Р Е Ш Е Н И Е №169
22.03.2018г., гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Трети граждански
състав
на двадесет
и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Съдия: Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2086
по описа за 2017г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано
е по предявения от С.Я.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.С. Б.,
против М.Б.Б. с ЕГН:********** ***, иск за делба на подробно
описания в исковата молба недвижим имот.
Ищцата твърди, че
с ответника са съсобственици на апартамент №17, находящ се в ************, със
застроена площ от 44,61кв.м., заедно с избено помещение №17 от 5кв.м., ведно
със съответните 1,299% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, който имот по
КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******,
разположен в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор *******, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент. С договор за
покупко-продажба на жилище от 27.04.1979г. по реда на чл.117 от ЗТСУ М. Д. А.
/баба на ответника по б.л./ придобила собствеността върху гореописания недвижим
имот. С договор за дарение от 13.02.1980г. М. Д. А. дарила на сина си Б. Б. П.
/баща на ответника/ ¼ ид.ч. от недвижимия
имот. На 21.11.1980г. между М. Д. А. и Б.
Б. П. бил сключен договор за доброволна делба на съсобствения им имот, по
силата на който последният получил в дял целия имот и станал негов изключителен
собственик и за уравнение на дяловете заплатил съответната парична сума на
своята майка. Делбата била извършена по време на брака между Б. Б. П. и ищцата,
сключен на 09.06.1973г. Заплащането за уравнение на дела на М. Д. А. било
извършено от Б. Б. П. със семейни средства. Имота бил придобит за семейно
жилище на ищцата и Б. Б. П.. Тъй като по отношение на придобитите от имота
¾ ид.ч. била налице възмездност,
по отношение на тези идеални части възникнала съпружеска имуществена общност
между Б. Б. П. и ищцата. С решение от 19.07.1982г., постановено по
гр.д.№545/1982г. по описа на РС-Хасково брака между последните бил прекратен.
След развода между тях възникнала обикновена съсобственост по отношение на
притежаваните от тях в режим на СИО ¾ ид.ч.
или Б. Б. П. станал собственик на 5/8 ид.ч. от имота,
а ищцата на 3/8 ид.ч. от същия, придобити след
прекратяване на СИО. Б. Б. П. починал през месец октомври 2016г., като оставил
за свой наследник ответника – негов син от брака с първата му съпруга.
Притежаваните от Б. Б. П. 5/8 ид.ч. от процесния имот
били придобити от единствения му наследник ответника М.Б.Б.. Към момента делбения имот се използвал и обитавал само и единствено от
ответника, поради което ищцата му изпратила покана да закупи притежаваните от
нея идеални части и да заплаща месечен наем в размер на 60лв. за използваната
от него част от собствеността й. С ответника не могли да поделят доброволно
процесния недвижим имот. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да
се допусне делба на процесния недвижим имот при квоти 3/8 ид.ч.
за ищцата и 5/8 ид.ч. за ответника. Прави се искане с
решението, приключващо втората фаза от делбения
процес на основание чл.31 ал.2 от ЗС да бъде осъден ответника да заплаща на
ищцата сумата от 60лв. месечно за лишаването й от ползване на процесния имот за
периода от завеждане на исковата молба до прекратяване на съсобствеността,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който заявява, че иска
за делба е допустим, но неоснователен. Твърди, че имота не е бил СИО, въпреки
че е придобит от баща му по време на брака. Същият не бил придобиван като
семейно жилище. От бракоразводното решение било видно, че семейното жилище се
намира на друг адрес – ********. След развода на баща му и ищцата те уредили
имуществените си отношения и бившето семейно жилище останало в дял на ищцата, а
процесния апартамент на баща му. След развода в процесния апартамент живял
единствено бащата на ответника, който до смъртта си на 22.11.2015г. упражнявал
фактическа власт върху целия апартамент, владял го като свой, поради което
придобил по давност и частта на ищцата. Декларирал целия апартамент единствено
на свое име, с което демонстрирал анимус на владение.
Оспорва изложеното в съдебното удостоверение, издадено от ХОС на 13.02.2017г.
Оспорва признатото с нотариален акт от 2017г. право на собственост на ищцата
върху 3/8 ид.ч. от процесния апартамент.
С отговора на
исковата молба ответникът предявява инцидентен установителен
иск срещу ищцата, а именно да се приеме за установено по отношение на
последната, че той е собственик на претендираните от нея 3/8 ид.ч. от процесния жилищен имот, като се отмени
констативния нотариален акт №182, т.1, рег.№941, н.д.№98/2017г. на нотариус
Христина Колева с №081, с който ищцата се снабдила за тези идеални части.
С отговор по реда
на чл.131 от ГПК ищцата оспорва насрещната искова молба, като неоснователна. Не
било вярно твърдението, че след развода с Б. Б. П. се споразумели жилището на ******“
да остане за ползване на нея, а това в ******* на него. Ищцата твърди, че
жилището на ***** никога не е било семейно и не е налице уговорка за
разпределяне на жилищата. Апартамента на ****** бил лична собственост на
ищцата, придобита от нея преди брака и като съпрузи не били живели в него.
Оспорва също така твърдението, че от 1982г. до 2015г. процесното жилище било
ползвано само от Б. П.. След прекратяване на брака ищцата продължила да
посещава имота и да се грижи за него. Никога не била преставала да се смята за
собственик на притежаваните от нея идеални части. Не били налице предпоставките
за придобиване на имота по давност от наследодателя на ответника.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.02.1980г. М. Д. А. дарява на
сина си Б. Б. П. 1/4 ид.ч. от апартамент №17 в
жилищен комплекс ******* състоящ се от една стая и кухня, 44,61кв.м., на трети
етаж. С договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 21.02.1980г., сключен между М. Д. А. и Б. Б. П., последният
получава в дял и става собственик на целия апартамент №17 в жилищен блок в
квартал ********, състоящ се от една стая и кухня, застроен на 44,61кв.м.,
ведно с избено помещение и 1,299% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, а
първата получава сумата от 4000лв. за уравнение на дяловете. Видно от
приложеното удостоверение за граждански брак С.Я.Г. и Б. Б. П. са сключили
граждански брак на 09.04.1973г. В издаденото на 13.02.2017г. съдебно
удостоверение от Окръжен съд-Хасково е отразено, че с решение от 19.07.1982г.
бракът между Б. Б. П. и С.Я.Г. е прекратен и ползването на семейното жилище е
предоставено на последната. Представен е препис и от самото съдебно решение от
19.07.1982г., постановено по гр.д.№542/1982г. по описа на Окръжен съд-Хасково,
с което се прекратява брака между двамата и на С.Я.Г. се предоставя ползването
на семейното жилище, находящо се на ********* От приложеното удостоверение за
наследници, издадено от Община Хасково на 25.07.2017г., се установява, че Б. Б.
П. е починал на 22.11.2015г. и оставил като единствен свой наследник ответника М.Б.Б..
С нотариален акт за покупка на апартамент от СП „Жилищно строителство“-Хасково
са се снабдили на 30.12.1973г. С.Я. П. и Б. Б. П. по на ¼ ид.ч. и М. И. Ж. на ½ ид.ч.,
находящ се на адрес ********, състоящ се от две стаи, хол и кухня. С договор от
09.04.1973г. С.Я.Г. и Б. Б. П. се споразумяват, че от датата на подписване на
договора последният става собственик на ¼ идч.ч.
от апартамента, собственост на първата и М. И. Ж., с право да живее в него
докато е жив. Със същия договор Б. П. се е задължил да не продава, подарява,
завещава и прехвърля апартамента на друго лице, освен на М. И. Ж., който пък се
задължава да се грижи за баща си Б. П.. Страните са договорили също така, че
синът на Б. П. – М.Б.Б. става собственик на апартамент на ****** бивша
собственост на Б. П., като се задължава той и семейството му да не предявява
искове под каквато и да е форма за наследство от новото семейство на Б. Б. П.. По
силата на договор за доброволна делба от 26.07.1983г., сключен между С.Я.Г., Б.
Б. П. и М. И. Ж., като съсобственици на апартамент №4, находящ се *********“,
състоящ се от две стаи, хол и кухня, застроен на 83кв.м. на първи етаж, С.Я.Г.
и М. И. Ж. получават в дял и стават собственици съответно на ¼ ид.ч. първата и ¾ ид.ч.
втория от гореописания апартамент, като за уравнение на дяловете заплащат на Б.
Б. П. сумата от 3603,25лв. На 19.04.2017г. ищцата се е снабдила с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание доброволна делба,
с който е призната за собственик на 3/8 ид.ч. от
апартамент №17, находящ се в *************, състоящ се от една стая и кухня,
със застроена площ от 44,61кв.м., който имот по КК и КР на града, одобрени със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********.
От
показанията на св.Т. П. Ж. /снаха на ищцата/ и св.М. К. Г. се установява, че С.Г.
и Б. П. са поддържали добри отношения и след развода си, като при нужда първата
се е включвала в разходите за общите части на процесния апартамент. И двете
свидетелки твърдят, че ищцата е продължавала да посещава процесния апартамент,
в който е живеел Борис Петров след развода, като не са имали спорове по
отношение на съсобствеността върху същия. Според св.Ж. Б. П. не бил в добри
отношения със сина си ответника М.Б., като последният и неговото семейство не
приемали втория му брак със С.Г.. Последната спряла да посещава апартамента в *******“
едва след смъртта на Б. П., тъй като вече нямала достъп до същия, той се
ползвал само и единствено от ответника, който не й позволявал да ходи там.
В
своите показания св.А. С. Д. и св.А. С. К.твърдят, че Б. П. живеел в процесния
апартамент от 1979г. до смъртта си. Първите 20 години Б. П. живеел в апартамента
със жена на име Н.. И двете твърдят, че са били в добри добросъседски
отношения, тъй като са съседи на Б. П. преди да почине, но не знаят нищо повече
за жената, с която живеел, освен името й. Б. П. живял сам в апартамента около
5-6 години преди да почине. Св.Д. не била виждала друга жена да идва при него,
освен тази, с която живял през тези 20 години след 1979г. В същото време
твърди, че не са имали приятелски отношения с Б. П. и съжителката му, не си
били гостували или споделяли. Св.К. твърди, че не знаела за втория брак на Б. П.
и той никога не бил споменавал за това. Не се била интересувала и Б. П. не й
бил разказвал къде е живял преди да дойде в апартамента ****“, не бил
споменавал за друг съсобственик на това жилище.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата
и бащата на ответника са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 09.04.1973г.,
който е прекратен с влязло в сила на 05.09.1982г. съдебно решение, постановено
на 29.07.1982г. по гр.д.№542/1982г. по описа на ОС-Хасково. Не се спори също
така, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
бащата на ответника е починал на 22.11.2015г. и оставил последния като
единствен свой наследник. Спорен остава само въпроса дали процесния жилищен
имот, чиято делба се иска в настоящото производство, е съсобствен
на страните или се притежава изцяло и единствено от ответника. По категоричен
начин се установи, че доброволната делба, по силата на която Б. П. е придобил
собствеността върху целия апартамент е от 21.02.1980г., т.е. по време на брака
му с ищцата. Преди това Б. П. е придобил по силата на дарение от своята майка
¼ ид.ч. от процесното жилище, който договор за
дарение е обективиран в нотариален акт от
13.02.1980г. При тези данни по делото следва извода, че останалите ¾ ид.ч., придобити от Б. П. по време на брака с ищцата чрез
договор за доброволна делба представляват несъмнено СИО между двамата съпрузи.
Тази съпружеска имуществена общност по отношение на ¾ ид.ч. от процесния имот преминава в обикновена
съсобственост при равни дялове за двамата бивши съпрузи след прекратяване на
брака между тях. Ето защо, съдът счита, че ищцата е придобила собствеността
върху 3/8 ид.ч. от процесното жилище, като останалите
5/8 ид.ч. от същото са останали собственост на
наследодателя на ответника и към момента вече на последния. Несъмнено преди
смъртта на Б. П. двамата с ищцата не са уредили по друг начин отношенията си
върху процесния апартамент. Несъмнено Б. П. е бил наясно, че ищцата е
съсобственик заедно с него на този апартамент, тъй като от една страна получава
собствеността върху апартамента на два пъти по два различни способа, а именно
чрез дарение и чрез доброволна делба и двата договора са сключени в интервал от
няколко дни /8 дни/ с неговата майка по време на брака му с ищцата. От друга
страна двамата с ищцата са били много стриктни по отношение писмено и надлежно
оформяне на собственическите си права върху притежаваните от тях в
съсобственост или като индивидуална собственост няколко жилища. От съдържанието
на подписаните от двамата писмени договори става ясно, че са имали за цел да
уредят със жилища всеки един от своите синове от първите си бракове. Ето защо,
съвсем логично е твърдението на ищцовата страна, че по отношение на
гарсониерата в ******* са имали воля да остане съсобственост между двамата и
синовете им да не притежават идеални части от това жилище. В този смисъл следва
да се разгледа наведения довод от ответника, че неговия наследодател приживе е
придобил собствеността върху процесния апартамент въз основа на давностно владение и съответно той наследява цялото жилище
след неговата смърт. Съдът намира тези твърдения за недоказани, тъй като не се
установи, че Б. П. е имал намерение за своене по
отношение на идеалните части на ищцата. Действително свидетелките Д. и К.
заявиха в своите показания, че нито са знаели да има друг съсобственик на
апартамента, в който е живял Б., нито са знаели за втория му брак с ищцата и не
познават същата и не са я виждали да идва при бившия си съпруг. В същото време
свидетелките Ж. и Г. твърдят, че бившите съпрузи са запазили добрите си
взаимоотношения и след развода и ищцата е продължила да посещава Б. и да
участва дори в разходите по общите части, когато той я помоли. Съдът не
кредитира показанията на св.Д. и св.К. в частта, в която твърдят своята
убеденост, че Б. е бил единствен собственик на жилището, в което живее, тъй
като и двете заявиха, че са имали добросъседски отношения с него, но никога не
са си гостували, нито пък са споделяли лични неща. В подкрепа на този извод на
съда е също така твърдението на тези две свидетелки, че те не знаят за
съществуването на ищцата, никога не са чували от Б., че е имал брак и къде е
живял преди да дойде в жилището на ******* След като Б. П. не е споделял такива
събития от личния си живот, независимо дали в положителен или негативен нюанс,
то още по-малко може да се приеме, че е обяснявал как е единствен собственик на
жилището си и няма друг съсобственик на същото. Двете свидетелки заявиха, че
всъщност Б. не е имал подобни твърдения, а те си правели изводи, че няма друг
съсобственик, тъй като виждали само Борис и жената, с която съжителствал да
влизат и излизат от жилището. Съдът счита, че двете свидетелки в никакъв случай
не са имали някакви по-близки отношения с наследодателя на ответника, поради
което няма как да са знаели за съществуването на друг съсобственик. Тези изводи
на съда се подкрепят отново от самите твърдения на свидетелките, че Б. живеел с
жена на име Н., но не знаели нищо повече за нея или семейството й. В същото
време следва да се има предвид, че за да се приеме, че единият от
съсобствениците е имал намерение за своене на имота,
той е трябвало да демонстрира същото недвусмислено пред другия съсобственик и
същевременно да отблъсква неговото владение. По делото няма данни, от които да
се правят подобни изводи. Напротив, свидетелите на ищцата заявиха, че двамата
бивши съпрузи са поддържали добри взаимоотношения и след развода си, като дори
св.Ж. заяви, че няколко пъти е ходила заедно със свекърва си и децата на гости
на Б., както и че са излизали заедно с него. Св.Ж., която е снаха на ищцата,
твърди също така, че е присъствала на водени разговори между свекърва си и Б.,
касаещи разходи за общите части на процесното жилище. Едва след смъртта на Б. П.
неговият наследник вече демонстрира намерение за своене
на имота, като не допуска ищцата до същия. Именно затова ищцата се е снабдила и
с нотариален акт за собственост на 3/8 ид.ч. върху
имота едва през 2017г.
Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че предявения установителен иск с
отговора на исковата молба от ответника против ищцата в делбеното
производство се явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като
ответникът не установи при условията на главно и пълно доказване изтекла в
негова полза придобивна давност и съответно
собственическите си права върху целия процесен недвижим имот. С оглед
неоснователността на установителния иск и
основателността на иска за делба, съдът счита, че следва да се допусне делба междуд страните в настоящото производство на процесния
жилищен имот при квоти 3/8 ид.ч. за ищцата и 5/8 ид.ч. за ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.Я.Г. с ЕГН:********** ***, и
М.Б.Б. с ЕГН:********** ***,
на следния техен съсобствен недвижим имот, придобит чрез доброволна делба и
по наследство : 1. апартамент №17,
находящ се в ************* със застроена площ от 44,61кв.м., заедно с избено
помещение №17 от 5кв.м., ведно със съответните 1,299% ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно
място, който имот по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, разположен в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор
*********, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
при квоти – 3/8 ид.ч. за ищцата и 5/8 ид.ч. за
ответника.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Б. с ЕГН:********** ***, против С.Я.Г. с ЕГН:********** ***, инцидентен
установителен иск за собственост върху 3/8 ид.ч. от гореописания недвижим имот,
като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.