Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Ц., като разгледа
търговско дело № 2449 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано
е по искова молба на длъжника „Р.К.” ЕООД (н), ЕИК ******, за установяване
несъществуването на приети за удовлетворяване от масата на несъстоятелността вземания
на „Г.А.Р.“ СРЛ, регистрирано в Република Румъния, вписано под №
J40/29297/1994, в размер на 1400000 лева – стойност на недоставена пшеница по
договор за покупко-продажба № 400-454/13.04.2018 г. и анекси към него, за сумата
823267,52 лева – обезщетение вместо изпълнение на поети със складови разписки
задължения за предаване на вложена в склад на ищеца пшеница и за сумата
134358,62 лева – разноски, извършени за събиране на вземанията.
Видно
от определение по търг. дело № 2175/2018 г. на СГС, VI-13 състав, вземания за
разноски в размер на общо 36765,20 лева са изключени от списъка на приетите
вземания именно по възражение на длъжника, което е наложило същият да обоснове
правен интерес за превеждане на иск за несъществуване на неприети за
удовлетворяване в производството разноски. В молба от 08.02.2021 г. ищецът
уточнява, че претенцията му за недължимост на разноските
е в размер на 97602,42 лева, с оглед изключените с определението на съда по
несъстоятелността разноски от общо 36765,62 лева. Математически разликата между
предявените (134358,62 лева) и приети разноски на кредитора „Г.А.Р.“ обаче е
97593,42 лева, поради което и следва да се приеме, че това е общият размер на
отричаните вземания за разноски.
Така
настоящото производство има за предмет единствено и само разрешаването на спора
за несъществуване на вземанията на „Г.А.Р.“ СРЛ, регистрирано в Република
Румъния, вписано под № J40/29297/1994, в размер на 1400000 лева - главница по
договор за покупко-продажба № 400-454/13.04.2018 г., за сумата 823267,52 лева –
обезщетение вместо изпълнение на задължения във връзка с договори за влог и за
сумата 97593,42 лева – извършени от кредитора разноски за обезпечаване и защита
на вземанията му от несъстоятелния търговец.
В
исковата молба ищецът твърди, че договорът за покупко-продажба бил прекратен и
ако от същия произтичало някакво задължение то било само в рамките на
полученото по него. Ако договорът продължавал да обвързва страните, то
приложение следвало да намери институтът на стопанската непоносимост. В
резултат на интензивните валежи през 2018 г. цената на пшеницата била повишена
с около 30 %. За да изпълни сключения договор „Р.К.” ЕООД (н) следвало да
реализира загуба от около 280000 лева. Моли съдът да прекрати договора на
основание чл. 307 ТЗ, което е процесуално недопустимо в рамките на настоящото,
ограничено по обем, производство. Нови искове не могат да бъдат предявявани в
настоящото производство, обусловено от вече развило се производство по
предявяване на вземания, възразяването им и произнасяне по възраженията от съда
по несъстоятелността, което е скрепено със съответните преклузивни
срокове.
По
отношение на обезщетението вместо изпълнение твърди, че „Р.К.” ЕООД /н/ нямало
задължения по договори за влог към кредитора „Г.А.Р.“ СРЛ. Разноските, претендирани от кредитора били недължими, тъй като липсвали
влезли в сила съдебни актове за присъждането им.
От
страна на ответника „Г.А.Р.“ СРЛ, регистрирано в Република Румъния, е постъпил
отговор на исковата молба, в който счита, че е носител на вземане за сумата
1400000 лева – равностойност на недоставени 5000 метрични тона пшеница.
Страните били обвързани от рамков договор за покупко-продажба №
400-454-Р/13.04.2018 г., като в отделни анекси била уговорена доставката на
конкретното количество пшеница и цената й. В анекси № 1, № 2 и № 3 била
уговорена доставката на общо 13000 метрични тона пшеница при цена от 152,50
евро/тон за количествата, уговорени в анекс № 1 и анекс № 2 и от 159,50 евро за
количеството, доставяно по анекс № 3. Количеството от 5000 метрични тона
пшеница по анекс № 1 и анекс № 2 ищецът декларирал като вложено в склад в село
Дончево, но същото следвало да се достави до пристанище Варна, което не било
сторено, въпреки заплащането на 90 % от цената на пшеницата. С откриване на
производството по несъстоятелност непаричното задължение на „Р.К.” ЕООД (н) за
доставка на 5000 метрични тона пшеница било трансформирано в парично по
пазарната му стойност, която кредиторът твърди към откриване на производството
по несъстоятелност да възлиза на сумата 1400000 лева и това именно представлявало
приетото за удовлетворяване вземане за главница по договора за продажба.
Ответникът
„Г.А.Р.“ СРЛ сключило аналогичен договор за покупко-продажба №
400-453-Р/13.04.2018 г. и с „Н.С.М.“ ЕООД, което вложило общо 3080 метрични
тона пшеница в склад, собственост на „Р.К.” ЕООД (н). Последното се задължило
да не допуска освобождаване на пшеницата без нареждане на „Г.А.Р.“ СРЛ.
Количеството пшеница било констатирано като налично в склада на „Р.К.” ЕООД (н)
на 17.08.2018 г., но на 22.08.2018 г. наличната пшеница била едва 1175,61
метрични тона. Договорената пшеница не била доставена, включително и след
изпратени нотариални покани. За неизпълнението на поетите със складовите
разписки задължения „Р.К.” ЕООД (н) носело договорна отговорност и дължало
обезщетение вместо изпълнение в размер на 420930 евро или 823267,52 лева.
За
обезпечаване на вземанията на „Г.А.Р.“ СРЛ били проведени производства, в
рамките на които от кредитора били заплатени адвокатски възнаграждения,
включително за провеждане на арбитражни производства, в рамките на което били
заплатени арбитражна такса и депозит за разноски, които следвало да се понесат
от неизправния длъжник.
Синдикът
на „Р.К.” ЕООД (н) В.И.Г., е депозирал становище по предявените искове, като
счита, че кредиторът „Г.А.Р.“ СРЛ не е придобило правото на собственост върху непотребимата еднородна вещ – пшеница, за да твърди, че има
вземане за неговата равностойност. Рамковият договор бил развален с обявяването
на длъжника в несъстоятелност и затова единственото вземане на „Г.А.Р.“ СРЛ би
могло да е това за връщане на даденото по разваления договор, но това вземане било
изключено от списъка на приетите такива. По отношение на задълженията му като
склад „Р.К.” ЕООД /н/ могло да отговаря само спрямо влогодателя
- „Н.С.М.“ ЕООД, но нямало никакви задължения по отношение на трети лица,
каквото било „Г.А.Р.“ СРЛ. Ищецът не бил собственик на пшеницата, а само влогоприемател на „Н.С.М.“ ЕООД и ако имал задължения, те
били към това дружество-влогодател. Поради тези
принципни съображения счита предявените искове за основателни.
Допълнителна
искова молба ищецът не е депозирал.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят по фактите, спорни са само произтичащите от тях правни последици.
Предявени
са отрицателни установителни искове за установяване
несъществуването на приети за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на „Р.К.” ЕООД (н) с определението на съда по несъстоятелността
по чл. 690 ТЗ от 26.08.2020 г. по търг. дело № 2115/2018 г., съответно с правна
квалификация чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1, предл. първо вр. чл.
617, ал. 2 ТЗ за сумата 1400000 лева - главница по договор за покупко-продажба
№ 400-454/13.04.2018 г., представляваща пазарната стойност на непарична престация - 5000 метрични тона пшеница, определена към
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с правна
квалификация чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1, предл. второ ЗЗД за несъществуване на вземане в
размер на 823267,52 лева, представляващо обезщетение за неизпълнение на поето от
„Р.К.” ЕООД (н) с издадени 3 броя складови разписки задължение да предаде на
ответника вложените в негов склад 3080 метрични тона пшеница, предадени му от
продавача по договор за покупко-продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г. „Н.С.М.“
ЕООД и иск с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за несъществуване на
вземане в размер на 97593,42 лева – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения
за обезпечаване на бъдещи искове и извършени разноски пред арбитражен съд, по
отношение на които вземания възражението
на длъжника до размера на сумата 97593,42 лева, е оставено без уважение.
С
оглед отричането от страна на ищеца да съществуват приетите вземания на „Г.А.Р.“
СРЛ, доказателствената тежест за установяване на
съществуването им, се носи от ответното дружество, което основава вземането за
1400000 лева на сключен договор за покупко-продажба № 400-454-Р/13.04.2018 г.,
по който неизпълненото задължение за доставка на 5000 метрични тона пшеница (непарична
престация) с откриване на производството по
несъстоятелност за продавача по договора „Р.К.” ЕООД (н) се трансформирало в
парично вземане за нейната равностойност в приложение на чл. 617, ал. 2 ТЗ.
Сключването
на договора за покупко-продажба № 400-454-Р/13.04.2018 г., както и на анекс № 1
от 13.04.2018 г. и анекс № 2/04.05.2018 г. към същия, с които „Р.К.” ЕООД /н/
се задължило да достави на „Г.А.Р.“ СРЛ DAP пристанище гр. Варна общо 5000
метрични тона пшеница, не е спорно. Не е спорен и фактът, че купувачът заплатил
авансово 90 % от цената на пшеницата в размер на 685350 евро с левова
равностойност 1340428,09 лева, като остатъкът от цената бил дължим след
доставяне на пшеницата, но никаква част от количеството пшеница не било
доставено, включително с решение № 1158/26.06.2019 г.
по търг. дело № 2175/2018 г. на СГС, VI-13 състав, по отношение на продавача „Р.К.”
ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност, респ. същият е обявен в
несъстоятелност с решение № 1818/15.10.2019 г..
Спорен в производството е въпросът какъв ефект върху продажбеното
правоотношение е произвело откриването на производство по несъстоятелност за
продавача, който не оспорва, че не е изпълнил задълженията си да достави общо
5000 метрични тона
пшеница, поети с анекс № 1 и анекс № 2 към договор за покупко-продажба №
400-454-Р/13.04.2018 г., при извършено от купувача „Г.А.Р.“ СРЛ авансово заплащане
на 90 % от цената на пшеницата. Страните не спорят, че от страна на изправната
страна (купувача) до постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не е обективирано изявление до
неизправния продавач за разваляне нито на анекс № 1 и допълненията към него,
нито на анекс № 2 и допълненията към него, сключени към рамковия договор за
продажба.
В
решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, е прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на
правна защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно
право - право на кредитора да очаква един обещан от длъжника облигационен
резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от договор се определя от
страните. Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се е
задължил, в случая дължимата характерна престация е доставка
на общо 5000 метрични тона пшеница, което задължение е породено за „Р.К.” ЕООД
/н/ и няма спор, че не е изпълнено. Именно този факт на неизпълнение на
обещания облигационен резултат, обуславя пораждане на гражданска отговорност за
длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Тази отговорност
се реализира съобразно волята на кредитора. Ако престацията
е още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време,
кредиторът може да иска изпълнението (предмета на длъжниковата
престация), заедно с обезщетение за вредите от
забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение
вместо изпълнение - компенсаторни вреди. Той може и да развали договора, с
което да прекрати облигационното отношение, заедно със задължението на длъжника
и собственото си такова, ако договорът е двустранен. При настъпил преобразуващ
ефект на развалянето, кредиторът не може да търси реално изпълнение, заедно с мораторно обезщетение, а само връщане на даденото с
обезщетение за нарушения му негативен интерес. Дали да упражни правото на
разваляне обаче е изцяло в дискрецията на кредитора.
Ако същият не волеизяви в насока разваляне на
сключения договор и не претендира реституция на даденото, то няма основание
сключеният договор да се третира за развален.
Откриването
на производство по несъстоятелност за длъжника, носител на задължението да
достави договореното количество пшеница не води до автоматично прекратяване на
възникналите с негови контрахенти правни връзки. Това
следва по аргумент за обратното от чл. 644 ТЗ.
В
решение № 212 от 19.01.2017 г. по т. д. № 3447/2015 г., на ВКС, I т.о. е
разяснено съдържанието на нормата на чл. 644 ТЗ, която е включена в Глава 41 от
ТЗ "Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки" и представлява
изрично регламентирано правомощие на синдика, наред с другите предвидени в ТЗ,
които имат за цел да съхранят имуществото на несъстоятелния длъжник и да върнат
в масата на несъстоятелността прехвърлени или учредени от последния на други
лица определени права, с оглед осигуряване на справедливото удовлетворяване на
всички кредитори и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, на
основание чл. 607 ТЗ. Следва да се има предвид, че така изброените правни
действия са специални, създадени са с оглед нуждите на производството по
несъстоятелност и съществуват наред с всички други правомощия, които се
упражняват от синдика като орган по несъстоятелността, а именно: отправянето на
изявления за разваляне, прекратяване и унищожаване на договори, по които е
страна длъжника; завеждане на искове за защита на нарушени субективни права на
длъжника; събиране на паричните вземания на длъжника и пр. В качеството им на
специални способи за попълване на масата на несъстоятелността преимуществено те
са свързани с едностранна промяна в правната сфера на лицата, с които е
договарял длъжникът и обвързват всички кредитори на несъстоятелността. Потестативният им характер се обосновава с необходимостта
чрез тези правни действия масата на несъстоятелността да се приведе до
състояние, което би съществувало, ако в подозрителния период длъжникът бе
участвал в търговския и общия граждански оборот без въздействието на настъпила
или близка неплатежоспособност. 3аконодателят е отчел, че едва след
упражняването им по преценка на оправомощените за
това лица, може да се пристъпи към фазата по осребряване на имуществото и
разпределянето на постъпилите суми, което ще гарантира изпълнение на
регламентираните в чл. 607 ТЗ и посочени по-горе цели на производството по
несъстоятелност.
По
общо правило на основание чл. 20а ЗЗД прекратяване на договорната връзка е
възможно по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Нормата на чл. 644, ал. 1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на
прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е
необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на
синдика, последният може да упражни потестативното
право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора,
страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки
договор, сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение
вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото
условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично.
Именно когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само
частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността,
напр. за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на
длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез
прекратяване на сключени договори.
Също
така законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията си по
договора - несъстоятелният длъжник или съконтрахентът
му. Ако законодателят е имал предвид ограничаване на правната възможност за
прекратяване на договори от страна на синдика като се изключат тези, по които
неизпълнението е на несъстоятелния длъжник, то не би предвидил изрично право на
обезщетяване на насрещната страна на основание чл. 644, ал. 4 ТЗ. В случай, че
неизпълнението е на страната на несъстоятелния длъжник и синдикът прекрати този
договор, то насрещната страна би имала право на обезщетение за претърпените
вреди и в качеството си на кредитор с парично вземане ще участва заедно с
другите кредитори в разпределението.
След
като в полза на синдика е предвидено специалното право да прекрати с
едностранно предизвестие по реда на чл. 644 ТЗ сключен от несъстоятелния
длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника, то
е ясно, че откриването на производство по несъстоятелност не прекратява
сключения и неизпълнен от длъжника договор. Той продължава да поражда действие
между страните. При липсата на изрично изявление на синдика за неговото
прекратяване, този договор валидно обвързва „Р.К.” ЕООД (н) и „Г.А.Р.“ СРЛ.
Предметът на характерната престация на продавача „Р.К.”
ЕООД (н) е родово определена заместима вещ – 5000
метрични тона пшеница, реколта 2018 г., правото на собственост върху която не е
преминало върху купувача със сключването на договора, тъй като не е извършена
концентрация чрез предаване на пшеницата (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). Предвид откриването
на производството по несъстоятелност това задължение за прехвърляне на правото
на собственост и предаването на пшеницата, е трансформирано в парично – чл. 617,
ал. 2 ТЗ. Размерът на тази непарична престация е пазарната
стойност на 5000 метрични тона пшеница към датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност – 26.06.2019 г..
В
исковата молба ищецът твърди, че към 29.08.2018 г. пазарната стойност на тон
пшеница е 357 лева, като се позовава на обзор за състоянието на зърнения пазар
и движение на зърното в страната, публично достъпен на електронната страница на
МЗХГ. В обзор за състоянието на зърнения пазар и движение на зърното в страната
за периода 11.06.2019 – 28.06.2019 г., е отразено, че средната изкупна цена на
хлебната пшеницата за този период бележи леко покачване от 332 лева на 333 лева
за тон.
При
прилагане на обобщената от МЗХГ пазарна цена на хлебната пшеница, на който
източник сам ищецът се позовава, съдът приема, че престацията
на „Р.К.” ЕООД (н) трансформирана към 26.06.2019 г. в парична равностойност
възлиза на сумата 1665000 лева, без ДДС. Кредиторът обаче претендира
трансформираното му вземане да е в по-ограничен обем – 1400000 лева, т. е. при
цена от 280 лева, без ДДС, за тон, поради което съдът в приложение на диспозитивното начало, е ограничен до предявения размер на
вземането, който е и предмет на депозираното и разгледано от съда по
несъстоятелността възражение на ответника срещу списъка на неприетите вземания.
Това вземане не е прието като условно (с оглед пълното изпълнение на
задължението на „Г.А.Р.“ СРЛ да заплати цената на пшеницата), съответно поредността на удовлетворяването му също не е включена в
предмета на настоящия спор.
Необходимо
е да се отбележи, че макар в настоящото производство възражението на длъжника
за прекратяване на договора при условията на чл. 307 ТЗ да е неотносимо, то би било неоснователно, тъй като купувачът е
заплатил 90 % от цената на пшеницата, след като съответното количество е било
констатирано като налично в склад на продавача, поради което „Р.К.” ЕООД (н) не
е било в невъзможност да престира поради настъпването
на промени в изкупните цени на пшеницата. Дължимото количество е било в негова
фактическа власт и предаването му на купувача е било обусловено само от неговата
воля. Но такава за точно изпълнение на поетото договорно задължение очевидно не
е обективирана.
Изложеното
формира извод, че вземането на „Г.А.Р.“ СРЛ за паричната равностойност на 5000
тона пшеница обременява правната сфера на „Р.К.” ЕООД (н) и съществуването му
следва да бъде установено със сила на пресъдено нещо,
което означава, че искът за несъществуването му е неоснователен.
Искът
за несъществуване на приетото за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност вземане за сумата 823267,52 лева, представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнението на задължението на „Р.К.” ЕООД (н) да предаде (достави)
на „Г.А.Р.“ СРЛ 3080 метрични тона пшеница, вложена в негов склад, за което влогоприемателят поел лично задължение, също е
неоснователен.
В
производството са приети 3 броя складови разписки: № 6/15.08.2018 г., №
7/17.08.2018 г. и № 8/17.08.2018 г., издадени от „Р.К.” ЕООД (н) във връзка с
договор за покупко-продажба № 400-453-Р, съдържащи идентични волеизявления, но
касаещи различни количества пшеница, възлизащи на общо 3080 метрични тона,
които разписки обективират и изявления на „Г.А.Р.“
СРЛ и „Н.С.М.“ ЕООД, поради което следва да се ценят не като едностранни
изявления на ищеца, а като тристранен договор.
С
всяка от разписките, „Р.К.” ЕООД (н) признава, че съхранява доставена му от „Н.С.М.“
ЕООД пшеница и се задължава спрямо „Г.А.Р.“ СРЛ да не извършва доставки,
премествания или предавания на стоките (съответното количество пшеница),
различни от местоназначението, посочено от
последното, включително влогоприемателят се
задължил да осигури своевременно доставяне на стоките, съгласно инструкциите на
„Г.А.Р.“ СРЛ. За изпълнение на задълженията по договора, влогоприемателят
отговарял с цялото си имущество и издадената разписка следвало да се счита за
поръчителство. Складовите разписки са подписани от доставчика „Н.С.М.“ ЕООД,
собственика на силоза (публичният склад) - „Р.К.” ЕООД (н) и „Г.А.Р.“ СРЛ в
качеството му на бенефициент.
В
молбата за предявяване на вземанията кредиторът „Г.А.Р.“ СРЛ претендира ангажиране
на отговорността на „Р.К.” ЕООД (н) в качеството на поръчител на „Н.С.М.“ ЕООД
по договор за покупко-продажба № 400-453-Р за недоставените 3080 метрични тона
пшеница, а при условията на евентуалност - на основание неизпълнение на
собственото му задължение да не премества, обременява и се разпорежда със
складираната пшеница, без изричното съгласие на „Г.А.Р.“ СРЛ. Това именно евентуално
вземане е включено в приетите за удовлетворяване в производството по
несъстоятелността вземания и неговото съществуване е предмет на настоящия спор.
Това означава, че доводите във връзка с наличие на договор за поръчителство са неотносими. Вземането за обезщетение вместо изпълнение се
основава на поето от „Р.К.” ЕООД (н) лично (собствено) задължение спрямо „Г.А.Р.“
СРЛ да съхранява, не се разпорежда и му предаде приетата за съхранение 3080
метрични тона пшеница, вложена от „Н.С.М.“ ЕООД като продавач по договор за
продажба, сключен с „Г.А.Р.“ СРЛ.
Съглашението, с което „Р.К.”
ЕООД (н) е приело да съхранява в свой склад предадена
му от „Н.С.М.“ ЕООД пшеница се квалифицира като договор за
влог в публичен склад по смисъла
на чл. 573 ТЗ и като такъв следва
да отговаря на специфичните изисквания за действителност,
предвидени в чл. 574 ТЗ, а именно - да бъде
сключен в писмена форма и да бъде вписан в складов
регистър. Този договор е сключен между ищеца и третото за спора лице и не
е предмет на спора. Същественото е, че всяка от
складовите разписки съдържа волеизявлението на влогоприемателя,
с което поема безусловно задължение спрямо „Г.А.Р.“ СРЛ да не извършва никакво
отчуждаване, преместване или предаване на заместимите
стоки и се задължава да ги достави съобразно инструкциите му. Точно това
задължение не е изпълнено. Влогоприемателят е загубил фактическа власт върху
признатите в разписките да са му доставени от „Н.С.М.“ ЕООД количества пшеница
и не е изпълнил поетото задължение да ги достави в определено от „Г.А.Р.“ СРЛ
местоназначение. Всеки от обективираните в стоковите
записки ненаименован едностранен договор не е
развален, нито прекратен по реда на чл. 644 ТЗ от синдика, тъй като такива потестативни права не се твърди да са упражнени. Кредиторът
претендира престиране на обезщетение вместо изпълнение на поетите от „Г.А.Р.“ СРЛ задължения, което
обезщетение е за претърпените от пълното неизпълнение вреди.
Когато кредиторът търпи
неблагоприятни имуществени последици от неизпълнение на поето задължение, може
да претендира обезщетение за имуществени вреди, дефинирани в разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо влошаване
състоянието на засегнатото имущество и "пропуснати ползи" -
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото, пропусната печалба. В случая
кредиторът е заплатил 90 % от цената на стока, която със стоковите разписки
именно „Р.К.” ЕООД (н) като влогоприемател се е
задължило да му достави, съответно активите в правната сфера на „Г.А.Р.“ СРЛ са
намалени с така заплатената цена – 823267,52 лева срещу която материално благо
ответникът не е получил в своя фактическа власт, като това е резултат и стои в
пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на „Р.К.” ЕООД (н), на което продавачът „Н.С.М.“ ЕООД е предало 3080 метрични
тона пшеница. Тази пряка загуба следва да бъде обезщетена от неизправния длъжник-влогоприемател.
Искът за несъществуването на това задължение за престиране на обезщетение за неизпълнението е неоснователен
и се налага да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните да не
съществуват вземания за извършени от „Г.А.Р.“ СРЛ разноски за събиране на вземанията
му в размер на общо 97593,42 лева, исковете също са неоснователни, тъй като
доказателства за реално извършване на разноските са ангажирани в производството.
Тези разноски касаят две главни вземания, които са приети за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност: вземането, оспорвано в настоящото исково
производство за паричната равностойност на 5000 метрични тона пшеница, което е
прието за съществуващо, във връзка със защитата на което са извършени разноски
в размер на общо 74971,30 лева и вземане за неустойка в размер на 292591,52
лева, което е включено в списъка на приетите вземания, съответно възражението
на длъжника не е довело до изменение на списъка, но иск за несъществуването му
от длъжника не е предявен, за което вземане са сторени разноски в размер на общо
22622,12 лева. И за двете вземания разноските са формирани от заплатено
адвокатско възнаграждение за провеждане на обезпечително производство на бъдещ
иск, предявим пред арбитражен съд, заплатени арбитражни такси по сметка на АС при
БТПП и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в арбитражно
производство. Доколкото извършените разноски са в причинна връзка с предприети
действия по защита на материални права на вземания, които са приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника, то вземанията
за разноски също подлежат на удовлетворяване, ако разноските са действително
извършени.
В производството са представени доказателства „Г.А.Р.“ СРЛ да е заплатило
чрез банков превод сумата 4455,91 лева за адвокатско възнаграждение в полза на
Адвокатско дружество „Ц., Б., К.“ за обезпечаване на бъдещ иск за вземане за
неустойка по анекс № 3 по договор № 400-454-Р/13.04.2018 г. в размер на
292591,52 лева, съответно по МАД № 17/2018 г. на АС при БТПП (с предмет това
вземане за неустойка) за адвокатско възнаграждение са заплатени 7381,83 лева и сумата
26423,65 лева е заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство по МАД
№ 6/2018 г. на АС при БТПП, което има за предмет иск за реално изпълнение на
задължението за доставка на 5000 метрични тона пшеница. Представени са и
доказателства за заплатени за образуване на арбитражните производства арбитражни
такси и депозити в общ размер 31124 лева за МАД № 6/2018 г. и 10784,38 лева за
МАД № 17/2018 г.. В представена фактура № **********/17.01.2019 г. е посочен
общ размер на стойността на предоставени правни услуги във връзка с обезпечение
на бъдещи искове - 27101,06 лева, която е заплатена чрез банков превод, като
съдът приема, че в сумата по фактурата се включва и претендираното
възнаграждение в размер на 16423,65 лева за провеждане на производството по гр.
дело № 11446/2018 г. на СГС, I-во ГО, 22 състав, за
обезпечаване на бъдещия иск за реално изпълнение на договора за доставка на
5000 тона пшеница, тъй като възражения от длъжника срещу реалното заплащане на
възнаграждението не са правени. Така общият размер на доказаните разноски е 97593,42
лева, които следва да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност
на „Р.К.” ЕООД (н), тъй
като са извършени с оглед неизпълнението на поети от длъжника правни задължения.
По
отношение на разноските, извършени в рамките на арбитражно производство, е
необходимо да се отбележи, че същите не са присъдени с постановени арбитражни
решения, тъй като с откриване на производството по несъстоятелност арбитражните
производства по МАД № 6/2018 г. и МАД № 17/2018 г. по описа на АС при БТПП са
спрени по силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, тъй като очевидно имат за предмет
имуществени спорове срещу длъжника и не се твърди последният да е упражнил
насрещни свои права в тези производства, които да са обусловили продължаване на
хода им. С оглед приемане на вземанията въз връзка, с които разноските са
сторени, то се налага приемането на тези разноски и без същите да са присъдени
в полза на кредитора с краен акт.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за настоящото производството се поражда за „Г.А.Р.“ СРЛ, но то не
прави искане в тази насока и не доказва да е извършило реално такива (Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова „Р.К.” ЕООД (н) следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 % върху
размера на исковете (2320860,94 лева) или 23208,61 лева, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.К.” ЕООД (н), ЕИК ******,
искове с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, за установяване
несъществуването на приети за удовлетворяване в производството по търг. дело №
2175/2018 г. на СГС, VI-13
състав, вземания на „Г.А.Р.“ СРЛ, регистрирано в Република Румъния, вписано под
№ J40/29297/1994, за сумата 1400000 лева, представляваща пазарна стойност на
5000 метрични тона пшеница, дължима по договор за покупко-продажба №
400-454/13.04.2018 г., за сумата 823267,52 лева – обезщетение вместо изпълнение
на поето със складови разписки № 6/15.08.2018 г., № 7/17.08.2018 г. и №
8/17.08.2018 г. задължение за предаване на вложени в склад на ищеца 3080
метрични тона пшеница, доставени от „Н.С.М.“ ЕООД за „Г.А.Р.“ СРЛ и за сумата 97593,42
лева – разноски за обезпечаване и събиране на приети в несъстоятелността вземания.
ОСЪЖДА „Р.К.”
ЕООД (н), ЕИК ******, да заплати
в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ,
сумата 23208,61 лева (двадесет и три хиляди двеста и осем лева и шестдесет и една
стотинки) – държавна такса върху цената на отхвърлените искове, която да се
събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на В.И.Г. – синдик на „Р.К.” ЕООД (н), ЕИК ******.
СЪДИЯ: