№ 48
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901800 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 124 от ГПК.
Ищецът „КТБ“ АД /н./ твърди, че по ч.гр.д.№15875/2020г. на СРС му е издадена
заповед за незабавно изпълнение за дължимите суми по договор за банков кредит от
11.03.2013г., общо за сумата от 1 335 751,35 евро, включващи както следва: 958 923,29 евро
–главница, 264 760,49 – просрочена лихва върху редовна главница, 86 303,10 лв. –
просрочена лихва върху просрочена главница и 16 175,24 – неустойка върху просрочена
лихва, както и разноски, но ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и съгласно
указания, получени на 08.08.2021г. предявява иск за установяване на вземането си. Твърди
сключването на въпросния договор съгласно подробно описаните клаузи, като поддържа, че
е настъпил крайният падеж на 15.02.2019г., но вземането не е погасено. В допълнителната
искова молба във връзка с възраженията на ответника, сочи, че посочените от същия
погасявания са осчетоводени и съобразени преди подаване на заявлението за заповедта и
дължимите суми са след извършените прихващания. Сочи, че твърденията за разсрочване са
неотносими, а това,че били налични суми по разплащателни сметки неоснователно, тъй като
след отнемане на лиценза, всички сметки са закрити и са станали част от масата на
несъстоятелността. Оспорва автентичността на представения от ответника анекс № 1. В хода
на производството поддържа исковите си претенции чрез процесуалните си представители
адв. С. и адв. Ц., като с оглед заявеното от ответника признание на иска, претендира
решение по реда на чл. 237 от ГПК. Сочи, че не претендира разноски.
Ответникът „Р.И.“ АД първоначално е оспорил иска като неоснователен по
1
съображения подробно изложени в писмения отговор от 24.09.2021г. и допълнителния
отговор от 18.11.2021г. Признал е факта, че на 11.03.2013г. е сключен описания договор за
банков кредит за оборотни средства в размер на 10 000 000 евро, като за гарантирането му
има особен залог и ипотека. Твърди и че на 15.04.2013г. е сключен договор за издаване на
банкови гаранции, който е описан. Сочи, че на 21.05.2014г. е подписан анекс №1 към
договора за банков кредит, съгласно който оставащата главница е разсрочена на 36 месечни
вноски, която сума обаче сочи, че не е заплатена поради поставяне на банката под особен
надзор. С изрична молба с вх.№32942/13.12.2021г., изходяща от законния му представител –
изпълнителният директор, е заявил признание на иска за сумите в общ размер на
1 335 751,35 евро.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото и взе предвид
изрично заявеното признание на иска, както и искането на процесуалния представител на
ищеца да се постанови решение по чл. 237 от ГПК, намира за установено следното:
В случая е заявено изрично признание на исковете от ответника, като не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право да
противоречи на закона или с него да не може страната да се разпорежда. Предвид горното
съдът намира, че искането за постановяване на решение при признание на иска е
основателно, като следва да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК, което съгласно
ал. 2 на същата разпоредба не се мотивира. За пълнота следва да се отбележи, че съдът
намира, че са налице специалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК,
тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417
от ГПК от 30.04.2020г., видно от приложеното заповедно производство – ч.гр.д.№
15875/2020г. на СРС,177 състав, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в
срок, а искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК, тъй като ищецът-
заявител е уведомен с разпореждане на заповедния съд №20154499, връчено му на
05.08.2021г., а исковата молба е депозирана на 31.08.2021г. Следователно установителният
иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, а с оглед изрично заявеното признание на
иска и основателен и съдът намира, че предявените искове следва да се уважат като се
постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК
С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят и
направените по делото разноски, но същият изрично е заявил, че не претендира, поради
което разноски не се възлагат.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявени от „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Средец“, ул.“*******, срещу „Р.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Витоша“, ул.“*******, че ответникът
2
„Р.И.“ АД дължи на ищеца „КТБ“ АД /н./ сумата от общо 1 335 751,35 евро / един милион
триста тридесет и пет хиляди седемстотин петдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/,
дължими по договор за банков кредит от 13.03.2013г., за които е издадена заповед по чл. 417
от ГПК от 30.04.2020г. по ч.гр.д.№ 15875/2020г. на СРС, 177 състав, включваща както
следва: сумата от 958 923,29 евро –главница, 264 760,49 евро – просрочена лихва върху
редовна главница за периода от 26.10.2015г. до 25.02.2019г.; сумата от 86 303,10 лв. –
просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.10.2019г. до 25.03.2020г.;
сумата от 9 589,23 евро, представляваща текуща лихва върху просрочена главница за
периода от 25.03.2020г. до 15.04.2020г. и сумата от 16 175,24 – неустойка върху просрочена
лихва да периода от 07.10.2019г. до 15.04.2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3