№ 428
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204603 по описа за 2024
година
Производството е oбразувано по жалбата на Ж. Ф. М., ЕГН: **********, чрез адв. П.
*, против Наказателно постановление № 24-0769-001999/31.07.2024г., издадено от началник
сектор в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.104б, т.1
ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 12 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се
явява лично. Същият се представлява и от адв. П. * от АК – Бургас, която моли за отмяна на
обжалваното НП и присъждане на сторените в производството разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.07.2024г. в 23,50 часа по ул.“Крайезерна“, към кръстовището й с бул.“Тодор
Александров“, Ж. Ф. М., ЕГН: **********, управлявал собствения си лек автомобил –
„БМВ“ с peг. № * **** **. Успоредно на него се движел лек автомобил „БМВ“ с рег.№ * ****
**, намиращ в лява пътна лента. След даване старт със светлинен и звуков сигнал, между
двата автомобила започнало нерегламентирано състезание. Горните действия на лицата били
1
възприети от полицейските служители У. и С., които спрели двата автомобила за извършване
на проверка.
За констатираното св. У. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA с бл. №
1290305, като квалифицирал нарушението като такова по чл.104б, т.1 ЗДвП. Нарушителят
отказал да получи АУАН, което било надлежно отразено в същия.
Въз основа на АУАН на 31.07.2024г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо, и на основание чл.175а, ал.1,
пр.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и свидетеля С., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице – П. Н. – началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-
2
гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя във връзка с непредявяване/невръчване на
АУАН на жалбоподателя. В тази връзка следва изрично да се изтъкне, че нарушителят
отказал да получи АУАН, което било надлежно отразено в акта. Ето защо и той не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като твърди липса на връчване
на АУАН при положение, че сам се е поставил в положение да не получи копие на същия.
Предвид гореизложеното не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
По същество съдът следва да посочи следното:
С нормата на чл.104б, т.1 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да oрганизират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП – „път“ е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. В
случая ул.“Крайезерна“, към кръстовището с бул.“Тодор Александров“ безспорно е част от
земната площ, която е предназначена и обикновено се използва за движение на превозни
средства. Видно от показанията на разпитаните свидетели се касае за част от пътното
платно, предназначена за преминаване автомобили – т.е. съдът приема, че процесното място
представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през
него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с
това на чл. 104б, т.1 ЗДвП.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че М. е санкциониран именно за това, че
участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
като ясно и точно са описани извършените от него действия – умишлено се е изравнил с
друг автомобил и след подаване на светлинен и звуков сигнал за започване на състезанието е
предприел рязко ускорение с цел участие в нерегламентирани състезание. ЗДвП не съдържа
легално определение на това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В
съответствие с чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.175а, ал.1 от
ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на
поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото
на гражданите. В случая, по мнение на съда, поведението на М. напълно съответства на
3
вмененото му нарушение.
Не може да се сподели виждането на защитата, че се касае за липса на осъществено
деяние, доколкото двамата водачи са разговаряли през прозорците на автомобилите си, което
е била и причината да ги управляват успоредно в един момент. Освен, че посоченото
съставлява също нарушение на правилата за движение, то се явява и крайно невероятно, тъй
като освен успоредното движение на двете МПС-та, полицейските служители са възприели
и други действия, бележещи започването и провеждането на състезание – подаване на звуков
и светлинен сигнал за неговото начало, последван от рязко потегляне на двата автомобила.
С оглед на всичко изложено и като даде вяра на еднопосочните и незаинтересовани
показания на св.С. и У., съдът намира, че правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя. БРС не даде вяра на показанията на
свидетелите Ж. В. К. и А. Д. Д., тъй като те се явяват заинтересован от изхода на делото с
оглед приятелските отношения, в които се намира с жалбоподателя. Нещо повече, същите са
и участници в нерегламентираното състезание, поради което и не може да се очаква, че биха
свидетелствали в насока признаване на вината си за допускане на административно
наказание. На съдът е служебно известно също така, че във връзка със същото нарушение е
издадено НП и на свидетеля Комелов, потвърдено с решение на БРС по НАХД
№3399/2024г.
В горната насока е и константната практика на съдилищата в страната - Решение №
1687 от 18.09.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 288/2024 г., Решение № 325 от
13.03.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 65/2024 г.; Решение № 1687 от
18.09.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 288/2024 г.; Решение № 183 от 15.11.2021 г. на
АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 139/2021 г. и Решение № 1384 от 17.07.2024 г. на АдмС -
Сливен по к. а. н. д. № 287/2024 г. Съобразно същата за участие на дадено лице в
нерегламентирано състезание по смисъла на чл.104б, т.1 от ЗДвП се отчитат начина на
разположение на двата леки автомобила на пътното платно, движението им успоредно един
на друг, последователността на действията им по управление на превозните средства. В
случая са налице две превозни средства, които са се движели един до друг на пътното
платно, като след подаване на звуков и светлинен сигнал за начало на състезанието рязко са
ускорили скоростта си на движение. Ето защо и безспорно е налице нерегламентирано
състезание по смисъла на ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от
ЗДвП законосъобразно е наложено наказание “Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 12 месеца и “Глоба” в размер на 3000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер,
който е фиксиран и не може да се изменя.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото той е бил водач на
МПС-то към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП -
4
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Тъй като, жалбоподателят е бил установен при извършената
проверка като водач на автомобила, то правилно именно на него е съставен АУАН и
издадено НП.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по “наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Още повече, че в случая предмет на нарушението са обществените
отношения, свързани с гарантиране правомерното използване на пътищата за обществено
ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на пътници и товари и в по - широк
аспект, за осигуряване на спокойствието, сигурността и предвидимостта на пътя. Следва да
се има предвид също така, че управлението на МПС е дейност с повишена опасност, а
превишаването на скоростта за движението и извършването на т.нар. „гонки“ се явяват честа
причина за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, правилно и обосновано.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган /в становището на л.13 от делото/, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001999/31.07.2024г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение по чл.104б, т.1 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя Ж.
Ф. М., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Ж. Ф. М., ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сума в
размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
5
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6