Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№820

13.11.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №905 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.       

Образувано е по жалба на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт М.К., срещу Решение №114/07.06.2019 г., постановено по НАХД №124 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон (касационно основание  по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН). Излага съображения, че от всички събрани доказателства (писмени и гласни) се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. Счита за неправилен извода на съда за наличие на маловажен случай на административно нарушение. Твърди, че разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин (загл.изм. ДВ бр.80/2018 г.) била част от установения ред за регистрация и отчетност, които били задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата имала за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. При преценката си за маловажност на случая районният съд не бил съобразил всички фактически данни по конкретния казус, за определяне степента на обществена опасност на нарушението, като не била отчетена същността и целите на конкретната административнонаказателна отговорност. Процесното нарушение било формално по своя характер и осъществяването на състава му не било обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Освен това в случая била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която била обективна и безвиновна, а изводите на решаващия съд за липса на умисъл били неотносими в конкретния случай. Конкретиката на случая също не водела до извод за наличие на маловажен случай на административно нарушение.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде потвърдено Наказателното постановление.

Ответникът, „Капо 77“ ЕООД, гр.Д., чрез процесуалния си представител адв.Б.И., представя писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Димитровградския районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Алтернативно излага доводи, че наложената на дружеството санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС е в несправедлив размер, като при предвиден диапазон от 500 до 2000 лв. е следвало, при съобразяване на чл.27, ал.2 от ЗАНН на дружеството да бъде наложен минималния размер от 500 лв. Моли се в случай, че решението бъде отменено, то наказателното постановление да бъде изменено, като имуществената санкция бъде определена в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна и предлага решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил като неправилно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №408831-F464325/14.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „Капо 77” ЕООД, гр.Д., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, предл.второ, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

Санкцията е наложена за това, че при извършена проверка на 28-29.12.2018 г., започнала в 23:40 ч. в търговски обект – бистро „Ел П.“, находящ се в гр.Д., ул.„Л. К.“ №., стопанисван от „Капо 77“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 31.21 лв., представляваща парични средства, въведени в касата. При установяване на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство, е констатирана положителна разлика в размер на 31.21 лв., представляваща разлика между наличността по документи (дневен финансов отчет от ФУ) в размер на 4.79 лв. и фактическата наличност (в касата) в размер на 36.00 лв. Посочено е, че монтираното в обекта ФУ притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.   

За нарушен е приет състава на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която разпоредба, в приложимата към датата на нарушението редакция (ДВ бр.80 от 28.09.2018 г.) гласи следното: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.“

Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага … имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а в ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Димитровградският районен съд е установил и описал фактическата обстановка, въз основа на която е приел, че не са констатирани нарушения на административно-наказателната процедура, нарушаващи правата на санкционираното лице. Приел е за безспорно установени положителната разлика в размер на 31.21 лв. между фактически наличните в касата в обекта суми към 00:27 ч. на 29.12.2018 г. и тези в размер на 4.79 лв. – наличност по документи, както и че монтираното в проверявания обект фискално устройство притежава възможността за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

В подробни мотиви съдът е изложил становището си, че въз основа на ниския размер на невъведената служебно сума – 31.21 лв., показанията на свид.Желязков, че същата представлява общо събраните дадени от клиентите на заведението бакшиши, необичайната атмосфера по време на извършване на комплексната проверка, вероятно довела до объркване бармана да прибере бакшишите в касата след приключване на касовия апарат от управителя, са обстоятелства, които правят конкретния случай маловажен и елиминират приложението на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Касационната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на районния съд, но не и направените въз основа на тях правни изводи.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано е приел, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура.  Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение напълно кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираното дружество е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.

Безспорно се потвърждава от събраните доказателства  извършването на вмененото на „Капо 77” ЕООД административно нарушение. Установява се, че е налице разлика между размера на фактически наличните в касата средства и тези, отчетени по документи, без тази разлика да е отразена чрез функцията „служебно въведени“ суми, т.е. промяната в касовата наличност, възлизаща в размер на 31.21 лв., не е регистрирана в наличното фискално устройство съгласно изискването на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Доколкото същата Наредба е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, правилно за нарушаване на чл.33, ал.1 от нея е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с определяне на санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи.

Не се споделя от настоящия съдебен състав извода на въззивния съд, че процесното административно нарушение разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При определяне маловажните случаи на административни нарушения, на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се съобрази регламентацията на понятието в чл.93, т.9 от НК. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Коментираното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Засегнатите в случая обществени отношения са значими, преценени в контекста на основната гарантирана с разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. цел – да се осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез спазване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства. Поддържаното от страна на дружеството твърдение, че сумата от 31.21 лв. представлява бакшишите, дадени от клиентите на обслужващия персонал на заведението, не отменя по никакъв начин задължението за регистрацията на тази сума във ФУ по нормативно установения за това ред. Възприетите от въззивния съд субективни причини за поставянето на тази парична сума в касата, като например късния час, извършваната в заведението проверка и умората на персонала, в случая не представляват смекчаващи отговорността или обществената опасност на деянието обстоятелства. Видно е също, че макар и неголяма като стойност, паричната сума от 31.21 лв. надвишава многократно наличната отчетена по документи такава от 4.79 лв., което не е съобразено от решаващия съд.  

Не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН – деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и настоящият състав намира, че липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му.

Изложените в проверяваното решение съображения относно ниския размер на сумата, както и липсата на данни за други извършени от дружеството – касатор нарушения от същия вид, представляват смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.27 от ЗАНН, обуславящи налагането на по-леко наказание.

Изводът на районния съд, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28, б.„а“ от ЗАНН се явява неправилен, а обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени.

Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото доказателства от значение за решаването му по същество, и при наличието на доказателства за извършено административно нарушение, след отмяна на решението следва да се потвърди наказателното постановление, като определеният в нормативно установените предели размер на наложената имуществена санкция следва да бъде индивидуализиран на минимума от 500 лв., при липса на данни за отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №114/07.06.2019 г., постановено по НАХД №124 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година, вместо което

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №408831-F464325/14.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, като намалява размера на наложената с него имуществена санкция от 600 на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

 

                                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                          2.