Р Е
Ш Е Н
И Е
№106
18.02.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №963 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.Г.М. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0351-000188 от 20.09.2021 г., издадена от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
Оспорващият твърди, че не били налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната ЗППАМ, тъй като не бил извършил визираните в нея нарушения, посочени като причина за издаването й. В заповедта се твърдяло, че жалбоподателят допуснал неправоспособния водач Ж.В.Д. *** да управлява собствения му товарен автомобил * с рег.№*, но в действителност жалбоподателят не познавал лицето Ж.Д.. Той бил предоставил товарния автомобил на свой приятел – Х. Т. от *, да си свърши лична работа, който от своя страна бил правоспособен водач. Как и по какъв начин товарният автомобил се бил озовал у Ж.Д., жалбоподателят нямал представа. Жалбоподателят научил, че товарният автомобил е бил управляван от същата, едва когато мл.контрольор Д. Д. издал обжалваната ЗППАМ. Ето защо оспорващият смятал заповедта за незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорването й по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед била издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като жалбоподателят нито бил уведомен за образуваното производство за прилагане на ПАМ, нито преди издаване на заповедта били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. От страна на административния орган не били събрани доказателства, че жалбоподателят е допускал, или е знаел, още по-малко, че е разрешавал притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен водач.
Заповедта била издадена в несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Освен че прилагането на оспорената ПАМ в случая не било обосновано, не била доказана и необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената от закона цел, а мярката не се основавала на действия и бездействия на собственика на автомобила, сочещи на съпричастност на същия към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2021 г. от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетеля В. И. С., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА №454756, срещу Ж.В.Д. ***, за това, че на 20.09.2021 г. в 13:05 часа в ***, до ситопечатница, посока кв.„Изгрев“, управлява товарен автомобил * с рег.№*, собственост на Т.Г.М. ***, като се движи с несъобразена скорост и при възникнала опасност от престояващ на пътното платно лек автомобил * не може да намали или спре и го блъска в задната част. В АУАН е посочено, че Д. не притежава СУ на МПС и с извършеното е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач. Като доказателство са иззети СРМПС №********* и 2 броя табели регистрационен номер *.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя Ж.В.Д., която срещу подпис на 20.09.2021 г. е получила екземпляр от АУАН, без да посочи възражения по него.
Като част от административната преписка по делото е представена Декларация с вх.№351000-5615/21.09.2021 г. на РУ МВР Свиленград, подписана на 20.09.2021 г. от Ж.В.Д., че на 20.09.2021 г. около 13.05 ч. тя е управлявала МПС с рег.№ * в качеството на ползвател. Представена е и Докладна записка рег.№351Р-24574/21.09.2021 г. до Началника на РУ Свиленград, изготвена от мл.автоконтрольор Д.Д., относно получен сигнал за настъпило на 20.09.2021 г. в ***, ПТП с товарен автомобил * с рег.№*, собственост на Т.Г.М. и управляван от Ж.В.Д., в която е посочено, че след попълване на двустранните протоколи за ПТП потърпевшото лице М. забелязал, че в протокола Д. не е вписала СУ на МПС, след което се обадил на телефон 112, а мл.автоконтрольор Д.Д. извършил справка в АНД и установил, че същата не притежава СУ на МПС. Представена е и Справка за нарушител/водач Ж.В.Д. ***, според която на лицето не е издавано СУМПС.
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0351-000188 от 20.09.2021 г., издадена от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, се налага на Т.Г.М. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил * с рег.№ * за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с №*.
Заповедта е обоснована с това, че Т.Г.М., като собственик на товарен автомобил * с рег.№*, е допуснал неправоспособния водач Ж.В.Д. ***, да го управлява без да притежава СУ на МПС, установено при съставяне на АУАН Серия GА, №454756 от 20.09.2021 г.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 20.09.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 24.09.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР.
С писмо вх.№6661/25.10.2021 г. Началникът на РУ Свиленград удостоверява по делото, че младши инспектор Д. Н. Д., издал процесната ЗППАМ, заема длъжността държавен служител – младши автоконтрольор в звено Пътен контрол, група Охранителна полиция при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, включително към момента на издаване на оспорената заповед. По несъмнен начин е установено, че Д. Н. Д. е полицейски орган измежду посочените в т.10 от цитираната заповед, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата й редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че собственикът на конкретен товарен автомобил, Т.Г.М., е допуснал той за бъде управляван от на неправоспособния водач Ж.В.Д. – без да притежава СУМПС, установено при съставянето на АУАН от 20.09.2021 г.
Извършено по този начин, излагането на фактическите основания в акта е до известна степен непрецизно, тъй като единственото релевантно според нормативната уредба обстоятелство е обективният факт на управление на чуждо МПС от лице, за което е налице някое от изброените в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП обстоятелства, а посоченото в ЗППАМ, че собственикът на едно моторно превозно средство е допуснал друго лице да го управлява, е без правно значение.
Същевременно в заповедта е изложено, че моторното превозно средство е било управлявано от неправоспособния водач Ж.В.Д., което дава възможност на адресата на акта да разбере в коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези му е наложена принудителната мярка. Мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея АУАН Серия GА, №454756 от 20.09.2021 г., в който е посочено, че на 20.09.2021 г. в 13:05 часа Ж.В.Д. управлява товарния автомобил, собственост на жалбоподателя, като при извършена проверка е установено, че водачът не притежава СУ на МПС, което го определя като неправоспособен. Липсата на издадено на Ж.В.Д. свидетелство за управление на МПС е безспорно установена и от писмените доказателства по делото.
Съдът приема, че направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил ПАМ по смисъла на приложената правна норма.
Във връзка с гореизложеното, без значение за правния спор, а оттам и неоснователни, се явяват възраженията на жалбоподателя в насока, че той не познавал лицето Ж.В.Д., и не бил предоставял на същата управлението на собствения си товарен автомобил.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че в нарушение на административнопроизводствените правила органът не го е уведомил предварително за започване на административното производство по прилагане на ПАМ. Фактическият състав на приложимата разпоредба изключва задължението за уведомяване на засегнатото лице за производството по налагането на мярката, тъй като последната цели да преустанови и предотврати извършването на конкретно правонарушение. В подобна хипотеза адресатът на акта има възможност да направи своите възражения пред съда, което в случая е сторено. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат, и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл.146, т.3 от АПК.
Съдът намира, че са били налице всички изискуеми от материалния закон предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя. Принудителна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е приложена по отношение на собственик, чието пътно превозно средство е било управлявано от друго лице, без последното да е правоспособен водач, и тези правнозначими обстоятелства са безспорно доказани по делото.
Освен това наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съответна и на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. По делото липсват каквито и да било данни същата да е наложена за цел, различна от установената в закона, а съдът приема, че с мярката не се нарушава и принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Както вече беше посочено, законът предвижда единствено обективното управление на чуждо моторно превозно средство от неправоспособен водач като обстоятелство, релевантно към налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, и именно поради това налагането на мярката не се основава на действия и бездействия на собственика на автомобила, сочещи на съпричастността му към установения противоправен резултат. По делото не се твърди, и не се установява от оспорващия наличието на други обективни обстоятелства, които да изключат ангажирането на отговорността му в конкретния случай.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0351-000188 от 20.09.2021 г., издадена от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: