Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ……… / 18.07.2017година град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Свиленград ,гражданска колегия на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: ДОБРИНКА КИРЕВА
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Кирева гражданско дело №394 по описа на РС-Свиленград за 2016г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
предявен от „Едноличен търговец Т.С. И. с фирма „АВТО 2001-Т. И." със
седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********* със съдебен адрес *** офис 7, адвокат М.Т. против А. К. Б. ЕГН **********
*** и С.Г.И. ЕГН
********** ***- отрицателен установителен иск но чл.464 вр.чл.124 ал.1 от ГПК с цена на иска: 10 776, 50 лв. Претендират се и разноски по
делото.
В постъпилата искова молба от страна на ищеца се
твърди, че на 20.09.2007 г. ответникът А.Б. бил посетил автосалона на ищеца. Там
бил посрещнат и обслужен от съпруга на
ищеца С.Г.-втория ответник в качеството му на
продавач-консултант, търговски помощник и пълномощник, писмено и устно
упълномощен да извършва всякакви фактически и правни действия от името и за сметка
на ЕТ. След проведени преговори между ответникът А.Б. и ЕТ Авто-2001-Т. И.,
представлявана от ответникът С.Г., бил сключен договор за лизинг
на товарен автомобил Мерцедес 817-бордови за 18 000 лв., от които при
подписване на договора били заплатени 6 000 лв. в брой, а остатъка от 12 000
лв. е следвало да се плати на 10 равни вноски от по 1 200 лв.
всяка. Заедно с договора за лизинг за обезпечаване на вземането
по този договор ответникът А.Б. бил подписал и запис на заповед, издаден
на 20.09.2007 г. с падеж 30.07.2008 г. на името на С.Г.. Същия ден
автомобилът бил регистриран с рег.№ Х3746ВВ. Ответникът А.Б. изпълнил частично задължението си за
заплащане на цената по договора за лизинг като заплатил на ответника
С.Г. общо сумата 9 925 лв. по банковата сметка на последния в Райфайзен
Банк (България) ЕАД, чрез следните преводи: 1225 лв. с
вносна бележка от 02.11.2007 г., 1,200 лв. с вносна бележка от 29.11.2007 г.. 1
200 лв. с вносна бележка от 08.01.2008 г., 800 лв. с вносна бележка от
04.03.2008 г., 1 000 лв. с вносна бележка от 13.06.2008 г., 1 000 лв, с вносна
бележка от 11.07.2008 г., 1 000 лв. с вносна бележка от
14.08.2008 г., 1 000 лв. с вносна бележка от 12.09.2008 г., 600 лв. с вносна бележка
от 13.01.2009 г., 500 лв. с вносна бележка от 08.04.2009 г., 400 лв. с вносна
бележка от 16.06.2009 г. От тези бележки се установявало, че
ответникът А.Б. плащал тези суми в изпълнение на задължение по сключения
лизингов договор.
По заявление на ответникът А.Б. против
ответникът С.Г. била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 1052 от 04.10.2012 г. по ч. гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд
Харманли. А.Б. предявил иск по
чл.422 ГПК против С.Г. поради
подадено възражение. С Решение №162 от 27.08.2014 г. по гр.д.№1165/2012 г. по описа на Районен съд Харманли отхвърлил този иск. С Решение №3 от 08.01.2015 г. по въз.гр.д.№
844/2014 г. Окръжен съд Хасково било отменено Решение №162 от 27.08.2014 г. по
гр.д.№1165/2012 г. по описа на Районен съд Харманли, влязло в сила на 29.05.2015 г. вместо което съдът постановил:
По предявеният от А.К.Б. ЕГН ********** *** против С.Г.И. ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл.422 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.И.
съществуване на вземане в полза на А.К.Б.
*** в размер на 9 925 лв.-главница, представляваща
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в
размер на 851, 50 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1002 по описа на РС Харманли за 2012 г,като в исковата молба
се описват изводите на въззивната
инстанция за достигане на крайният акт на съда.Въз основа на изпълнителен лист по Решение №3 от 08.01.2015 г. по
въз.гр.д.№ 844/2014 г. Окръжен съд
Хасково от А.Б. против С.И. било образувано
изпълнително дело №729/2015 г. и 730/2015 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски рег.№882 с район на
действие района на Окръжен съд Пазарджик,
което поради подадено възражение за неподсъдност от длъжника било изпратено на Самуил Пеев-Частен съдебен изпълнител рег.№ 874 с
район Окръжен съд Хасково и било образувано
като изпълнително дело № 1151/2015 г. по описа на Самуил Пеев-Частен съдебен
изпълнител рег.№ 874 с район Окръжен съд Хасково, а в момента било висящо като изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета
Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд Хасково.
Поради това, че С.Г.И. не бил извършил отчетна
сделка и не бил предал получената като
плащане по договора за лизинг от А.Б. сума от 9925 лв.
на ЕТ„Авто 2001-Т. И." по подадено от търговеца заявление по чл.410 ГПК против
длъжника С.Г.И. била издадена Заповед №306 от 31.07.2015 г. по ч.гр.д.№
502/2015 г. по описа на Районен съд Харманли. Въз основа на влязлата в сила заповед
бил издаден изпълнителен лист.
На основание чл.456 ГПК
въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 502/2015 г. по описа на
Районен съд Харманли ищеца бил
присъединен като взискател по изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета
Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие
Окръжен съд Хасково, като молбата за присъединяване била подадена още когато се
е водило като изпълнително дело №729/2015 г. и 730/2015 г.
по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски рег.№882
с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, като
ищеца оспорила съществуването на
вземането на кредитора А. К.Б..
Всичко това пораждало
правния й интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
по чл.464 ГПК за установяване на това, че вземането за сумата в размер на
9 925 лв.-главница, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г., получена от С.Г.И.
ЕГН ********** *** от А.К.Б. *** не принадлежи на взискателя А.К.Б. *** и че
неговото вземане не съществува.
Налице бил правен
интерес от предявяване на иска, тъй като сумата, за която бил осъден С.И.
принадлежала на ЕТ, а не на привидния кредитор А.Б. и било плащане, което не е
било без правно основание, а на правно
основание-договор за лизинг, и с
получаването й А.К.Б. щял да се обогати
неоснователно, което било забранено от правото. Тази сума трябвало да бъде предадена на ЕТ от лицето на
което е платена от А.Б.. Същевременно ЕТ като носител на правото и действително материално и
процесуално-правно легитимирано лице не било участвало в делото, а имало правото да получи сумата от пълномощника,
респективно лицето действало от
името и за сметка на ЕТ, който дължи отчетна сделка на ЕТ, тъй като това било негово
вземане. А.Б. с плащането на ответника С.Г.
изпълнил задълженията си по договора за
лизинг към ЕТ и сумата не му се дължала на него, а на ЕТ. Решението не се ползвало със сила на
присъдено нещо по отношение на ищеца, тъй като не бил участвала
в делото-чл.298 ал.1 ГПК. Този иск бил и
способ за защитата му като трето лице срещу неправилното решение, постановено
между други лица, което легитимирали ищеца А.К. като притежател на
право-платена сума по договор за лизинг с ЕТ, което право принадлежало на третото лице-ЕТ „Авто 2001-Т. И." и
което ЕТ имало право да получи от
лицето, което е действало от негово име и за негова сметка, което трето лице било пропуснало да встъпи главно по чл.225 ГПК, а длъжникът бил пропуснал да представи доказателства за наличието на
представителна власт и за това, че бил действал като търговски пълномощник и помощник, че било налице одобряване
на всички негови действия, включително и
на основание чл.301 ТЗ. По този начин щял да защити правото си чрез предявения
иск, с решението по който правото му
ще бъде признато и щяло да обезсили легитимиращия ефект и доказателствената сила на предходното неправилно
решение (РЕШЕНИЕ № 675 от 28.09.1990
г. по гр. д № 716/90 г. I г. о. и БГПП, проф.д-р Ж.Сталев, 9-то изд. 2012 г.-стр.677,
678), изпълнението на което го уврежда, макар, че се провеждало срещу ответника
С.Г., който му дължал сумата на основание отчетна сделка
и тъй като тази сума принадлежала на ищеца, поради това, че била
получена от него и платена от А.Б. по сключен договор за
лизинг с ЕТ. Влязлото в сила решение не обвързвало и не може да бъде противопоставено
на онези трети лица, които не били участвали като страна по делото и претендират
самостоятелни права върху предмета на спора-чл.464 ГПК. Всичко това налагало и
спиране на изпълнението.Сочи ,че С.Г.И. не дължал на А.К.Б. сумата в
размер на 9 925 лв.-главница, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г. и
разноски 851, 50 лв.,
която е осъден с Изпълнителен лист №264 от 17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 1002/2012
г. по описа на Районен съд Харманли и Решение №3 от 08.01.2015 г. по въз.гр.д.№
844/2014 г. Окръжен съд Хасково да заплати
на А.К.Б., и за събирането на която
се водело изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен
изпълнител рег.№ 929 с район на
действие Окръжен съд Хасково и това вземане на привидния кредитор А.Б. против С.И.
не съществува.
С оглед на изложеното
моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.464 ГПК да признае за установено по отношение на
ответниците ,че вземането за
сумата в размер на 9 925 лв.-главница, ведно със законната лихва
от 03.10.2012 г., и разноски 851, 50 лв. по Изпълнителен лист
№264 от 17.06.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд Харманли и Решение №3 от 08.01.2015
г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. Окръжен съд Хасково, които длъжникът С.Г.И.
е осъден да заплати на взискателя А.К.Б.,
и за събирането на които се води изп.д.№ 599/2016 г. по описа
на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район
на действие Окръжен съд Хасково, не
съществува.
В срока за отговор
е постъпил такъв от ответника С. Г.И. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес ***, чрез
пълномощника
адвокат Д.А.. Счита предявеният иск за допустим, тъй като бил предявен от кредитора ЕТ АВТО 2001-Т. И. гр.Харманли против длъжника по изпълнителното
дело-С.И. и взискателя А.К.Б., като с иска се оспорвало съществуването на вземането му и по делото не било извършено разпределение. За кредитора ЕТ АВТО 2001-Т. И.
гр.Харманли съществувал правен
интерес да установи, че вземането на привидния кредитор А.Б. не
съществувало, като този иск бил предоставен на взискателя против привидния кредитор. Видно било , че били
налице предпоставките на чл.464 вр. чл.124 ал.1 ГПК за предявяване на иска.
Освен това предявеният иск бил напълно основателен и доказан. А.Б. по
изложените в исковата молба съображения бил привиден кредитор на С.И. и вземането му против него не съществувало.Признава изцяло иска и всички твърдения на ищеца, тъй като те съответствали на действителното
фактическо положение между страните, така както били описани в исковата молба.Ответника бил
осъден да заплати сумата на
привидния кредитор А.Б.,
която той му бил заплатил като плащания по договор за лизинг между него и ЕТ, единствено поради това, че съдът
напълно неправилно и необосновано бил приел,
че не бил упълномощен от ЕТ АВТО 2001-Т. И. гр.Харманли да получи сумата. Плащанията в размер на 9 925 лв.-главница от А.Б. на С.И. не били без правно основание, тъй като бил
упълномощен от ЕТ„Авто 2001-Т. И." с пълномощни с нотариална
заверка на подписите рег.№ 11029/11.09.2006 г. и рег.№290/24.01.2008 г. на
Мария Динева-Нотариус рег.№419 на
Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Харманли да
продава автомобили на търговеца при цени и при условия каквито намери за добре
и да се подписва навсякъде където било необходимо, както и да извършва описаните в пълномощното действия.
Действията му по повод сключването и
изпълнението на договора за лизинг с А.Б., включително и получаване на суми по него, дори и да е действал без представителна власт, което очевидно не било така,
се считали потвърдени на основание
чл.301 ТЗ, тъй като били известни на ЕТ
и не били оспорени от него, поради което
го обвързвали изцяло. Всички тези негови действия изрично били потвърдени от ЕТ и то се било съгласило с тях и на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, поради което го обвързвали и не били действия без представителна
власт. Също така действал и като
търговски помощник по смисъла на чл.30, ал. 2 ТЗ, доколкото било
безспорно, че работил в
обекта-автокъща на ЕТ, в който се е доставяла услугата-продажба и лизинг
на автомобили, като е договарял с А.К.Б. условията
на договора и неговото обезпечаване, и било очевидно, че е било уговорено да получава и плащане по договора, за обезпечаване
на което бил издаден и запис на заповед, като
търговецът не се противопоставил на действията му и те се считали потвърдени съобразно
нормата на чл. 301 ТЗ. Нещо повече. Възложено му било от същият, който бил и негова съпруга, извършването на всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на ЕТ”Авто 2001-Т. И.",
като единствено ответника осъществявал фактически цялата
дейност на автокъщата, от която А.К.Б. бил
взел на лизинг автомобила. Видно било, че А.Б. претендирал от С.И. вземане, което принадлежало на_ЕТ„Авто 2001-Т.
И.", и че А.Б. бил привиден кредитор.Записа на заповед, макар и на негово име, бил издаден
като обезпечение за плащането на сумата по договора за лизинг, и като било
извършил плащане на ответника, той изпълнил задължението си по договора за заем към ЕТ, поради което плащането не било без основание, а
ответника имал правото и пълномощие да получи сумата, като всички негови действия за това се
признавали и се потвърждавали от ЕТ. Признава, че не бил извършил отчетна сделка и не бил
предал получената от него
като плащане по договора за лизинг от А.Б. сума
от 9 925 лв. на ЕТ„Авто 2001-Т. И.", и че това негово задължение към ЕТ съществувало. А.Б. с плащането на ответника С.Г., който
имал представителна власт, бил изпълнил задълженията си по договора за лизинг
към ЕТ и сумата не му се дължала на него, а на ЕТ. Сумата, за
която бил осъден да заплати на А.Б. принадлежала на ЕТ, а не на привидния
кредитор А.Б. и било плащане, което не било без правно основание, а на правно основание-договор за
лизинг, и с получаването й той щял да се обогати неоснователно, което било
забранено от правото. Тази сума трябвало да
бъде предадена на ЕТ от С.И.-лицето на което била платена от А.Б. като плащане по договора за
лизинг, което плащане имал право и
бил упълномощен да получи. Признава, че не дължи на А.К.Б. сумата 9 925 лв.-главница, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г., и разноски
851, 50 лв., за която бил осъден със
заповед и Изпълнителен лист №264 от 17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд
Харманли и Решение №3 от 08.01.2015
г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. Окръжен съд Хасково да заплати на А.К.Б., и за събирането на която се водело изп.д.№ 599/2016
г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд Хасково и че това
вземане на привидния кредитор А.Б. против него не съществува. Нямал
никакви възражения против иска, тъй като признавал изцяло и иска и всички
твърдения на ищеца в исковата молба и не ги оспорва.
Моли, да се уважи изцяло предявения иск, който бил основателен и
доказан, като на основание чл.78 ал.2 ГПК да бъде освободен от заплащане на
разноски на ищеца, тъй като с поведението
си не бил станал причина за завеждане на делото. Причина за това бил привидния
кредитор А.Б., който трябвало да бъде осъден да заплати изцяло всички разноски
на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника А.К.Б..Счита
предявеният иск за неоснователен, но преди
всичко недопустим.Действително по делото само той се явявал
ответник,защото ищцата Т.С. И. и ответника С.Г.И.
били съпрузи (мъж и жена, съпруг и съпруга), които живеели под един покрив, а
образуваното дело било поредната
тяхна съвместна битка срещу него.Счита искът за недопустим, защото ицщата Т. И. нямала
качество на кредитор на
съпруга си - ответник С.И..Изпълнителен лист в полза на ицщата Т.
И. бил издаден по привиден процес, като
ответникът С.И. не проявил каквато и да е активност по делото, не възразил срещу
издадената заповед, (за което не били необходими дори елементарни юридически
познания), доколкото единствената цел била създаване на пречки за
възпрепятстване на принудителното изпълнение срещу
него, поради което се стигнало до
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Правело впечатление как със завидната
скорост, с която била влязла в сила заповедта
за изпълнение. Заповедта била издадена на 31.07.2015г. (петък), а изпълнителния
лист бил издаден на 18.8.2015г., при
14-дневен срок за възражение. Излизало, че заповедта била връчена още на
първия работен ден след издаването й (понеделник-3.8.2015г.). Вероятно длъжникът С.И.
чакал пред Харманлийския районен съд да му я връчат.Оспорил вземането на ицщата Т. И. от съпруга й,
като за целта образувал пред
Харманлийския районен съд гр. дело с № 613 / 2016г., което вероятно вече било
насрочено за разглеждане.
При това
фактическо положение счита, че производството по настоящото дело следвало да се спре до
приключване на повдигнатия от ответника пред Харманлийския районен съд по гр. дело с № 613 / 2016г. спор, решението по който се явявало
преюдициално, защото щяло да се установи
дали ищцата има качество на кредитор на съпруга си, което качество било задължителна
процесуална предпоставка за водене на настоящото дело. За доказване на това му
твърдение, моли съда, да изиска служебно информация от Харманлийския районен
съд за предмета, страните и движението на делото.При всяко положение предявения иск по чл.464 от ГПК за установяване
несъществуването на вземането му за сторените от
него разноски в размер на 851,50 лева по ч. гр. дело № 1002/2012г. на
Харманлийския районен съд бил недопустим,
защото не били изложени каквито й да е обстоятелства за
недължимостта им, освен това счита, че законът не позволява да се прераглежда дължимостта на вземания за разноски по дела.
Освен това исковата молба била нередовна,
защото имало съществени несъответствия между
обстоятелствената й част и петитума й. Изложени били обстоятелства, че
вземането му не му принадлежи, а принадлежало на ищцата.
Тези обстоятелства можели да обосноват друг иск, но не
и заявения с петитума. С иска по чл.464 ГПК се оспорвало вземането на конкуриращия кредитор, а не се претендирало, че принадлежи на
ищеца.Исковата молба била нередовна , ако не били
внесени държавни такси по всеки един от исковете, а те според ответника били три: за главница, за лихви и за разноски. Недопустимо било да се сумират всички
искове и да се внася една обща такса за всички.
Също така не ставало ясно каква била цената на иска за лихви за забава.
Тъй като с предявения по настоящото
дело иск се извършвало фактически проверка на решението
на Хасковския окръжен съд по в.гр. дело № 844/2016г., преповтаря обстоятелствата
и доказателствените си искания по вече разгледания иск срещу С.Г.И.: "Обогатил без основание
ответника С.Г.И., ЕГН ********** ***, със сумата от 9925.00 лв. Това било
станало като заверявал сметката му при банка "Райфайзен Банк
[България]" със следните суми: 1225 лева по вносна бележка от 02.11.2007г.; 1200
лева по вносна бележка от 29.11.2007г.;
1200 лева по вносна бележка от 08.01.2008г.; 800 лева по вносна бележка от
04.03.2008 г.; 1000 лева по вносна
бележка от 13.06.2008г.; 1000 лева по вносна бележка от 11.07.2008г.; 1000 лева
по вносна бележка от 14.08.2008г.; 1000 лева по вносна бележка от 12.09.2008г.;
600 лева по вносна бележка от 13.01.2009 г.; 500 лева по вносна бележка
от 08.04.2009 г.; 400 лева по вносна бележка от 16.06.2009г. За удовлетворение на така описаните вземания подал
пред РС - гр. Харманли заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано заповедно производство - ч. гр.
д. № 1002 / 2012 г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1052 от
04.10.2012г. за сумата от 9925.00
лв. - главница, ведно с законна лихва от 03.10.2012 г. до
изплащане на вземането, както и разноски
по заповедното производство в размер общо на 851.50 лева. Срещу заповедта за изпълнение на парично задължение
било постъпило възражение от настоящия ответник, поради което РС - гр.
Харманли го уведомил, че следва да предявя в месечен срок иск за установяване на вземанията си по така издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.Неоснователното
обогатяване на ответника произтичало от следните фактически обстоятелства: На 20.09.2007 година отишъл в град Хасково, в
автосалон на едноличен търговец /ЕТ/ „Авто-2001-Т. И." представляван
от Т.С. И., ЕГН ********** съпруга на ответника В автосалона го посрещнал и обслужил в качеството си на
продавач-консултант ответника С.Г. И.. Бил си харесал товарен автомобил
Мерцедес 817 - бордови, с цената от 18 000
лева. За продажбата на този автомобил ответникът изготвил типов лизингов
договор с разсроченото плащане на цената с продавач фирмата на жена му - ЕТ „Авто-2001-Т. И.". Разсроченото плащане
следвало да се извърши по следния начин:
първоначално плащане 6 000 лева в брой при подписване на лизинговия договор, а
остатъка на 10 равни вноски по 1 200
лева с фиксирани дати. Заедно с договора за лизинг ответникът го накарал да подпише и Запис на заповед за остатъка
от цената, с дата на издаване 20.09.2007г. и с падеж 30.07.2008г. В същия ден
/20.09.2007г./ го накарал собственоръчно да подпише, че Записа на заповед му е
връчен на 30.07.2008 г. При подписването на договора за лизинг и Записа на
заповед присъствал М. Н. Папардов, който го придружавал, защото се били
уговорили да ползват съвместно камиона. До този момент камионът не бил регистриран с
българска регистрация, т.к. бил нов внос. В деня на сделката продавача ЕТ
„Авто-2001-Т. И." регистрирала камиона в гр.Хасково с рег. № Х3746ВВ, с дата на производство 10.04.1996
година.Първите няколко месеца плащал
по 1 200 лв. според направената му лично от ответника схема на плащане. Вноските внасял в посочената от С.Г.И.
лична негова сметка в Райфайзен банк.
Поради финансови затруднения, сумата от 1200.00 лева му станала невъзможна за
плащане, затова се срещнал с него и
уговорили по-малки погасителни вноски за по-дълъг срок.От договорената първоначална цена от 18 000 лева,
бил заплатил 15 925 лева - 6000 лева в брой в деня на сключване на договора и 9 925 лева на вноски - внесени в
личната сметка на ответника в Райфайзен
банк, когато в началото на 2009 година отишъл заедно с В.С.Б. от град Пловдив, при С.Г.И., за да погаси окончателно остатъка от
2000 лева и да му бъде прехвърлена собствеността
на камиона. Ответникът му заявил, че освен тези 2000 лева трябвало да плати още
2 300 лева ДДС върху остатъчната амортизационна стойност на камиона, което не
влизало в уговорката за крайна цена
от 18 000 лева. Бил възмутен от факта, че той променял условията на сделката
при финализирането й, но като нямал в себе си тази сума, прехвърлянето на
собствеността се отложило до осигуряването на пари и за търсеното от И.
ДДС.Решил да проде камиона, като купувача да плати сумата,
която искал С. да му доплаща, а разликата да остане за него. Когато намерил
купувач за камиона, той установил, че годината му на производство не била 1996
година, а била 1992 година, видно от номера на рамата посочена в
регистрационния талон. Имал подобни подозрения, т.к. в деня на покупката на
камиона, той не му показал оригиналните документи от вноса, а
ответника чакал в автосалона, докато съпругата му регистрира в КАТ Хасково.
След тази констатация, отново се срещнал със С.Г.И., защото камион
произведен 1992 година, не струвал колкото камион произведен 1996 година. След
разправия в офиса му, стигнали до следното споразумение: от тези 15 925.00
лева, които му бил дал, той да му върне 3 000 лева, като разлика в годините на
камиона, а в знак на гаранция за това, че ще му прехвърли камиона, той му предал
оригиналното свидетелство за
регистрация част 1 (така наречения "голям талон"), твърдейки,
че на всеки който вземе автомобил на лизинг, дава само копие от този талон, а
на ответника единствен му дава оригинал. С.Г.И. му предложил да му върне тези 3
000 лева при първа възможност, но прехвърлянето на камиона да
стане след изтичане на 5 години от първоначалната му регистрация, за да може
той да се амортизира напълно и данък добавена стойност /ДДС/ да
отпадне при неговата продажба. На този разговор присъствал Т.Г.Т.. След този случай няколко пъти се чували със С.Г.И.
по телефона, но той все отлагал даването на тези пари. По-късно
разбрал, че това поведение не било случайно и че всъщност съпрузите С.Г.И. и Т.С. И. са му подготвили много добре планирана измама, при която да остана и без камион и без парите, които бил платил
за него.Поради липса на работа за камиона, го бил оставил за ползване и
съхранение при един негов приятел /Й. Д. ***, който го ползвал като сергия, от
която продавал зеленчуци. През месец март 2012
година, ответникът като видял, че камиона се намира на борсата в Плодовитово, показал на пазача на борсата документ за
собственост на името на фирмата на жена му
и взел камиона. В камиона били следните
документи - малкия талон на автомобила, договора за лизинг и други съпътстващи движението на камиона документи -
товарителници, пътни листове, застраховка и др.
Това били документи, без които камионът не можел да се движи и които следвало
да се представят при проверка от контролните органи.Веднага след като разбрал за това, че съпрузите С.Г.И. и Т.С. И. са му
взели камиона, се свързал с тях, за да му го върнат, но те му се изсмяли в
лицето и му казали, че нищо не можел да им направи, защото всички
документи от камиона са в тях, но дори и да имал копие от договора за лизинг,
пак нищо не можел да им направи, защото погасителните вноски по договора не бил
плащал на продавача ЕТ „Авто-2001-Т. И.",
а на ответника, така че камион нямало да види.За
измамата сезирал прикривиатурата, но не
чакал „от умрял писмо" и за това се
обърнал и към българския съд, за да си върне поне част от парите, с които бил
измамен."
Моли
съда да осъди ищцата Т.С. И., ЕГН **********,
в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т. И." ЕИК
*********, да му върне заплатените от ответника Б. при сключването с нея на договора за продажба на товарен автомобил
Мерцедес 817 - бордови сума от 6 000 лева, за получаването на
която сума тя направила признание с исковата си молба,
поради отпадналото основание за получаването на тази сума. С настоящото отправя
изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнението му от Т.С. И. ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ Авто-2001-Т. И." ЕИК *********, поради отнемането от нейна страна на камиона обект на сделката.
По така отправеното от страна на ответника Б.
искане за осъждане на ищцата съдът е приел,че не отговоря на изискването на
чл.211 от ГПК във връзка с чл.127 и
чл.128 от ГПК,поради което е дал едноседмичен срок за изправяне на
нередовностите на същата, а именно :1 . Да приведе насрещната си искова
претенция за осъждане на ищцата за сума от 6 000 лева съобразно разпоредбите на чл.211
от ГПК във връзка с чл.127 и чл.128 от ГПК.
В
предоставения срок от съда ответника е предявил насрещен иск срещу ЕТ „Авто-2001-Т. И." ЕИК *********,който е
изпратен за отговор и съобразно разпоредбата на чл.211,ал.2 от ГПК
производството е отделено и изпратено по подсъдност на РС Харманли.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно по делото е
,с оглед отправеното признание в съдебно заседание проведено на
04.05.2017година,че управителя на Едноличен търговец Т.С. И. с
фирма „АВТО 2001-Т. И.- Т.С. И. и отв.Ст.И. са съпрузи,както и
че ищеца съгласно изготвената справка от търговски регистър е вписана като
търговец.
Съгласно нотариално заверено пълномощно
от 11.09.2006г. управителя
на Едноличен търговец
Т.С. И. с фирма „АВТО 2001-Т. И.- Т.С. И. е упълномощила ответника С. И.
да действа от нейно име и за нейна сметка в това число да сключва сделки във
връзка с МПС, от нейно име и за нейна сметка да купува
автомобили, да се разпорежда, вкл. да продава регистрирани на нейно или негово
име превозни средства, да я представлява пред МВР, КАТ, фирми и граждани и къдетето е необходимо във вр. с
регистрация, управление и разпореждане и изобщо сключване на сделки каквито
намери за добре с тези МПС-та и т.н.,а
съгласно нотариално заверено пълномощно от 24.01.2008г. правата на пълномощника
са още разширени във връзка с дейността на ЕТ.
Страните по
делото не спорят/видно от изложеното в исковата молба и отговорите на двамата
ответници/, че между ответника Б. и ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.” на 20.09.2007г. бил
сключен договор за продажба на лизинг на товарен автомобил „Мерцедес-
Налична по делото е запис на заповед с
датата на издаване 30.07.2008г. с
издател ответника Б.,а поемател ответника Ст.И. , с която първият се е задължил
на падежа 30.07.2008година да заплати сумата в размер на 12 000лева,като
на гърба на същата има направени отбелязвания за 10вноски от по 1200лева на
конкретно посочени дати,както е вписано и името на ответника Б..
Видно
от представените вносни бележки за периода от 02.11.2007г. до 16.06.2009г.
ответника Б. е превел по сметка на ответника Ст.И. сумата от общо 9 925
лв. като вноски по сключения лизингов договор.
По делото са приложени
Решение№162/27.08.2014г. постановено по гр.д.№1165/2012г. по описа на РС
Харманли,съгласно което ,съдът е отхвърлил предявения от ответника Б. иск за установяване съществуване на вземане по отношение
на ответника Ст.И. - за сумите от 9925лв. -представляващо неоснователно обогатяване, ведно със
законната лихва от 03.Х.2012г. до изплащане на вземането и разноски в размер
общо на 851.50лв.,за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1002 по
описа на РС Харманли за 2012г. с правно основание чл. 422 от ГПК , като
неоснователен и недоказан. С Решение№3/08.01.2015г. постановено по в.гр.д.
№844/2014г. по описа на Окръжен съд
Хасково,горепосоченото решение е било отменено,като въззивната инстанция
е ПРИЗНАЛА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ст.И. съществуване на
вземане в полза на ответника Б. в размер на 9 925 лв.- главница,
представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от
03.10.2012 г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер на 851,50
лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 1002 по описа на РС Харманли за 2012 г. Със
същото решение ответника И. е осъден да заплати на ответника Б. сумата
от 1982,80 лв. , представляваща направени по делото, пред двете инстанции
разноски. С Определение №605/29.05.2015г. постановено по гр.д. №2206 по
описа за 2015г. на ВКС не е допуснато до касационен контрол горепосоченото
въззивно Решение.
Налично е и издаден ИЛ №264/17.06.2015г.
по чгр.д.№1002/2012г. по описа на РС Харманли в полза на отв.Б. срещу отв.Ст.И.
за сумата в размер на 9925лева-главница представляваща неоснователно
обогатяване ,ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски в размер на 851,50лева,като има образувано
изпълнително производство по така издадения изпълнителен лист и е бил насрочен
опис от ЧСИ Самуил Пеев с район на действие Окръжен съд Хасково и по който опис
е подадена молба от ЕТ за спиране на
изпълнителното производство.
Видно от приобщената по делото
Заповед №306/31.07.2015г. за изпълнение на парично задължение ,издадена по ч.гр.д.№502/2015г. по описа на
РС Харманли,съдът е разпоредил ответника С.Г.И. да заплати на кредитора ищеца
по настоящото дело ЕТ Т.С. И. с фирма
„Авто 2001- Т. И.” сумата в размер на 9 925лева гланциа, сумата в размер
на 2813 лева ,представляваща мораторна лихва ,дължима за периода от
03.10.2012г. до 16.07.2015г.,ведно със законната лихва ,считано от 16.07.2015г.
до окончателното изплащане на сумата,както и разноски в размер на 254,76лева за
заплатена ДТ и сумата в размер на 650лева-адвокатско възнаграждение. Като
основание за дължимост на сумите е посочено,че произтичат от следните
обстоятелства: получена сума от С.Г.И.
по договор за лизинг на МПС,но неотчетена и дължима от него.
По така издадената и влязла в сила заповед
има издаден изпълнителен лист №358/18.08.2015г. в полза на ищцата,въз основа на
който ищцата е подала молба за образуване на изпълнително дело,видно от
приложеното писмо с изх.№7416/07.09.2015г. на ЧСИ Георги
Тарльовски с рег.№882 и с район на действие ОС Пазарджик,като впоследствие
горепосочените две изпълнителни дела с взискатели ищеца срещу ответника Ст.И. и
ответника Б. срещу ответника Ст.И. са обединени в едно изп.дело №599/2016година
по описа на Николета
Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд
Хасково.
Приобщена е и исковата молба до РС
Харманли подадена от Б. срещу ответника Ст.И. и ищеца с иск с правно основание чл.464 от ГПК, обяснение
от С.И. по подадена жалба срещу него от отв.Б. по преписка на РП Чирпан,в това
число и писмо с рег.№498/28.12.2012г. на РУП Чирпан,докладна записка от
28.12.2012г.договор за възлагане на управление от 03.01.2001г;обяснения от Т.Т.;В.С.;
М.Н. и жалбата на отв.Б. по която е била образувана пр.преписка.
От приобщеното по делото писмо с
изх.№1553/25.04.2017година на РС Харманли се установява,че по горепосочената
искова молба с правно основание чл.464 от ГПК
е за различни суми от настоящото производство/подробно описани в
писмото/ и по делото има постановено Решение,което към изготяване на писмото не
е влязло в законна сила.
Налични са и доказателства за
извършени от ищеца разходи във връзка с транспортиране и ремонт на процесното
МПС оставено на територията на Тържище
с.Плодовитово.
От събраните по делото доказателства
чрез разпита на свидетелите Т.К. и П.К., допуснати на страната на ищеца, се
установи, че товарният автомобил е бил изоставен от ответника Б. на тържище в
с.Плодовитово, откъдето е бил прибран от собственика ЕТ „Авто-2001-Т. И.”
чрез св.К.. Според същия свидетел при сключени договори за продажба на лизинг
отв.С.И. приемал плащанията от клиентите по тези договори, като не се ангажира
доказателства в обратна насока. Същият още
свидетелства,че страните/двамата ответници/ договаряли помежду си параметрите на бъдещият
договор относно процесното МПС и как да стане плащането му.
От страна на ответника Б. бе допуснат и
разпитан в качеството на свидетел лицето Т.Г.Т.,който пред съда заяви,че знаел
за някаква среща между двамата ответници,но коя точно година била не помнел,не
знаел и за какво точно.Знаел,че възникнал спор за 3 000лева и че годината
на камиона не отговаряла. Знаел,че трябвало да се подпише някаква запис на
заповед,но кой точно не знаел. Имал спомен ,че трябвало да ходят в Чирпан и
давали обяснения ,но други спомени нямал.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Така предявеният
отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК е допустим предвид предявяването му в рамките на преклузивния
едномесечен срок, регламентиран в посочената разпоредба. Взискателят има интерес да оспори вземането
на друг взискател от момента на присъединяването си, като не е необходимо да е
изготвено разпределение, за да възникне този интерес, както е и в настоящия
случай, доколкото към момента на предявяване на иска е видно, че има образувано
висящо изп.д.№599/2016 г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен
изпълнител рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд Хасково с взискател ответника
Б., длъжник отв.С.И. и присъединен взискател ищеца ЕТ
„Авто-2001-Т. И.”, като няма данни за изготвено рапределение по изпл.дело (Определение
№ 756 ОТ 22.12.2011 Г. по ч. гр. д. № 614/2011 г., ІV
г. о. на ВКС). В чл. 464, ал.1 от ГПК
е предвиден само крайният момент, в който това оспорване може да бъде направено
чрез отрицателен установителен иск - едномесечен срок от разпределението,
поради което следва да се приеме, че този преклузиен срок е спазен.
Разгледан по същество иска се явява основателен по следните съображения.
Съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК, когато един от
взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва
да предяви иск срещу него и длъжника. Искът
по чл.464 от ГПК е средство, чрез което един
от конкуриращите взискатели в изпълнителното производство оспорва вземането на
друг взискател - привиден кредитор на същия длъжник, чието участие в
разпределението на събраните суми изцяло или отчасти осуетява удовлетворяването
на действителния кредитор. Предмет на този отрицателен установителен иск е
установяване несъществуването на вземането, обективирано в изпълнителния лист.
В настоящия случай се
доказа, че ответникът Б. има качеството на взискател срещу другият ответник Ст.И.,
който има качеството на негов длъжник, както и че ищецът ЕТ „Авто-2001-Т. И.”
също има качеството на присъединен взискател на същия длъжник, видно от
приложеното висящо изпл.дело №599/2016г.
по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929, с район на
действие Окръжен съд Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от
17.06.2015г. по ч.гр.д.№1002/2012г. по описа на РС-Харманли
и изпълнителен лист от 18.08.2015г. по
ч.гр.д. №502/2015г. по
описа на РС-Харманли.
Предмет на спора е има ли длъжникът С.И.
задължение към друг кредитор (ищеца .ЕТ „Авто-2001-Т. И.”), различен от първоначалния
взискател (ответника Б.). Чрез иска по чл.464 от ГПК се цели да се установи
несъществуването на вземането, обективирано в изпълнителния лист, с което
привидният кредитор отв.Б. се легитимира като взискател. В това производство
оспорващия взискател може да се позове на всякакви факти, които изключват,
унищожават или погасяват оспорваното притезание, включително и когато то е
установено с влязло в сила решение, както в настоящия случай, доколкото
вземанията на ответника Б. е признато с влязъл в сила съдебен акт – Решение
№3/08.01.2015г. постановено по в.гр.д. №844/2014г. по описа на Окръжен съд Хасково. Влезлият в сила съдебен акт не
обвързва и не може да бъде противопоставен на онези трети лица, които не са
участвали като страна по делото и които разполагат с иск по чл.464 ог ГПК, както е в настоящия случай.
Ищецът ЕТ „Авто-2001-Т.
И.” твърди, че отв. Б. има качеството на привиден кредитор, тъй като
изпълнителният лист в негова полза срещу длъжника отв.С.И. бил издаден ,доколкото
длъжникът отв.С.И. бил пропуснал да представи доказателства за
наличието на представителна власт /касателно дейността на ищеца/ и за това, че
бил действал като търговски пълномощник
и помощник, че било налице одобряване на всички негови действия, включително и на основание чл.301 ТЗ и тъй като искът е
отрицателен установителен, то в тежест на ответниците е да докажат наличието на
валидно и изискуемо вземане на отв.Б. срещу отв.С.И.. Отв.Б. от своя страна
твърди, че вземането му било признато със съдебно Решение №3/08.01.2015г.
постановено по в.гр.д. №844/2014г. по описа на Окръжен съд Хасково ,съгласно което въззивната инстанция
признала за установено по отношение на другият ответник Ст.И. съществуване на
вземане в полза на ответника Б. в размер на 9 925 лв.- главница,
представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от
03.10.2012 г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер на 851,50
лв., за които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1002 по описа на РС Харманли за 2012
г. Ответникът Ст.И. от своя страна признава изцяло иска като
твърди ,че вземането на щецът произтичало от неизпълнено задължение на отв.И.,
който като представител на ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.” не изпълнил задължението
си да предаде на ЕТ получената от него сума от 9925 лв., представляваща плащане
по договор за продажба на лизинг на МПС, извършено от ответника Б.. Тези факти
се потвърдиха от приетите като доказателства нотариално заверено пълномощно от
11.09.2006г., издадено от Т.С. И. в полза на отв.С. И., и нотариално заверено
пълномощно от 24.01.2008г., с което ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.” е упълномощила
съпруга си отв.С.И. да управлява всички автомобили на нейната фирма (ЕТ), да
продава на когото прецени и на цена каквато уговори автомобилите на ЕТ
„Авто-2001-Т. И.”, да я представлява в качеството й на ЕТ пред ФЛ и ЮЛ във
връзка с всички права и задължения по повод продажбата и управлението на МПС.
Следователно отв.И. е имал качеството на представител наищеца ЕТ„Авто-2001-Т. И.”
по смисъла на чл.36 от ЗЗД съгл. представените нот.заверени пълномощни от
2006г. и от 2008г. и доколкото ЕТ „Авто-2001-Т. И.” и Т. И. като физическо лице
не са различни правни субекти, а просто е разширила правоспособността на
физическото лице чрез придобиване от нейна страна и на търговско качество (реш.
по чл. 290 ГПК № 80/26.07.2012 г. по т.дело №
287/2011 г. на I т.о. на ТК, ВКС). Така по силата на представителната власт,
предоставена на отв.И. съгл. гореописаните пълномощни, същият е упражнявал
съответни права и задължения, свързани с продажбата на МПС-та в автосалона на
ЕТ „Авто-2001-Т. И.“, откъдето няма спор, че е бил закупен на лизинг от отв.Б.
и товарният автомобил „Мерцедес-
Вземането на ЕТ е изискуемо и ликвидно, като доколкото не е уговорен
срок за изпълнението му, следва да се приеме, че същото е станало изискуемо
след покана до длъжника да го изпълни съгл. чл.84 от ЗЗД. По делото няма
доказателства кога е отправена поканата до длъжника. По принцип такава покана
може да се приеме, че съставлява издадената в полза на ЕТ Заповед № 306 от
31.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
502/2015г. по описа на РС-Харманли съгл. чл.412, т.7 от ГПК. Но доколкото със заявлението е
претендирана и съответно е присъдена със заповедта за изпълнение мораторна
лихва от 03.10.2012г., то следва да се приеме, че на тази дата е настъпил и
падежът на задължението на отв.И. да предаде сумата от 9925 лв. на
упълномощителя си ЕТ „Авто-2001-Т. И.”.
До приключване на съдебното дирене по настоящото дело твърдения, а и
доказателства за погасяване на задължението чрез предаване на сумата не са представени, поради което съдът прие,
че същото продължава да съществува и към настоящия момент.
Съдът приема гореописаните факти за
доказани и съотвестващи на действителното фактическо положение по делото,
независимо от наличието на влязло в сила
Решение №3 от 08.01.2015г. по в.гр.д. №844/2014г. по описа на
ОС-Хасково, с което същата сума от 9925 лв. е присъдена в полза на ответника Б.
срещу отв.Ст.И. на основание неоснователно обогатяване. Решението по това дело
няма сила на присъдено нещо по отношение
на ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.”, който не е бил страна по това дело, поради което
и не е обвързан от изхода по него. Това следва от чл.298, ал.1 от ГПК, който предвижда, че решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание.
По изключение силата на присъдено нещо се разпростира и спрямо
кредиторите на длъжника, но само що се касае до случаите, в които със сила на
присъдено нещо е признато или отречено, че определено имуществено право
принадлежи на длъжника, доколкото правото на кредитора да се удовлетвори е
правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към имуществото
на длъжника. Настоящата хипотеза не спада към тази категория случаи, тъй като
не касае установяване със сила на присъдено нещо
съществуването/несъществуването на имуществено право на длъжника - ответник по
делото С.И.. Тук става въпрос единствено за задължения на длъжника И., поради
което и СПН не е обвързваща за кредитора ЕТ „Авто-2001-Т. И.”.
Съдът не намери за доказани твърденията на ответника Б. за привидност на процеса, воден между
ищеца и другия ответник/Ст.И./ по делото по ч.гр.д.№ 502/2015г. по описа на
Районен съд Харманли, по което е издадена
Заповед №306 от 31.07.2015г. и изпълнителен
лист за процесните суми, доколкото по гореизложените съображения се доказа
съществуването на валидно и изискуемо вземане в полза на ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.” срещу отв.И., представляващо
неизпълнено задължение за предаване на получена сума по договор за продажба на
лизинг от 20.09.2007г., сключен между ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.”, представляван от отв.И., и ответника Б..
Обстоятелството, че отв.И. и Т. И. са съпрузи, не променя изводите на съда в
тази насока, тъй като само по себе си не е достатъчно, за да се приеме
симулативност на воден съдебен процес, а следва да се преценя съобразно всички
обстоятелства по делото. Това, че посочените лица са съпрузи не изключва
изначално възможността между същите да съществуват и облигационни
правоотношения, още повече че в случая такива са възникнали между отв.И. и Т. И.
в качеството й на ЕТ.
При това положение, при така установените факти и при
наличните доказателства, съдът в настоящия си състав приема за доказано съществуването
на валидно, ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищеца ЕТ „Авто-2001-Т. И.”
срещу отв.С.И., за което е издаден и изпълнителен лист от 18.08.2015г. по
ч.гр.д. №502/2015г. по описа на РС-Харманли,и в тази връзка прие,че вземането на ответника Б. против
ответника Ст.И. не съществува поради това, че извършените плащания от Б. са
били във връзка със сключения договор за лизинг на процесното МПС,а не са
получени без правно основание.
На установяване по реда на чл.464 от ГПК, подлежи вземането на конкуриращия взискател в изпълнителното производство като
цяло, ведно с акцесорните вземания за лихви и разноски по начина, посочен в
изпълнителния титул, поради което искът за признаването за установено, че
вземането за сумата 9 925 лв.-главница,
ведно със законната лихва от 03.10.2012 г., и разноски 851, 50 лв. по
Изпълнителен лист №264 от 17.06.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на
Районен съд Харманли и Решение №3 от 08.01.2015
г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. Окръжен съд Хасково не съществува.
По тези съображения съдът намери искът по чл.464 от ГПК
за основателен и доказан.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца и в
тежест на ответника Б. следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ
размер на 1431,06лева /1000лева адвокатско възнаграждение и 431,06лева за
заплатена ДТ/на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Що се отнася до ответника Ст.И.,доколкото
същият признава иска и не е станал причина за завеждането му такива не следва
да му се възлагат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Едноличен търговец Т.С. И. с
фирма „АВТО 2001-Т. И." със седалище
и адрес на
управление ***, ЕИК ********* със съдебен адрес *** офис 7, адвокат М.Т. и ответниците А. К. Б. ЕГН ********** *** и С.Г.И. ЕГН ********** ***,
че не съществува вземане на А. К. Б. ЕГН ********** *** спрямо ответника С.Г.И. ЕГН
********** *** за
сумата в размер на 9 925 лв.-главница, ведно със законната
лихва от 03.10.2012 г., и разноски 851,
50 лв. ,за които вземания е
издадена по Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд Харманли и Решение №3 от 08.01.2015 г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. Окръжен
съд Хасково и издадения въз основа на
тях Изпълнителен лист №264 от 17.06.2015г., за събирането на които се води
изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие
Окръжен съд Хасково, на осн. чл. 464 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника А.К.Б., ЕГН:********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
Едноличен търговец Т.С. И. с
фирма „АВТО 2001-Т. И." със седалище
и адрес на
управление ***, ЕИК ********* направените по гр.д. №394/2016г. по описа на
РС СВиленград разноски в общ размер на 1431,06 лв. за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия:...........................