баща си – завърнал се е
в страната малко преди смъртта на баща си.
Независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва
да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /така Решение № 83 от 6.07.2009 г. по
т. д. № 795/2008 г. на ВКС, Решение №1/26.03.12г. по т.д.№299/11г. на ВКС/.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че сумата
от по 150000 лева в случая е справедлива за репариране на претърпените от
Е.Й. и В.Й. неимуществените вреди. Съобразно събраните по делото
доказателства справедливият размер на дължимото на А.Й. обезщетение
възлиза на 140000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като последният не е
използвал обезопасителен колан.
Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
/Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на
9
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. По отношение твърдението за съпричиняване
от страна на пострадалият съдът намира същото за основателно, доколкото в
разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият и има основание да се приложи разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД.
По делото по безспорен начин се установява факта, че пострадалият е
бил без поставен предпазен колан, което съставлява нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е заключението на вещите лица по КСМАТЕ. От
последното се следва извода, че ако пострадалото лице е било с поставен
обезопасителен колан, то получените от него травматични увреждания биха
били от друг характер и шансът за летален изход по-малък. Този извод,
изведен чрез професионален анализ и почиващ на научни методи, се основава
както на функцията на колана, с който е оборудвана седалката, на която е
стоял пострадалия, така и на характера на удара и на последвалите действащи
инерционни сили.
При тази фактическа установеност съдът прави извода, че с поведението
си пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането като е допуснал нарушение на правилата за движение,
неизползвайки обезопасителен колан съгласно чл.137а ЗДвП.
Извършеното от пострадалия нарушение, изразяващо се в неизползване
на обезопасителен колан, съдът приема, че е допринесло за настъпването на
така установената по-горе смърт на пострадалия при процесното ПТП (т.е.
нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат), т.к. е
налице воланна травма. Наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред
с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
10
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта
на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на
ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е тъждествено с
това на водача на лекия автомобил, доколкото преимуществено за
настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията,
регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се има предвид и това, че
вменената отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на
движението е значително завишена спрямо тази на останалите участници в
движението. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване
от страна на пострадалото лице в размер на 30%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия и след приспадане от размера на определените
обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то
следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от
по 105000 лева за Е.Й. и В.Й. до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над сумата 105000 лева до пълният предявен размер от 200 000
лева, като неоснователен. В полза на А.Й. следва да се присъди обезщетение в
размер на 98000 лева, като претенцията следва да се отхвърли за разликата
над сумата 98000 лева до пълният предявен размер от 200 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не
мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от
непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на
увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на смъртта на
пострадалия – 21.08.2018г.
11
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Видно от представените фактура и касов бон, на 12.10.2019г. Е.Й. е
заплатила 1500 лева за изработване и монтаж на надгробен паметник на
починалия Н. Й.. Предвид горното, и при отчитане на 30% съпричиняване,
съдът намира иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
основателен за сумата от 1050 лева. За разликата над 1050 лева до 1500 лева
искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Главницата от 1050 лева се
дължи ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода
12.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Съобразно с уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.2 и т.5 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в полза на процесуалния представител на ищците Е.Й. и А.Й. - адв. Б.З.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5635.94
лева, а на процесуалния представител на ищеца В.Й. - адв. В.Н. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2903.25 лева.
В полза на ответника - застраховател, с оглед отхвърлената част от иска,
подлежат на присъждане съдебно-деловодни разноски. Ответникът
претендира репариране на заплатен адв. хонорар, както следва: по 6720 лева с
вкл. ДДС от Е.Й., В.Й. и А.Й., 480 лева с вкл. ДДС от Е.Й., както и 2520 лева с
вкл. ДДС от Е.Й.. Претендира и заплатените 700 лева за възнаграждение на
вещи лица, т.е. по 175 лева от всеки един от четиримата. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника разноски както следва: Е.Й. – 3493.52 лева, В.Й. – 3275.13 лева,
А.Й. – 3516.45 лева, Е.Й. – 2695 лева.
На ТЛ-помагач не се присъждат разноски – чл.78, ал.10 от ГПК.
Ищците са освободени от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на 12370 лева.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от ************************************
сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
съпруга й Н. К. Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до
пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от ************************************
сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в направени на 12.10.2019г. разходи за
изработване и монтаж на надгробен паметник, настъпили в резултат на ПТП
от 17.08.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. №
********, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.10.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума от 1050 лева
(хиляда и петдесет лева) до пълния претендиран размер от 1500 лева (хиляда
и петстотин лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
В. Н. Й., ЕГН ********** от ************************************
сумата от 105000 лева (сто и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
баща му Н. К. Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********,
13
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над присъдената сума от 105000 лева (сто и пет хиляди лева) до
пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
АС. Н. Й., ЕГН ********** от ********************************* сумата
от 98000 лева (деветдесет и осем хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
баща му Н. К. Й., починал на 21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над присъдената сума от 98000 лева (деветдесет и осем хиляди
лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя баща АС. Н. Й., ЕГН **********, двамата от
*********************************, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София иск с правно основание чл.432 от КЗ вр.
чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лева (петдесет
хиляди лева), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на дядо й Н. К. Й., починал на
21.08.2018г. в резултат на ПТП от 17.08.2018г., причинено от водача на лек
автомобил „Опел Корса“ с per. № ********, застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.08.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на адвокат Б. ХР. ЗЛ., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 5635.94 лева (пет хиляди шестстотин тридесет и
пет лева и 94 стотинки), на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
14
София да заплати на адвокат В.Й. Н., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 2903.25 лева (две хиляди деветстотин и три лева
и 25 стотинки), на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Й., ЕГН ********** от
************************************ да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 3493.52 лева (три хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и 52 стотинки), представляваща разноски
в производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Й., ЕГН ********** от
************************************ да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 3275.13 лева (три хиляди
двеста седемдесет и пет лева и 13 стотинки), представляваща разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА АС. Н. Й., ЕГН ********** от
********************************* да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 3516.45 лева (три хиляди
петстотин и шестнадесет лева и 45 стотинки), представляваща разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. АС. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща АС. Н. Й., ЕГН **********, двамата от
********************************* да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 2695 лева (две хиляди
шестстотин деветдесет и пет лева), представляваща разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
дължимата за производството държавна такса в размер на 12370 лева
(дванадесет хиляди триста и седемдесет лева) върху уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ХИДРОСТРОЙ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, като трето лице-помагач на ""ЗД
15
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16