Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 04.07.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и шести юни
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 218 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
Компетентността
на съда е ангажирана въз основа на определение №6200/23.04.2019г. на ВАС по
адм.д.№4323/2019г.
Е.П.Н.
с адрес *** 2700, пл.“В.Л.“ №*,
кабинет № **
обжалва Решение №497/17.12.2018г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/. Релевира
основанията за оспорване по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Нарушенията на
административнопроизводствените правила свързва с необективност и ярък
субективизъм от докладчика по преписката С.С., която е следвало да се отведе
поради близки отношения с кума на заинтересованата страна В.К. на основанието
по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК; необсъждане на представените от Н. доказателства и
проточило се производство пред КЗД близо 9 месеца. Противоречието с материалния
закон е поради неправилна преценка за отсъствие на дискриминация.
Несъответствието с целта на закона се свързва с превратно упражняване на властта
от органа, в противоречие с целите по чл.2 от ЗЗДискр. Моли за отмяна на
Решението и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне.
В
писмено становище жалбоподателката поддържат жалбата.
В
писмено становище по адм.д.№110/2019г. на АС – Благоевград пълномощникът на ответната
КЗД намира жалбата за неоснователна и
претендира юрисконсулско възнаграждение.
В
с.з. заинтересованата страна В.Г.К. в лично качество и в качеството на
административен ръководител – председател на РС – Благоевград намира жалбата за
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство пред КЗД е образувано по подадена от Е.П.Н. жалба
вх.№44-00-774/28.02.2018г. срещу действия на заинтересованата страна В.Г.К.,
определени като дискриминационни. П. ***, а К. – административен ръководител –
председател на съда. Жалбата съдържа твърдения, структурирани в две точки.
В
т.1 се съдържат твърдения за ползван от съдия Н. платен годишен отпуск, считано
от 15.08.2017г., по време на който е констатирала разместване на работните
места на съдиите без писмена заповед и уведомление от председателя на съда. Съдия
Н. сочи за устно нареждане на съдия К. до съдия В.П.последният да се премести при
Н. в кабинет №23 и нежеланието на двамата поради извършена по-рано проверка от
ВСС за несъществуващ „конфликт на интереси“ между тях и наличие на свободно
място в кабинет №24. При това положение, Н. поискала от компютърния специалист
да премести компютърната й конфигурация в кабинет №24, след което пренесла
вещите си на мястото на съдия Т.М./в отпуск по майчинство/, където работи съдия
Г.Т.. При преместването разбрала, че изпълняващият функциите председател на
съда към този момент съдия Г.Я.е уведомил работещите в сградата съдии, че могат
да се разместват както си поискат на свободните места, каквито размествания са
предприети и в други кабинети. Към 22.08.2017г. съдия Н. разбрала за
разпореждане вещите й да бъдат върнати в кабинет №23. Същата написала
становище, което изпратила на съдия К. и на останалите колеги. В становището
възразявала срещу създадените привилегии за съдии с по-малък стаж. След връщане
от отпуск, към 17.09.2017г. съдия Н. установила връщане на вещите й в кабинет
№23 поради което изпълнила задълженията си на съдия, включително по дежурство,
на компютър в деловодството на съда. По това време получила заповед
№526/13.09.2017г. на председателя на съда с разпореждане за връщане на вещите й
в кабинет №23. Н. депозирала възражение срещу заповедта, което било причина за
провеждане на ОС на съдиите, на което е решено в кабинет №23 да се премести
съдия Д. Б. от кабинет №22, а на освободеното от него място се преместила Н..
На 11.10.2017. встъпил нов съдия – Г. С. /младши съдия в БОС/, която била
настанена в кабинет №24 на мястото на съдия Т. М., което настаняване е без
заповед. От изложеното жалбоподателката прави извод за проявено неравно
третиране от председателя на съда във връзка с използване на работното място в
кабинет №24 в сравнение със съдиите Г.Т., Т.М.и Г.С.поради игнориране на
старшинството на Н., която има по-голям стаж от трите.
В
т.2 се съдържат твърдения, че към 11.10.2017г. е върната от инстанционен
контрол постановена от съдия Н. оправдателна присъда по н.о.х.д.№196/2017г., по
което дело БОС е счел, че оправдаването следва да бъде по различни мотиви. За
тази хипотеза практиката на РС от 2010г. и след 22.11.2015г. е поставянето на
индекс 1 /потвърден/. Според съдия Н., в нарушение на тази практика, съдия К. И.
/от 27.04.2016г. изпълняваща функциите ръководител на НО/ е поставила индекс 4а
/изменена присъда в наказателната й част/ по утвърдените от ВСС Индекси за
въззивен контрол на съдебните актове. Съдия Н. поискала от съдия К. да
разпореди поставяне на индекс 1, което искане не било уважено. Със заявление от
29.01.2018г. съдия Н. поискала официална статистика от съдия К. за върнатите от
въззивен контрол актове по съдии от 22.11.2010г. /по което време председател на
съда е била съдия Н./. На 31.01.2018г. е предоставена таблица, от която установила,
че от 22.11.2010г. до назначаването на съдия И. като ръководител на НО практиката
е била при връщане на потвърден акт с различни мотиви същият да бъде индексиран
като потвърден. Твърди, че след 27.04.2016г. съдия И. е въвела еднолично новата
практика за индексите, без същата да е съгласувана и приета на ОС на съдиите.
По този начин два акта на Н. са индексирани с индекс 4а. Прави се извод, че таблицата
от 31.01.2018г. е издадена лично от съдия К., поради което същата е
дискриминирала на лична основа съдия Н. в сравнение със съдиите Г.Т., М. Й., В.К.,
А.И., В.П., Г.Я.и Г. К. Твърди за лично отношение на съдия Я. поради участието
на Я.в процедура за председател на РС – Благоевград в конкуренция със съдия В.П.,
който е бил заместник-председател на съда по време на предходния управленски
мандат на съдия Н., като се цели дискредитиране на професионалното име на съдия
Н. и съдия П..
С
разпореждане №155/09.03.2018г., председателят на КЗД е образувал преписка по
жалбата с №58/2018г., определил е състав за разглеждане от 3-ма членове /С. Й.,
С.С. и Н. А./, възложено е на членовете да определят председател и докладчик по
преписката, като определения докладчик да започне процедура по проучване, за
което съдия Н. е уведомена.
С
писмо вх.№12-11-293/15.03.2018г. съставът по преписката е уведомил председателя
на КЗД, че за председател на състава е определена С. Й., а за докладчик – С.С..
С
разпореждане №178/16.03.2018г. на председателя на КЗД е определена Е. Б.
служител в отдел „Специализирано производство“ на Дирекция „Специализирано
производство, анализ и превенция“ да извършва необходимите действия, свързани с
проучването по преписката, като ги съгласува с докладчика по същата.
С
писмо изх.№10-01-2/26.03.2018г. заинтересованата страна В. Я. е уведомена за
образуваната преписка и възможността за представяне на становище по жалбата.
СъдияЯ.е
депозирала отговор-становище вх.№10-01-3/04.04.2018г. за неоснователност на жалбата.
По отделни пунктове становището е следното:
-
по т.1 от жалбата сочи, че през периода 14.08.2017г. – 15.09.2017г. съдия Н. е
ползвала платен годишен отпуск, като за периода 11.08.2017г. - 07.09.2017г.
съдияЯ.също е била в отпуск. По време на отпуска на Я.а, до 20.08.2017г.
временно изпълняващи длъжността председател по нейна заповед е бил съдия Г. Я.,
до 27.08.2017г. – е бил съдия Д. Б., а до 07.09.2017г. – съдия Г. Я. С решение
на СК на ВСС по протокол №1/10.01.2017г. съдия В.П.е освободен от длъжността
заместник-председател на съда, като с решение по протокол №31/25.07.2017г. за
такъв е назначена съдия Г. Я., която е встъпила в длъжност на 01.08.2017г.
Изборът и встъпването на съдия Я. в длъжност е наложило съдия П. да напусне
заместник - председателския кабинет. Изчакали завръщането на съдия П. от отпуск,
след което заместващия председателят съдия Г.Я.уведомил съдияЯ.за желанието да
бъде в един кабинет със съдия Й. Със знанието и разрешението на съдияЯ.съдия Й.
се преместила от кабинет №23, в който до този момент работила с
жалбоподателката. Така се освободило работно място за съдия П. в кабинет №23,
като същият бил поканен да го заеме. Това било единственото свободно място за
съдия П. като редови съдия. Съдия Я. уведомил съдияЯ.за отказа на П. да се
премести в кабинет №23 при жалбоподателката с мотив, че оспорва избора на съдия
Я. за заместник - председател на съда. СъдияЯ.дала възможност на съдия П. да съгласува
със съдиите Е. Д. и Д. Б. с кой от двамата желае да е в един кабинет, т.к.
двамата са последните встъпили в съда, като независимо от това в края на
работния ден съдияЯ.е уведомена за преместването на П. в кабинет №23. След
няколко дни съдияЯ.разбрала, че в кабинет №24, който ползвали съдите Т. и М.,
след работно време е извършено преместване на багаж и вещи от жалбоподателката,
за което преместване съдия Н. не уведомила никого и не е поискала разрешение от
ръководството на съда. СъдияЯ.позвънила на съдия Т., която посочила, че не е
уведомена за разместването. СъдияЯ.извикала на разговор в кабинета съдиите
Беровски /временно изпълняващ длъжността председател/, съдия Я. /заместник-председател/,
съдия Т. и съдия П. за разрешаване въпроса в кой кабинет да работи съдия П., но
поради предстоящия отпуск на последния въпросът следвало да се разреши след завръщането
от отпуск на всички съдии. С уведомление вх.№455/13.09.2017г. след завръщане от
отпуск съдия Т. сезирала съдия Я.а, че узнавайки за преместването на Н. в
кабинет №24 в разговор със същата Н. й заявила, че се „завръща“ в кабинета,
който е „нейн“, като нито тя, нито съдия М. са предоставяли ключ на съдия Н. за
настаняването. В писмено становище и съдия М. заявила желание да работи в
кабинет с граждански съдия, в частност – със съдия Т. и посочила, че не е
налице основание за тяхното разместване. По повод становището на съдиите Т. и М.,
със заповед №526/13.09.2017г. съдияЯ.разпоредила на съдия Н. да се върне и
заеме работното й място в кабинет №23 и да върне ключа от кабинет №24.
Заповедта не била изпълнена от съдия Н., а по нейно нареждане системният администратор
на съда й осигурил достъп до системата за делата на компютър на един от
деловодителите, с което е попречила за нормалното функциониране и на служба
„Деловодство“. На проведеното след отпуските на съдиите ОС за първи път съдия Н.
изразила пред съдияЯ.несъгласие да бъде в един кабинет със съдия П.. По този
повод със заповед №535/18.09.2017г. съдияЯ.разпределила кабинетите по съдии,
удовлетворявайки желанията на всички.
-
по т.2 от жалбата се сочи, че със заповед №303/07.07.2015г. на ръководителите
на съответните отделения в съда е възложено поставяне на индекси на върнатите от
инстанционен контрол съдебните актове. Със заповед №267/14.05.2016г. съдия К.И.е
определена за ръководител на наказателното отделение, считано от същата дата,
която единствена поставя съответните индекси по утвърдени от ВСС правила с
указания към тях. Съгласно правилата /стр.11/, индекс 4а се поставя в случаите,
когато съдебните актове по наказателни дела са изменени в наказателната част и
потвърдени в другата, като резултатът от изменената част е водещ. Възражението
на съдия Н. срещу индекса по н.о.х.д.№196/2017г. съдияЯ.е оставила без уважение
по реда на въведената за целта административна процедура с оглед указанията на
ВСС. СъдияЯ.сочи, че при идентична ситуация и сходни факти, съдия Г.Я.като
дежурен съдия в отсъствие на съдия К. И., е поставил същия индекс 4а на съдия К.И.по
върнато нейно дело – н.о.х.д.№1816/2014г. Подобно е положението и с гражданските
дела, поради което се счита, че липсва каквато и да било форма на дискриминация
спрямо жалбоподателката.
Към
отговора-становищеЯ.е депозирала посочените в него писмени доказателства като
съответни приложения.
Докладчикът
по преписката С.С. е изготвила Доклад-заключение за насрочване на открито
заседание.
Заседанието
на състава на КЗД е проведено на 20.09.2018г. при редовно призоваване на
страните, като преписката е обявена за решаване.
С
оспореното Решение №497/17.12.2018г., след анализ на становищата на страните и
събраните доказателства е установено, че съдияЯ.не е нарушила забраната за
дискриминация по чл.4, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично
положение“ спрямо съдия Н., чиято жалба е оставена без уважение. От правна
страна КЗД е приела, че по т.1 от жалбата липсва настъпил вредоносен резултат
от заповед №526/13.09.2017г. на председателя К. и не е налице сравнимо сходно
положение с други лица, спрямо които да е поставена в по-неблагоприятно
положение, т.к. заповедта е издадена в резултат на нейни действия по
преместване в кабинет 24 бе разрешението на ръководството на съда и съгласието
на съдиите, титуляри на кабинета. Комисията не е открила мотив за
дискриминиране и цел на дискриминиранощото лице. Посочено е, че председателят
на съда разполага с правомощие по чл.80, ал.1, т.2 от ЗСВ да осъществява общо
организационно и административно ръководство на съда и да организира работата
на съдиите и съдебните заседатели, като заповедта е издадена по сигнализиране
от съдиите титуляри на кабинета и не надхвърля необходимото за постигане на
законова цел за създаване на нормална работна обстановка, при спазване на
принципите на уважение и съответната йерархия. Органът е посочил, че личното
желание за работа в конкретен кабинет не може да бъде свързано с определени
задължения за административния ръководител и е отрекъл неравно третиране по
признак „лично положение“. По т.2 от жалбата КЗД е приела, че липсва
неравностойно третиране по признак „лично положение“, доколкото по идентични
ситуации и сходни факти на двама различни съдии от съда е поставен един и същи
индекс и то от трето за спора лице.
Решението
е съобщено на Н. на 21.12.2018г., която е депозирала жалбата пред съда на 04.01.2019г.,
видно от писмо, копия от товарителница и клиентски картон от „Еконт Експрес“
ООД на л.15-17 от адм.д.110/2019г. на АС – Благоевград.
Приетите
в съдебното производство по делото допълнителни писмени доказателства във вид
на заповеди за отпуск, молби и др. на съдия Т., заповед за разпределение на
кабинетите и становища на съдиите Т., М. и И. са правилно интерпретирани от КЗД,
жалбоподателката и заинтересованата страна. Останалите доказателства във вид на
сигнал от ИФ председател на РС – Благоевград до ВСС от 17.06.2016г. и доклад за
извършена проверка от Дирекция „Вътрешен одит“ във ВСС от м.09.2016г. са без
връзка с нарушенията, предмет на жалбата пред КЗД, поради което съдът не ги
обсъжда.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на
обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
оспореното Решение е законосъобразен административен акт. Съображенията за това
са следните:
Решението
изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност.
Нормата на чл.64, ал.1 от ЗЗДискр. определя като компетентен орган заседателният
състав на КЗД. В случая по делото, по жалбата на Н. е образувана преписка, по
която е определен персонален състав на КЗД, който състав е постановил
оспореното Решение. Страните не спорят относно компетентността на колективния
орган.
При издаване на Решението е спазено
изискването за мотивирана писмена форма по чл.66 от ЗЗДискр. Решението съдържа
наименование на органа, фактически и правни основания за издаване, ясна
диспозитивна част за отхвърляне на жалбата и възможност за оспорване пред съд.
Фактическите данни са в корелация с правния извод на органа.
Решението
е издадено при спазване на административната процедура по Раздел I, Глава
четвърта от ЗЗДискр. /чл.50-65/. Административното производство е образувано по
жалба на засегнатото лице, съгласно възможността по чл.50, т.1 от закона, на
която е даден ход с образуване на преписка, разпределена на състав, който е
определил измежду членовете докладчика /вж. чл.54/. Докладчикът е извършил
проучване на случая и е уведомил заинтересованата страна, давайки възможност за
становище и представяне на доказателства. В рамките на процедурата са спазени
общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, като докладчикът е изяснил относимите
по жалбата фактически обстоятелства, основани на допустими писмени доказателства
във вид на постъпилите от страните писмени доказателства. Въз основа на всички събрани
документи докладчикът е приключил проучването по преписката със заключение за
провеждане на открито заседание, за което страните са редовно уведомени. На
заседанието съставът е дал възможност за помирение, което не се е случило.
Решението на КЗД е взето при наличие на кворум на състава с пълно мнозинство,
т.к. съдържа подписите на членовете на заседателния състав без особени мнения.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за съществени нарушения в процедурата по
взимане на Решението. Твърдяната от нея заинтересованост от изхода на спора от
страна на членът на заседателния състав С.С. не е установена и доказана по
делото. Тава заинтересованост не е твърдяна в хода на административното
производство и за нея не са ангажирани доказателства, респ. доказателствени
искания. Продължителността на административното производство във връзка със
срока по чл.59 от ЗЗДискр. е нарушена, но срокът е инструктивен поради което не
оказва влияние върху законосъобразността на Решението. Заседателният състав е
постановил Решението, обсъждайки всички представени от страните писмени
доказателства, противно на твърдението в жалбата, поради което е спазен
принципа за истинност по чл.7 от АПК.
Решението
е съответно на материалния закон.
Заявените
в жалбата твърдения за материална незаконосъобразност на оспореното Решението
са свързани с наличие на пряка дискриминация по чл.4, ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗЗДискр. на основание признака „лично положение“. Изложеното налага изследване
на три елемента: наличие на защитен признак „лично положение“, неблагоприятно
третиране от заинтересованата страна и причинно-следствена връзка между неблагоприятното
третиране и защитения признак.
В
ЗЗДискр. липсва легална дефиниция на признака „лично положение“. Практиката на
ВАС приема, че този признак следва във всеки конкретен случай да бъде
установяван и доказван. Счита се, че различното третиране трябва да е свързано
с притежавани или придобити качества на личността или вътрешно присъщи
признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак „лично
положение“. Или с други думи, следва да е установен и доказан конкретно присъщ,
иманентен белег на личността на съдия Н., който я отличава от останалите съдии
и е причина за неравно третиране. Заеманата от жалбоподателката длъжност не
може да бъде съдържание на признака „лично положение“. Наличието на
предполагаема връзка с конкурса за председател на съда не формира извод за
признака „лично положение“, т.к няма възможност за сравнение по същия. Такъв
признак би могъл да бъде продължителността на стажа на съдия Н., определящ т.нар.
„старшинство“, т.к. старшинството придава белег на Н., по който същата се
различава от останалите съдии в районния съд. По този белег обаче следва да се
установи различно третиране, каквото в случая не е налице.
По
оплакването в т.1 от жалбата пред КЗД е установено, че разместването на съдии в
кабинетите през м.08.2017г. – м.09.2017г. е предприето по време, когато
председател на съда е изпълняващият длъжността Г.Я.и то поради необходимост от преместване
в кабинета на заместник-председателя на новоназначената на длъжността съдия Г. Я..
Този кабинет е обитаван от съдия П., заел кабинета, обитаван от съдия Н..
Заемането на кабинета от П. е предизвикало преместването на съдия Н. в друг
кабинет без знанието и съгласието на ръководството на съда, подаването на
писмени заявления и уведомления от съдиите в кабинета, издаването на заповед
№526/13.09.2017г. от председателя на съда за връщане на първоначалното
положение по отношение кабинета на Н., която заповед не е изпълнена от съдия Н.,
а неизпълнението е повод за издаване на нова заповед №535/18.09.2017г. на
председателя за разпределение на кабинетите по отделни съдии, с която са удовлетворени
желанията на всички. Изложените факти не сочат за по-неблагоприятно третиране
от страна на председателя на съда спрямо съдия Н. по посочения защитен признак
по см. на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. Целта на ръководството не е била с преместването
на съдия П. в кабинета, обитаван от Н., да се наруши старшинството между нея и
останалите лица като в случая липсват и сходни сравними обстоятелства. Към
момента на преместване на съдия П. нито един от колегите на жалбоподателката не
е третиран по-благоприятно от самата нея. В правомощията на председателя на
съда по см. на чл.80, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗСВ е осъществяването на общото
организационно и административно ръководство на съда, в това число организиране
работата на съдиите. В обхвата на тази работа се включва тяхното разпределение
по кабинетите, съобразно възможностите на съдебната сграда. Разпорежданията на
председателя за задължителни за всички съдии. Начинът на разпределение на
кабинетите не е измежду правомощията на ОС на съдиите по чл.79, ал.1 от ЗСВ,
т.к. ОС може единствено да изрази становище по въпроса /вж. чл.79, ал.3 от ЗСВ/.
Извън това, старшинството по см. на чл.168, ал.7 и ал.8 във вр. с чл.237, ал.1 от ЗСВ не е нормативно основание за наличие на твърдяната от съдия Н. привилегия
по заемане на кабинетите в съда. Въпросът с кабинетите е въпрос по
целесъобразност, предоставен в правомощията на председателя на съда. Дали
решението за преместване на съдия П. в кабинета на съдия Н. е целесъобразно и справедливо
е извън предмета на делото, т.к. не всяко неблагоприятно третиране представлява
дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективното наличие на
защитен признак и причинна връзка между неблагоприятното третиране и този
признак. Нито личността на Н., нито старшинството или други защитен личен
признак са причина за разместване на кабинетите и издадените от председателяЯ.заповеди,
противно на твърдението на оспорващата. С оглед разпределението на
доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., указано в определението на съда
за насрочване на делото, жалбоподателката не установи наличие на предположение
за вероятно осъществяване на дискриминация по защитен признак. Напротив –
представени са доказателства, с които при условията на главно и пълно доказване
заинтересованата страна установи, че не е нарушила правото за равно третиране
на Н. спрямо останалите й колеги по признак в обхвата по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
По
оплакването в т.2 от жалбата:
Както
в производството пред КЗД, така и по настоящето делото, с оглед разпределение
на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр. жалбоподателката не представя
факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на
дискриминация по защитен признак „лично положение“. Липсват заявени каквито и
да било отличителни белези на личността й във връзка с оплакването, които да
формират признака по начин, отличаващ я от останалите колеги. Отделно от това,
липсват сходни случаи за сравнение, свързани с дейността на председателя на
съда. Представената от председателя справка за дела от 31.01.2018г. не сочи за
по-неблагоприятно третиране на съдия Н. спрямо колегите й, т.к. още един съдия
е получил индекс 4а при идентично дело с това на Н.. Освен това, поставените
индекси са резултат от работата на лице, различно от председателя на съда, т.е.
твърдяните дикриминационни действия не принадлежат на дискриминиращия субект. Последният
не е наредил поставянето на индекса на съдията. Касае се за дейност по
индексиране на свършени дела по методика на ВСС по начин, различен от времето
на председателството на съда при съдия Н., която дейност обаче касае целия съд,
а не персонално оспорващият съдия. Липсва неблагоприятно третиране по см. на
§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр.
Липсват
доказателства и наличие на „тормоз“ по чл.5 от ЗЗДискр., т.к. отсъства
поведение на дееца, дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр - нежелано поведение, въз основа на защитен признак с
посочената в закона специална цел или резултат.
Оспореното
решение е съответно с целта на закона. Липсва превратно упражняване на властта
от органа.
Изложеното
налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.
На
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи на КЗД
деловодни разноски в размер на 100лв. за юриксонсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в
жалбата на Е.П.Н. /с посочен адрес/ срещу
Решение № 497/17.12.2018г. на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Е.П.Н. да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДИСКРИМИНАЦИЯ деловодни разноски в
размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: