РЕШЕНИЕ № 260
гр. Монтана,
11 април 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 31.03.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета
Лазарова, с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова КАНД № 191 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от И.С.И., адрес ***, чрез адвокат З.А. – М. – МАК, против Решение № 253 от 05.12.2022 г. по АНД 1259
от 2022 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен
фиш серия К, № 4829585 от 13.05.2021 г. издаден от ОД на МВР – Монтана, с който
на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Касационният жалбоподател е
недоволен от постановеното решение на въззивния съд и го оспорва, като излага
становище, че на 13.05.2022 г. действително минал с автомобила си в посока на
движение от град Монтана към село Ерден, в 14:53 ч., когато му е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба за това, че мобилната система за
видеоконтролиране АТСС TFR 1-М 630 е заснела така установеното от него
нарушение с превишаване на скоростта. Излага, че като бивш военен е
изключително дисциплиниран и фокусиран върху своите действия на пътя. В този
случай обаче, по РП-III 816, км 0+500 не е имало никакви пътни знаци, нито маркировка.
Негови близки и познати също споделят тези съображения, че пътят не е никак
регулиран и се възмущават, че по този начин Община Бойчиновци може да
злоупотреби с подобни действия, като неправомерно и незаконосъобразно налага
глоби на добросъвестните водачи на МПС като него, които в същото време не
подозират, че може да има някакво ограничение за скоростта по пътя. По правило
максималната допустима скорост за извън населените места за категория „В“ е 70
км/ч, ето защо си позволил и да кара с 67 км/ч, което е в рамките на
допустимата максимална скорост, установена от чл. 21 от ЗДвП. На следващо място
твърди, че по хода на делото е изискана справка от АПИ, ОПУ - Монтана, в която
е посочено, че е имало пътен знак от категорията В-26, който е бил ясен, видим
и разпознаваем. Същата тази Наредба е издадена една година по-рано и въз основа
на нея е бил поставен наистина в началото въпросният знак, който тогава би
следвало да е бил ясен, видим и разпознаваем. Една година след излизането на
Наредбата и съответно поставянето на този знак, в действителност такъв изобщо е
липсвал, както и всякаква пътна маркировка. Много са факторите, които обуславят
липсата на пътни знаци и маркировка, именно на ремонтирания Републикански път. Излага
мотиви, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че от въпросната
справка се установява наличието на знак В-26. Твърди, че от разпитаните
свидетели в съдебното заседание, се установява че на 25.12.2022 г., в 14:53 ч.,
в посочения пътен участък е липсвала каквато и да е пътна маркировка. По
Наредба трябва да съществува тази маркировка, както и знак В-26, но всъщност те
не са установени в този час. А след като отсъстват и знаци, и маркировка, се
прилагат общоприетите правила по ЗДвП, а именно 70 км/ч за извънградски пътища,
които той се стремял да спазва, видно от засечената скорост - 67 км/ч. В
подкрепа на наведените доводи е специално направеното и излъчено телевизионно
предаване „Тази събота и неделя" и по-точно рубриката на журналиста Тина
Ивайлова „Глас“ към „БТВ“, излъчено в неделя (15.01.2023 г.) в 09:50 ч. Същият
репортаж е качен и на официалната страница на „БТВ Медиа груп“. В него именно
се говори за липсата не само на знаци и маркировка, но и за временна
организация на движението, като самият общински кмет - Светлин Сретениев
посочва, че такива наистина липсват. Отговорността за организацията на движението
се носи изцяло и персонално от кмета, съгласно ЗДвП. За липсата на пътни знаци
и маркировки говори експертът Диана Русинова от Европейския център по
транспортни политики. Същата посочва, че знаци за организация на движението не
са поставени дори и временни такива, защото проектът все още не е завършен,
като Русинова се притеснява, че поне един знак „Стоп“ на кръстовищата трябва да
съществува. Също така от чертежите, показани в съответната документация, са
посочени какви знаци би трябвало да бъдат поставени по време на съответната
организация, но кметът на Община Бойчиновци твърди, че същите се крадат
постоянно. Следващото му съображение в тази насока е, че неведнъж общината като
ЮЛ си е позволявала да причинява имуществени и неимуществени вреди на гражданите
автомобилисти, които пътуват по същия път. Нерегулиран, необезопасен и
най-лошото от всичко е, че няма никакво предупреждение, което да се изрази в поставянето
на пътни знаци, които да предупреждават водачите на МПС-то, че се осъществява
ремонт на пътя. Близки негови приятели споделяли, че в тези участъци са пукали
гуми, откачала им се е предната броня на колите и други подобни неблагоприятни
резултати от бездействието на Община Бойчиновци. Моли касационната инстанция да
отмени въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседания, касаторът И.С.И., редовно призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и
в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, се явява лично и с адв. З.М. с пълномощно по
делото. Процесуалният представител поддържа касационната жалба по изложени в
нея съображения, като добавя, че г-н И. до този момент не е имал никакви
нарушение по ЗДвП. Претендира разноски по делото. Лично касаторът излага
мотиви, че преди две години надали някой може да каже, поставили са знак, този
знак е неадекватна дейност от страна на КАТ или друга организация. Твърди, че
всички коли карат с 80 км/ч извънградско и той бил там някъде, с 80-90. Счита,
че знакът се монтира на дървени летви, може да е обърнат, дори да е имало такъв
знак. Това е неадекватна дейност на полицията.
Ответникът по касационната
жалба, редовно призован, се представлява
от гл. юрисконсулт Димитрова с пълномощно по делото, която оспорва жалбата. В
с.з. моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна и остави в сила решението на въззивния съд. Счита,
че районният съд е приложил правилно материалния закон, не са допуснати
съществени нарушения. Решението е обосновано и мотивирано. Ако бъде уважена
касационната жалба, прави възражение за така претендирания адвокатски хонорар,
тъй като в договора не е посочено как е платена записаната сума от 300 лв.,
начинът на плащане не е посочен. С оглед правната и фактическа сложност прави
възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизодствените правила, които нарушават правото на защита.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Монтана е потвърдил Електронен фиш серия
К № 4829585 на ОД на МВР – Монтана, с който на И.С.И., в качеството му на
собственик на лек автомобил марка „В*“ с peгистрационен № *, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Въззивният съд приема за безспорно установено от
представените по делото писмени доказателства, че на 13.05.2021 г. мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата,
АТСС TFR1-M 630 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които се
движат с превишена скорост. След приключване на работната смяна операторите на
мобилното устройство снели информацията от камерата. В издадения Електронен фиш
за налагане на глоба с отразено, че на 13.05.2021 г. в 14:53 часа на РП-III
816, км. 0+500 с посока на движение от град Монтана към село Ерден при
ограничение на скоростта от З0 км/ч за извън населено място, въведено с пътен
знак В-26 – З0 км/ч, с автоматизирано техническо средство било заснето движение
на лек автомобил „В* 440“, с peг. № *, със скорост от 67 км/ч – над разрешената скорост от 30 км/ч за този
участък в извън населеното място, урегулирана с пътен знак В-26. В
производството фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства. Районният съд намира, че правилно
административнонаказващият орган е издал електронен фиш, като правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. При безспорно
установено нарушение, нарушител и неговата вина, при което и правилно и
законосъобразно е издаден електронен фиш. Наложеното наказание съответства на
тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя. Изложени са
мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните,
посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. След изменението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП (ДВ бр.19/2015г.) и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.,
електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван
винаги, когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство, при условие, че са изпълнени изискванията, предвидени в
посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства
са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при
съвкупна оценка на всички събрани доказателства. Електронният фиш, съгласно §1
от ДР на ЗАНН и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е
властнически акт, който по правно действие се приравнява едновременно към АУАН
и НП. Данните, които следва да съдържа са изрично посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като не се изисква същият да съдържа името и подписа на издателя. Издава
се в съкратено производство и няма състезателен характер. В този смисъл е
изискването по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не физически на мястото на установяване и заснемане на нарушението
да не присъства контролен орган. Видно от приложените доказателства се
обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е
правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и
определен размера на наложеното наказание. От събраните във въззивното
производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната
система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван контрола, обозначаването
му и публичното му оповестяване. Спазени са изискванията на Наредбата. Съдът не
е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са приятели на
жалбоподателя и очевидно желаят да подпомогнат защитната му теза. Видно от
служебно изисканата справка от АПИ, ОПУ-Монтана, по арг. л. 23-28, от делото се
установява, че е имало пътен знак от категорията В-26, който е урегулирал
движението, като е бил ясен, видим и разпознаваем. Административнонаказаното
лице И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушението по чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Въззивният съд приема, че от субективна страна, жалбоподателят е действал при
пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да
го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените
норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което
предпоставя потвърждаване на електронния фиш. Нормата на чл. 188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от
това кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за
недоказаност авторството на нарушението са неоснователни. Законодателят е
предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията
от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова
възможност. В случая собственикът на МПС не е подал до наказващият орган
доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, той не е управлявал
лекия автомобил.
Предмет на касационен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито не се
установяват от този състав на съда.
Твърденията
на касатора касаят административнонаказателното производство и издаденият
Електронен фиш, които възражения са обсъдени от въззивния съд, а настоящият състав ги споделя изцяло като счита същите за пълни,
логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в
отговор на заявените във въззивната жалба възражения, поради което не е
необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда
препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е
възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Този
касационен състав следва да отбележи, че от една страна касаторът прави
възражения за липса на доказателства, но същевременно обсъжда представените такива
като счита същите за недостатъчни да установят вмененото нарушение.
Възраженията
за липса на знак се опровергават от представеното от АПИ, ОПУ – Монтана Заповед
за въвеждане на временна организация и безопасност на движението /ВОБД/,
Протокол от 26 04 2021 г. за приемане на ВОБД и схемата към него.
Позоваването
на излъчено телевизионно предаване, във връзка с въведената временна
организация на движението в Община Бойчиновци, няма надлежна доказателствена
стойност.
Предвид
направеното от касатора изказване в с.з. пред касационната инстанция, а именно,
че „…всички коли карат с 80 км/ч извънградско и той бил там някъде с 80-90“ съдът
достига до обоснован извод, че административнонаказаното лице не отрича, че е
шофирал с превишена скорост спрямо въведеното ограничение в пътния участък,
каквото именно е вмененото му административно нарушение.
От
посочените в касационна жалба различни дати, а именно, че „На 13.05.2022 г.
действително минавах с моя автомобил в посока на движение от гр. Монтана към с.
Ерден“, както и „От разпитаните свидетели в съдебно заседание, се установява,
че на 25.12.2022 г., в 14;53 ч., в посочения пътен участък е липсвала каквато и
да е пътна маркировка“, настоящия касационен състав не може да заключи по
категоричен начин, че касаторът действително е наясно за деня, в който е
установено нарушението, като приема изложеното от него единствено за защитна
теза, с цел да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност.
Електронният
фиш е редовен от формална страна, в който смисъл е чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
според който редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, а изискващата се по закон информация е надлежно
представена и обсъдена в мотивите на оспореното решение.
С
оглед на изложеното, касационната инстанция намира решението на въззивния съд
за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
С
оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно решение № 253 от 05.12.2022 г. по АНД 1259/2022 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА
И. С* И., адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Монтана
сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.