РЕШЕНИЕ
№ 17110
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110120869 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******, ЕИК ******, срещу М. К.
И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 06.11.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58779/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатила дължимата цена.
Поддържа, че ответникът е вещен ползвател на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски
Ответникът, чрез адв. К. Г., оспорва предявените искове, като счита, че
1
претенциите на ищеца са неоснователни. Изрично заявява, че не оспорва размера на
начислената за имота ТЕ, както и счетоводното й отразяване от страна на ищеца. Не
твърди да е извършвала плащания за погасяване на процесните задължения. Сочи
обаче, че никога не е упражнявала вещното си право на позлване върху имота, с оглед
което и същото се било погасило съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС поради неупражняването му.
През процесния период твърди имотът да е ползван от собственика му, който поискал
от ищеца партидата да бъде открита на негово име, но служители на ищеца отказали
да приемат такъв документ. Оспорва да има качеството на потребител или на страна по
договор с ищеца. В условията на евентуалност заявява възражение за погасяване на
част от вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отводът за недопустимост на производството, заявен от ответника още с
възражението по чл. 414 ГПК, съдът приема, че е неоснователен. Съобразно
задължителните разяснения в т. 3б. на ТР № 4/13 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС
обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 /настояща т. 5 изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./
ГПК –отрицателни предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение, по
естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената в
заповедното производство такава. Липсата им, установима едва при връчване на
заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.411, ал. 2, т. 5 ГПК, не води до
обезсилване на издадената заповед за изпълнение от заповедния съд, който я е издал.
Обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република
България и издадената заповед за изпълнение може да се връчи редовно било чрез
лице от кръга на домашните на длъжника, било чрез залепване на уведомление,
изключва необходимостта от преценка дали лицето има обичайно местопребиваване,
респ. мястото на дейност в страната. С редовно от външна страна връчване на
заповедта и изтичане срока за възражение същата се стабилизира и липсата на
предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК може да се релевира единствено чрез
възражение пред въззивния по реда на чл.423 ГПК. Безспорно е, че когато страната,
както е в разглеждания случай, е реализирала правото си на възражение и за
установяване съществуването на оспореното вземане е образувано производство по чл.
422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е
издадена или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
отпада – в този смисъл Решение № 150 от 20.03.2020 г. постановено по гр. д. №
279/2019 г. по описа на ВКС. В конкретния случай, длъжникът не е бил лишен от
възможността да защити своите интереси и да оспори вземането по надлежния ред –
подадено е възражение по чл. 414 ГПК и същото е прието от заповедния съд, на
кредитора е указано от съда, и същият е завел иск, то и защитата на длъжника срещу
вземането следва да се осъществява и изчерпва, изцяло в рамките на защитата му
срещу така предявения иск. С оглед на гореизложеното възражението за
недопустимост на производството се явява неоснователно, още повече в случая
ответникът има постоянен адрес на територията на страната. Липсва конкретен
настоящ адрес, за да се приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК.
Следва да се допълни още, че приложим при определяне компетентността на
съда, който може да разгледа спора, е Регламент № 1215/2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Съгласно чл. 27 от Регламента съдът служебно следи за
компетентността си. Договорът за продажба на топлинна енергия обаче не попада в
изчерпателно изброените в чл. 17 от Регламента, поради което е неприложим и чл. 18,
пар. 2 от него. Не е налице и изключителна компетентност по смисъла на 24 от
Регламента. Компетентността на съда следва да се определи по реда на специалната
2
разпоредба на чл. 7 от Регламента – по местоизпълнение на договора, което несъмнено
е на територията на РБ /в този смисъл е напр. определение от 03.5.2018 г. по
гражданско дело № 4572/2018 г. на СГС/.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. В тежест на ищеца с оглед възражението
за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С оглед становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, съдът
с доклада по делото е обявил за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ в
производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния
имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
възлиза на сумата 1609,98 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените
стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
изготвени от ******, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими
към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била
осъществявана от ******, че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
3
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното и въз основа на приетите писмени доказателства, съдът
приема, че с договор за дарение на недвижим имот от 13.02.2018 г., за който е съставен
нотариален акт № 16, том I, рег. № 1977, дело № 14/2018 г., ответникът е дарила на
сина си К П И собствения си недвижим имот, а именно: ******, като дарителят М. И.
е запазила вещното право на ползване върху дарения имот. Не са налице данни това
право на ползване са се е погасило поради неупражняването му (с оглед датата, на
която същото е учредено – 13.02.2018 г. и края на процесния период – 30.04.2022 г.),
или вещният ползвател да се е отказал от същото по надлежния предвиден в закона
ред. Следователно и през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, предвид което и ответникът се явява задължен за цената на
доставената в имота топлинна енергия през периода. Вещният ползвател е купувач по
продажбеното правоотношение с ищеца, тъй като последният е титуляр на
правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските,
свързани с ползването му, както предвижда разпоредбата на чл. 57 ЗС.
Възраженията на ответника, заявени с отговора на исковата молба, че не той
следва да отговаря за задълженията за ТЕ към ищеца, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни. Кой фактически е ползвал имота през процесния период е
факт, който е без правно значение по делото, след като съдът прие, че страните през
процесния период са били обвързани от договорно правоотношение по договор за
продажба на ТЕ за битови нужди. Ползването на имота от друго лице, било то и
голият собственик на имота, има значение в отношенията между вещния ползвател и
този, който реално е упражнявал фактическата власт върху имота със съгласието на
титуляра на вещното право на ползване. Това ползване обаче се явява
непротивопоставимо на ищеца, доколкото по делото не е установено между надарения
син на ответницата, притежаващ голата собственост върху имота, за който се твърди са
е ползвал имота, и ищеца, в качеството му на продавач на ТЕ, да е възникнало
облигационно правоотношение с предмет продажба на енергия за процесния имот. Без
значение за настоящото производство е каква е причината такъв договор между
страните да не е бил сключен. Дори по делото да бяха събрани гласни доказателства
чрез разпит на поискания от ответника свидетел, че голият собственик бил поискал от
ищеца партидата да бъде разкрита на негово име, доколкото не се установява от страна
на ищеца това предложение да е било прието, респ. през периода партидата да е била
прехвърлена на името на К И при наличието на вещно право на ползване, притежавано
от неговата майка, то и с оглед мотивите на цитираното по-горе ТР, съдът не би
променил извода си, че страни по договорното правоотношение през периода са били
ищецът и ответникът.
По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет,
изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца), от които се установява, че
стойността на ТЕ, реално консумирана в имота през исковия период, непогасена от
страна на ответника, (а и това обстоятелство изрично е отделено с доклада по делото
за безспорно) възлиза на сумата 1609,98 лева. Ответникът своевременно е заявил
възражение за погасяване по давност на част от главницата, което следва да бъде
4
разгледано.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 26.10.2023 г.
Погасено по давност би се явявало вземането за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г., тъй като вземането за м.09.2020 г. е станало изискуемо на 15.11.2020 г. и
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 26.10.2023 г. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че задълженията за периода до 31.08.2020 г. са погасени чрез плащане.
Видно е, че за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. след извършен отчет и изравняване
дължимата сума за консумираната в имота топлинна енергия е в размер на 1196,99
лева (а съгласно издадената от ищеца обща фактура 1196,98 лева). От тази сума
непогасената главница е в размер на 719,39 лева, следователно и ищецът признава, че
сумата 477,60 лева му е била заплатена. Установено е също така, че за периода
01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. издадените от ищеца фактури за ТЕ са на стойност 256,22
лева, а ответникът е заплатила по-голяма сума – 477,60 лева. Ето защо и при
съобразяване на правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и доколкото ответникът не твърди и не
доказва по делото да е заявил кое от задълженията си към ищеца е погасявал, съдът
приема, че са погасявани най-старите задължения по издаваните фактури.
Следователно и не са налице непогасени задължения, които да са обхванати от
погасителна давност. Дължима е сумата 1609,98 лева за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., за която искът за главница за стойност на топлинна енергия следва да
бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от ******, като са били изготвяни изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
5
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – ******, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на приобщението по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е
доказан по размер за сумата 23,22 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е частично основателно
за периода 01.08.2020 г. – 30.09.2020 г., като на основание чл. 162 ГПК съдът определя
за погасена по давност сумата 2,21 лева. За остатъка от 21,01 лева този иск следва да
се уважи.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява лихва да е била начислявана върху прогнозните сметки.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1609,98 лева следва да се уважи за претендираната сума 310,47
лева, предвид отделените за безспорни между страните с доклада по делото
обстоятелства и по-конкретно, че обезщетението за забава, дължимо на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, възлиза на търсената от ищеца сума.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 5,84 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
6
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 187,05 лева от общо 187,83 лева /за държавна
такса – 87,83 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 88,62 лева от общо 88,99 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 300 лева за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение. За исковото производство е заплатил на процесуалния си представител
адвокатски хонорар в размер на сумата 300 лева. Ищецът е заявил възражение за
прекомерност на разноските на ответника по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК още с исковата
молба. Същото съдът, като взе предвид общо заплатените възнаграждения в размер на
600 лева, намира за неоснователно. Съобразно изхода от спора на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника се следва сумата 1,24 лева за исковото производство и сумата
1,24 лева за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, дължи на ****** сумата
1609,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, аб. № ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на сумата 310,47 лева за периода от 15.09.2021 г.
до 19.10.2023 г., сумата 21,01 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 33399 от
06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 58779/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следа: за сумата над 21,01 лева до сумата 23,22 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, аб. № ******за периода от
01.08.2020 г. до 30.09.2020 г., за сумата 5,84 лева, представляваща лихва за забава
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. до
19.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 33399 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 58779/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. К. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, да заплати на „******, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: ******, сумата от 187,05 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 88,62 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ******, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ****** да заплати на М. К. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ******, сумата 1,24 лева – разноски в исковото производство и сумата 1,24
7
лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач****** на
страната на ищеца ******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8