Р Е Ш Е Н И Е №169
гр.Габрово, 17.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №124 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото "Балея" ЕООД против Решение №31/12.02.2020г. по гр.д.№1248/2019г. на РС Севлиево, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 5184лв. възнаграждение за осъществена работа-торене на 1800дка царевица, извършено на 09.07.2019г. по договор за изработка, ведно с лихвата от датата на подаване на иска - 23.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1147,36лв.-разноски по делото и сумата то 604лв.-разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск.
В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, като безспорно доказано по делото, че страните били в трайни търговски взаимоотношения. Доколкото за последните пет години между страните били извършени само 2 доставки не можело да се приеме, че са налице трайни търговски отношения. Поради това си неправилно заключение на съда същият бил приел, че е налице хипотезата на чл.292 ТЗ и ответника мълчаливо бил приел престацията по договор за изработка и при неговото изрично знание за извършваната работа. Този извод на съда не съответствал на събраните по делото доказателства. Дори и да се приемело, че страните са в трайни търговски отношения не можело да се направи извод за мълчаливо приемане на свършената работа. Представителят на ответното дружество категорично бил отказал да подпише съставения от служителите на ищцовото дружество приемо-предавателен протокол. Издадената от ищеца фактура не била осчетоводена при ответника и не била платена от него. От приетите по делото доказателства не можело да се докаже сключване на договор между страните и изпълнение на същия, както и конкретните параметри на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски пред двете инстанции.
Ответникът по жалбата - ищец по оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответника-жалбоподател да бъде осъден да заплати сумата от 5184.00лв. с ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура №1859/12.07.2019г. за извършено торене на царевица на 09.07.2019г.
С обжалваното предявеният иск е уважен изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното : между страните е сключен договор за изработка, попадащ в приложното поле на ТЗ, тъй като страните по него са търговци.
Предложението
до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за
прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Между страните в настоящото
производство не е спорно, че са били налице преговори, за извършване на работа,
която е била извършвана по възлагане на ответника от ищцовото дружество и в
минали периоди. Процесуалният представител на ответника изрично бил заявил, че
не оспорва, че ищцовата страна е изпратила свои представители,
които да свършат работата и че на 09.07 е имало самолет, който е извършил
работа. В този смисъл били и показанията на свидетеля П. П. Т.. Ищцовото дружество
осъществило полети над терените на ответника, като последният не оспорва този
факт, а оспорва единствено наличието на договор с конкретни параметри. При
липса на противопоставяне от страна на възложителя и при неговото изрично
знание за извършваната работа, първоинстанционният
съд приел, че е недобросъвестно позоваването му на липса на договор с конкретни
параметри, доколкото между страните и в предходен период са били налице
дейности по торене и пръскане на царевица, без наличие на писмен договор.
Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното - чл.264, ал.1 ЗЗД. Приемане е налице, когато реалното получаване
на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление
на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл.264, ал.2 ЗЗД. Ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. При изрично
признание от страна на ответника, че работа е била извършена и при липса на
възражение за неточно изпълнение, работата следва да се счете за приета. От
страна на ответника не се оспорва обема на извършеното торене, а именно върху
1800дка царевица на 09.07.2019г.
По отношение цената на извършените
дейности, приложение следва да намери разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ, съгласно
която, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се
смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време
на сключването на договора, която макар систематически да касае договора за
търговска продажба, намира приложение и при договора за изработка. Съгласно
неоспореното заключение на вещото лице по допусната Съдебно-счетоводна
експертиза, стойността на извършените от ищеца услуги за 2017г. и за 2019г. е
по ед. цена съответно 2,50лв. и 2,40лв. на декар, като последната стойност съответства
на претендирания от ищцовото дружество размер.
Въззивният съд намира следното :
Страните по делото неспорят, че на 09.07.2019г. до обед самолет на ищцовото дружество извършил торене на 1800дка с царевица, обработвани от ответника. Торенето било извършено със самолет, собственост на ищеца. След това представител на ответното дружество заявил, чене желае ищецът да продължи да извършва торене на обработвани от него площи. Не е спорно и че издадената от ищеца фактура за извършената от него работа не е заплатена от ответника. Спорно е дали е налице сключен договор за извършване на торене и какви са неговите параметри.
От показанията на всички свидетели по делото се установява, че преди деня на полетите страните са съгласували мястото на кацане и излитане на самолета. Свидетелят Т., служител в Балея груп, консорциум в който влиза и ответното дружество, заявява, че в деня на полетите никой не бил изненадан, че ищцовото дружество ще тори. Полети били осъществени до 11-11,30ч., като след това спрели, защото самолета не можел да се вдига. Били осъществени 15-16 полета. От страна на ответника нямало рекламации.
Предвид установеното от свидетелите въззивният съд намира, че между страните е имало устен договор за торене на площи с царевица, което ищецът да осъществи със самолет. Ако такъв договор не беше налице от страна на ответника нямаше да бъде оказано съдействие на ищеца при избора на място за кацане и пилотите да бъдат очаквани в деня на полетите.
От полетните дневници се установява обработената площ, а от показанията на свидетелите броя на полетите.
Съдът намира възражението на ответното дружество, че не е била налице качествено изпълнение а неоснователно. Изрично в показанията си св.Т., служител в холдинга, в който е ответника заявява, че при осъществяване на полетите не са правени рекламации, т.е. работата е била приета без възражения.
Свидетелите заявяват, че и друг път ищеца е извършвал обработка на площи на ответника. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за предходните пет години между страните са извършвани още две доставки на услуги, за които издадените фактури са заплатени. И при тези услуги между страните нямало писмени договори. Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че между страните са били налице трайни търговски отношения, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
По отношение на цената на услугата въззивният съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния. Правилно районният съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ,
съгласно която, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща по време на сключването на договора, която макар систематически да касае
договора за търговска продажба, намира приложение и при договора за изработка.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че извършените от
ищеца услуги на ответника през 2017г. са с цена 2,50лв./дка, а през 2019г. -2,40лв./дка
Тъй като и процесните услуги са извършени през
2019г., то следва да се приеме като цена на сделката 2,40лв./дка без ДДС, или
общо 4320лв. без ДДС за наторената площ от 1800дка, а с ДДС - 5184лв.
Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Поради неуважаване на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват разноски по делото, като същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото и ответник по въззивната жалба сумата от 720лв. - разноски във въвззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №31/12.02.2020г. по
гр.д.№1248/2019г. на РС Севлиево.
ОСЪЖДА „БАЛЕЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Зелениковец” №9 да заплати на „КАПОЛИ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бяла, ул.„Арнолди” №1, бл.“Модул-1“, ет.4, сумата от 720лв.(седемстотин и двадесет лева) - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :