Решение по дело №818/2012 на Районен съд - Исперих

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №38, 

                                                               05.04.2013г., гр.Исперих

 

                                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

На шести март през 2013 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                          Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 818 по описа за 2012  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№4488/27.11.2012г. от П.Г.С.,***, ЕГН:**********, против М.А.С. ***, ЕГН: **********, с която моли съда да постанови решение, с което да допусне развод между нея и ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

Твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 25.07.1975 година, от който имат родени две вече пълнолетни деца. Първоначално отношенията им били нормални, но в последствие се влошили и през 1984г. се разделили, като никога повече не са се събирали да живеят заедно. Били разделени вече 28 години и не се били чували даже по телефона. Тя сама отгледала и възпитала децата им.

Счита брака им за изпразнен от съдържанието, което влага в същия закона и морала. Връзката между съпрузите била прекъсната. Решението й за прекратяването на брака било сериозно и непоколебимо, тъй като същият бил дълбоко и непоправимо разстроен – разкъсана била семейната общност, липсват взаимност и уважение, доверие и другарски отношения, брачната връзка била формална. Това разстройство не можело да се преодолее и да се възстановят нормалните съпружески отношения. След развода желае да продължи да носи брачното си фамилно име “С.”.

 В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът, чрез особен представител адв.В.К. ***, представя такъв, като счита предявените искове за допустими, а по основателността им заявява, че ще вземе отношение след събиране на доказателствата. Не възразява да се съберат поисканите от ищцата доказателства. Няма доказателствени искания.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 502/25.07.1975г. на Община-Шумен. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си С. вместо предбрачно си фамилно име Желязкова.

            От общото си съжителство страните имат родени две вече пълнолетни деца – Евгения Милкова Атанасова, родена на ***г. и Станислава Милкова Атанасова, родена на ***г.

            Първоначално отношенията им били добри, но в последствие се влошили и през 1984г. се разделили. От показанията на разпитания по делото свидетел – Станислава Милкова Енчева – дъщеря на страните, е видно, че след раздялата на страните, те повече не са се виждали и не са се чували, не поддържали никаква връзка помежду си. Самата свидетелка не познавала баща си. Ответникът бил дошъл само веднъж през 1999г. за около половин час, за абитуриентския й бал, като сам ги бил намерил. Ищцата не била правила опити през всичките тези години да се свърже с него, дори не знаела къде се намира. Сама отгледала свидетелката и сестра й и вече си била подредила живота без ответника.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата изрично е поискала съдът да не се произнася по въпроса за вината, а ответникът не е заявил становище по този въпрос, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината. От 28 години съпрузите са в постоянна фактическа раздяла. През този период не са осъществявали контакти по никакъв повод. Не са се е интересувал един от друг. Двамата съпрузи не са се търсили и не са правили опити за запазване на семейството си. За установяване на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Станислава Енчева – дъщеря на страните. Същата има преки впечатления за живота и отношенията между съпрузите и съобщава очевидни факти от съвместния им живот. При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. Изключително дългата фактическа раздяла е довела до пълно отчуждение между страните и говори за липса на какъвто и да било интерес един към друг. По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

           След прекратяването на брака и занапред съпругата желае да продължи да носи брачното си фамилно име С..

            В хода на делото се установи, че страните нямат семейно жилище, а родените от брака деца са вече пълнолетни.

            Предвид обстоятелството, че страните не са отправили искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски, а и предвид изхода на делото, а именно, че съда не следва да се произнася по въпроса за вината, на основание чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК, разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК,  сключения с Акт № 502/25.07.1975г. на Община-Шумен, ГРАЖДАНСКИ БРАК между П.Г.С.,***, ЕГН:********** и М.А.С. ***, ЕГН: **********, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

           ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата ще носи БРАЧНОТО си фамилно име С..

            ОСЪЖДА П.Г.С., ЕГН:********** и М.А.С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева или по 25 /двадесет и пет/ лева всеки поотделно - окончателна ДТ, дължима по производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: