Р Е
Ш Е Н
И Е
№260014
гр. Добрич, 03.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети януари година
2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Нели Бъчварова
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 995 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби с вх.№262180/25.09.2020г.
и с вх.№262560/01.10.2020г. на „Водоснабдяване
и канализация Добрич“АД – гр.Добрич срещу решение №260085/21.09.2020г. по
гр.д.№1594/2020г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е
отменено уволнението на Н.Д.П. ***, извършено със заповед №ЛС-05-712/19.05.2020г. на
прокуриста на въззивника, Н.Д.П. е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „отчетник
измервателни уреди” въззивникът е осъден за разноските на другата страна и за държавна
такса.
Решението
се атакува като нищожно, поради неподписването му от съдията, който го е
постановил. Решението се атакува и като недопустимо, постановено по нередовна
искова молба, подадена от процесуално нелегитимирано лице и по иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ, вместо по иск по чл.328 ал.1 т.6 от КТ.
По
същество се възразява за неправилност на съдебния акт поради нарушения на
процесуалния и неправилно приложение на материалния закон. Съображенията на
съда били противоречиви и взаимно изключващи се, свеждащи се до механично
възпроизвеждане на съдебна практика и игнориращи изискването за преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдено и било
прието за осъществено основание за незаконност на уволнението, на каквото ищцата
не се била позовавала. Фактическата обстановка била подведена под погрешна
правна норма и съдът недопустимо формирал мотиви за нецелесъобразност на
извършеното от въззивника уволнение, както и недопустимо сравнявал възложените
трудови функции и изисквания за образование и квалификация на различни
длъжности по съответните им длъжностни характеристики. Не било съобразено още
и, че ищецът носи тежестта да докаже незаконността на уволнението си и в
частност да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя, което в
случая не било осъществено от другата страна.
Иска решението да
бъде обявено за нищожно, евентуално – обезсилено, евентуално отменено със
съответните на това последици по предявените искове.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и
в съдебно заседание въззиваемата Н.Д.П., чрез адвоката си, оспорва жалбата като
неоснователна и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение e валидно /не е нищожно/. Постановено е от законен
съдебен състав, в изискуемата от закона форма, напълно разбираемо е и в
съответствие с чл.236 ал.3 от ГПК е подписано от постановилия го районен съдия.
Обратно посоченото от въззивника очевидно се основава на връчения му препис
/извлечен от електронната съдебно-деловодна система, към която е присъединен/
на решението, но преписът не се подписва от съдията. Съдебното решение се
изготвя и подписва от съдията в един екземпляр, който се прилага в делото, а не
се връчва на страните.
Обжалваното решение не е недопустимо. Предявената от Н.Д.П. искова молба е
редовна. Тя съдържа исканията на ищцата – да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението й, извършено със заповед №ЛС-05-712/19.05.2020г. на
прокуриста на ответника „Водоснабдяване и канализация“АД, както и ищцата да
бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност в
предприятието на ответника. Изложени са и обстоятелствата, на които се
основават исканията – ищцата работила при ответника на длъжност „отчетник
измервателни уреди“ и с посочената заповед работодателят прекратил трудовото
правоотношение, като се позовал на това, че ищцата не притежавала изискуемото
за длъжността й образование; работодателят злоупотребил с правото си да
прекрати трудовото правоотношение, нарушил правото на ищцата на защита, не й
бил връчвал длъжностна характеристика, но променил възложените й трудови
функции. Така, ищцата е предявила иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за отмяна на
незаконното й уволнение, основан на твърдения за неосъществяване на условията
по чл.328 ал.1 т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя и кумулативно съединен иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищцата на длъжността „отчетник измервателни уреди“ при
ответника. Ищцата – уволненият служител, безусловно е активно процесуално
легитимирана да търси предвидената в чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ защита срещу
уволнението. Решението на районния съд, с което са разгледани така предявените
искове, е допустимо.
Установено е по делото, че с трудов договор от 10.07.1991г. ищцата е
назначена при ответника на длъжност „инкасатор“ в район Добрич 2. При сключване
на договора на ищцата не е връчена длъжностна характеристика /изискването е
въведено по-късно/. В последствие на
ищцата са връчени две длъжностни характеристики за длъжността „инкасатор“.
Възложените на длъжността трудови функции по двете характеристики са напълно
еднакви. Едната характеристика е връчена
на дата, която не е отбелязана и тя изисква средно образование за заемане на
длъжността, другата характеристика е връчена на 23.12.2009г. и тя изисква
средно – икономическо образование за заемане на длъжността.
С допълнително споразумение от 30.06.2011г. ищцата е преназначена на
длъжност „отчетник измервателни уреди в отдел инкасатори, район Добрич 2“. Длъжностна характеристика за тази длъжност е връчена
на ищцата на 22.05.2017г. с поставено изискуемо средно – икономическо образование
за заемането й.
С покана, връчена на ищцата на 13.05.2020г., работодателят поискал същата да представи
документ, удостоверяващ образованието й. В определения еднодневен срок ищцата
представила свидетелство за зрелост и квалификация, от което се установява, че
тя е завършила курса на СПТУ по стенография и машинопис към Техникум по
икономика с придобита професия „секретар – администратор“.
При преценка, че ищцата не притежава изискуемото за заеманата от нея
длъжност „отчетник измервателни уреди“ средно – икономическо образование и на
осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят е издал горепосочената заповед, с която
прекратил трудовото правоотношение.
На първо място, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата действително не е притежавала образованието, което работодателят е
изисквал за заеманата от нея длъжност. Макар и придобито в СПТУ към Техникум по
икономика, образованието по стенография и машинопис не е икономическо.
На следващо място, независимо от наименованието на заеманата от нея
длъжност „инкасатор“ или „отчетник измервателни уреди“ на ищцата винаги са били
възложени едни и същи задължения, отговорности и в работата. Това се налага от
съпоставката на връчените й длъжностни характеристики. Макар и формулирани по различен
начин, в същността си възложените на ищцата като „инкасатор“ и като „отчетник
измервателни уреди“ трудови функции се свеждат до идентични задължения и
отговорности за отчитане на потребена вода, получаване на плащания от
потребителите и документирането им, отчитане на събраните суми, контрол за
изправността и правилното отчитане на измервателните уреди на потребените
количества. Следователно с допълнителното споразумение от 30.06.2011г. е
променено наименованието на заеманата от ищцата длъжност, но не и възложените й
трудови функции.
Изискванията на работодателя за образование за изпълняване на така
възложената работа в годините са се променяли. По делото няма данни в каква
поредност са връчвани двете длъжностни характеристики, въвеждащи различни образователни
изисквания за „инкасатор“. Ако тази, изискваща средно образование е връчена
първа, то работодателят е изменил изискването си за образование в средно -
икономическо още с връчване на длъжностната характеристика от 23.12.2009г.; ако
същата е връчена втора, то изменението е извършено с връчване на длъжностната
характеристика за „отчетник измервателни уреди“ от 22.05.2017г.
По правило работодателят е свободен да измени образователните си изисквания
за изпълнение на съответната работа /освен, ако изискванията не са въведени с
правна норма, което в случая не е така/. Правото си работодателят трябва да
упражнява добросъвестно, а добросъвестността му се предполага до доказване на
противното – чл.8 ал.1 и 2 от КТ. В случая, като се имат предвид възложените на
заеманата от ищцата длъжност задължения за събиране, документиране и отчитане
на парични средства, поставеното от работодателя изискване служителят,
изпълняващ длъжността, да има средно – икономическо образование не е
необосновано. И изискването е въведено най-малко три години преди ищцата да
бъде уволнена, като неотговаряща му. Тези две обстоятелства изключват
работодателят да е въвел новото образователно изискване единствено с цел да се
освободи от ищцата, което е и най-често срещаната форма на превратно
упражняване това право от работодател. Що се отнася до дадения от работодателя
срок на ищцата да представи доказателства за образованието си, той наистина е
кратък, но тук се касае за представяне на документ, който е в държане на
служителя /не трябва тепърва да се снабдява с такъв/. Освен това,
несъответствието между притежаваното от ищцата и изисквано от работодателя
образование е обективно положение, което не би се променило дори и при
определен от работодателя по-дълъг срок служителката да представи дипломата си /както
не се е променило в годините след връчване на длъжностната характеристика с
новото образователно изискване до прекратяване на трудовото правоотношение/.
От изложеното следва, че при издаване на уволнителната заповед от ответника
е била надлежно осъществена хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ за едностранно
прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение между страните.
Изложените и поддържани от ищцата основания за незаконност на уволнението й не
са налице. При запазени трудови функции, възложени на ищцата, работодателят е
изменил изискванията си за образование за тяхното изпълнение, без да е
злоупотребил с правото си за това. Обратно приетото от първоинстанционния съд е
неправилно и е обусловило неправилно решение за удовлетворяване на предявените
искове. Те са неоснователни, защото уволнението на ищцата не е незаконно и няма
основание за възстановяването й на заеманата преди него длъжност. Исквете
следва да се отхвърлят след отмяна на неправилното първоинстанционно решение, вкл.
и в частите, осъждащи ответника за държавна такса и за разноските на ищцата.
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.3 и 8 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, платената от него държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лева. В първоинстанционното производство ответникът е
поискал само разноски, каквито не е сторил, и не е поискал юрисконсултско
възнаграждение, каквото поради това не му се присъжда.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260085/21.09.2020г. по
гр.д.№1594/2020г. на Добричкия районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.П. с ЕГН ********** ***, срещу „Водоснабдяване
и канализация“АД – гр.Добрич, бул.“Трети март“№59, искове да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед ЛС-05-712/19.05.2020г.,
с която ответникът на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ е прекратил трудовото
правоотношение между страните и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея
преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди, район Добрич 2“.
ОСЪЖДА Н.Д.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“АД
– гр.Добрич, бул.“Трети март“№59, сумата 50 лева и сумата 100 лева – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен срок от
датата на обявяването му – 03.02.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.